Водещ: Добро утро отново, вие сте с „Денят започва“ на 26 юли. Събитията в региона и съседните държави няма как да не се отразят на българската икономика. В Гърция кризата продължава, изходът от нея не се вижда. В Близкия Изток, в Сирия и в Ирак военните конфликти и гражданската война сринаха икономиката. В Македония има политическа нестабилност, в Турция опит за военен преврат доведе до спад на турската лира и понижаване на кредитният рейтинг. Добро утро на икономическият министър Божидар Лукарски.
Божидар Лукарски: Добро утро.
Водещ: Остров на спокойствието ли сме, в рамките на това, което очертах?
Божидар Лукарски: Ами то вече е очевадно, че сме остров на спокойствието, особено на фона на случващото се в Турция и така да го наречем най-общо – динамичната ситуация там. България, разбира се, не от вчера и на фона на случващото се от миналата година в Гърция, определено България е един остров на спокойствието в региона.
Водещ: Добре, случващото се в Турция обаче е изненада – изненада регионът, изненада и ЕС като цяло. От една страна, проблемите в комшията както се казва, няма как да не са проблеми и у нас. Но от друга страна пък, какви са шансовете пред българската икономика, на фона на това, че в 15-та по големина в света икономика има политическа нестабилност от един опит за военен преврат, извънредно положение? Очевиден спад на туристи, потокът към тази държава, знаем че нейната икономика зависи сериозно от туристическия поток?
Божидар Лукарски: Първо да кажем, пак да подчертаем, че обстановката е динамична и се развива с дни. Знаете добре, вие идвате от Турция, че там една след друга се вадят различните мерки, които ще бъдат свързани с т.нар. „извънредно положение“ и всъщност, всичките мерки все още не са известни. Естествено, такава ситуация не може да не се отрази на икономиката, но никога независимо от трусовете в геополитически план, никога отражението не е само негативно или само позитивно. При всички положения негативи ще има – както вие споменахте има спад на лирата, има и сериозно за такава икономика понижаване на кредитния рейтинг, което ще доведе неминуемо до отлив на капитали от Турция. Това обаче е една възможност за България, възможност като остров на спокойствието, пак да използваме това вече наложило се клише – част от тези капитали, тези инвестиции да бъдат насочени към България. Естествено, че отливът на туристи от турските курорти, е нормално поне една част от него да бъде пренасочен към нашите курорти и то в пика на сезона, когато масово се отказват резервации. От друга страна обаче, Турция е в Топ 6 на търговските партньори на България. Неминуемо тази ситуация ще се отрази на салдото, спадът на лирата прави турския износ по-конкурентоспособен, особено към страните на ЕС. От друга страна е обратно, това няма да е добре за българският износ към Турция. Все пак да не правим крайни обобщения, защото ситуацията, пак казвам, се променя с дни.
Водещ: Сега, ние обаче какво бихме могли да предложим на потенциалните инвеститори, които биха се насочили към България, та дори, ако щете и турски капитали, които биха се насочили към България?
Божидар Лукарски: Потокът на турски капитали към България не е от вчера и не свързан или да е следствие от опита за преврат и нестабилната политическа обстановка, която в момента е в нашата южна съседка. България предлага най-добрите данъчни ставки в рамките на ЕС. От друга страна и пряката ни граница с Турция предполага това, че турските фирми, турския бизнес могат да се насочат и България да бъде една дестинация за тях към атака на европейските пазари, през България да навлязат и на пазарите на ЕС. Чуват се различни, ако щете го наречете и слухове, за по-висока инвестиционна активност след преврата. А ние с вас си говорихме преди предаването, има сериозен интерес от различни турски инвеститори към големи инфраструктурни проекти и към изграждането на мощности, ако щете разширяването на такива в България. Има поле за разширяване на инвестиционните намерения на Турция, но всичко зависи пак от развитието на обстановката, защото не е тайна, че бизнесът обича спокойствието. Спокойствие, каквото и да говорим, спокойствие в момента в Турция няма и това няма как да не се отрази и на активността на бизнесът в Турция, и съответно на инвестиционната такава. Въпреки, че там подпомагането от страна на държавата, нека така го наречем най-общо, е много сериозно и тласъкът, който Ердоган и неговото правителство се опитват да дадат на инвестиционния поток, вкл. след опита за преврат, се усеща и в България.
Водещ: Сега, тука обаче въпросът е, ние трябва ли да ускорим процеси по чисто административно улесняване на инвестиционния климат у нас? Защото вие дойдохте с една сериозна амбиция, докъде стигна обаче работата по нея – да облекчите всичките видове безкрайни режими, които са свързани с…
Божидар Лукарски: Ние работим по едни пакети, сега наред е третия – за облекчаване на т.нар. административна тежест и свързана, разбира се, с различни режими. Те не са насочени и не са пряко свързани с това, което се случва в момента в Турция. Факт е, че за миналата година имаме доста сериозен ръст на инвестиции, очаквам и тази година това да се случи. Изготвяме промени в Законът за насърчаване на инвестициите, които са свързани с персонални насърчителни мерки към определени браншове, свързани с различни бизнес намерения и инвеститори. Факт е, че в България в момента се забелязва….докато, ако кажем, че миналата година повече имаше нови инвестиции, разширяване в момента имаме на съществуващи такива, вкл. и намерения за турски такива. Ще дам пример – след 2 дни, заедно с премиерът Борисов откриваме разширението на една много сериозна японска инвестиция. На фирмата „Язаки“, която има сериозна инвестиция в Ямбол, сега разширява своят бизнес и в Димитровград. Очаква се разширяването на инвестицията на завода за авиочасти Woodward, други немски инвестиции също планират разширение. Изобщо, тази година очаквам тенденция на разширяване на съществуващи в България инвестиции, повече от колкото идването на нови, не че новото не е важно. Но това показва, че бизнес климатът в България се подобрява и наистина България е една притегателна за инвеститорите дестинация. Това, разбира се, е следствие на политическата обстановка и на това, че България все пак е едно място спокойно. Както казах, бизнесът и парите обичат спокойствието…
Водещ: Сега, борбата с корупцията се води на два фронта – единият, т.нар. шумен фронт, където виждаме какво правят МВР, прокуратура, съд и т.н. Но втория, тихия фронт на борбата с корупцията е именно административните режими. Защото колкото повече се улесняват те, толкова повече се затваря възможността на чиновника да дойде и да ми каже – виж какво, ти това ще го получиш, но трябва да дадеш еди-колко си. В този смисъл, каква е оценката и, доколко усещате спадане на корупционния натиск, заради чисто юридическото улесняване на административните процедури?
Божидар Лукарски: Сега, нека да кажем, че към този…аз бих ги сменил кой е тих, кой е шумен фронт, но нямаме достатъчно време да спорим по този въпрос, но…
Водещ: Говоря за тих и шумен от гледна точка на…
Божидар Лукарски: Факт е, че, да го кажем така, законовата регулация е тази, която ограничава корупцията. И освен естествено лицензионните, и регулаторни режими, които предполагат винаги корупция, не на последно място макро законите, така да ги наречем – като Законът за съдебната власт, изобщо съдебната реформа, за която ние в Реформаторския блок толкова се борим, Антикорупционния закон, така известния закон на г-жа Кунева – са нещото, което също ограничава корупцията. Аз виждам в нашите западни партньори, имам ежедневни срещи с посланици, особено активни са тези от ЕС, те казват, че, цитирам – има усещане за намаляване на корупционният натиск и то сериозно в България и, че ние вървим на прав път. Разбира се, това изобщо не значи, че в България няма корупция и, че не трябва да се борим с нея, защото корупцията налива пари не в реалната икономика в крайна сметка. Но вие сте прав, колкото по се намаляват административните тежести и регулационните режими, естествено, това ще се усети и от бизнесът, и предполага по-малкото активност по отношение на корупцията.
Водещ: Сега, тука, когато заговорихме за мръсните пари, които се генерират от корупцията, няма как пък да не обърнем поглед към другата част – конкурентоспособността. Болна тема на българската икономика от ¼ век насам, в същото време обаче, какво става с програмата за конкурентоспособност, каква част от одобрените проекти вече влизат точно в тази линия?
Божидар Лукарски: Програмата, която е към нашето министерство е насочена именно към развитието на конкурентоспособността на малките и средни предприятия, които са гръбнакът на всяка една икономика, особено на икономиките от ЕС. А аз мога гордо да кажа, че тук успяхме да се преборим с всякакви наченки или съмнения за корупция. Защото програмата по начинът, по който заедно с колегите изработихме – електронното подаване на документи, ясните критерии, които остават абсолютен минимум за субективизъм, помагат за по-голямото усвояване на средства и съответно, за намаляването на корупцията, за която говорихме по предходните въпроси. А аз искам само да кажа едно число – около 900, малко над 900 са договорите по всичките оперативни програми, усвоени през периодът на това правителство. От тези малко над 900 договора, 730 договора са само договорите по ОП „Конкурентоспособност“. Т.е. виждате, че има доста голям интерес към програмата, което показва и съответно по-голяма прозрачност при усвояването на евросредства.
Водещ: Понеже все пак тази конкурентоспособност трябва да стане ясна и на обикновеният зрител, как можем да обясним конкурентоспособността с прости думи? Пример, ако тази чаша я произвеждаме за 9 лв. и свалим стойността на нейното производство на 6 лв., това ли е целта на конкурентоспособността?
Божидар Лукарски: Това е една от целите на конкурентоспособността. Разбира се, по-висока добавена стойност и по-ниски оперативни разходи, съответно правят съответния продукт и съответната фирма по- конкурентоспособни. Това е и една от целите на програмата, както казах, някои от процедурите са насочени именно към повишаване ефективността на производството на малките и средни предприятия. Което води до по-висока добавена стойност и по-ниски разходи, но не е само това. Конкурентоспособност е и възможността за излаз на чужди пазари, където нашите стоки да бъдат по- конкурентоспособни от чашите например, които се произвеждат в Китай. Това е свързано не само с цената, това е свързано, разбира се, с качеството, а не на последно място е свързано с един сериозен маркетинг и реклама.
Водещ: Сега, от тази гледна точка обаче, вие забелязвате ли креативност у българският бизнес? Защото другият проблем е, че все още поколенията, които са активни, са свикнали с това, че държавата ги води за ръчичка напред и ние няма какво да му мислим, все някак трябва да ни го направи.
Божидар Лукарски: То е свързано, естествено, че държавата трябва да се намеси и неслучайно изработихме такава стратегия за интелигентна специализация, която е свързана и с внедряването на иновациите. Иновациите са силата на развитието на съвременните икономики и неслучайно икономиките на Далечния Изток са толкова конкурентоспособни, защото те прилагат иновативни методи. Българинът облаче е креативен, винаги е бил креативен и аз забелязвам, вкл. на инспекциите, които правим по това, как са усвоени средствата на миналите периоди на Програмата по конкурентоспособност. Че има изключително добри находки, да го кажем, в най-широкия смисъл,в различни видове производства. В които дори, аз съм виждал сходни предприятия в Германия и България и съм виждал, смея да кажа, в България прилагането на по-иновативни методи, отколкото примерно в големи немски компании. Което показва, че българинът мисли креативно, това естествено ще се отрази на бизнеса. Аз по този въпрос съм абсолютен оптимист, въпреки, че аз винаги изказвам умерен оптимизъм по всяка една тема.
Водещ: Сега, понеже прекрачихме полугодието, какъв е изводът от първите 6 месеца, какъв икономически растеж успяхме да постигнем?
Божидар Лукарски: Не може да се направи краен извод, поради фактът, че все още за второто тримесечие на 2016г. статистическите данни не са излезли. Но този растеж, който е отчетен за първото тримесечие на 2016г. от 2,9%, мисля че дава доза оптимизъм и ме кара да очаквам, че след като отчетем второто тримесечие, и за полугодието, и за края на 2016г., ние ще имаме един доста сериозен ръст. На фона на случващото се, пак казвам, в глобално и в ЕС, и в световен мащаб.
Водещ: Т.е. ръст около 3% – малко под или малко над?
Божидар Лукарски: Малко под което е доста добре и от това, което даде като прогноза ЕС и ЕЦБ за началото на годината.
Водещ: Какъв икономически растеж обаче, според вас, годишно ни е нужен, за да сме спокойни, че икономиката стабилно върви напред?
Божидар Лукарски: Сега, ако ме питате мен, колкото повече, толкова повече винаги бих казал…
Водещ: Както казва Мечо Пух…
Божидар Лукарски: …да, както казва Мечо Пух. Не съм привърженик на прогнози, камо ли такива, които са свързани с конкретни числа и с икономика. Ако ние работим усилено за създаване на една добра бизнес среда, така или иначе ръст ще има. Пак повтарям обаче, независимо от това, какво правим ние и колко ни се иска, в геополитически план ситуацията не може да не се отразява. Ако не беше това, което се случва в Турция, в Гърция, ако не бяха военните действия в Сирия, потока на емигранти, аз съм сигурен, че ръстът от 2,9% за първото тримесечие щеше да е по-сериозен. Но в крайна сметка такава е ситуацията и сме принудени да работим в една сериозно геополитическа, тежка обстановка.
Водещ: Питам затова, защото анализите на икономисти казват, че един рамките на 5-7%, за една държава като България е необходим за да гарантира стабилност. Но в същото време, за да се постигне, освен всичките мерки, които се взимат от страна на правителството, освен програмите, много важен е и човешкият фактор. От какви специалисти има нужда българската икономика и тук, как може да се насочи осигуряването, защото всички се оплакват от липсата на висококвалифицирани кадри?
Божидар Лукарски: Това е нещо, за което не можем да си заровим главата в пясъка и не е от вчера, и е свързано с притокът на нови инвестиции, нещо, за което говорихме в началото на нашият разговор. Защото освен средата която създаваме, трябва да имаме и, разбира се, подготвени кадри. Определено, в България нямаме адекватност между образователната система и то, като говорим за висококвалифицирани кадри, нека да не си представяме едни…
Водещ: Професори и тесни специалисти?
Божидар Лукарски: …hi-tech специалисти, точно така или специалисти от ВУЗ-ве. Говорим, през цялото време трябва да говорим на база средно образование – средното професионално образование е това, което подготвя и трябва да подготвя кадрите, които липсват. Няма адекватност между търсенето на пазара и това, което се изисква от бизнесът. Понеже говорих за „Язаки“, това е един бизнес, който е свързан с автомобилостроенето. Имат нужда в Ямбол, от работна ръка именно в този бранш, давам съвсем конкретен пример. В същото време, има професионална гимназия в близкия град Сливен, която едва събира за две паралелки – в този бранш, автомобилостроене – желаещи. Родителите насочват децата си към паралелки свързани с ресторантьорство, кетеринг и икономически специалности – нещо, което определено не можем да кажем, че е най-адекватното за района. Затова, въвеждането на дуалната система, която виждам доста напредък и желание от сегашния министър Кунева да се случи, е нещото което трябва да се въведе по най-бързият начин. Понеже скоро ходих в Унгария и видях колко добре и как именно търговските камари задават всяка година конкретните бройки за конкретни специалности, които биха искали бизнесът да получи от средното образование. Именно в средното образование се корени този проблем, с който ние трябва да се преборим, за да имаме подготвени кадри. Защото е лесно, Северозападният район казват – дайте, помогнете – ето, правим програми, правим по-високо точкуване, правим всичко възможно за бизнесът. Но в същото време, когато дойдат инвеститори там, а аз непрекъснато срещам и водя инвеститори там, те казват – ок, добре, идваме тук, в този район, обаче нямаме кадри…
Водещ: Но къде, не можем да…
Божидар Лукарски: Да, да задоволим търсената работна ръка.
Водещ: Ние ще направим предприятието, няма кой да дойде да работи в него?
Божидар Лукарски: Точно, да.
Водещ: Всъщност, като казахте Северозападният регион, най-бедния регион в Европа, ключа в регионалното развитие, вие как го виждате?
Божидар Лукарски: Освен всички институционални помощи от страна на правителството и държава, пак се връщам на предишния въпрос – трябва и квалификация. Това вече опира, разбира се и до самосъзнанието на всеки родител и на всеки ученик, защото….
Водещ: Ами съзнанието на всеки един от нас е, че всеки един от нас е част от държавата. Държавата не е само властта….
Божидар Лукарски: Точно така. Държавата не е само правителството, НС и т.н. или местната власт, кметове и общински съветници. Държавата – това сме всички ние и в крайна сметка, и от нас зависи как да подготвим децата си, така че те да бъдат адекватни на икономическата обстановка, и съответно да получават по-добро заплащане.
Водещ: Сега, лятото се очертава горещо не само климатично, явно няма да имате почивка, защото се влиза и в най-горещата част на предизборният сезон. Всъщност изборите за президент – очевидно ще вървите на самостоятелен кандидат на Реформаторския блок, не заедно с ГЕРБ. Но какъв трябва да е профилът на кандидат-президента, особено пък при тази изключително динамична международна обстановка, защото президентът е този, който води външната политика на страната?
Божидар Лукарски: Така е и за нас като блок е ясно, че кандидата за президент и респективно президентът, трябва да има ясно изразен евроатлантически профил. Що се отнася до конкретиката, СДС първи предложиха единен кандидат от Реформаторския Блок и имаме кандидатура наша, на Реформаторския блок, това се възприе от колегите. СДС първи предложи този кандидат да бъде граждански кандидат да не е свързан пряко с политическа сила и се радвам, че колегите…
Водещ: Т.е., да не е партиен?
Божидар Лукарски: Да, да не е чисто партиен, така да го кажем, защото хайде да кажем граждански профил, граждански кандидат има понятия, които са разтегливи. От друга страна, не се възприе предложението на СДС този кандидат на Реформаторския блок да бъде избран с вътрешни избори, но виждам, че предложенията, които аз дадох и се възприе от колегите от СДС, вече се възприема и от колегите в Блока. А именно, по електронен път, чрез свободно гласуване по интернет нашият кандидат от Реформаторския блок или кандидатите да бъдат отсяти от хората, които познават и Блока, и дясното пространство, да бъде посочен като кандидатура. Сега ще предложим, понеже имаше и, разбира се, отзиви, че технологията не е достатъчно сигурна, няма достатъчно време и т.н. – работим по въпроса в СДС да предложим на колегите технология и механизъм, по който да бъде проведено това електронно гласуване. Съвсем скоро ще го предложим и мисля, че това е най-демократичният начин за една демократична партия, и за една демократична формация, каквато е Реформаторския блок да изберем нашият кандидат, който да бъде предложен на гражданите.
Водещ: Казвате евроатлантически ориентиран, което безспорно предполагам е цел на всички сериозни играчи на политическата сцена.
Божидар Лукарски: Не съм съвсем сигурен…
Водещ: Казвам на сериозните играчи…
Божидар Лукарски: …ами не съм съвсем сигурен, защото вляво има доста играчи, които могат да бъдат окачествени като сериозни, а не съм сигурен, че тяхната кандидатура или техните кандидатури, ще имат ясно изразен такъв профил. Това, което мога да говоря е за нас и за дясно-център пространство, което наблюдавам. Определено съм сигурен, че кандидат на Реформаторския блок, без да искам да говоря за други партии, но имам наблюдения, че и кандидатът на ГЕРБ ще бъдат с такъв профил.
Водещ: Сега, този профил обаче какво включва – повече ястреб или човек, който е евроатлантик, но може добре да балансира с Москва?
Божидар Лукарски: За мен отговорът винаги, изхождайки от позицията, която заемам като икономически министър и това, че икономиката и бизнесът обичат спокойствието, трябва да има и възможност за баланс. Така, че отговор Б е по-приемлив, естествено, а и фигурата на президентът по принцип трябва да бъде по-омиротворяваща или по-обединяваща. Той и премиерът Борисов каза някои думи в тази насока – ситуацията е прекалено сложна, ситуацията в световен мащаб е прекалено сложна, да не говорим за ситуацията на Балканите, която става все по-сложна и по-сложна. Така, че според мен, една обединяваща фигура, която обаче наистина да защитава точно и ясно ценностите – България в ЕС, България – член на НАТО, с ясно изразени позиции, е фигурата, която трябва да бъде президент според мен.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор, пожелавам ви да откриете точният кандидат и една кандидат-президентска кампания, в която пък ние можем да видим идеите на кандидатите. А не ритането по кокалчетата и ваденето на компромати, защото дори в САЩ виждате, че поне на този етап кампанията е повече на плоскостта на компроматите.
Божидар Лукарски: Което и показва, че бързането с изваждането на колкото може по-рано на президентски кандидатури не е полезно дори в Щатите, да не говорим за нашата българска страна.
Водещ: Всъщност, вие кога си поставяте за цел да извадите кандидатурата на Реформаторския блок?
Божидар Лукарски: Всъщност ние не си поставяме за цел някаква определена дата. Ясно е, че септември месец трябва да имаме кандидат, надяваме се да е възможно по-скоро, но в никакъв случай, аз лично, въпреки че имаме и тук различни виждания, виждането на СДС е, че бързането в конкретния случай не работи чак толкова добре, колкото би ни се искало и…
Водещ: Т.е. да не се окаже, че бързата работа е срам за майстора, така ли?
Божидар Лукарски: Не е важно кой първо ще извади, аз това казвам непрекъснато на колегите – не е важно, кой първи ще извади кандидат, важно е къде ще се е класирал този кандидат на изборите наесен.