Въпрос: Министър Лукарски, кои от предложенията на Министерството на икономиката за облекчаване на бизнеса са залегнали в проектопрограмата на правителството? Ако може да развиете идеите малко повече по отделните мерки. Какъв е хоризонтът за реализация на тези предложения? Дали може да бъде остойностен очакваният ефект от тези мерки за бизнеса?
Отговор: Програмата на Министерство на икономиката, заедно с приоритетите и мерките за изпълнението им са представени на Министерски съвет, където ще станат част от общата програма на кабинета. Надявам се след празниците те да бъдат окончателно одобрени и представени в Народното събрание.
За нас в момента е много важно да се гарантира осигуряването на ускорен икономически растеж, за да се постигнат по-високи доходи и социални плащания на българските граждани. Това може да се постигне чрез насърчаване на инвестициите в научноизследователската дейност, в създаването, развитието и прилагането на нови продукти, технологии, маркетингови методи и дизайн на предприятията, с което, вярвам, че ще се повиши и дела на бързо развиващите се иновативни фирми. Тук искам да отбележа, че тези приоритети ще бъдат реализирани в тематични области и ще бъдат изпълнявани със средства по ОП “Иновации и конкурентоспособност” и средства от националния бюджет до размера на изискуемото от ЕС съфинансиране. Уверен съм, че изпълнението им ще доведе до повишаване на конкурентоспособността, до ускоряване на икономическия растеж и създаване на нови и устойчиви работни места, включително в райони с висока безработица, които ще изискват високотехнологични умения и ще са високодоходни. И най-вече това ще мотивира младите хора да останат в България и да разгърнат потенциала и уменията си.
Другата основна цел, залегнала в нашата програма е стимулиране на малките и средни предприятия /МСП/, които са гръбнакът на икономиката, осигуряване на достъп до финансиране и подпомагане излизането им на външни пазари. Насърчаването на МСП ще бъде постигнато чрез изпълнение на стратегическите приоритети, разписани в Националната стратегия за насърчаване на МСП 2014 – 2020. Друга важна задача е постигането на устойчиво развитие чрез определянето на стратегическите приоритети в консенсус със социалните партньори. Този консенсус ще бъде осигурен чрез подписването на споразумения за тристранно сътрудничество с отрасловите съвети – 10 броя до 2018 г. Не можем да не обърнем внимание и на насърчаване на експорта посредством подобряване на достъпа на МСП до пазарите на трети страни – чрез системно участие във водените от ЕС търговски преговори и международните икономически организации.
С намаляването на административната тежест върху МСП се надявам те да станат най-вече по-конкурентоспособни. За постигането на тази цел предвиждаме въвеждане и системно прилагане на практиката на Теста за въздействие върху МСП, облекчаване на процедурите по стартиране и развиване на бизнес – съкращаване на техническите срокове и разходи за регистриране на бизнес и издаване на лицензи, за регистрация по ЗДДС и др., разработване на трети План за действие за намаляване на административната тежест за бизнеса (2015-2017) и др.
Правителството пое отговорност и да възстановява прекъснатата връзка между образованието и бизнеса. Чрез дуалната система може да се осъществи плавен преход от обучение към трудова реализация, така ще се ускори преодоляването на младежката безработица. Развиването на тренировъчни предприятия в училищата, насърчаването на предприемаческата инициатива сред учениците (чрез реализиране на дейности по проект Брандико) са сред набелязаните мерки в министерството.
Въпрос: Кога се очаква да бъде готов третият план за намаляване на административната тежест за бизнеса (2015-2017 г.) и какъв е сумарният ефект за бизнеса от мерките в него?
Отговор: По проект “Усъвършенстване на националната политика за намаляване на административната тежест”, финансиран по ОПАК, бе измерена административната тежест на 16 закона и 130 подзаконови акта към тях и тя възлиза на 385 млн. лв. Сред измерените закони са Закон за акцизите и данъчните складове, Закон за водите, Закон за автомобилните превози, Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закон за статистиката, Закон за техническите изисквания към продуктите.С цел намаляване на административната тежест са направени 302 предложения от в съответствие с европейския модел за намаляване на административната тежест. Сред тях са подаване на информация по електронен път; премахване на задължения за информиране;опростяване на терминологията и намаляване на сложността на нормативните разпоредби. Заложено е също информация, която вече е предоставена веднъж от бизнеса на дадена институция да не се иска повторно от друга институция. Предложенията са изпратени за становища до отговорните институции и очакваме техните отговори до края на годината. На тази база в началото на следващата ще започне обобщаване на одобрените предложения в трети План за действие за намаляване на административната тежест. Планираме да внесем този план за одобрение в Министерския съвет до края на март 2015 г.Ако всички направени предложения бъдат одобрени и изпълнени, потенциалът за намаляване на административната тежест от измерените 16 закона е 113 млн. лв.
Въпрос: Моля да напомните колко дружества са с принципал МИ. По данни от 2013 г., когато съществуваше Министерството на икономиката и енергетиката, то беше принципал на 120 дружества. Кои от тях предстои да бъдат преструктурирани, а кои продадени догодина? Има ли от дружествата към МИ, такива, които пострадаха от кризата с КТБ?
Отговор: След разделянето на министерствата, Министерството на икономиката ще упражнява правата на държавата в 180 дружества, Министерството на енергетиката в 22 дружества и Министерството на туризма – в 5 дружества. Действащите дружества и тези в ликвидация с над 50 на сто държавно участие, чиито права в капитала ще бъдат упражнявани от министъра на икономиката са 52 и съответно 3 – в сектора на енергетиката и 2 в сектора на туризма.
Някои от дружествата от сектора на икономиката са засегнати от кризата с КТБ, но тъй като са спазвали правилата за деконцентрация, нито едно от тях не е пострадало в степен, която да пречи на неговата жизнеспособност и нормално функциониране. Министерството на икономиката ще отдели специално внимание на компаниите, които използват като инструмент за привличане на инвестиции. В този контекст ще продължи ускорено изграждането на “София Тех Парк”, тъй като вече е одобрено финансирането от ЕС. Очакваме паркът да заработи в началото на 2016 г. Национална компания индустриални зони ЕАД ще продължи да привлича високотехнологични инвеститори в създадената икономическа зона София – Божурище. Преструктурирано ще бъде “Летище Стара Загора” ЕАД, в което ще бъдат апортирани освободените от Министерството на отбраната около 2 хил. дка. терени. След това преструктуриране се очаква стартирането на работа по привличане на инвеститори на терените в близост до Стара Загора.
Въпрос: Министър Лукарски, хвърлете повече светлина върху идеята за инвестиционен фонд за високотехнологични производства чрез публично-частно партньорство?
Отговор: На този етап това е една идея на правителството, която тепърва ще се обсъжда. Но все повече инвеститори проявяват интерес към такъв вид вложения. При посещението ми в САЩ интерес към инвестиции у нас прояви най-големия инвестиционен фонд за нови технологии в света Mass Challenge, който иска да разшири дейността си и да стъпи на българския пазар. Фондът Mass Challenge осигурява подкрепа на близо 130 новостартиращи бизнеса по различни програми. Така че, през 2015 г. се надявам да има тепърва добри новини и нови възможности в тази посока.
Въпрос: Кои са новите електронни услуги, които ведомството предстои да разработи?
Отговор: Дейността на Министерството на икономиката е ориентирана към създаването на необходимите условия за постигане на по-висок икономически растеж, повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, формиране на значим сектор на конкурентоспособни малки и средни предприятия.
Ефективното използване на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и въвеждането на електронно управление са ключов фактор за успешното прилагане на тези политики и за осигуряване на по-качествено и достъпно административно обслужване, създаване на бизнес среда с по-малко бюрокрация, лесни и прозрачни административни процедури, ефективно управление в полза на предприемачите, което да осигури условия за развитие на модерна, високо конкурентна икономика.
Към момента в Министерството се изпълнява проект “Подобряване обслужването на гражданите и бизнеса чрез предоставяне на електронни административни услуги по Оперативна програма “Административен капацитет”. Проектът е стартиран в рамките на Министерство на икономиката и енергетиката, но предвид разделянето на министерството, броят на първоначално предвидените за реализация 20 електронни услуги ще бъде намален. От ресор икономика са избрани 10 от най-често търсените и предоставяни услуги, както и тези с най-голямо значение за развитие на бизнеса и обвързани с изпълнение на изискванията на българското и европейското законодателство. Реализацията на проекта остава приоритет за Министерство на икономиката, тъй като той ще позволи на бизнеса да комуникира, изпраща и получава електронни документи и информация от и до администрацията по много по-бърз, удобен и надежден начин и ще намали неговите усилия, време и средства за справяне с административните формалности.
Нашето разбиране е, че ускореното и приоритетно реализиране на електронното управление в България ще постави българския бизнес в равноправно положение спрямо неговите партньори и конкуренти от региона и Европа, тъй като ще способства за намаляване на разходите за управление на дейността, повишаване на производителността и конкурентоспособността, повишаване на възможностите за по-висока добавена стойност, иновации и устойчиво развитие.
Въпрос: Министър Лукарски, моля да напомните очакваните ползи за бизнеса от новата чрез ОП “Иновации и конкурентоспособност”. На какви средства ще могат да разчитат фирмите през следващия програмен период. Коя ще е първата схема, която е възможно да бъде отворена по новата програма и кога най-рано това може да стане?
Отговор: Българските предприятия, които са основен бенефициент по Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 през новия програмен период ще могат да се възползват от разнородни мерки за подкрепа, свързани с разработване и внедряване на иновации, насърчаване на предприемачеството, засилване на производствения капацитет и капацитета за управление, подобряване на енергийната и ресурсната ефективност. Общият бюджет на програмата е 1.39 млрд. евро, като ще направим всичко възможно този бюджет да бъде изразходван по начин, гарантиращ максимална ефективност и ефикасност на предоставената подкрепа. Индикативната годишна работна програма за 2015 г. предвижда първата процедура, която ще се обяви през следващата година да бъде “Подобряване на производствения капацитет на Малките и средни предприятия”. Тя ще бъде насочена към подобряване на производствените процеси и повишаване на производствения капацитет с цел засилване на експортния потенциал на предприятията. Бюджетът на процедурата ще бъде 150 млн. евро, като тя ще бъде с три крайни срока за кандидатстване. Планираме процедурата да бъде обявена през пролетта на 2015 г.
Въпрос: Ръководството на БСК в края на ноември прогнозира 2015 – 2016 г. да е тежка за отбранителната индустрия на България, която ще загуби пазари, заради фалита на КТБ. Какви са Вашите наблюдения за този сектор, какви са последните данни за експорта ни? Визията ви за “Кинтекс” и за ВМЗ – Сопот?
Отговор: Както вече споменах, действително кризата с КТБ, дълго продължилата неизвестност и преустановяването на дейността й се отразиха неблагоприятно на компаниите от отбранителната индустрия, които работеха с тази банка. Независимо от това българските фирми са активни и полагат усилия да компенсират негативните последици. Не може да се говори за загуба на пазари, фирмите имат осигурени поръчки. Данните за реализирания износ през 2014 г. ще бъдат обработени в началото на следващата година. През тази година са издадени разрешения за износ на продукти, свързани с отбраната, за близо 900 млн. евро, което може да се счита като положителна тенденция.” Усилията на Министерството на икономиката по отношение на дружествата от ВПК – “ВМЗ” и “Кинтекс” ще бъдат съсредоточени към осигуряване на поръчки. Целта е “ВМЗ” да бъде жизнеспособно и да продължи да бъде значим работодател за региона. Що се отнася до бъдещето на тези компании, искам да ви уверя, че евентуална приватизация ще бъде обсъждана след детайлен анализ.
На този етап не се предвижда преструктуриране или приватизация на компании от забранителния списък, които осъществяват конкретни политики. Такива са: “БАЕЗ”, което предоставя застрахователни продукти и насърчава износа на страната, “Ел Би Булгарикум”, което промотира България и в частност българското кисело мляко в Япония, а вече и в останали страни от Азия, “Държавна консолидационна компания”, която си сътрудничи с Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по осъществяването на конкретни приватизационни сделки, както и “Национален институт за вино и спиртни напитки” и “Държавна Лаборатория Българска роза”.
За останалата част от малки дружества, които не осъществяват политики ще предстои евентуална приватизация. Ще бъдат преструктурирани и някои дружества в ликвидация чрез преобразуване или сливане. Чрез сливания от този тип ще бъдат пестени разходи за управители, ликвидатори, счетоводители и др., като ще се оптимизира и корпоративната структура на държавното участие. Ще продължава приватизацията на миноритарни дялове на Централизирани публични търгове на БФБ.
Въпрос: От кога ще започнат заседанията на Съвета за икономическо развитие? Кои ще са първите точки в дневния му ред?
Отговор: Основната задача на Министерство на икономиката ще бъде създаването на един благоприятен климат, в който да може да се прави реален бизнес, да може да се развиват не само големите, но и малките и средни предприятия, да се привличат повече чуждестранни инвестиции и да се осигурява по-широк достъп на българските предприятия до пазарите на трети страни. Да, в най-скоро време ще възстановим Съвета за икономически растеж (СИР), който беше един добър форум за определяне на политиките на министерството в диалог с бизнеса. За съжаление той не се е събирал от времето на Лидия Шулева. Предложението да възобновим дейността му беше направено от председателя на парламентарната икономическа комисия Петър Кънев и ние го приехме. Вече го обсъдихме с повечето работодателски организации и те го приемат добре. В съвета ще влизат представители на министерството, на работодателските организации и на парламентарната икономическа комисия.
Въпрос: Доволен ли сте от работата на Българската агенция за инвестиции и нивото на преки чуждестранни инвестиции у нас?
Отговор: При първите ми срещи с посланици и инвеститори, след като заех поста, много от тях ми споделиха, че през последните 6-7 месеца са нямали желание да се срещат с който и да било министър, понеже ситуацията е била нестабилна. Сега вече усещат някаква стабилност и са надявам това да даде добри резултати.
За съжаление последните данни за преките чуждестранни инвестиции никак не са обнадеждаващи. Те отбелязват спад с 38,5 на сто за периода януари-октомври в сравнение с година по-рано. Освен на нестабилната политическа обстановка, това разбира се дължи и на срива на КТБ, но според мен страната ни трябва да направи всичко възможно да изплува от този спад. Затова дейността на Българската агенция за инвестиции трябва значително да се активизира.
Въпрос: Министър Лукарски, предвиждате ли закриване на търговски представителства в чужбина и разкриване на нови – къде и кога?
Отговор: Службите по търговско-икономическите въпроси към Министерството на икономиката са важни за подпомагане на българския бизнес и компании. Приоритет в работата на е именно работата с българските компании и съдействието за намиране на партньори за износ, участие в търгове и проекти в приемащата държава.
Ще направим оценка на досегашната работа на СТИВ и съвместно с бизнеса, ще бъдат определени нови дестинации, в които да се разкрият Служби по търговско-икономическите въпроси. Тези, които не си вършат работата обаче, ще бъдат закрити. Ще се търси разширяване на модела на публично-частно партньорство, който работи добре. Преструктурирането на Службите няма да е самоцелно, такива ще останат само на места, където българският бизнес счита, че е необходимо подобно съдействие от страна на държавата и администрацията.