Водещ: Започваме с Любен Петров, зам.-министър на икономиката. Здравейте!
Любомир Петров: Здравейте
Водещ: Вие как бихте гласували в нашата анкета? Между другото, докато аз говорех преди малко, с 1% са се повишили оптимистите. Вече са 13%. Вие, обаче, чувствате ли да има растеж на икономиката, като зам.-министър на икономиката.
Любомир Петров: Така. Явно, когато и журналистите, и политиците говорят положително, усещането и в народа е положително. И аз се радвам, че отваряме въпроса с тази тема.
Водещ: С тази тема заради анкетата, коментираме Иганово.
Любомир Петров: Да, българската икономика има шанс. Знам, че електоралните нагласи не са се променили в момента, но за българската икономика от изключителна важност към монета, е да има стабилност, прогнозируемост, доверие в системата. Ако ние самите имаме доверие в собствената си система, ще има доверие и в чуждестранните инвеститори и ние самите ще може да си оправим държавата. В момента в България все повече хора лъжливо очакват европейските институции, някой друг да дойде и да ни свърши работата. Аз винаги съм казвал, че независимо от европрограмите, които има в момента и евросредствата, ние трябва да направим така, че българската икономика, българският бизнес да стъпи на крака и да е конкурентен на чуждите пазари. Само така ще излезем от това търпение и снизхождение към ситуацията.
Водещ: Сега към Иганово. Понеже то ни тревожи най-много. Втори взрив в рамките на дни. Сигурно се запознахте с този подробен доклад на районна прокуратура в Карлово, във връзка с взривовете. Там пише – сериозни пропуски в охраната и пропускателния режим на цялата площадка, груби нарушения, даващи възможност за нерегламентирано проникване в района. Имало е паша на коне. Влизали са си и разни хора, пасяли са си коне и са се разхождали из района. Аз знам, че това не е ваша отговорност да охранявате точно този склад и този производствен цех. Въпреки това държавата, без да знам кой точно, трябва да държи сметка за охраната на този цех, след като е държавна собственост.
Любомир Петров: Така е. Веднага да се върна на фактите. След инцидента на 21 март, когато се взриви склад 6-ти, т. нар. тип холандски, голяма част от оградата, която е тип кльом, на площадката в Иганово, който се задейства от движение, беше разрушена. Оградата на Иганово беше възстановена няколко дни преди този инцидент, който се случи втория, с цех 835….
Водещ: Което е парадоксално….
Любомир Петров: …..което е парадоксално. Наистина, след първия инцидент охраната, и физическата, която е ведомствена, и външният периметър на оградата се охранява от МВР. Така че, въпреки този засилен периметър и охрана на този периметър, явно пропуските са такива, ако този доклад, разбира се е оригинален.
Водещ: Има едно съвпадение. При смяната на патрулите, вътрешните патрули, точно тогава са се случили тези инциденти.
Любомир Петров: Да, аз чух подобни коментари, вчера на площадката.
Водещ: Ама, днес ги има официално в този доклад..
Любомир Петров: Да, надявам се, че това, наистина е оригинален документ, но прокуратурата тук може да каже. Но аз искам да заявя пред зрителите на БНТ1, че вчера след инцидента, беше свикано спешно заседание на Съвета на директорите на ВМЗ-Сопот, където се взеха три общи генерални решения. Първо, да се направят и предвидят производствена реорганизация, така че след като приключи следствието, разследването и се изземат всички веществени доказателства от площадката и бъдат допуснати служителите и работниците на Иганово да влязат на площадката, по най-бързия начин да се възстанови производството. Второто решение беше да ЕС предвидят структурни и организационни промени във ВМЗ-Сопот, така че наистина тази координация между различните складове и различните цехове, да заработи напълни обороти. И трето, което обаче, не на последно място, е мерки за повишаване на сигурността и безопасността на труда. Тъй че ние това, което, ако е коментирано в такъв доклад, ние вчера го взехме, като решение и ръководството на ВМЗ-Сопот има срок до петък-17-ти да представи доклад с конкретни мерки по тези три позиции на министъра на икономиката.
Водещ: Добре. Това е чудесно. Обаче вие, като човек с опит какво е вашето лично впечатление, въпреки че разследването тепърва предстои. Явно ще трябва да изчакаме една или две седмици да разберем дали ще стигнем до истината, дали става въпрос за саботаж. Всички хора там, от репортажите, които гледаме по телевизията, твърдят категорично, че става въпрос за саботаж. Някой е влязъл вътре и е направил, така че тези бомби да гръмнат. Защото те сами не биха могли в никакъв случай да гръмнат, твърдят пък експерти.
Любомир Петров: Точно така, експертите това твърдят, наистина.
Водещ: Добре! Това означава ли, че имате някакви – не вие, а ВМЗ-Сопот, конкуренти, бизнес интереси или пък някакъв незаконен износ от новата продукция и по този начин се заличават следи?
Любомир Петров: Отбранителната индустрия е много специфичен сектор, който е контролиран от доста институции и инстанции и всеки един внос и износ минава през много тежка процедура за съгласуване, разрешителни и уведомителни режими. По-скоро искам да кажа, че ВМЗ от последната година тръгва на печалба. Тази година ВМЗ има много и сериозни сключени договори. ВМЗ от години възстановява своята дейност и започва да работи на печалба. И това е едно държавно дружество, което независимо от лошия имидж на държавните предприятия, започва да се възстановява. Точно в един такъв момента започват да се случват такива странни събития, което аз лично признавам, че това е странно, но това трябва да отговори полицията, прокуратурата и следствието на всички тези въпроси кой, защо и какъв интерес има това нещо да се случи. Това, което искам да кажа е, че по изчисления на дружеството, само за април месец от това, че не работи площадката на Иганово, ВМЗ-Сопот ще загуби приходи от 11 млн. и половина лв.
Водещ: А сега от този взрив вече?
Любомир Петров: А сега още един месец, ако се забави разследването ВМЗ Сопот ще има нови и нови пропуснати ползи от договорите, които той не може да изпълни.
Водещ: Еми, ето! Значи някой търси подобен резултат. Някой търси подобни икономически последици, неблагоприятни за този завод. Въпросът е да го разберем кой е.
Любомир Петров: Фактите са факти! Прокуратурата и следствието ще кажат.
Водещ: Да! Вие, като човек, който познава системата за разследване и хората, които работят там, поне оптимист ли сте, че някога ще разберем истината?
Любомир Петров: Системата за разследване…
Водещ: …защото, нали знаете, ако питам сега зрителите „Ще разберем ли истината за вривовете?”, нали знаете какъв ще бъде отговорът?
Любомир Петров: ….говорим за доверието. Да, така е! Наистина, в началото коментирахме и охранителната система, да тя е била една от най-съвременните за времето си. Но сега, при съвременните технологии, при съвременните средства смятам, че наистина тази охрана и сигурност трябва да бъде….
Водещ: …Видеокамери!
Любомир Петров: Има и не само видеокамери, достатъчно много съвременни датчици за движение. Там вярно е, че допускът е двоен, има дневници и МВР охраната записва всеки, който влиза на площадката. Там става с разрешение на прокурор и следовател. Втори дневник, който води вътрешно ведомствената охрана. Но всичко това вече се прави със съвременни чип карти, датчици, не е необходимо такава бумащина, която се случва в 21 в.
Водещ: Вие похвалихте държавата, като собственик, обаче явно държавата не винаги и като собственик е добър стопанин. Защото за такива детайли не се грижи, а в много случаи истината е в детайлите.
Любомир Петров: Така е, но аз това казвам, че дълго време ВМЗ Сопот не е имало средства дори и да си плаща стари задължения. ВМЗ Сопот дълги години е било на загуба. Нали се сещате, че за да почне то да инвестира в такива системи за сигурност, трябва да си изпълнява поръчките. Затова казвам, че много странно е избран този момент, в който когато ВМЗ тръгва да се развива, тръгва да си изплаща старите задължения…
Водещ: Почва да гърми!
Любомир Петров: …почват да се случват странни неща и затова, наистина, всички смятат, че това е една от версиите, но аз смятам, че следствието и прокуратурата трябва да работят по всички версии.
Водещ: Да им пожелаем успех. Сега един друг доклад, който днес беше публикуван и ми направи впечатление. Трите региона в Южна България не се развиват, с изключение на столицата София. Това сигурно не е тайна за вас. Интересът на инвеститорите е слаб и нестабилен, демографската ситуация се влошава, безработицата нараства и единствено туризмът показва оживление. Това сочат обобщени резултати от изпълнението на регионалните планове за развитие, които вие предполагам добре познавате. Лидерската позиция на столицата София, благодарение на която, по брутен вътрешен продукт на човек, регионът вече постига 78% от средното в ЕС. т. е. ние наблюдаваме огромен дисбаланс само в една част на България – между София и останалата част на България, Южна България. Това нещо, вие като министерство, смятате ли, че е възможно да бъде променено в близко бъдеще?
Любомир Петров: Мерките за това нещо да се промени не е една. Но аз ще кажа тази, която в момента е актуална. Оперативната програма „Конкурентноспособност”, която в момента текат насоките за обществено обсъждане и критериите, по които ще се кандидатства и всеки може да предложи допълнение. Това, което е публикувано на страницата на Министерство на икономиката дава огромни възможности пред малкия и средния бизнес. Това, което искам да кажа е, че предвидили сме и референция за Северозападния регион, който е в най-тежко сътояние…
Водещ: …който е най-бедният
Любомир Петров: …най-бедният, да! Така че има мостове и механизми. Другото, което Министерство на икономиката сме коментирали и в момента се създава работна група, това е закон за Индустриалните зони и технологичните паркове. В момента българските индустриални зони и технологичните паркове работят по законодателство от 1987 г., един указ…
Водещ: …87 година??
Любомир Петров: точно така-87 година. И там, ако видите в него седят още понятия, като Народна република България. Да правени са някои изменения….
Водещ: Е, как е възможно такова нещо досега никой да не се е погрижил да пререгулира, особено индустриалните зони?!?
Любомир Петров: Ами така е, да. Само, че нашите индустриални зони се конкурират и с румънски, и с гръцки, сръбски, турски, а пък особено тези, които не се членове на ЕС държави около нас, дават огромни преференции на всички инвеститори и местни, и чужди….
Водещ: …в тези зони..
Любомир Петров: В тези зони. Така, че ако ние искаме да насърчаваме бизнеса да работи, да идват инвеститори, да има преференции, наистина, но за какво е да се плати, примерно да го освободим от 10% данък, както правят, примерно в Турция индустриалните зони. Само, че с ангажимента да открие 10 000 работни места, които за период от 10 г. тези хора ще си получават високи заплати, ще си получават осигуровките, ще се зарежда пенсионната система…..
Водещ: ….И ще харчат пари!
Любомир Петров: …..и ще харчат пари във всички други останали браншове.
Водещ: Добре! Накрая, обаче, да кажете няколко думи дали сте наясно на какъв етап е този проектозакон – нов, чисто нов за обществените поръчки. Говорихме с него тука, с вицепремиера Томислав Дончев и той беше много обнадежден?
Любомир Петров: Аз също като вицепремиера Дончев съм обнадежден, че този закон ще сложи нещата на една съвременна плоскост. В момента, на 9 април, той е публикуван за обществено обсъждане на страницата на Министерство на икономиката, има срок
Водещ: Завършен проект?
Любомир Петров: Това е проект за обществено обсъждане. Той е….
Водещ: Ама, като концепция ли?
Любомир Петров:….концептуален. Той е синхронизиран с европейските директиви…
Водещ: Но е по-скоро концепция, не е проектозакон?
Любомир Петров: Той е проектозакон, в който всеки може да предлага. Бих искал да кажа, че от 9-ти, досега, преди да дойда в студиото, факт е, че има само едно предложение.
Водещ: Защото те хората не знаят. Ето, аз не знам, като журналист в БНТ.
Любомир Петров: Със сигурност браншът, фирмите знаят и всички се интересуват и чакат това нещо да се случи…..
Водещ: Сега, аз съм сигурен, че след това предаване ще имате много….
Любомир Петров: Надявам се, да! Сериозен е закона, но кардинално се променя. Идеята е тези хиляди, хиляди промени, които са се случвали през годините, промени на закони, частични изменения, промени на членове, веднъж завинаги да се спре и това да бъде един хармонизиран закон в синхрон с европейското законодателство.
Водещ: Последно изречение за този проектозакон. До каква степен електрониката е навлязла в него. Кога обществените поръчки ще бъдат провеждани само през интернет?
Любомир Петров: Да, наистина коментирахме, да електрониката винаги може някъде да сбърка. Коментирахме в началото да има един преходен период, когато документите да могат да бъдат подавани и на електронен носител, и на хартиен. Защото, както се казва, всеки трябва да бъде сигурен, че той ще може да участва в една такава обществена поръчка, но аз смятам, че много бързо тези системи ще бъдат адаптирани, интегрирани и тествани в една реална ситуация. И много бързо хартиените носители ще отпаднат от новия закон.
Водещ: Въпросът е участниците, и вие го знаете по-добре от мен, в подобни обществени поръчки, въобще да не се виждат с тези, които ги решават.
Любомир Петров: Да, има и такова намерение, да бъде централизиран органът за обществени поръчки, да не се виждат с тези хора, които ще ги провеждат….
Водещ: И да не ги знаят кои са…
Любомир Петров:…..и да не ги знаят. Даже се коментира да отпадне и факторът най-ниска цена, а да бъде рентабилност на обществената поръчка. Така че има много революционни неща. Вижте ги! Наистина са интересни и е хубаво хората да знаят, да ги прочетат и ако има реални и истински предложения, сега е моментът.
Водещ: Благодаря Ви за този разговор. Успех Ви пожелавам.