Ваучер за малките и средните предприятия с проекти до 30 000 лв. за по-лесен достъп до европари
– Г-н Караниколов, от 20 г. се обявяват намерения за справяне с бюрокрацията. Разбра се, че от гражданите се искат близо 6000 документа. Вярвате ли си, че ще постигнете нещо?
– Това е приоритет на правителството.
– Беше приоритет на много правителства.
– Да, но сега очевидно има воля за това. Както премиерът сподели – от първата минута на деня трябва да се работи с всички усилия в тази насока. В министерството разгледахме общо 187 услуги, при 60% ще се намали регулаторната тежест. Предлагаме промени в 113 услуги. 67 такси ще се намалят, а за 21 услуги напълно ще отпаднат.
– Но хората са ги плащали?
– Плащали са ги – гражданите и бизнесът, без правно основание.
Таксите не трябва да формират печалба, а да покриват разходите. Намаляваме сроковете за 23 услуги, а за 18 от тях няма да искаме документи на хартия. Дали сме си срок до края на юли да сме готови с промени в законите.
– Какво още има да правите?
– Изпратихме писма до всички министерства и областни управители и до Националното сдружение на общините, че Министерството на икономиката разполага със 7 публични регистъра. В тях е информацията, която би трябвало да се използва по служебен път, а не да се изисква от гражданите и бизнеса.
– Разпоредихте проверка в програма „Иновации и конкурентоспособност”. Какво ще последва?
– Първо ще проверим какви административни тежести има и там. Ако се установят такива – те да отпаднат, или ако това е невъзможно поради европейски директиви, да бъдат съкратени сроковете. Обсъждаме въвеждане на ваучери за малкия и средния бизнес.
– За какво ще са те?
– За кандидатстване по оперативните програми се изисква определен набор документи. При малки стойности на проекта – до 30 000 лв., ще има по-облекчен режим.
Бизнесът да може да кандидатства, условно казано, с два документа
А не както досега – анализи, проспекти, програми.
– В първия си ден като министър казахте, че ще сваляте административните пречки, но очаквате и ответни жестове от фирмите, като например да повишават доходите. Разбрахте ли се?
– В срещите ми с тях неведнъж бе заявявано, че те и в момента са готови да увеличат заплатите, но имат проблем с намирането на кадри.
– Не увеличават заплати, защото няма на кого да ги увеличат?
– За никого не е тайна, че в Европа възнагражденията са доста по-различни от нашите и това е предпоставка за текучеството на квалифицираната работна ръка. Имаме предвидена среща с работодателските организации между 10 и 15 юли да ги уведомим какво сме направили. Те са настоявали и за среща с министрите на образованието и на социалната политика, за да обсъдим възможностите на дуалното обучение. Предлагат да изготвим междуправителствени договори със страни, в които има български етнос, за да внасяме работна ръка. Може би е удачно да анализираме потенциала тук и да мислим как да го пренасочим.
– Какво означава това?
– Ще се създаде карта на регионите, която да показва къде какви кадри има, какви са индустриалните мощности, какви нужди имат предприятията. Ако бизнесмен иска да инвестира, да види на какво може да разчита.
В сила е и обратното ако сте работник, да се ориентирате къде по вашата специалност се плаща най-добрата заплата, къде са концентрирани фирмите, които отговарят на вашия профил, и да решите дали да се насочите към този регион. Ще има информация и за средната заплата, какви училища и университети има, инфраструктура и т.н.
– Премиерът се гневи, че структури, които са под вашата шапка – Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, Институтът по метрология, отговарят за контрола на горивата, а има контрабанда.
– Анализът показва, че различни институции отговарят за различни части от системата, няма синхрон, а част от системата никой не я контролира.
– Коя част?
– Частта от бензиноколонката към НАП. Има много случаи, в които системата там е манипулирана. Затова се предприеха мерки за изменение на наредбата за фискалните устройства, качихме Закона за измерванията за обществено обсъждане. В момента работим по проект на закон за горивата и нефтените продукти. Съвсем скоро ще има и конкретни резултати, защото всеки литър гориво трябва да се отчита.
– Къде е акцентът в този закон?
– В контрола, който ще е съвместен. Не както сега един слага пломбата, друг я проверява. Трябва да има отчетност и регистър на всички търговци на горива
– Колко ще прибере фискът от тези мерки?
– От мерките в наредбата за фискалните устройства и Закона за измерванията ефектът ще е 117 млн. лв. Ако въведем ясни правила за целия процес, мисля, че премиерът спомена около 1,2 млрд. лв.
– Какво установихте при държавните компании, чийто принципа.! сте?
– Дружествата изпълняват важни функции. ВМЗ например е най-голямото предприятие от военнопромишления комплекс. Стратегически по-добре е подобни дружества да останат държавни, но да се развиват при добри бизнес практики. Това е моята цел, която бе анонсирана с предлаганите промени в Закона за приватизация. Намаляваме и броя на хората в органите за управление на тези дружества. Предприетите мерки спестяват около 500 000 лв. годишно.
– Икономическите зони са ви фокус.
– Една от основните ни стратегии е развитие на индустриални зони с изграждане на инфраструктура. Освен към зоните в София и Бургас, интерес има и за Стара Загора. Зоната във Видин е атрактивна. Работи се за създаване и на индустриална зона в Кърджали. Водещи рейтингови агенции повишиха оценките си за българската икономика
Очакваме инвеститорският интерес към страната ни да нарасне още повече.
Друга стъпка за преодоляване на икономическия дисбаланс ще са бонусите за фирмите, които откриват работни места в по-слабо развитите региони. Нашата работа е да облекчим условията за бизнеса и да създадем конкурентна среда, което ще подобри стандарта на хората.
– Връчихте награда на конкурса „Големите малки” на в. „24 часа”. Какво ви направи впечатление?
– Благодаря на вестник „24 часа” за инициативата и че популяризира успешните малки фирми. Хареса ми атмосферата, която създават тези хора, изключително позитивни, чисти, с идеи, мислене. Малкият и средният бизнес създава около 64% от добавената стойност в България и е 99,7% от всички предприятия в страната. Министерството ще подобри достъпа до финансирането им чрез ефективно управление на европейските фондове, опростяване на процедурите, засилване на прозрачността и контрола.
Ще създадем възможности за достъп до алтернативни източници на финансиране като емисия на акции, облигации и др. Ще ги насърчим да се възползват от единния пазар и възможностите за износ към трети страни.