– Г-н Караниколов, бяхте в САЩ в екипа на премиера Бойко Борисов. Извън темите на разговорите с президента Доналд Тръмп – покупката на F 16, падане на визите, натовския център във Варна, газовия хъб и “Белене”, имаше ли тази визита и други икономически измерения?
– Имаше някои жестове от страна на домакините, които подсказаха специално отношение към делегацията ни и това нямаше как да не ни направи впечатление. Давам за пример самата среща между двамата лидери, която по протокол трае 5-10 мин., но всъщност продължи 40. Разговорите с президента Тръмп, срещите с редица демократи и републиканци, с представители на бизнеса, бяха на много сериозно ниво и смело мога да кажа, подчертано удовлетворителни.
– С какви представители на бизнеса се срещахте?
– Срещнахме се с около 15 американски компании от областта на енергетиката, военната промишленост, фармацията, производство на храни, които се интересуваха от бизнес климата в България и възможностите за инвестиции.
– Това протоколно ли беше?
– По никакъв начин не беше протоколно. Определено проявиха интерес към страната ни, имаше конкретика във въпросите им. Дори мога да кажа, че в продължение на водените разговори на 5 декември у нас очакваме делегация от американски фирми.
– А компании от високия сектор ще бъдат ли?
– Да, разбира се. Премиерът се срещна с фирми от този бранш. А сред представляваните американски компании, бяха IBM, Genaral Daynamics.
– Да смятаме ли, че в близката една година ще попаднем в полезрението на по-значими американски компании, които да не се чудят дали сме Белгия, Румъния и кои сме изобщо?
– Нека от неволната грешка на една медия да не вадим генерални изводи и то толкова крайни. Всички много добре знаеха кои сме. Моето лично впечатление по време на срещата между президента Тръмп и премиера Борисов е, че говориха лидер с лидер. Колкото и да не мога да влизам в определени детайли от разговора, смятам, че България може да се гордее от проведения диалог, съдържащ теми от областта на геополитиката и икономиката.
– Страната ни като че не е приоритет на американския бизнес.
– В България анализите за преки чуждестранни инвестиции ги наблюдаваме по отношение на директен, а не на краен собственик. Докато американците ги правят на краен собственик. И ако използваме техния метод, то смело можем да заявим, че американските инвестиции са от най-големите у нас – 5,4%.
– Няма да ви питам за “Фолксваген” и избора им на място за инвестиция, но ще ви питам за “Хюндай”. Докъде стигнаха разговорите с тях?
– България предложи най-доброто според правилата на ЕС и още очакваме решението на “Фолксваген”. Относно “Хюндай”, мога да заявя, че работата ни в тази посока продължава усилено и се отнасяме със същия професионализъм и отговорност, както беше и с Фолксваген. На този етап очакваме скоро да бъде реализирана срещата ни с представителите на “Хюндай” за Европа, които са в Брюксел.
– Какво се очаква след провеждането и?
– На първо време ще се съобразим с дадените ни от президента на “Хюндай” указания по време на посещението ни в Корея, а именно да реализираме тази среща в Брюксел. Още сме в начален етап на разговорите, но ви уверявам, че се отнасяме изключително сериозно и ще представим България с всичките й достойнства и позитиви като инвестиционна среда със стабилна финансова и политическа система. Убеден съм, че ако дойдат в България, те сами ще се уверят в това.
– Преди дни шефът на Агенцията за инвестиции заяви амбиция в България да се произвеждат колите на бъдещето. Вероятно нещо стои зад това?
– Автомобилният сектор в Европа претърпява трансформации. Големите компании в сектора започват да инвестират в технологиите на бъдещето – в електрически автомобили. Нещо повече, в последните 6 месеца се забелязват сериозни стъпки за производство на батерии и България трябва да следва световния тренд. Западна Европа започва сериозно да се готви да инвестира в и да развива тази индустрия. Давам ви пример – преди половин година Франция кандидатства пред ЕК да и се разреши държавна помощ за едно от предприятията, което произвежда батерии за автомобили. Преди месец и половина Германия, Франция и още няколко държави от ЕС създадоха алианс за батерии. Западна Европа обединява усилията си в тази посока, докато тук все още се борим за всеки инвеститор един срещу друг.
– Намеквате за обединение ли?
– Европа е една мозайка. Неслучайно девизът на Европейския съюз е „Единни в многообразието“. Силата на света е в обединението. Трябва да се фокусираме върху регионално сътрудничество и да изведем технологиите на бъдещето на преден план. Трябва да изградим заедно една цялостна екосиситема за развитие на тази индустрия, в противен случай, дивидентите, които ще печели всяка една страна ще бъдат минимални, сравнение с общия план, който бихме могли да изградим – по-голям пазар, по-големи помощи, по-интересни проекти, с което да бъдем много по-притегателни, отколкото поотделно. Мога да ви кажа, че наскоро имахме среща с турски представители, разговаряхме с румънски, проведохме смесена българо-сръбска комисия – по време на всичките ни срещи поставихме този ракурс на мислене – да превърнем региона в център за производство на автомобилите на бъдещето. Ако не го направим, ще наблюдаваме как хората, генериращи добри идеи отиват на места, където им дават повече пари и по-добри условия.
– Каква е конкретиката в цялата тази идея?
– Да обединим усилията си и да създадем регионален проект, чрез който да кандидатстваме в Брюксел, утвърждавайки екосистема за производство на електрически автомобили.
– На кои производители на автомобили смятате да предложите този проект?
– Ние работим с определени производители – знаете “Фолксваген”, “Хюндай”, с поне още две компании имаме разговори.
– С очакваните китайски инвестиции какво се случи?
– Ние сме в непрекъснат диалог с тях. В Министерството на икономиката почти всяка седмица посрещаме делегации от Китай в почти всички сфери на икономическа взаимосвързаност. Надявам се скоро да се реализира и по-голяма инвестиция от тяхна страна.
– В каква област се чака по-голямата китайска инвестиция.
– Интересът е отново в технологии на бъдещето. Няколко компании имат интерес да започнат производство на електрически автобуси в България с цел навлизане на европейския пазар. Имаме три такива компании, с които в момента водим разговори.
– Четох, че в доклад на Европейската инвестиционна банка сме една от 11 държави, в които инвестициите не са се възстановили на нивата отпреди кризата. От 2008 г. делът на инвестициите на фирмите е 65% и е най-нисък. Как ще коментирате?
– Безспорно преките чуждестранни инвестиции са много важни, но по никакъв начин не трябва да подценяваме инвеститорите, които са тук, защото те реално осигуряват работни места. Не трябва да пренебрегваме и факта, че много компании регистрират български фирми и те отново правят инвестиции. Реалната справка, която виждаме от ноември 2018 до ноември 2019 г., показва отворени нови и разширени заводи за около 1 млрд. лв. и осигурени 7000 работни места. И още нещо, два пъти и половина са се увеличили преките инвестиции у нас за първите девет месеца на годината. По предварителни данни на БНБ нетният поток на преките инвестиции за януари-септември е 714,5 млн. евро, което е 1,2% от БВП, по-голям е с 431 млн. евро от същия период на 2018 г. За мое съжаление все още има компании, които правят инвестиции, но не се възползват от Закона за насърчаване на инвестициите.
– Какъв дял са те?
– Не са малък дял. Като че ли българските компании все още си мислят, че това е законът отпреди 10 г. Използвам възможността да се обърна към тях и да им кажа, да не се колебаят да търсят нашето съдействие, защото непрекъснато променяме закона и го правим удобен и гъвкав, за да може повече компании да се възползват от него.
– Тези дни говорите за проект на Закон за индустриалните зони. На какъв етап е?
– Приключихме работата по него. Чрез влизането в сила на Закона ще обособим индустриални зони, в които държавата ще инвестира, освен частни компании и общини. Освен това чрез него се дефинира понятието индустриална зона, видовете зони, което до този момент беше неясно. Законът ще ни позволи да изградим предварително републиканска мрежа, защото пътищата и инфраструктурата са първото нещо, от което се интересува един инвеститор. Отделно, ще обмислим какви насърчителни мерки да съгласуваме с Брюксел, така че да са в полза на инвеститорите, ползващи тези зони.
– Какво предвижда законът за насърчителните мерки?
– С прехвърлянето към закона за насърчителните мерки, ще стимулираме инвеститорите да ползват зелена енергия, да получават лицензи, че всичко произведено от тях е със зелена енергия. Както и възможността през държавния и европейски бюджет да изграждаме инфраструктура, независимо дали тя ще е частна, държавна, общинска или смесена.
– Може ли да кажем, че попречупихме типа инвестиции към по-високите индустрии?
– С гордост мога да заявя, че това е факт. Ако преди години в България се локализираха предимно фирми от текстилната промишленост, то днес делът на високотехнологичния сектор взима превес – автомобилната индустрия, металургията, преработвателните предприятия, IT секторът. Последният не само че връща в България наши деца, но привлича чужденци като работна сила. Брутната му добавена стойност нарасна с 25% тази година. Има и много американски компании в него.
– Представители на бизнеса казват, че кризата вече е тук. Вие казвате, че я няма. Появяват се различни числа за ръста, ЕК намали прогнозата си за България на 3% за догодина и намаляване за тази на 3,6%, при предишна 3,7.
– Безспорният факт е, че икономическият ръст в България е над 3%, миналата година беше 3,5%. Заплатите се вдигат и в частния, и в публичния сектор. Всички искат това да става много по-бързо, но все пак няма как размерът на работната заплата да изпреварва производителността, защото това ще повлияе лошо на икономиката. Относно кризата. Вероятно може да се говори за забавяне, но по никакъв начин не можем да говорим за криза в момента. Не е нещо необичайно, след като от 2013 г. световната икономика тръгна нагоре и са изминали 6-7 г., вероятно идва момент на това забавяне. Освен това в глобален мащаб ставаме свидетели на изострени търговски отношения между гигантите на световния пазар, които няма как да не повлияят на останалите участници, а нека не забравяме и сагата около Брекзит – все обстоятелства, които обуславят това забавяне. Моментът е деликатен, но държавата има своя буфер. Подготвени сме, ако тези процеси засилят своето влияние върху нас.
– Догодина и в следващата ще е пикът в усвояване на еврофондовете и като че ще има пари в инфраструктура.
– От тази гледна точка мисля, че държавата се справя. А и според мен кризата от 2008-2012 г. научи и бизнеса как да реагира. В световен план има сигнали, които бихме могли да разчетем като първи индикатор, ако в чужди държави има съкращения – по 5000 до 10 000 работници, това е знак, че нещо се случва. Ако това се случи в света, няма как да го избегнем. Въпросът е дали държавата е готова? Аз смятам, че консервативната политика на министъра на финансите, е правилна и България е подготвена.
– Как са надвива забавяне на икономиката?
– В някои от секторите на нашето стопанство можем да кажем, че наблюдаваме известна стегнация. Това се случва, когато в големите държави се забавят поръчки и това неминуемо рефлектира и при нас. През юни и юли имаше подобни процеси. Но към момента не е така. А как се бори всичко това? С намаляване на административните тежести, с политики и участие на държавата в публичните проекти.
– И с пазарите, нали?
– По отношение на пазарите мисля, че българският бизнес работи изключително добре. Все повече българските стоки стават уважавани и търсени. И това се показва с рекордния износ, който успяхме да постигнем. Данните на БНБ за януари-септември показват, че той за 21,26 млрд. евро и е 35,9 на сто от БВП, като нараства с 831,9 млн. евро (4,1%) в сравнение с 2018 г. Затова благодаря на индустрията за този рекорд. Още един път казвам – стоките и услугите, които се предлагат от българския бизнес, са все по-конкурентни и все по-качествени.