– Г-н Лукарски, какъв е вашият коментар за декларацията на КРИБ, с която се иска оставката на вътрешния министър Румяна Бъчварова, ако не бъдат разкрити убийствата на двамата бизнесмени и последвалата реакция на г-жа Бъчварова?
– Чисто експертно незабавна разкриваемост на дадено престъпление не е възможна. Така че ултиматумът на КРИБ, не е реален. Нека да оставим следствените органи да си свършат работата, а тя отнема време. Тези два фрапиращи случая не би следвало да се обвързват с оставката на вътрешния министър. Както г-жа Бъчварова каза, докато някои хора си почиваха, цялото МВР е работило. Смятам тази декларация за емоционална и прибързана.
– А как ще комен тирате из казването на Бъчварова, че проблемите на българския бизнес са в неговия генезис, в нелоялната конкуренция и в съдебната система, която не може да реши споровете?
– Има такъв момент и поддържам казаното от вицепремиера Бъчварова. Изключително неприятни са тези два случая, но това не би следвало да е основният проблем на българския бизнес .
– Като министър на икономиката какви са приоритетите ви през 2016 г.?
– Основен приоритет е икономическата и финансова стабилност на държавата, което да продължи устойчивия растеж, основан на знанието и иновациите. Ще ми се 2016-а да мине под знака на иновациите. Със средства от ОП “Иновации и конкурентоспособност” ще се опитаме да създадем и в малкия и среден бизнес насоченост към високотехнологичните производства, чиито краен продукт е с висока добавена стойност. До 4 април очакваме проектни предложения за иновации в българските предприятия на обща стойност 50 млн. евро, а в началото на февруари ще стартираме и процедура по внедряване на иновации за стартиращи фирми на стойност 10 млн. евро. Наша цел е да се превърнем в притегателен център за инвестиции в областта на високотехнологични производства. България разполага с качествени специалисти в техническите науки и това се оценява от инвеститорите. В същото време има недостиг на средни изпълнителски и технически кадри, за което настояваме за широко въвеждане на дуалната система в образованието. Ще продължим да водим борба и с регионалния дисбаланс в страната с ярък акцент върху развитието на Северозападния регион.
– Очертайте факторите, които застрашават икономическата и финансова ни стабилност.
– Едната група фактори са свързани с геополитиката – всичко, което се случва в Украйна, санкциите и контрасанкциите ЕС-Русия, войната с Ислямска държава, обтегнатите отношения Турция-Русия, които са наши основни търговски партньори, бежанската вълна и нейното отражение върху икономиката на Германия. Това са проблеми, които водят до нестабилност на цяла Европа. Що се отнася до България, всякакви трусове в политическата стабилност на държавата са свързани и с икономическа нестабилност – дали ще бъдат предсрочни избори, дали кризи и сътресения в управляващата коалиция. На този етап продължаваме да бъдем остров на стабилността, с което привличаме инвеститори.
– Смятате ли за постижима зададената от премиера цел за 4.5% растеж на икономиката през 2016 г.?
– Не може да не отчитаме всички тези фактори, които вече посочих и които светят като червена лампичка. Но нека се върнем година назад и да видим какви бяха прогнозите на анализаторите 0.6-0.8% ръст на БВП, а в края на 2015 г. имаме
2.9%. Надскочили сме го повече от 3 пъти. Логично е да се стараем да надскочим и този 3% растеж.
– Според анализаторите той е заради ускореното усвояване на евросредства през 2015 г.
– Естествено е еврофондовете да са катализатор за растеж, но по данните на вицепремиера за еврофондовете Томислав Дончев, те не са основният двигател – само 10% от инвестициите са свързани пряко с евросредствата. Ние имаме ръст в износа, който не е пряко свързан с евросредствата. От тях в по-голяма степен зависи отчетеният 5% ръст в индустриалното производство.
– Анкетите на бизнес организациите показват, че фирмите не залагат по-висок износ през новата година.
– Една от причините да не се разчита на голям ръст в износа е забавянето на китайската икономика , която е основен пазар. Другата причина е, че през изминалата 2015 г. ние постигнахме много висок ръст на износа и е доста сложно да го нахвърлим.
– Излиза, че основният двигател на растежа ще е по-голямото вътрешно потребление. Откъде ще дойдат парите за това?
– По данни на банките има доста пари на бизнеса и на частни лица в български банки. За да се раздвижи икономиката, трябва да се раздвижат и тези спящи пари. Това може да се стане чрез засилване на кредитирането, което ще доведе до ръст на производството, съответно на доходите и на потреблението. Обикновено нарастването на доходите идва с известно забавяне, така че ефектът от ръста ще се усети малко по-късно в джоба на българина.
– Какъв ръст на инвестициите очаквате?
– Не мога да дам прогноза, защото инвестициите зависят и от геополитиката. За 2015 г. сме горди да отчетем доста висок ръст на инвестициите, повече от 30%, като номиналният размер на преките инвестиции е 1.37 млрд. евро. Надяваме се през 2016 г. те да са в още по-голям размер. Още другата седмица ще бъде презентирана една много сериозна датска инвестиция на територията на индустриална зона “Божурище”. Тя е в мебелното производство и е на стойност 100 млн. лв.
– В кои други сектори да очакваме големи инвестиции ?
– Водим преговори с компании от ИТ сектора и от автомобилното производство. Продължава интересът към България за инвестиции в автомобилното производство, защото, първо, имаме най-ниските данъчни ставки в ЕС, и второ, имаме най-ниски разходи за производство. Предстоят важни срещи с представители на гермайския малък и среден бизнес , семейни фирми, които във връзка с повишаващите се наследствени данъци в Германия и донякъде това, което се случва на китайския пазар, имат желание да насочат част от своето производство към България. Това са фирми не само от леката и храните лно-вкусовата промишленост, сред тях има доста световно известни имена.
– За подобряване на бизнес средата какви законодателни мерки ще предприемете?
– Необходимите законодателни мерки не са само в полето на министерството на икономиката . Трябва да има промени, свързани със съдебната реформа – основен проблем на бизнеса е, че времето за решаване на търговски и граждански спорове е много дълго. Заедно с Ми нистерски съвет под готвяме изцяло нов закон за публично-частното партньорство Друг закон, който трябва да изготвим т.г., е за индустриалните зони – те са от особен инвеститорски интерес, не само чуждестранен, а и български. Искаме да регламентираме отношенията между инвеститорите и собствениците на тези зони. Подготвяме отдавна чакан от браншовите организации Закон за клъстерите, в който да дадем легална дефинираност на отношенията вътре в браншовите организации и обединението им в клъстери. Подготвяме и закон за иновациите, в който се предвиждат преференции за малкия и средния бизнес , който търси взаимодействие с науката.
– Вчера Борислав Борисов от АБВ каза, че ниските данъци не са гаранция за успешно привличане на инвестиции . И дадоха пример – България има най-ниският 10%, но и най-нисък ръст на инвестициите, Швеция – най-висок 62%, но и най-много инвестиции .
– Познавам добре ситуацията в Швеция, брат ми живее там. Борислав Борисов хубаво го е казал, но нека съпоставим България от гледна точка на стабилност. Швеция не е водила войни от два века и половина насам, не е окупирана и по време на Втората световна война, оттогава я управляват един и същ тип правителства. Така че Швеция е остров на стабилността, какъвто България не е била. Ние за пръв път постигаме такъв ръст на инвестиции след кризата от 2008-ма. Защото постигнахме някаква стабилност. Когато достигнем Швеция по този показател, ще успеем и по другия – инвестициите.
– Вътрешнополитическият фактор как влияе на стабилността?
– Не мисля, че ще повлияе по някакъв начин и не бива, защото всички трябва да сме отговорни. Всякакви трусове и опити за сътресения ще ни върнат в изходна позиция и до това, което беше преди 2015-та.
– Кой в РБ се опитва да предизвика трус? Ще успеете ли да запазите единството си?
– При нас определено има сътресения, но аз се надявам, че ще ги преодолеем. 5 от 6 партии са заявили своята твърда позиция да останат в мнозинството, което подкр епя правителството. Виждате, че в РБ има само две подадени оставки – на Гроздан Караджов и Атанас Атанасов като председатели на парламентарни комисии. Така че на този етап не мисля, че дори може да се говори за трус.
– Как ще продължи да съществува тази парламентарна група с един съпредседател управляващ и друг – в опозиция?
– Не би следвало да има такова положение. Наистина не е логично ПГ на РБ да подкрепя управляващото мнозинство, а в същото време да има съпредседател, който да е в опозиция. Респективно би следвало той да не е съпредседател на групата.
– И кога това противоречие ще намери своето решение? Или чакате националната конференция на ДСБ през март?
– Радан Кънев ще вземе своето лично решение.
Аз не мога да разбера какво чакаме. Анонсът от колегите от ДСБ е, че ще имат национално съвещание в края на този месец. Призовавам колегите от блока да ги оставим на спокойствие да си вземат решението. Аз никога не съм се месил във вътрешната политика на други партии, включително и на тези от коалицията. Знам, че в предпоследния уикенд на януари те ще обсъждат оставането в РБ и подкрепата за управлението.
– Как приемате анонса, който даде Радан Кънев -че ще прави нов, посмел, по-десен проект, различен от “варварския” РБ?
– Като председател на най-старата партия вдясно съм гледал този филм. Виждал съм много нови десни проекти, които се нароиха от СДС . Мисля, че е коректно, когато правиш нов проект, да напуснеш стария. Аз винаги съм бил за лоялност в отношенията – развеждал съм се веднъж, и след това не останах да спя в спалнята на жена ми.
– Радан Кънев обяви, че напуска управлението, защото не иска да е част от управление с ДПС, Петър Москов каза, че остава министър, за да спре управление с ДПС. Как оценявате процесите в Движението?
– Аз не виждам ДПС като толкова ключов фактор. Това е опозиционна партия. И когато сам отиваш в опозиция, си един от тях. Т.е. целта ти е да управляваш впоследствие заедно с тях ли?
– Но ако цитирам Меглена Кунева, излиза, че Радан Кънев е “радикалното добро”, а вие сте жадни за власт “варвари .
– Нека не говорим за жадни за власт, защото единици са хората от ДСБ, които си подадоха оставки от постовете.
– Румен Петков каза, че сме изправени пред дебат за кабинетни промени.
– Не мисля, че е така. Този въпрос е от компетенцията на министър-председателя.