Актуално към 26.03.2021 г.
Обща информация
Данъкът върху добавената стойност („ДДС“) е уреден в Закона за данък върху добавената стойност („ЗДДС“) и Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност („ППЗДДС“), които въвеждат в българското законодателство правилата на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС в рамките на ЕС. Европейското законодателство в сферата на ДДС може да се намери и на следнaта интернет страница.
ЗДДС разделя доставките на стоки и услуги на облагаеми и освободени.
Според закона следните доставки могат да породят задължение за начисляване на ДДС:
- местни доставки на стоки или услуги;
- вътреобщностни придобивания на стоки или услуги;
- внос на стоки.
Освободените доставки са уредени в глава четвърта на ЗДДС. Най-общо казано, те включват доставки, свързани със здравеопазване, социални грижи, образование, спорт или физическо възпитание, култура, вероизповедания, доставки с нестопански характер, доставки на финансови услуги, доставки на застрахователни услуги, хазарт, доставка на пощенски марки и пощенски услуги, както и доставка на стоки или услуги, за която не е ползвано право на данъчен кредит.
По правило с 20 % ДДС се облагат всички местни доставки, вътреобщностните придобивания на стоки, вносът на стоки и услугите с място на изпълнение в България. Българската ДДС система предвижда намалена ставка от 9 % за услугите по настаняване в хотели.
С намалена ставка в размер 9 % за ограничен период от време за срок до 31.12.2021 г., тъй като са част от временните мерки за възстановяване на посочените по-долу сектори от последиците от пандемията от COVID-19, се облагат доставките на:
- книги;
- ресторантьорски и кетъринг услуги;
- храни, подходящи за бебета и малки деца;
- бебешки белени и бебешки хигиенни артикули;
- обща туристическа услуга и екскурзиите, организирани от туристически оператори и туристически агенти със случаен автобусен превоз на пътници;
- услуга за ползване на спортни съоръжения.
Как се отчита ДДС?
Задълженията за отчитане и внасяне на ДДС възникват след регистрация по ЗДДС. Регистрацията може да бъде задължителна – при покриване на определени критерии, посочени в Закона за ДДС, като например достигане на облагаем оборот от 50 000 лв. за последните дванадесет месеца, или доброволна по избор на лицето. Регистрацията може да се извърши и служебно от НАП, в случай че са налице основанията за задължителна регистрация и лицето не е подало заявление за регистрация в предвидените срокове. В този случай за лицето ще се приложат предвидените в закона административнонаказателни разпоредби. Повече информация може да намерите на страницата на НАП.
Регистрираните лица по ЗДДС са длъжни да издават регламентираните в Закона за ДДС и Правилника за прилагането му документи за всяка извършена от тях доставка. В определени случаи регистрираните лица имат задължение да издават документи и когато са получатели по доставка, като например да издават протоколи при получени доставки на услуги от чужбина, при вътреобшностно придобиване на стоки и др.
Информацията от посочените документи трябва да бъде отразена в дневниците на покупките и продажбите, които регистрираното лице следва да води.
Регистрираните лица по ЗДДС са длъжни да отчетат извършените и получените доставки на стоки и услуги, като ежемесечно декларират и внасят дължимия ДДС в държавния бюджет.
Регистрираните лица по ЗДДС са длъжни да подават ежемесечно Справка-декларация по ЗДДС по образец. Декларацията се подава само по електронен път чрез системата на НАП с изключение на изчерпателно уредени случаи в ЗДДС. Повече информация за електронното подаване на ДДС декларацията може да намерите на следния адрес.
| Срок | Срокът за подаване на декларацията е до 14-то число на месеца, следващ отчетния период (месец). Декларацията се съставя въз основа на информацията, налична в дневниците, в които се отразяват издадените и получените за съответния месец документи. Заедно с декларацията регистрираното лице е задължено да подаде и самите дневници за покупки и продажби за съответния месец. Важно е да знаете, че декларация се подава дори и когато лицето не е извършило никакви доставки през съответния календарен месец. |
В случай че регистрираното лице е извършило вътреобщностни доставки на стоки или услуги с място на изпълнение в друга държава-членка на ЕС, то следва да подаде VIES-декларация, в която да отрази тези доставки. Повече информация за VIES-декларацията можете да намерите на следния адрес.
По правило ДДС трябва да бъде начислен от доставчика. Въпреки това законът изрично урежда случаи (чл. 84 ЗДДС, чл. 163а и др.), при които получателят по доставката е задължен да си самоначисли ДДС и да внесе данъка (най-често при вътреобщностно придобиване на стоки или услуги, също при покупка на стоки по Приложение № 2 – отпадъци, зърно и технически услуги и др.).
| Важно е да знаете | |
 | Важно е да знаете, че внасянето на ДДС трябва да бъде осъществено в рамките на срока за деклариране (до 14-то число на месеца, следващ отчетния период). Плащането може да бъде извършено само по банков път по сметки на НАП. В тази връзка, трябва да имате предвид, че различните териториални дирекции на НАП имат различни банкови сметки, които могат да се намерят на страницата на НАП. Също така, при извършването на банковото нареждане, фирмите следва да посочват специален код за конкретно дължимия данък, тъй като в противен случай рискуват да погасяват други данъчни задължения (ако има неплатени и за изискуеми такива). |
Кога и как се възстановява ДДС?
ДДС подлежи на възстановяване вследствие на упражняване на правото на данъчен кредит. Правото на данъчен кредит се изразява във възможността за приспадане на платения ДДС за получените от лицето доставки от размера на дължимия ДДС, формиран въз основа на извършените от лицето облагаеми доставки.
Правото на данъчен кредит възниква само когато получените доставки, за които лицето е платило ДДС, са свързани с извършваната от това лице икономическа дейност и са предназначени за последващи облагаеми доставки. Най-често правото на приспадане на данъчен кредит бива отказвано именно поради липсата на тези предпоставки (например, когато получените стоки или услуги са предназначени за лично ползване или освободени доставки).
ДДС следва да бъде възстановен, когато общият резултат след три последователни отчетни периода е ДДС за възстановяване. Размерът на подлежащия на възстановяване ДДС се формира като положителна разлика между размера на платения ДДС по получените доставки и размера на дължимия ДДС по извършените от лицето доставки в рамките на три последователни отчетни периода.
В случай че резултатът от три последователни отчетни периода е ДДС за възстановяване, органът по приходите инициира проверка.
В рамките на тази проверка органът по приходите има право да изиска допълнителна информация от задълженото лице (например, копия от фактури, кредитни/дебитни известия към тях, писмени обяснения и др.). В резултат на проверката се установява дали регистрираното лице има валидно право на възстановяване на ДДС.
| Важно е да знаете | |
| В тази връзка, важно е да знаете, че ако са налице задължения за неплатени от Вашата компания публични задължения към момента на извършване на проверката, то тези задължения ще бъдат прихванати с размера на ДДС, който подлежи на възстановяване. |
Възстановяването на ДДС се извършва по посочена от регистрираното лице банкова сметка. Обикновено, това става в рамките на проверката, започнала във връзка с възстановяването на ДДС.
| Повече информация | |
 | Повече информация относно отчитане и възстановяване на ДДС може да намерите на интернет страницата на НАП. |
ДДС при доставки към данъчно незадължени лица в ЕС
Когато една българска фирма извършва доставки на стоки и услуги, получатели по които са данъчно незадължени (физически лица) от друга държава членка на ЕС, то фирмата доставчик е длъжна да начисли ДДС според правилата и ставките в съответната държава членка, където са установени тези потребители (държава членка на потребление). Това важи и при доставки на следните стоки и услуги:
- доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно разпространение и услуги, извършвани по електронен път;
- доставка на услуги, които са с място на изпълнение в друга държава членка [1];
- вътреобщностни дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, т.е. електронна продажба на стоки към друга държава членка [2].
Разпоредбите, свързани с тези доставки, изискват българската фирма да се регистрира и подава ДДС декларация във всяка държава членка, където извършва доставки към данъчно незадължени лица или да се регистрира по специален режим в България, който позволява деклариране и плащане на ДДС за всички доставки в ЕС на едно място.
В случай, че общата стойност без ДДС на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно разпространение и услуги, извършвани по електронен път и на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки към данъчно незадължени лица не надвишава прага от 10 000 евро, то доставчикът може да избере да облага тези доставки съгласно българското законодателство.
Повече за ДДС при продажби в ЕС към данъчни незадължени лица може да прочетете на интернет страницата на НАП тук и тук.
[1] В сила от 01.07.2021 г.
[2] В сила от 01.07.2021 г.