Водеща: Връщаме се отново в студиото. Наш гост е министърът на икономиката Божидар Лукарски. Добър ден, министър Лукарски и добре дошли в нашето студио.
Божидар Лукарски: Добър ден и добре заварили. Честит първи ден.
Водеща: Благодаря ви. Какво според вас значение би имала една такава медия като Bloomberg TV в България? За българската икономика, за българските зрители, не само тези, които се интересуват тясно от икономиката, а изобщо за цялата общественост?
Божидар Лукарски: Вижте, аз не съм тесен пиар специалист и това трябва да го кажат повече хората, които се занимават с пиар, но за мен е важно, че ще има такава специализирана телевизия. Хората, които имат по-тесни пристрастия и интереси към определени сегменти на финансите и икономиката на пазарите, стоковите борси, техният интерес ще бъде покрит и ще получават навременна и визуална информация.
Водеща: Надяваме се да успеем да оправдаем очакванията. А сега да погледнем към българската икономика, защото анализатори и икономисти, анкетирани от Investor.bg миналата седмица, посочиха, че няма много поводи за оптимизъм за българската икономика, в следващите месеци. Съгласен ли сте с това твърдение?
Божидар Лукарски: Те за това са прогнозите, за да бъдат опровергавани. Това, което мога да кажа е, че същото нещо се говореше и миналата година по това време и по-скоро месеците октомври-ноември, пък цифрите за първото шестмесечие на тази година, показват нещо различно. Показват един доста по-висок от първоначално очакваният икономически растеж, растеж на инвестициите, растеж на износа и на вноса. Включително и в отрасли, които бяха прогнозирани като такива, които да не се очаква някакво особено развитие. Така, че аз не съм привърженик по принцип на прогнозите, макар и правени от специалисти, аз съм привърженик на реалностите, времето и реалните числа в края на годината ще покажат истината.
Водеща: Защото в началото на месеца, Министерството на финансите (МФ) завиши прогнозата си за растеж на българската икономика през тази година до 2%…
Божидар Лукарски: Ами именно, защото имаше такова развитие. Знаете, в началото беше 0,8-0,9, в момента имахме 2,2 в първото шестмесечие на тази година растеж. На фона на средно прогнозирания за ЕС 1,6, доста добър резултат. В резултат на това, Министерство на финансите дава тази прогноза, която аз смятам, че е реалистична.
Водеща: МВФ също гледа оптимистично с прогнози за 1,7%, в същото време обаче, анализатори от „Moody’s“ и от „Фич“, очакват БВП да нарасне с 1,2 на 100. А пък ЕК предвижда около 1%. Къде е истината тогава и, защо се разминават толкова прогнозите?
Божидар Лукарски: Не мога да кажа защо се разминават, но явно не се гледат един друг. В крайна сметка това, което ЕК е заложила, ние даваме всякакви белези и виждаме всякакви сигнали, че ще бъде реализирано.
Водеща: Т.е. вие сте съгласен с прогнозата на МФ, каквато…
Божидар Лукарски: Аз не познавам хората от „Moody’s“ и от „Фич“, но познавам колегите от МФ. И мога да кажа, че каквото и да говорим за професионализъм, преди всичко искам да кажа, че са изключително акуратни и точни хора. Така, че предпочитам да се опра на тяхната прогноза.
Водеща: Все пак сред причините за очаквания от някои от българските икономисти по-слаб растеж до края на годината, а и изобщо за цялата година, те посочват това, че няма ясен двигател, който да насърчи напредването на българската икономика. От къде може да дойде този двигател?
Божидар Лукарски: Този двигател… преди всичко, аз не мисля, че няма ясен двигател. Ако очаквате един двигател и да има някакъв изведнъж бум, нали, това не е реалистично, на фона на песимистичните прогнози още от миналата година. А иначе имаме повишение като цяло на инвестициите, както преки, така и косвените инвестиции. Имаме повишение, както вече казах и на износа, така че това са едни двигатели за икономиката. Като цяло, разбира се, има всякакви процеси, не може и политическите процеси, които се случват на територията на Европа и това, което се случва в Близкият изток и цялата тази бежанска вълна през социалния фактор да не окаже някакво икономическо действие, което е много вероятно да бъде негативно. Но в крайна сметка прогнози най-различни, аз както казах вече, съм привърженик на реалностите.
Водеща: А от къде могат да дойдат другите рискове? Вие споменахте някои от тях, останалите?
Божидар Лукарски: Аз бих говорил в чисто българска конкретика. Други рискове биха могли да дойдат от политически сътресения. Основното, което привлича всъщност в България, в момента инвеститори, защото определено това е един от двигателите, както вие казахте, който може да задвижи един по-сериозен икономически растеж. Това е финансовата и най-вече политическа стабилност, с която България излъчва позитивни сигнали, на фона особено, на случващото се във всички околни държави в региона. България се очерта като един стабилен фактор в региона, в последните, бих казал близо година и това е нещото, което определено буди интерес към България от страна на инвеститорите. Това е нещото, което, ако се наруши, би могло да има отрицателен ефект също.
Водеща: Споменаваме днес цял ден китайската икономика. Какъв риск може да дойде от там и забавянето на растежа на китайската икономика? Все пак, знаем че имаме тесни търговски с поднебесната империя?
Божидар Лукарски: Чак толкова тесни, за наше голямо съжаление, не са. Някои европейски държави имат много по-тесни търговски отношения, което би следвало да ни бъде един пример и една червена лампичка. Естествено, това което се случва в Далечния Изток, особено в Китай, както казахте, преди това гледах и вашият анализ по отношение на Япония, би могло да окаже ефект, но той няма да се усети веднага, и бих казал, че може да не се усети абсолютно автоматично и до края на годината. Все пак да не забравяме, че въпреки темповете на развитие, които са по-слаби в сравнение с последните години в Китай, все пак китайската икономика върви нагоре, така, че не бих говорил за елемент за рецесия.
Водеща: Добре, да се върнем отново у нас. Наблюдаваното подобрение на трудовият пазар, увеличаването на заетостта и дефлацията дадоха повече пари в джобовете на населението, да го кажем най-просто. Може ли обаче вътрешното потребление да компенсира всички рискове пред българската икономика и всъщност то да даде този необходим тласък?
Божидар Лукарски: Не бих казал, че може. Освен това, ние с вас добре си говорим чисто анализаторски и на макроикономическо ниво. Но ако питате, понеже все пак, в момента сме в предизборна кампания и пътуваме из страната, говорим си разбира се, на икономически теми с хората. И, ако питате българина, всеки казва: „Добре де, хубаво. Имам някакво ясно повишаване на икономическият растеж, на числата по отношение на развитието на икономиката, обаче ние всъщност нищо не усещаме?“ Реално макроикономическите показатели имат един забавен ефект върху покупателната способност на българина. И, ако трябва да ви опонирам е, че българинът все още не усеща, че в неговия джоб, най-грубо казано, има по-сериозни постъпления.
Водеща: А кога ще се усети това нещо?
Божидар Лукарски: Нормално, би следвало да се усети, горе долу, около десетина месеца догодина, след първите положителни нотки в икономическият растеж. Т.е. очаквам това да се случи зимата, пролетта на 2016г, действително, българинът да усети по-сериозна покупателна способност. Защото, когато си говорим с бизнесмени, с хора от различни браншове, те казват: „Абе усеща се. По-добре е средата, за бизнеса е по-добър“. Но крайният българин, който всъщност трябва да даде този тласък на потреблението, за което вие говорите, всъщност е на друго мнение все още. Така, че очакваме положителните ефекти напред във времето.
Водеща: Добре. Да насочим вниманието и към една конкретна индустрия. България работи за привличането на производители от автомобилният сектор. Водят ли се вече активни преговори с някои конкретни компании за разширяване на дейността или тепърва за стъпване на българският пазар?
Божидар Лукарски: Водят се не от вчера. В интерес на истината, България и то не само свързано с управлението на сегашното правителство трябва да кажа, благодарение най-вече на добре подготвени технически кадри, е притегателен център, беше притегателен център и става все по-интересна като такава, инвестиционна дестинация, за производители на автомобилни компоненти. На проводници, на автомобилни връзки, на микроелементи свързани с автомобилната индустрия. Като говорим за автомобилна индустрия, аз винаги правя следното уточнение – да не очакваме, че в България ще дойде автомобилен производител, който почва от джантите на колата и завършва с пълна каросерия. Ние имаме тясна специализация. Доста инвеститори, особено германски такива на наша територия, някои от тях, като например “Бер-Хелла Термоконтрол”, едни големи производители на компоненти, свързани с командните табла на електрическите инсталации на автомобилите, са пренесли голяма част от основното си производство в България. Имат намерение и разширяват инвестициите си до края на годината. Те между другото, са позиционирани в Индустриалната зона в Божурище, която е под шапката на Министерство на икономиката. Има и други инвеститори, пак подчертавам, главно германски в това отношение. Но тъй като преговорите се водят непрекъснато, не бих искал да уточнявам конкретни марки, понеже винаги вашите колеги задават този въпрос: „Кажете де, добре, БМВ ли ще е, Ауди ли ще е, Мерцедес или Опел ли ще е?“
Водеща: Щях и аз да ви попитам, да.
Божидар Лукарски: Има интерес от всички големи производители и от немски, и от френски производители. Определено, България е една добра дестинация за това, особено на фона на повишаване на цената на работната ръка в Китай. Понеже, в последните години, много от тези автомобилни производители съсредоточиха големи свои производствени мощности в Китай. Това, което се случва на пазара на труда в Китай, близостта на България до пазарите в ЕС, както и това, което се случва в Русия, която вече не се очертава като такъв глобален пазар за продажба на западни марки автомобили, накара много от автомобилните производители да поглеждат все повече и повече именно към България. Това нещо беше и един от основните детайли, които разисквахме при посещението ми миналата седмица в Германия. Определено мога да кажа, че има интерес към България и съм сигурен, че ще има и ефект, както за работни места, така и за производство.
Водеща: Точно и за посещението ви в Германия бих искала да си поговорим. Бяха ли обсъждани конкретни проекти, по които България и Германия могат да си сътрудничат и, в кои области, освен в автопроизводството?
Божидар Лукарски: Вижте, тази делегация, която аз председателствах имаше представители от абсолютно всички сектори, ведомства и министерства. Обсъждаха се конкретни проекти, като почнем от земеделие, минем през транспорт и инфраструктура, естествено икономика, туризъм вкл., общо взето, каквото се сетите. Германия проявява изключителен интерес към България. Както казаха немските колеги: „Ние не сме ви забравили, знаем че Германия е традиционен икономически партньор на България в Европа, но поради политическа нестабилност за около 2г. вие за нас бяхте в хладилника“, казвам го съвсем така, в кавички.
Водеща: А кога можем да очакваме проявата на първи проекти, първи стъпки в тази насока?
Божидар Лукарски: Те проектите се появиха, аз даже цитирах BHTC, тези проекти се проявиха още в първото полугодие на тази година. Има и други немски инвеститори, един от тези, които няма нищо против да бъде цитиран е, компания за производство на машини за пакетиране. Един от основните производители в бранша, който е доста известен, „Мултивак“. Има и други, но до като вървят преговорите, особено немските инвеститори са много докачливи на тема секретност, разбира се, от конкурентна гледна точка те са прави.
Водеща: И преди да завършим разговора, бих искала да се върна към едни ваши думи, че за да се подобри ситуацията с възрастта на автопарка в България, трябва да се подобри покупателната способност на българина, а не да се налагат някакви рестрикции, по отношение на възрастта на автомобилите. Как тогава по конкретно може да се случи това изобщо да се подобри тази ситуация?
Божидар Лукарски: Това е част от цялостната икономическа политика на България, на целият бизнес климат и свързано с това, което си говорихме преди няколко минути, а именно, че българинът трябва да усети по джоба си и съответно, да може да си позволява, най-просто казано, по-нови автомобили, което е един от белезите за икономически просперитет на крайния потребител. Едни от бизнесът, с които се срещнах в Германия, бяха представители на „Опел“, които именно това отправиха като запитване – даваме ли си сметка, естествено ние си даваме сметка, но те ни изнесоха една статистика, че България е с най-стария автопарк. И така, едно количество от автомобили в България, близо 40% са над 20г. Дали, както други държави са направили не само в ЕС, а и извън ЕС, предвиждаме някакви законодателни мерки за ограничаване вноса на автомобили втора ръка и по-стари автомобили. И аз казах, че това не е решение, а решението е именно повишаване на покупателната способност, то от самосебе си ще се обнови автопарка, разбира се тогава.
Водеща: Добре, благодаря ви много за този интересен коментар.
Божидар Лукарски: Благодаря и аз.
Водеща: Министърът на икономиката, Божидар Лукарски с коментар за българската икономика и перспективите пред автомобилният сектор у нас.