Най-много приватизационни сделки станаха по времето на Костов
По време на председателството ни трябва намираме диалог между страните, които имат различни мнения, т.е. трябва да сме един медиатор
Възнамеряваме Българска банка за развитие да финансира и инфраструктурни проекти на правителството
– Каква е позицията ви за промени в законодателството, свързани с отпадането на давността за престъпления при приватизацията?
– Относно давността, трябва да го реши законодателният орган. Като цяло обществото трябва да знае как е минал процесът на раздържавяване и какъв е ефектът по сектори.
– Някои юристи казват, че това е пълна безсмислица, дори да се промени Конституцията, защото в една правова държава не може за нещо, което не е било престъпление или давността му е изтекла, тепърва да те вкарват в затвора.
– Много юристи могат да имат различни мнения, но това е работа на законодателната власт. Обществото трябва да знае какво се е случило, да има приключителен анализ за процеса на приватизацията, тъй като ресурсът от държавни дружества вече е изчерпан. Ние ще предложим абсолютно всички дружества с мажоритарно участие на държавата да бъдат включени в забранителния списък. И ако някой реши, че трябва да бъде приватизирано, Народното събрание да изважда това дружество от забранителния списък.
Дори възнамеряваме да направим електронна платформа, на която всички държавни активи като имоти и обособени части да се продават единствено на публичен търг, но платформата да е електронна.
– Колко са приватизационните сделки в България?
– Над 7000, но това са държавните. Обръщам внимание, че има и общински сделки, а там не знам някой да е правил анализ и колко са.
– Вярна ли е сметката, че най-голямата приватизация е била при Симеон Сакскобургготски като плащания, които е получила страната – над 3 милиарда лева, по над милиард са при Костов и Станишев, след това са 660 милиона при Бойко Борисов, 550 са при Жан Виденов, най-малко са при Беров?
– Мисля, че са коректни данните, но не мога да ги потвърдя като стойности. Като брой сделки мога да кажа, че при Костов са най-много.
За съжаление, приватизацията се е извършвала от много и различни държавни структури. Всяка община за себе си, всяко едно министерство за себе си. Имало е банкова консолидационна компания и доста масова, бонова приватизация, различни способи за приватизация и доста размиване на отговорности.
– Ще иска ли държавата разваляне на сделката за Български морски флот?
– В самия договор с Български морски флот има точни и ясни хипотези кога може да бъде развалена една сделка. Това става при пълно неизпълнение на поетите приватизационни ангажименти от купувача. Към момента не може да говорим за такова нещо, има още една година и тогава трябва да се отчетат резултатите от поетите ангажименти, тъй като договорът така е подписан през 2006 или 2007 г.
– По време на председателството ни на Съвета на ЕС каква ще предлага България?
– По време на председателството ни трябва да сме балансьор, да намираме диалога между страните, които имат различни мнения, т.е. трябва да сме един медиатор. България ще продължи усилията на естонското председателство за извеждане на темата за обща индустриална стратегия, което по принцип е подкрепено от всички държави-членки.
– Какви са основните отрасли, в които се правят инвестиции през тази година?
– За разлика от последните години, хубавото е, че минаваме към високотехнологичните сектори и производствата. От тази година имаме сертифицирани инвестиционни проекти към момента за малко над 300 милиона лева и ангажимент за работни места около 5000 човека, което е доста добре, предимно са свързани с автомобилни части, самолетни части.
Мисля, че вече е крайно време да опитаме да сглобим. Има интерес към България в този сектор.
Искам да споделя също, че има идея в държавно дружество „Авионамс“ да се правят безпилотни самолети, дронове и други неща във високотехнологичен сектор.
– Каква е стратегията за промяна структурата на Българската банка за развитие с цел точно малките и средните предприятия да получават парите оттам?
– Българска банка за развитие вече е намерила 10 търговски банки, минаваме от директно финансиране на индиректно, през търговски банки, за да стимулираме кредитите.
– Тоест, поемате лихви, поемате такси, гаранции?
– Гаранциите досега бяха до 30%, сега са до 100%. Като парите, които се дават ще бъдат насочени към малки и средни предприятия и стартиращи, но те ще бъдат избирани от търговските банки.
Възнамеряваме Българска банка за развитие да финансира и инфраструктурни проекти на правителството, държавни, дали чрез публично-частно партньорство или не, просто го допускаме. Пакетът, който ще подготвяме, в момента изготвяме и стратегия, която ще е насочена към малки и средни предприятия. Доколкото знам финансирането ще е от 3 до 24 милиона.
– Относно европейските фондове и българската икономика, как изглежда актуалното изпълнение на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“?
– Върви най-добре в сравнение с другите. Сключени са към момента над 1400 договора, предвидени са за разплащане около 1,3 милиарда лева, реално в икономиката и във фирмите вече са платени 500 милиона лева.
– За какво е сигналът, който сте дал в прокуратурата за още едно престъпление. Преди три седмици задържаха един служител, пак по ваш сигнал. Той искал пари от фирмите, за да ги урежда да получават пари.
– Едно лице се е обадило във ВМЗ – Сопот. Сигналът е изпратен в службите. Да знаят всички, че получим ли такъв сигнал, той ще бъде изпращан в службите, дори като превенция. Парите са за бизнеса, даже мислим по някакъв начин да ограничим и консултантските фирми, за да не се взимат толкова големи проценти по оперативните програми. Мислим как да облекчим програмите, как бизнесът по-леко да стига до парите. В момента ще пускаме една ваучерна програма за софтуери между 20 и 50 хиляди лева, където бизнесът ще кандидатства с два листа – декларация, че не е в несъстоятелност, ликвидация и заявление за участие в процедурата.
– Ще успее ли България да използва всички тези пари до 2022 година, с възможното удължение?
– По оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ съм сигурен, че ще се справим.
Възнамеряваме да направим електронна платформа, на която всички държавни активи като имоти и обособени части да се продават единствено на публичен търг, разясни Караниколов