Актуално към 26.03.2021 г.
Обща информация
- Положеният труд от служителя е възмезден. Трудовото възнаграждение („ТВ“) е парично плащане от работодателя на служителя за предоставената работна сила.
- Всички професии и длъжности в България са описани и категоризирани в Националната класификация на професиите и длъжностите 2011 г. – НКПД-2011, която осигурява прилагането на Международната стандартна класификация на професиите. НКПД разделя длъжностите в 9 класа в зависимост от образование и квалификацията, които се изискват за заемане на определена длъжност, като за длъжности клас I се изисква най-висок образователен ценз и следва да са най-високо платени, а за клас IX – най-нисък образователен ценз и следователно следва да са най-ниско платени.
Минимална работна заплата и минимален осигурителен доход
- За защита на служителите, които полагат най-нискоквалифициран труд, е определена Минимална месечна брутна работна заплата, която към настоящия момент е 650 лв. Това означава, че по закон, не може да бъде уговаряно месечно брутно възнаграждение (за полагане на нормален труд в нормално работно време) в по-малки размери.
- С оглед защитата на служителите, законодателят е въвел и Минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи, който задължава работодателя да внася осигурителни вноски върху доход в размер не по-малък от минималния осигурителен доход за съответната професия. Пълен списък с длъжностите и съответните нива на минимален осигурителен доход можете на намерите в Приложение № 1 към ЗБДОО: Минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии – 2019 г.
Изплащане на трудовото възнаграждениe
- Изплащането на трудовото възнаграждение е основно задължение на работодателя;
- Основното трудово възнаграждение се изплаща в пари (допълнителното трудово възнаграждение може да бъде изплатено и в натура, ако това е предвидено в акт на МС, колективен трудов договор или индивидуалния трудов договор на работника);
- Периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение се договаря между служителя и работодателя в трудовия договор Ако не е уговорено друго възнаграждението се изплаща на два пъти всеки месец (авансово и окончателно плащане);
- Трудовото възнаграждение се изплаща лично на служителя. По изключение ТВ може да бъде изплатено и на други лица, за което служителят предоставя писмено искане на работодателя. Лицата, които могат да получават трудовото възнаграждение са само близки на служителя.
Социално осигуряване
- Всяко лице, което упражнява трудова дейност, подлежи на осигуряване в страната. Работодателят, в качеството си на осигурител според чл. 5 от КСО, има ангажимент да удържа и внася осигуровки за своите служители на месечна база. Осигуровките се дължат върху общото брутно възнаграждение на всеки от служителите в рамките на определените от закона минимални и максимални граници;
- Минималният размер на осигурителния доход в България за 2021 г. е 650 лв., а максималният размер е 3000 лв. за 2021 г. Това означава, че ако служителят получава възнаграждение в размер над 3000 лв., той ще дължи осигурителни вноски само до размера на максималния осигурителен доход – 3000 лв., но не може да бъде осигуряван върху по-малко от 650 лв. месечно брутно възнаграждение;
- Социалните и здравни осигуровки са разделени по фондове. Общият размер на осигуровките е в размер на 32.70-33.40% върху брутното възнаграждение, като от тях 18.92-19.62% са за сметка на работодателя и 13.78 % се удържат от месечното възнаграждение за сметка на служителя.
Какво включват месечните осигурителни вноски (общо за сметка на работодателя и служителя)*?
- 14,8 % – 19.8 % към фонд „Пенсии“ (процентът варира в зависимост от годината на раждане на осигуряваното лице);
- 5 % за допълнително задължително пенсионно осигуряване (за родените след 1960 година. За родените преди 1960 г. не се дължи отделна осигурителна вноска за допълнително пенсионно осигуряване, тъй като тя е включена към осигурителната вноска към фонд „Пенсии“);
- 3,5 % към фонд „Общо заболяване и майчинство“;
- 1 % към фонд „Безработица“;
- 0.4-1.1 % към фонд Трудова злополука и проф. болест (процентът варира в зависимост от икономическата дейност на предприятието);
- 8 % за здравно осигуряване.
*Посочените стойности са за III-та категория позиции (повече информация за категоризация на длъжностите можете да намерите в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране.
Повече информация | |
![]() | Повече информация за размера на осигурителните вноски, можете да намерите тук. |
Данък върху доходите
- Всяко юридическо лице, в качеството си на работодател, има задължение на месечна база да удържа и внася авансов данък за служителите си до 25-то число на месеца, следващ месеца, в който е изплатено възнаграждението (регламентиран в чл. 42 от ЗДДФЛ);
- Данъкът върху доходите, дължим върху възнагражденията, получени от физическите лица, е в размер на 10% (плосък данък, изчислява се на база на месечна данъчна основа, която е брутно месечно възнаграждение след приспадане на дължимите задължителни социални и здравни осигуровки). Работодателят следва да внесе удържания данък за всеки свой служител в съответната компетентна дирекция на НАП;
- Размерът на облагаемия доход от трудови правоотношения включва както основното договорено трудово възнаграждение, така и всички други парични и непарични плащания, направени за съответния месец от работодателя или за сметка на работодателя, свързани с работата на служителя;
- Необлагаеми доходи спрямо българското законодателство са посочени в чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ и включват предоставените на служителите безплатна храна, представена в натура, служебно облекло и лични предпазни средства, ваучери за храна в размер до 80 лв. на месец, допълнително осигуряване в размер до 60 лв. на месец, покрито от работодателя, покритите командировъчни разходи, отговарящи на Наредбата за командировките в страната (необлагаеми до двукратния максимален допустим размер) и т.н.
Кога е необходимо подаването на годишна данъчна декларация?
- По отношение на годишните данъчни задължения, в случай че служителите получават доходи само от трудови правоотношения, върху които е удържан авансов данък от работодателя през годината, за тях не възниква задължение за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ;
- Ако служителят получава и друг личен доход, който не е свързан с трудовите му/ѝ правоотношения, например доходи от наем, дивиденти, лихви и пр., лицето е длъжно само да подаде годишна данъчна декларация, в която да посочи всички получени през съответната данъчна година доходи в срок от 10-ти януари до 30-ти април на годината, следваща годината, за която се подава декларацията.
Важно е да знаете | |
![]() | Във връзка с изплащането и администрирането на възнаграждения и осигуровки на служителите, работодателят е длъжен да съхранява следните документи:
|
Повече информация | |
![]() | Повече информация, свързана с осигуряване на служителите, можете да намерите тук. |