Loading...

Работно време и отпуски

Актуално към 26.03.2021 г.

В тази секция ще намерите информация за:

  • Работно време;
  • Отпуски;
  • Документи, свързани с работното време и отпуските, които работодателят трябва да съхранява.

I. Работно време

Работно е времето, през което служителят е длъжен да работи в изпълнение на задълженията си по индивидуалното трудово правоотношение.

Какви са видовете работно време?

  • Нормално работно време – в общия случай нормалният работен ден е 8 часа, а нормалната работна седмица е 5-дневна и е общо 40 часа, като продължителността на работния ден е в рамките на дневната, а не на нощната част от денонощието;
  • Удължено работно време – повече от 8-часовата продължителност на работния ден и/или повече от 40-часовата продължителност на работната седмица. Основания за въвеждане на удължено работно време са „производствени причини“ (напр. голям брой поръчки, необичайно богата реколта и др.). Удължаването е допустимо само като временна мярка – през отделни работни дни. Преминаването към удължено работно време се извършва с писмена Заповед на работодателя за всеки отделен случай, издадена не по-късно от 3 дни преди датата на удължаването. Въведеното удължено работно време е задължително за служителя и той/тя не получава по-високо възнаграждение за него. То се компенсира чрез съответното намаляване на работното време през други работни дни като компенсирането трябва да бъде направено за всеки удължен работен ден в срок до 4 месеца от полагането на труд по удължено работно време.
Важно е да знаете
Важно е да знаете Законови изисквания, свързани с удължаването на работното време:
  • продължителността на удължения работен ден не може да надвишава 10 часа на ден (48 часа на седмица) за служители, които работят при условията на нормално работно време и 8 часа на ден (40 часа на седмица) за служители, които работят при условията на намален работен ден (7 часа);
  • броят на работните дни, през които може да се работи на удължено работно време не може да надвишава 60 през една календарна година като тези 60 работни дни не могат да се използват наведнъж;
  • непрекъснатото полагане на труд при удълженото работно време може да бъде за най-много 20 последователни работни дни.
  • Намалено работно време – работно време с по-кратка продължителност от нормалното; въвежда при следните случаи:

– Специфични условия на труд, свързани с по-голямо физическо и психическо натоварване (напр. работа под земя, под вода и т.н.) и/или работа при условия, които съдържат опасност за живота и здравето на служителите и те не могат да бъдат отстранени, въпреки предприетите мерки. Съществуват 29 вида работи и дейности, при изпълнението на които се въвежда намалено работно време, съответно 6-часов работен ден за най-високо рисковите и 7-часов работен ден за високо рисковите. Повече информация за тези дейности можете да намерите в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време;

– За служители, чието здравословно, възрастово, здравно или друго подобно състояние ги прави по-уязвими и по-малко физически и психически издръжливи на трудовото напрежение (напр. трудоустроени с намалена работоспособност или бременни и майки ).

  • Непълно работно време – работно време с по-кратка продължителност от нормалното и намаленото работно време. Според начина на установява то може да бъде:

– Договорно установено непълно работно време, което се договаря в трудовия договор между страните и може да бъде както в рамките на непълен работен ден, така и в рамките на непълна работна седмица;

– Едностранно въведено непълно работно време, което се въвежда при „намален обем на работа“ и се използва като средство за равномерно разпределяне на неблагоприятна икономическа обстановка. Може да се въведе от работодателя за срок, не по-дълъг от 3 месеца в една календарна година при определени условия, регламентирани в чл. 138а от Кодекса на труда.

Какви са условията за полагане на нощен труд?

Нощно е работното време, през което трудът се полага през нощната част на денонощието – от 22:00 часа до 06:00 часа. Нощното работно време е по-кратко от дневното – до 35 часа на седмица и до 7 часа в едно денонощие. Поради повишената му вредност, нощният труд е забранен за следните категории служители:

  • служители, които не са навършили 18 години; възраст;
  • бременни служителки, както и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
  • майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им;
  • трудоустроени служители (освен с тяхно съгласие и ако полагането на нощен труд няма да се отрази неблагоприятно на здравето им);
  • служители, които продължават образованието си без откъсване от производството (освен с тяхно съгласие).

Положеният нощен труд се заплаща увеличено в сравнение с дневния. За повече информация, моля вижте Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Какви са изискванията, когато се налага работа на смени?

Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието може да се организира на две или повече смени. По този начин се осигурява по-голям фонд работно време за работодателя. Работната смяна може да бъде дневна, нощна и смесена. Смесена е работна смяна, която включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се счита за нощна, а с по-малко от 4 часа нощен труд за дневна. Редуването на смените в предприятие се определя с правилника за вътрешен трудов ред. Законът забранява възлагането на работа през две последователни работни смени.

Повече информация
Повече информация Повече информация за видовете работно време, както и за създаване на графици и изчисление на сумирано работно време можете да намерите тук, както и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

II. Отпуски

Отпускът е период от време, през който служителят е освободен от задължението да изпълнява трудовата си функция и произтичащите от нея трудови задължения. В този раздел ще откриете информация за:

  • видовете отпуски;
  • процедура за ползване на отпуски.

Какви са различните видове отпуски?

Според заплащането отпуските биват платени (през време на които служителят получава възнаграждение) и неплатени (за които служителят не получава трудово възнаграждение).

Според предназначението, най-често срещаните видове отпуски са:

  • Платени годишни отпуски (основен, удължен или допълнителен);
  • Учебни отпуски;
  • Отпуска за временна неработоспособност;
  • Отпуск при бременност и раждане;
  • Отпуска по майчинство/ бащинство;
  • Служебен и творчески отпуск;
  • Отпуск за обучение и т.н.
Повече информация
Повече информация Повече информация за различните видовете отпуски и начинът за тяхното ползване можете да намерите тук.

Платени годишни отпуски

Всички платени отпуски имат някои общи характеристики:

  • предоставят се за календарна година;
  • могат да се ползват наведнъж или на части;
  • размерите им се определят в работни дни;
  • по закон са установени само минимални размери за тях;
  • правото за ползване възниква при наличието на най-малко 4 месеца трудов стаж при постъпване на работа за първи път.

Какви са различните видове платените годишни отпуски?

  • Основен платен годишен отпуск – мин. 20 работни дни (работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни);
  • Удължен платен годишен отпуск – предоставя се само на някои категории служители в зависимост от особения характер на работата. Минималният размер на този отпуск зависи от конкретната професия и е регламентиран в Наредбата за работното време, почивките и отпуските;
  • Допълнителен платен годишен отпуск – прибавя се към редовния платен годишен отпуск, като съществуват два вида:

– За служители, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето (изброени в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск; следва да бъде най-малко 5 работни дни, като по-голям размер може да бъде уговорен в трудовия договор;

– За служители, работещи на ненормирано работно време. Ненормиран е работният ден, който поради особения характер на работата може да продължи отвъд установената нормална продължителност. Размерът на този отпуск е най-малко 5 работни дни, като по-голям размер може да бъде договорен в трудовия договор.

В началото на всяка година работодателят уведомява всеки работник за размера на платения годишен отпуск, който работника има право да ползва през календарната година.

Учебни отпуски

Съществуват два вида платени учебни отпуски:

  • Отпуски за приемане в учебно заведение – при дадено съгласие от работодателя, служителят има право на платен отпуск от 6 работни дни (за кандидатстване в средно учебно заведение) или съответно от 12 работни дни (за кандидатстване във висше училище или докторантура). Ако служителят не е получил съгласието на работодателя, то той/тя има право на неплатен отпуск в размери наполовина от посочените по-горе;
  • Отпуски за обучение – когато служителят учи в средно или висше училище, и работодателят е дал съгласието си, служителят има право на платен учебен отпуск за всяка учебна година в размер на 25 работни дни. В допълнение, учащият се служител има право на 30 работни дни платен отпуск за явяване на зрелостен или държавен изпит, или подготовка и защита на дипломна работа. Законът е предвидил и еднократен платен отпуск от 6 месеца за получаване на образователна и научна степен „доктор“ и 12 месеца – за научна степен „доктор на науките“.

При дадено от работодателя съгласие служителят има право на неплатен отпуск за подготовка за явяване на изпити в размери определени в чл. 171 от Кодекса на труда.

Учащият е длъжен да уведоми работодателя най-малко 7 дни преди началото на времето, през което ще ползва отпуска. Учебните отпуски се признават за трудов стаж.

Отпуски поради временна неработоспособност

  • Работникът/служителят има право на платен отпуск при временна неработоспособност (поради заболяване, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение, за извършване на медицински преглед или изследване, за карантина, за гледане на болен или на карантиниран член от семейството, за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето и т.н.).
  • Предназначението му е да позволи на служителя да възстанови здравето и работоспособността си или да изпълни свои задължения към свои близки, които се нуждаят от медицинска помощ. Този отпуск се разрешава от здравните органи.
  • За времето на този отпуск на служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и размери определени в Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

Отпуски по майчинство/бащинство

  • Отпуск поради бременност и раждане – размерът му е 410 календарни дни за всяко дете, от които 45 дни се ползват задължително преди раждането. Отпускът е платен – майката получава обезщетение от общественото осигуряване в размер на 90% от среднодневното възнаграждение по чл. 41 от КСО;
  • Отпуск, които се ползва от бащата – ако майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение. Същият отпуск се ползва от осиновителя при осиновяване на дете до 5 годишна възраст. Със съгласие на майката след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. Този отпуск може да се ползва и от родителите на майката или бащата при определени условия;
  • Платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – след използване на отпуска поради бременност, раждане/осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст. Този отпуск може да се ползва и от бащата/един от техните родители със съгласие на майката. На майката/лицето поело отглеждането се заплаща парично обезщетение в размер на 380 лв;
  • Платен отпуска за две или повече живи деца – предоставя се на майка с две деца до 18-годишна възраст в размер на 2 работни дни, а на майка с 3 и повече деца до 18-годишна възраст – 4 работни дни за всяка календарна година. Предоставя се ако е уговорено в колективен трудов договор. ;
  • Отпуск при осиновяване на дете до 5 годишна възраст – размерът му е 365 дни от предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5 годишна възраст от детето. Със съгласието на осиновителката и след изтичането на 6 месеца от предаването на детето, отпуска може да се ползва от осиновителя (ако детето е осиновено от съпрузи) или от някои от нейните родители.
Повече информация
Повече информация Повече информация за тези и други видове отпуски по майчинство можете да намерите тук.

Каква е процедурата за ползване на отпуск?

Поискване на отпуск Поискване на отпуск

Отпускът трябва да е поискан от служителя. Искането се извършва в писмена форма, най-често чрез молба до работодателя, в която се посочва вида, размера и началния момент на ползване на искания отпуск.

Разрешаване на отпуск Разрешаване на отпуск

Отпускът се ползва след писмено разрешение от работодателя – заповед. Заповедта трябва да съдържа правното основание и вида на отпуска, неговия размер и началото на ползването му.

Ползване на отпуск Ползване на отпуск
  • Ползването на платения годишен отпуск се извършва до края на календарната година, за която се отнася;
  • Ползването на платен годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година както от работодателя, така и от служителя при определени условия. Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в горепосочения срок служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.
  • когато поради извънредно положение или обявена извънредна епидемиологична обстановка работата е преустановена за част от предприятието или за отделни работници, работодателят има право да представи платения отпуск на работника и без негово съгласие.

III. Документи, свързани с работното време и отпуските, които работодателят трябва да съхранява

Работодателят води документация за платения годишен отпуск на работниците и служителите, която съдържа информация за ползване, прекъсване и отлагане на ползването, както и за изплатените възнаграждения и обезщетения. Документите, необходими за разрешаване на отпуска, се съхраняват в личното досие на работника или на служителя.