Актуално към 18.06.2025 г.
Обща информация
-
Положеният труд от служителя е възмезден. Трудовото възнаграждение („ТВ“) е парично плащане от работодателя на служителя за предоставената работна сила.
-
Размерът и структурата на трудовото възнаграждение са свързани и с длъжността, която служителят заема. За тази цел работодателите прилагат вече въведената Национална класификация на професиите и длъжностите (НКПД-2011), която гарантира съпоставимост и обвързва длъжностите с изискваното образование и квалификация.
Минимална работна заплата и минимален осигурителен доход
-
За защита на служителите, които полагат най-нискоквалифициран труд, е определена Минимална месечна брутна работна заплата, която към настоящия момент е 1077 лв[*]. /считано от 01.01.2025г. с ПМС №359/23.10.2024г./.Това означава, че по закон, не може да бъде уговаряно месечно брутно възнаграждение (за полагане на нормален труд в нормално работно време) в по-малки размери.
-
С оглед защитата на служителите, законодателят е въвел и Минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи, който задължава работодателя да внася осигурителни вноски върху доход в размер не по-малък от минималния осигурителен доход за съответната професия. Пълен списък с длъжностите и съответните нива на минимален осигурителен доход можете на намерите тук.
Изплащане на трудовото възнаграждениe
- Изплащането на трудовото възнаграждение е основно задължение на работодателя;
- Основното трудово възнаграждение се изплаща в пари (допълнителното трудово възнаграждение може да бъде изплатено и в натура, ако това е предвидено в акт на МС, колективен трудов договор или индивидуалния трудов договор на работника);
- Периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение се договаря между служителя и работодателя в трудовия договор. Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Трудовото възнаграждение се изплаща лично на служителя. По изключение ТВ може да бъде изплатено и на други лица, за което служителят предоставя писмено искане на работодателя. Лицата, които могат да получават трудовото възнаграждение са само близки на служителя. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда по негова платежна сметка.
- При работодатели със 100 или повече наети лица трудовото възнаграждение се изплаща задължително по банков път, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, освен в случаите на краткотрайна сезонна селскостопанска работа или сезонна заетост на граждани на трети страни.
Социално осигуряване
- Всяко лице, което упражнява трудова дейност, подлежи на осигуряване в страната. Работодателят, в качеството си на осигурител според чл. 5 от КСО, има ангажимент да удържа и внася осигуровки за своите служители на месечна база. Осигуровките се дължат върху общото брутно възнаграждение на всеки от служителите в рамките на определените от закона минимални и максимални граници;
- Минималният размер на осигурителния доход в България от 1 януари до 31 март 2025г. – 933 лв, а от 1 април до 31 декември 2025г. – 1 077 лв ., а максималният размер е от 1 януари до 31 март 2025г. – 3750 лв, а от 1 април до 31 декември 2025г. – 4 130 лв. Това означава, че ако служителят получава възнаграждение в размер над 4130 лв., той ще дължи осигурителни вноски само до размера на максималния осигурителен доход – 4130 лв., но не може да бъде осигуряван върху по-малко от 1077 лв. месечно брутно възнаграждение;
- Социалните и здравни осигуровки са разделени по фондове. Общият размер на осигуровките е в размер на 32.70-33.40% върху брутното възнаграждение, като от тях 18.92-19.62% са за сметка на работодателя и 13.78 % се удържат от месечното възнаграждение за сметка на служителя.
Какво включват месечните осигурителни вноски (общо за сметка на работодателя и служителя)[1]?
- 14,8 % – 19.8 % към фонд „Пенсии“ (процентът варира в зависимост от годината на раждане на осигуряваното лице);
- 5 % за допълнително задължително пенсионно осигуряване (за родените след 1960 година. За родените преди 1960 г. не се дължи отделна осигурителна вноска за допълнително пенсионно осигуряване, тъй като тя е включена към осигурителната вноска към фонд „Пенсии“);
- 3,5 % към фонд „Общо заболяване и майчинство“;
- 1 % към фонд „Безработица“;
- 0.4-1.1 % към фонд Трудова злополука и проф. болест (процентът варира в зависимост от икономическата дейност на предприятието);
- 8 % за здравно осигуряване.
=> Калкулатор: Заплата по трудов договор и всички начисления можете да намерите тук.
Калкулаторът служи за изчисляване на заплатите на работещите по трудов договор и пресмятане на всички осигурителни вноски и данъци за сметка на служителя и работодателя.
| Повече информация | |
 | Повече информация за размера на осигурителните вноски, можете да намерите тук. |
Данък върху доходите
- Всяко юридическо лице, в качеството си на работодател, има задължение на месечна база да удържа и внася авансов данък за служителите си до 25-то число на месеца, следващ месеца, в който е изплатено възнаграждението (регламентиран в чл. 42 от ЗДДФЛ);
- Данъкът върху доходите, дължим върху възнагражденията, получени от физическите лица, е в размер на 10% (плосък данък, изчислява се на база на месечна данъчна основа, която е брутно месечно възнаграждение след приспадане на дължимите задължителни социални и здравни осигуровки). Работодателят следва да внесе удържания данък за всеки свой служител в съответната компетентна дирекция на НАП;
- Размерът на облагаемия доход от трудови правоотношения включва както основното договорено трудово възнаграждение, така и всички други парични и непарични плащания, направени за съответния месец от работодателя или за сметка на работодателя, свързани с работата на служителя;
- Необлагаеми доходи спрямо българското законодателство са посочени в чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ и включват предоставените на служителите безплатна храна, представена в натура, служебно облекло и лични предпазни средства, ваучери за храна в размер до 80 лв.[*] на месец, допълнително осигуряване в размер до 60 лв.[*] на месец, покрито от работодателя, покритите командировъчни разходи, отговарящи на Наредбата за командировките в страната (необлагаеми до двукратния максимален допустим размер) и т.н.
Кога е необходимо подаването на годишна данъчна декларация?
- По отношение на годишните данъчни задължения, в случай че служителите получават доходи само от трудови правоотношения, върху които е удържан авансов данък от работодателя през годината, за тях не възниква задължение за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ;
- Ако служителят получава и друг личен доход, който не е свързан с трудовите му правоотношения, например доходи от наем, дивиденти, лихви и пр., лицето е длъжно само да подаде годишна данъчна декларация, в която да посочи всички получени през съответната данъчна година доходи в срок от 10-ти януари до 30-ти април на годината, следваща годината, за която се подава декларацията.
| Важно е да знаете | |
 | Във връзка с изплащането и администрирането на възнаграждения и осигуровки на служителите, работодателят е длъжен да съхранява следните документи:
|
| Повече информация | |
| Повече информация, свързана с осигуряване на служителите, можете да намерите тук. |
[*] От 01.01.2026г. за всички посочени по-горе парични суми ще се прилага еквивалентната стойност в евро, изчислена спрямо официалния обменен курс
[1] Посочените стойности са за III-та категория позиции (повече информация за категоризация на длъжностите можете да намерите в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране.