Според Вас кои сектори предлагат в краткосрочен план възможности за американските инвеститори?
Ще бъда точен – транспорт, инфраструктура, ИТ и енергетика. Тези сектори са посочени въз основа на поредицата от срещи, които сме провели с бизнеса, институции и др., които са изразили интерес или предложили съвет по отношение на горепосочените сектори. Бих искал също да спомена промишленост, търговия на дребно, минната индустрия, финансовото посредничество и недвижимите имоти.
По-конкретно бих искал да подчертая интереса на чуждестранните инвеститори към автомобилната и авиационната промишленост. В тези сектори има някои силни компании, които вече функционират успешно в България като Lufthansa Technik например. Това е немска фирма, която следва да бъде представена като отличен пример на подобни американски фирми, които търсят квалифициран пазар на труда в ЕС при относително ниски разходи. Наскоро в разговор с един приятел обсъждахме потенциала на компании като Boeing и Airbus да навлязат на нашия пазар, което ще представлява изключителна възможност както за тях, така и за хората в България. Освен това, има няколко европейски производители от автомобилната индустрия, работещи в България, които се специализират в производството на резервни автомобилни части. Бих посочил WITTE Automotive, които в момента разширявят дейността си у нас, и BHTC, които имат завод близо до София и произвеждат компоненти за климатици за големи автомобилни марки.
Споменах по-горе и IT сектора. Има редица големи компании, които развиват дейност тук като HP, Cisco, VMware – това са само някои от тях. Освен тези сериозни инвестиции от американски фирми наскоро станахме свидетели и на придобиването на българската софтуерна компания Telerik от американската Software Progress за невероятната сума от $265,5 млн. Всички тези примери свидетелстват за наличието на успешни бизнес практики на американски и западни фирми в България.
Съществуват и други сериозни възможности за инвестиции у нас, като летище Стара Загора, например, което се нуждае от преструктуриране.
По отношение на производствените отрасли предлагате ли стимули или икономически зони, които да са в подкрепа на тези желани инвеститори?
Да. Тези така наречени индустриални зони попадат под контрола на Министерството на икономиката. Такива зони има из цялата страна.
Добре, кои общини са най-подходящи за производители на автомобилни части?
По отношение на дружествата, за които споменах, имаме зона Божурище до София и зоната в Русе, където се намира WITTE Automotive. Тя разполага и с предимството да се намира на брега на река Дунав. Навсякъде има зони, включително и на морето, което осигурява допълнителни канали за транспортиране през Черно море, особено зоната в Бургас.
Има ли зони, които обслужват други индустрии?
В момента работим върху София Тех Парк. След завършването му той ще бъде най-големият технологичен и иновационен център на Балканите. Проектът се реализира по Оперативна програма на Европейския съюз и мисля, че показва нашия ангажимент към иновациите и цялостното икономическо развитие.
По-рано споменахте за придобиване на българската технологична фирма от американска компания. Има ли някакви други конкретни примери за български фирми, които могат да действат като силни партньори на американските фирми?
Не мога да говоря в детайли за партньорства. Въпреки това, има една българска фирма, която се развива при стандарти адекватни на американските и която работи успешно не само в САЩ, но и по цял свят. Това е Walltopia, които изработват стени за катерене.
Напълно, Walltopia представлява предприемаческият дух на българите.
Един от основните ми приоритети е да стимулираме развитието на такъв тип иновативни фирми, като същевременно комуникираме ясно, че те могат да разчитат на нашата подкрепа. Един от начините, по които можем да осъществим това, който обаче не зависи само и единствено от Министерство на икономиката, е разработването на специфична правна рамка, която да способства за развитието на иновативни идеи от конкурентноспособни компании. Като цяло, обаче, правителството трябва да работи в посока провеждането на редица сериозни реформи в много области, като само по този начин можем да достигнем нивото на напредналите европейски държави. Всички ние вече полагаме усилия в тази посока. Още повече, че трябва не само да се изравним с външните ни партньори, но и посредством вътрешните ни правила да осигурим равнопоставеност. Чужденците определят като крайно негативен фактът, че не всички фирми се третират по еднакъв начин. Поради тези причини правните реформи по отношение на бизнеса са първото нещо, по което работим в рамките на моя мандат.
Един от основните ми приоритети е да стимулираме развитието на такъв тип иновативни фирми, като същевременно комуникираме ясно, че те могат да разчитат на нашата подкрепа. Един от начините, по които можем да осъществим това, който обаче не зависи само и единствено от Министерство на икономиката, е разработването на специфична правна рамка, която да способства за развитието на иновативни идеи от конкурентноспособни компании.
Това е изключително обещаващо. Сигурен съм, че опитът Ви като бивш адвокат ще е от помощ в прилагането на тези реформи. Върху какво още ще работите, за да осигурите по-добра бизнес среда?
Има няколко посоки по отношение на насърчаване на инвестициите, в които трябва да се работи. Друг основен приоритет е повишаване на ефективността и намаляване на тежестта за компаниите и малките и средни предприятия посредством държавната ни администрация. Възнамеряваме също да намалим броя на институциите, през които едно дружество трябва да премине с цел получаване на необходимите документи, лицензи и т.н. Освен това корупцията е тази, която определено отблъсква инвеститорите. Ние трябва да се отнесем към този проблем с цялата му сериозност. И не на последно място постоянните смени на правителства също са негативен фактор.
Как смятате да се справите с практическото изпълнение на всички тези страхотни идеи?
С нашите членовете на коалицията вече сме идентифицирали специфичните действия, които ще се предприемат и разбира се това планиране се прави както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. С цел да се увеличи прозрачността сме непоколебими по отношение на създаването на платформа за електронно възлагане на обществени поръчки, която ще се реализира в рамките на 2015 г. Освен това, за да се разреши въпросът с административните тежести, с които се сблъскват инвеститорите и МСП, ние работим върху платформа за електронна администрация. Това включва електронно подаване на документи и оценка на различни проекти, които се разглеждат в рамките на Оперативна програма “Иновации и конкурентноспособност”, като всичко това е в нашето министерство.
Една вълнуваща нова инициатива е план за стимулиране създаването на така наречените “клъстери” на малки и средни предприятия, които ще им позволят по-голям достъп до пазарите извън ЕС, особено в САЩ, където българските продукти имат дългогодишни традиции.
Всъщност, аз съм от Чикаго, където много българи емигрират.
Да, аз съм наясно с тяхната работа, която се фокусира върху товари и транспорт в северната част на Щатите.
Вие имате много конкретни цели по отношение на стимулите, реформи и др. В каква степен разделянето на бившето Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на три отделни министерства ще Ви подпомогне да действате по-стегнато?
Това беше голямо решение да се разделят на три и е направено така в голяма степен поради проблемите, пред които е изправен нашият енергиен сектор. Имахме нужда от особена насоченост към този сектор и един човек не може да се справи с ежедневната работа на тези три много важни министерства. Освен това, в потвърждение на тази идея са разговорите, които проведох с четирима мои предшественици, които бяха единодушни, че управлението на трите намалява способността им да бъдат толкова ефективни , колкото е необходимо. В действителност, те всички заявиха, че малко ми завиждат сега, защото мога да се съсредоточа върху икономиката.
Трябва да отбележа, че туризмът е традиционна част от българската икономика и че разделението на това министерство ще служи на страната ни доста добре. В частност, това министерство е създадено по искане на фирмите в сектора.
Друг основен приоритет е повишаване на ефективността и намаляване на тежестта за компаниите и малките и средни предприятия посредством държавната ни администрация. Възнамеряваме също да намалим броя на институциите, през които едно дружество трябва да премине с цел получаване на необходимите документи, лицензи и т.н.
Вие, както и Вицепремиерът Дончев и няколко други Ваши колеги правите много пътувания до Брюксел след формирането на новото правителство само преди няколко седмици [11/2014]. ЕК сътрудничи ли на България?
От създаването на правителството ни бяха подадени индикации, че ЕС ни подкрепя. Мисля, че те започват да ни възприемат като страна с пълни права за членство и те ни слушат. Един от показателите за това доверие е европейският комисар по бюджета и човешките ресурси, г-жа Кристалина Георгиева.
Друг добър знак, който премиерът Борисов и неговите заместници получиха при посещението си в Брюксел наскоро бе положителна индикация за евентуално членство в Шенген. Наше задължение и желание е да бъдем активен и конструктивен участник в преговорите, докато получим пълно признаване.
Може би вече сте заявили това и все пак важно е да попитаме: Каква е идеалната американска компания, която искате да видите в България?
Boeing. Но като цяло, всички експортно ориентирани производители с висока добавена стойност са желани.
Летище Стара Загора, енергетиката, транспорт и т.н. представляват едни от най-сериозните инвестиционни възможности, за които говорите. Естеството на тези възможности налага да се обвържат с публичния сектор. В този смисъл може да се каже, че много от тези инвестиции ще бъдат спечелени чрез търг?
Това е така, наистина.
Лично съобщение: Елате в България, това е инвестиционна дестинация с доказан успех, която се превръща във все по-добро място за вложения.
Линк към публикуваното интервю:
http://www.the-american-times.com/bulgarian-minister-economy-aerospace-automotive-legal-reforms/2014/12/30