Loading...

Божидар Лукарски: Ръстът на инвестициите е доста по-голям в сравнение с 2014 г.

– Министър Лукарски, изказахте оптимизъм, че през тази година ще бъдем желана дестинация за инвестиции. Имаме 1,6 млрд. евро инвестиции , но потенциалът ни е много по-голям, с какви преференции ще привлечем инвеститори у нас?

– В действителност ръстът на инвестициите е доста поголям в сравнение с 2014 г. Естествено, нашата страна може много повече. Това ни го каза наскоро и председателят на Българо-израелската търговска камара, според когото би следвало нашата страна да бъде най-добрата инвестиционна дестинация в света. За тази година подготвяме концепция за национална стратегия за популяризиране на България като инвестиционна дестинация за периода 2015 – 2020 г. Предвиждаме промени в законодателството, които целят насърчаване на инвестициите и допълнителни облекчения за чуждестранните инвеститори.

– Какви са основните направления, в които ще работи министерството през годината?

– Три са основните приоритета, като първият е продължаване на нашата насоченост към намаляване на административната тежест, която оказва пряко влияние върху бизнес климата. В това отношение бих изтъкнал работата на Националния икономически съвет, чиято основна цел е да имаме комуникация с бизнеса за получаване на конкретни забележки и примери за мерки за намаляване на административната тежест. Освен това за нашето министерство е приоритет съвместната ни работа с министерство на образованието по въвеждане на дуалната система. Това е нещото, което може да спомогне за навлизането на инвестиции . Един от основните проблеми, от който се оплакват инвеститорите, особено от държави като Германия, Швейцария, Холандия, Австрия е, че срещат трудности с набирането на квалифициран персонал. Губят ни се тези кадри, които са със средно професионално образование. Иновациите също са с приоритет, защото без тях няма растеж.

– Какъв е интересът към програма „Иновации и конкурентоспособност“, какви средства ще получат по нея българските компании и колко пари допълнително ще има за МСП?

– Общият бюджет на програмата е 1,39 млрд. евро. Учудващо за всички песимисти, интересът към програмата продължава да е огромен. До този момент имаме подписани 416 договора по оперативната програма. Освен това има договори, които отговарят на изискванията и продължаваме да търсим финансиране и за тях.

– Успяхте ли да препитате търговските аташета и с колко от тях се разделихте след последната обща среща? Какъв е ефектът от тяхната дейност?

– В момента се подготвя доклад по отношение на това кои аташета съкращаваме като персонален състав. При нашата вътрешна акредитация се уповаваме на информацията, която получаваме от българските фирми, които работят в съответните региони. Както и от оценките на четирите работодателски организации за дейността на нашите търговски представители. С някой от колегите ще се разделим като персонален състав, а някои представителства ще бъдат закрити като дестинация поради слабия интерес на българския бизнес . Ще бъдат разкрити нови представителства, особено в дестинациите извън Европейския съюз. Това, което съм наложил като принцип, е, че за бройките, които освобождаваме, навсякъде ще обявим външен подбор за свободните позиции. Закриваме представителства в по-малки държави като Черна гора и Македония. Това са държави, които са толкова близко, че може да се осъществи контакт без търговски посредник. Ще закрием още няколко бройки в Европейския съюз. Махаме дестинации, за които виждаме, че няма ефект. Поне с десетина човека ще се разделим, което е около една пета от целия състав.

– Реформаторският блок на практика се разцепи въпреки физическото присъствие в него на ДСБ. Чия е отговорността да се стигне до това безпрецедентно положение?

– Очевидно отговорността е на тези, които създадоха тази ситуация, но в същото време се забелязва, че въпреки декларираната опозиционност, парламентарната група работи заедно и в голяма степен гласува единно, включително и такива решения, които са проправителствени. Това важи и за колегите от ДСБ и от гражданската квота, които са техни приближени. На последния вот на доверие колегите от ДСБ подкрепиха правителството, така че тяхната опозиционност е по-скоро декларативна, отколкото де факто.

– Очаквахте ли подобна стъпка на своя партньор в обединението?

– Не очаквахме подобна постъпка, защото в историята на дясното много пъти са правени подобни разцепления, а ние се събрахме в РБ с идеята да ги избегнем. От тази гледна точка за мен беше изненада, защото е повторение на едно лошо, явно не добре забравено старо. От друга страна, поискахме от нашите избиратели да ни подкрепят именно поради причината, че сме единни. И случващото се в момента е своего рода подмяна на вота на избирателя. Те гласуваха за нас, защото сме единни, а не защото сме разцепени и някои от нас се виждат по-бели от другите. Ние сме в парламента, за да проведем реформи и това не става от днес за утре. Не случайно конституцията и избирателната практика е показала, че мандатът е 4 години.

– На практика това разцепване стана заради бившия вече право съден министър. Целият Реформаторски блок ли стоеше зад него, когато той направи предложение за блокираща квота в прокурорската колегия на ВСС?

– Христо Иванов не е бил номинация на Реформаторския блок. Той остана като министър, който си върши работата от служебния кабинет, като беше подкрепен от ГЕРБ и от

Реформаторския блок. С течение на времето обаче даде доста притеснителни сигнали. Загуби комуникацията вътре в съдебната система с представителите на отделните гилдии – на прокуратурата, на съда, както и с парламентарните групи. Наложи се голяма част от реформите, които трябваше да прокара в парламента, да минават с настоятелството на премиера или различни депутати от РБ. Освен това се наложи Европейската комисия да опровергава твърдения след негови изявления. След тези случаи наистина доверието към Христо се пропука.

– ДСБ уж е в опозиция, но има министри и постове във властта. Намирате ли за нормална подобна ситуация?

– Те са в опозиция, ама на позиция. Не говорим само за министерски места и за Петър Москов, защото той нееднократно заяви, че остава като човек, който иска да завърши реформите, които е започнал. Но мога да изброя всичките позиции, на които има хора на ДСБ, като се започне от зам.-министър на вътрешните работи, минем през председател на КЕВР. Освен това имат много зам. областни управители. Има една камара личности, действащи активисти на ДСБ, които са в голяма част от държавните фирми. Нека все пак да видим какво решение ще вземе де юре партията на 13 март.

– Радан Кънев заговори за нов политически проект и предсрочни избори. Каква е възможността да се сбъднат плановете му?

– Всеки може да прави нов политически проект, друг е въпросът на каква база ще се опре той, каква електорална подкрепа ще получи и дали ще успее да се наложи. При положение че имаме в момента все още действащ, при това доказал се на изборите успешен политически проект, какъвто е РБ, аз не мисля, че преди да са напуснали блока, колегите от ДСБ би следвало да развиват нов политически проект.

– Ще изкара ли пълен мандат кабинетът „Борисов 2″?

– Не виждам алтернатива на този кабинет, алтернативата е разруха и анархия. За мен сегашният кабинет е най-добро решение за България в тази сложна и нестабилна международна обстановка, особено на Балканите и по оста Русия -Турция.

– Как ще коментирате декларираното желание на Кънев да се засили мониторингът над нашата страна, вместо да отпадне?

– Отдавна се говори за този мониторинг, че трябва да отпадне. Ние отдавна сме изпълнили всички изисквания за влизане в Шенген, но на практика не сме приети. И тук бих апострофирал Радан с това, че той непрекъснато дава Румъния за пример. Трябва да кажа обаче, че румънските политици много сериозно лобират да отпадне мониторингът за тяхната страна.

Те могат да ни бъдат добър пример понякога, а когато не ни е изгодно, да не ги ползваме. След като такива румънски политици, включително и светлият пример на Кънев – г-жа Мокавей, лобират за отпадането на мониторинга, аз не виждам ние с какво сме по-лоши като политици да не настояваме за отпадането на мониторинта. Друг е въпросът, че правосъдната реформа е важна. Но това не значи, че не трябва да искаме да отпадне наблюдението, а да стои като дамоклев меч, като хомот над България безкрайно само защото така сме решили.

Споделете