Въпрос: Министър Караниколов, подготвена ли е българската икономика за евентуална нова криза през 2020 г. и с какви предизвикателствата ще трябва да се справи бизнесът през новата година?
Отговор: Към момента не можем да говорим за криза, а страната ни може да отговори на всякакви забавяния в икономиката. България е с много добри икономически показатели. През третото тримесечие на 2019 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.7 на сто спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.7 на сто спрямо второто тримесечие на 2019 г. Всъщност, тази година ЕК, Международният валутен фонд и Европейската централна банка повишиха прогнозите за икономическото развитие на България. Въпреки че в цяла Европа има забавяне и сваляне на прогнозите, тук имаме повишение и най-вероятно тази година ще е една от най-добрите за последното десетилетие. Размерът на брутния вътрешен продукт ще достигне и дори ще премине 120 млрд. лева през тази година. Ниво, което не сме имали никога. Имаме и най-ниската безработица от 30 години насам, нещо, което също е показателно и вдига цената на труда. Износът също ще отбележи рекорд в стопанската история на страната. Само за периода януари – октомври 2019 г., спрямо същия период на миналата година общият износ на страната нараства с 4.2 на сто.
Разбира се вече има доста налични данни за притеснителни тенденции във водещите икономики. България няма как да избегне външния натиск при следващо влошаване на конюнктурата в световната икономика, тъй като икономиката ни е доста отворена, подобно на почти всички страни в Източна Европа. Европейската комисия понижи прогнозата си за растеж на икономиката в Еврозоната, въпреки това България е една от малкото държави, където се очаква растеж около и над 3 на сто и през следващата година.
Несигурността около търговските преговори между САЩ и Китай, бъдещите отношения между Великобритания и ЕС – тъй като и двете трябва да установят нови правила за търговия след Brexit са основните рискове, оказващи влияние върху краткосрочните перспективи .
За намаляване на отражението на външните фактори работим за дългосрочна промяна, която се изразява в навлизането на нови инвеститори, създаването на нови производствени мощности, които да разширят капацитета на българската икономика, включително в нови пазарни ниши. Ето защо усилията ни са насочени изключително много за привличане на нови инвеститори особено чрез индустриалните зони в страната, както и по насърчаване на износа.
Положително влияние върху потреблението догодина ще има
увеличението на заплатите в публичния сектор, както и учителските възнаграждения. Инвестициите в основен капитал ще се увеличават, подкрепени както от частните, така и от публичните инвестиции. Средна заплата от 1400-1500 лева в края на мандата през 2021 г. е постижима и възможна. Очакваме и безработицата да продължи да пада и да достигне до 4 на сто през 2022 г.
.
Въпрос: Какви административни облекчения за деловите среди са планирани за тази година?
Отговор: Министерство на икономиката активно участва в процеса на намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите. През 2019 година са изпълнени над 85 мерки за трансформация на модела на административно обслужване касаещи дейността на Министерство на икономиката и второстепенните разпоредители с бюджет към Министъра на икономиката.
Тези мерки включват най общо намаляване на броя на изискваните документи, съкращаване на сроковете за извършването на услугите, възможност за заявяване на услуги по електронен път, възможност за заплащане по електронен път и други.
От друга страна, 15 услуги, предоставяни от МИ, са включени в Единния портал за достъп до електронни административни услуги. Услугите могат да се заявяват по електронен път и да се получава информация за тях чрез системата за сигурно електронно връчване.
През 2020 година ще продължим активните действия по изпълнение на мерките за трансформация на модела на административно обслужване, което включва както изпълнението на мерките предвидени в РМС 704 от 2018г., така и присъединяване към системата за сигурно електронно плащане, което ще облекчи начина на заплащане на таксите за административните услуги предоставяни от министерството. Вече има изградени терминали на гишетата за административно обслужване, където могат да се ползват дебитни и кредитни карти.
През 2020 г. ще продължим усилията си и за опростяване на регулаторните изисквания за МСП и подобряване на качеството на законодателството, чрез разработване и прилагане на инструментите на политиката за по-добро регулиране, а именно – оценка на въздействието и тест за въздействие върху малките и средните предприятия. В тази връзка предвиждаме повече мерки за разширяване на публичното информационно съдържание с цел унифициране и повишаване на качеството на оценките на въздействие и в частност въздействието върху малките и средните предприятия, включително чрез web базиран калкулатор за количествено измерване на въздействието върху малките и средните предприятия, в допълнение на политиката за по-добро регулиране, провеждана от Министерския съвет.
През 2019 г. Министерството на икономиката публикува на интернет страницата си “Бизнес наръчник за МСП”. В него са описани над 120 административни режима, които се прилагат най-често от МСП, както и такива, които представляват сложност за разбиране и прилагане от малкия бизнес. Те са структурирани в следните четири категории, в съответствие с жизнения цикъл на предприятията: стартиране на бизнес; бизнес операции; промяна в структурата на бизнеса и прекратяване на дейността на предприятията. Административните решими са описани на разбираем за бизнеса език със съответните препратки към формуляри и друга полезна информация публикувана от компетентните органи. Наръчникът предизвика сериозен интерес от страна на предприятията, като само за шест месеца бяха отчетени над 7 хиляди уникални посещения. Поради това предвиждаме през 2020 г. да актуализираме и разширим обхвата на административните режими в Наръчника.
Въпрос: Каква беше годината по отношение на инвестиционния интерес към страната ни и какви са поуките от несъстоялата се инвестиция на “Фолксваген”? Кога според Вас страна ни ще започне производството на поне един краен продукт и в кой сектор е най-реалистично това да се случи?
Отговор: Само през изминалата година бяха открити заводи и направени инвестиции в разширения на вече съществуващи предприятия за над 1.2 млрд. лв. От тях се очаква да разкрият над 8000 нови работни места. Радостното е, че повечето от тези инвестиции бяха в заводи, в производства, които ще произвеждат изделия с висока добавена стойност. Най-вече тези инвестиции бяха в автомобилостроенето и то в райони из цялата страна. Сериозни инвестиции имаше и в металургията и IТ сектора. Средногодишният темп на нарастване на добавената стойност в ИКТ сектора в страната е над 25 на сто и неслучайно много големи компании откриват тук развойни и IT центрове.
Определено отчитаме сериозен инвеститорски интерес към България. Доказателство за това са и подадените заявления за сертифициране през 2019 г. към БАИ. В процес на сертифициране са близо 40 нови проекта на инвеститори с общ размер на инвестициите за над 700 млн.лв., като по тях се очакват да бъдат разкрити още 3000 нови работни места.
За “Фолксваген” предложихме най-доброто според правилата на ЕС и до финала участвахме с две локации. България остана единствената държава в съревнованието с Турция за домакинство на новия завод. В битката за “Фолксваген” България само спечели имиджово, защото страната ни има добър бизнес климат и аз очаквам преговорите, които водим и с други компании за завод за краен продукт още през следващата година да станат факт. Големите компании в сектора започват да инвестират в технологиите на бъдещето – в електрически автомобили. Нещо повече, в последните 6 месеца се забелязват сериозни стъпки за производство на батерии и България трябва да следва световния тренд. Трябва да се фокусираме върху регионално сътрудничество и да изведем технологиите на бъдещето на преден план. Трябва да изградим заедно една цялостна екосистема за развитие на тази индустрия. Ние предлагаме регионално сътрудничество, да превърнем региона в център за производство на автомобилите на бъдещето. Да обединим усилията си и да създадем регионален проект, чрез който да кандидатстваме в Брюксел, утвърждавайки екосистема за производство на електрически автомобили.
Въпрос: Водният сектор също се оказа във вашия ресор. Съобщихте, че започва работа по десет язовира. Колко от опасните водни съоръжения се очаква да бъдат обновени през 2020 г. и колко средства от предвидените ще бъдат изразходвани през този период?
Отговор: Да, по десет от язовирите, които се нуждаят от ремонт, са започнати строителни дейности. Първият язовир е в област Бургас и стойността на строителните дейности е около 1,9 млн. лева, за втория започнат язовир, който е в Хисаря – 2,6 млн. лева, в Асеновград – 1,8 млн. лева, в Брезник – 1,8 млн. лева. Предстои до края на годината още между 2 или 5 язовира да започнат строителства.
Знаете Правителството, с цел превенция и за да няма повече опасност от наводнения, одобри списък от 418 язовира, които се нуждаят от спешен ремонт. Към момента от тези 418 язовира за 182 вече са подготвени анализи. Държавното предприятие “Управление и стопанисване на язовири” продължава да се занимава с прехвърлянето на собствеността на язовирите, за да може да ги управлява. По тези 182 съоръжения догодина активно ще се работи. Към днешна дата за възложени 182 язовира от тези 418 язовира, от които се иска техническа документация, документи за собственост да се подготвят, съответно процедури за разрешение за строеж.
Въпрос: Отчетохте добро изпълнение на ресорната оперативна програма. Моля да даде последни данни. Какви нови схеми ще бъдат открити тази година и на какъв размер еврофинансиране ще може да разчитат фирмите?
Отговор: До момента са подкрепени близо 2 500 малки и средни предприятия чрез безвъзмездни средства от ОПИК. Изплатените средства от началото на програмата до момента възлизат на 1.2 млрд.лв. или 45 на сто от бюджета на програмата. Договорените средства до момента са около 78 на сто от бюджета на ОПИК.
Съвсем скоро се очаква да бъде отворена за кандидатстване процедура “Стимулиране внедряването на иновации от съществуващи предприятията”, която традиционно се ползва с голям интерес сред предприятията. Бюджетът по нея е 60 млн. евро. В новата процедура целта е предприятията да внедрят вече разработени иновации.
За следващата година сме предвидили и една процедура, насочена към дигитализацията на МСП с бюджет 30 млн. евро. Чрез предоставянето на специализирани ИКТ услуги се надяваме да допринесем за по-доброто планиране и управление на процесите в подкрепените предприятия, по-висока производствена ефективност, по-оптимизирано използване на ресурсите, по-качествени и съобразени с нуждите на клиентите продукти или услуги.
Въпрос: На какъв етап е подготовката на проекта на Закон индустриалните зони и каква е философията му?
Отговор: Чрез него се дефинира понятието индустриална зона, видовете зони, което до този момент беше неясно. Законът ще ни позволи да изградим предварително републиканска мрежа, защото пътищата и инфраструктурата са първото нещо, от което се интересува един инвеститор. Отделно, ще обмислим какви насърчителни мерки да съгласуваме с Брюксел, така че да са в полза на инвеститорите, ползващи тези зони. Чрез влизането в сила на Закона ще обособим индустриални зони, в които държавата ще инвестира. С прехвърлянето към закона на насърчителните мерки, ще стимулираме инвеститорите да ползват зелена енергия, да получават лицензи, така че всичко, произведено от тях, да е със зелена енергия. Както и възможността през държавния и европейски бюджет да изграждаме инфраструктура, независимо дали тя ще е частна, държавна, общинска или смесена. “Национална компания индустриални зони” ЕАД /НКИЗ/ продължава да разширява портфолиото си от терени, които да предлага на инвеститорите, както в Северна, така и в Южна България. Целта е съвместната работа между НКИЗ и българските общини да доведе до развитие на регионите чрез нови инвестиционни проекти.