Какво очаквате от новия борд на директорите на ДКК, който назначихте за 6 месеца, какви ще бъдат основните му задачи и как очаквате да се подобри прозрачността?
– Да започнем да градим. Проблемите са ясни и по-голямата част са свързани с неефективно управление, защото немалка част от предприятията в холдинга са работещи, с добър пазарен потенциал. Очаквам в рамките на следващия месец през новия борд да се направи пълен анализ на всяко едно от дружествата под шапката на ДКК. Първо, трябва да ограничим разходите на ниво ДКК. Заплатите, а те са едно от основните пера, не са свързани с реални икономически резултати.
Важно е да имаме и обща представа какви са целите на всяка една компания. В повече от половината предприятия нямаме бизнес програма. Така че първата стъпка е анализ на текущото състояние, втората стъпка е изготвянето на бизнес програма за 2024-2026 г., която трябва да бъде направена до края на ноември.
Другият проблем е липсата на система за мониторинг. Няма как да функционира един такъв холдинг, който има капитал от над 1 млрд. лв., без да има ефективна програма на управление и мониторинг.
Как ще се осъществява този мониторинг?
– Има стандартни платформи, които ще ползваме за контрол на управленски и бизнес процеси. Идеята е първо да я имплементираме на ниво МИИ, да имаме видимост какво се случва в ДКК. След което ДКК да има аналогичен инструмент, с който да наблюдава развитието и конкретни бизнес показатели на дъщерните дружества. Целта е да имаме проследимост и ако видим проблем – било то с ефективност, било с финансови потоци, било с управление на определени активи, забавяне на плащания, да имаме възможност в най-ранен етап да реагираме.
Друга съществена причина да имаме изцяло нов екип е, че имаме нужда да преструктурираме определени финансови процеси, най-вече заради кредитната експозиция на ДКК към Българска банка за развитие. Очаквам в следващия около месец да бъде инициирана самата програма, така че до края на годината да имаме съществено намаление на кредитната експозиция на ДКК и същевременно да намалим разхода на ДКК за лихви. Другата ни цел е да бъде освободена част от активите, които в момента са използвани за обезпечение.
Какво се случва с правителствения комплекс в “София тех парк”, за който ДКК плати авансово пари на строителя?
– Има един аспект, който трябва да се изчисти – има ли нужда от такъв тип съоръжение. Хубаво е в момента да имаме определена конфиденциалност, за да бъде защитен държавният интерес.
В каква посока очаквате да се развива “Ел Би булгарикум”, като се има предвид, че потенциалът за лицензна дейност е недоразвит, а в същото време се залага на производство на млечни продукти?
– “Ел Би булгарикум” е добър пример за неефективно управление. Тепърва ще представим повече данни, това очакваме от борда на ДКК, след като свършат тяхната работа. Имаме няколко проблема и единият е липсата на визия – къде трябва да се развива “Ел Би булгарикум”, трябва ли да се фокусираме върху производство и да повишим пазарния дял от 2%, който имаме в момента, трябва ли да работим над нови бактерии, какви са ни взаимоотношенията с наши ключови партньори като Meiji например, които през годините сме развивали. В момента тази визия я няма. Това, което ме притеснява най-много, е, че имаме един мениджърски екип, който се сменя доста често, имаме едно ноу-хау, което за мен не е защитено към момента, патентите имат определена валидност. Ако не работим над нови щамове, ако не произвеждаме нови продукти с бактериите, които вече са патентовани от “Ел Би булгарикум”, това ни ограничава.
В момента правим анализ около оперативната дейност на компанията, но имаме сериозни опасения около начина на работа, на ценообразуване, на договаряне на количества. Фокусът на “Ел Би булгарикум” по-скоро трябва да е върху иновативната част на процеса, върху разширяването на международните пазари, може би диверсификация в други сектори – не само хранително-вкусовата промишленост, фармаиндустрията също има голямо приложение за продуктите на “Ел Би булгарикум”. И вече за традиционните продукти, които компанията произвежда, да разчитаме на качество, на съкратена верига на доставки към крайните потребители, към гарантиране на количества, защото когато цените бяха намалени, имаше доста повишено търсене, но не можахме да му отговорим.
Сменихте и ръководството на “Национална компания индустриални зони”. Какво очаквате от него и как държавните индустриални паркове ще станат по-привлекателни за инвеститорите?
– Ще се повторя, но тук отново проблем е липсата на плановост и визия за развитие на конкретните индустриални зони. Това се вижда и в “Божурище”, който е основният проект на НКИЗ. Не визирам едно или друго управление, говоря за целия период на развитие на зоната, това е може би кумулативна грешка на всички. Когато се развива такъв парк, трябва да има много ясна идея към каква индустрия ще е насочен, какво изисква тя като обезпечаване. От производствена зоната “Божурище” се превърна в логистична. Няма проблем с това, ние трябва да имаме логистика, направиха се сериозни инвестиции, но когато привличаме логистични компании, а не планираме и не изграждаме инфраструктурата, за да обезпечим този процес, стигаме до ситуация, в която зоната не функционира ефективно.
Случаят с “Божурище” е точно такъв. Десет години след започване на процеса по изграждане на зоната сме в ситуация, в която тя има само един вход, който е доста ограничен, има километрични задръствания сутрин и вечер. По информация, която получихме от новия екип на НКИЗ, в момента има средно по около 10 хил. превозни средства на денонощие. Правим зоната, но нямаме път, нямаме градски транспорт до нея, в момента имаме проблеми с пречиствателната станция, нямаме необходимата електроенергия, която да обезпечи нуждите на предприятията. Ако искаме наистина да обърнем тренда и да станем по-атрактивни за инвеститорите, всичките тези неща трябва да бъдат планирани предварително, това е стандартът, който очакват инвеститорите.
В момента има средно по около 10 хил. превозни средства на денонощие към зоната в Божурище.
Какви са вариантите за достъп до зоната в Божурище и кога е реалистично да се случат?
– Има два алтернативни маршрута. Единият е този, който би излязъл на път Е80, който в момента е бул. “Европа”. Това е най-краткият маршрут, но трябва да се направи модел на трафика. Другият вариант е към “Околовръстно шосе”, там говорим за минимум 2 години, защото има процедури по отчуждаване, което за мен е изключително дълъг период. Говорихме с колегите да направим поне проектирането, за да започне целият процес и да сме готови, след като осигурим финансирането. За тези около 3 км ще са необходими над 50 млн. лв. Вариантът към бул. “Европа” тепърва ще го калкулираме. Там би могло да стане по-бързо заради по-малкото процедури за отчуждаване, но пък има и малко по-сложна връзка с пътя, имаме и жп линия.
Каква специализация виждате за останалите индустриални зони?
– Очакваме да ни представят задълбочен анализ и бизнес програма от ръководството на НКИЗ. Имаме, разбира се, определени насоки. За “Доброславци” фокус ще бъде автомобилната индустрия, тъй като и в момента има такива конкретни инвестиционни намерения. Визията е зоната да бъде обособена за 3 различни профила инвеститори – един по-голям инвеститор, който произвежда компоненти за електрически автомобили и има от порядъка на 1000 служители, възможност за 2 или 3 среден тип инвеститори – от порядъка на 300-400 служители и производство със застроена площ от 30-50 хил. кв.м, а една съществена част от зоната да е насочена към микро-, малки и средни предприятия, предимно български, но не само, които да станат доставчици на средните и по-големите компании. Целта ни е да бъдат свързани с основния инвеститор, за да можем да развиваме и верига за доставки, която да е в близост до основните по-големи производители.
Интервюто взе Иглика Филипова