– Г-н Петров, кога се очаква да бъде възстановено производството в Иганово? В сряда над 2000 работници от ВМЗ-Сопот излязоха на протест с искане час по-скоро да бъде пусната площадката.
– Желанието на Министерството на икономиката, както и на работниците от ВМЗ, е това да стане час по-скоро. Но няма как да се случи, преди следствието и прокуратурата да приключат работата си. В момента дори нашите специалисти не могат да влязат на площадката, за да оценят щетите. Не могат да направят огледи и застрахователите.
– Окръжната прокуратура в Пловдив все пак дава ли някакви срокове за приключване на следствието?
– За съжаление – не.
– Как смятате да подобрите организацията на работа?
– Веднага след взрива свикахме съвета на директорите на ВМЗ. Взе се решение да се подготви план за преместване на дейността от взривения цех №835 в някой от съседните. Това ще се случи в 7-дневен срок след като прокуратурата разреши работниците да се върнат на работа. Ще се направят и сериозни организационни промени, които са свързани с подобър контрол на качеството на продукцията и безопасността на труда.
– Как ще бъде подобрена охраната на площадката? В доклада на прокуратурата се казва, че в охраняемата зона са влизали дори коне. Било е като разграден двор.
– Смятам, че подобни твърдения са пресилени. Вярно е, че системата на охрана е поостаряла, но тя за времето си е била една от най-добрите – с кльон, със сигнална система. След първия взрив обаче голяма част от оградата беше разрушена. Така в един момент наистина предприятието е било разградено. Сега повредите са отстранени, но за да се сложи съвременна охранителна техника, трябва да има достъп до обекта. След това ще се направи проучване, ще се получат различни оферти. Загубите на ВМЗ-Сопот от неработещата площадка за април са 11,5 млн. лв. Това показва, че предприятието разчита на сериозни приходи и инвестициите не би трябвало да са проблем.
– Ще бъде ли потърсена отговорност от някого за допуснатите пропуски?
– Ще изчакаме констатациите на прокуратурата. Засега няма кадрови промени. Нека специалистите се произнесат и тогава ще решим дали някой ще бъде отстранен. Но предвиждаме да назначим трима или четирима нови заместник-директори, тъй като очакваме обемът на работата да се повиши във връзка с новите договори на предприятието.
– Казвате, че има нови договори. В същото време протестиращите говорят, че ВМЗ има пари само за плащане на още един аванс. Кое е вярно?
– ВМЗ има нови договори за производство на спецпродукция за над 66 млн. долара. Надяваме се в най-скоро време да се даде възможност да се работи на площадката. Така че не трябва да има никакви притеснения за заплатите и авансите на хората. Но за нас е важно максимално бързо да започне производството, защото колкото и клиентите да разбират ситуацията, в един момент може да почнат да претендират за неустойки. И предприятието няма да получи печалбите, които очаква.
– Толкова ли е важна площадката в Иганово? От думите на протестиращите излиза, че тя е възлово звено и от нея сякаш зависи бъдещето на завода.
– Да, тя е специално сертифицирана и регистрирана от КОС (Контрол на общоопасните средства към МВР) за сглобяване на изделията. Там се работи с взривни вещества. Реално механичната част на продуктите се прави в Сопот, а в Иганово те се окомплектоват и отиват към клиентите, фактически там се финализира производственият процес. Тази дейност няма как да бъде изместена в завода в Сопот, защото не може да се извършва в градски условия.
– Новите договори на ВМЗ, за които говорите, в Индия ли бяха подписани? Там заедно с вас бяха представители и на други наши военни заводи. Успешна ли беше визитата ви?
– Да, определено беше успешна. В Индия с добри позиции от години е и „Кинтекс”. Сътрудничеството ни в отбранителната индустрия е повече от 40 години. Нашите оръжия са добре познати на този пазар и експортът ни има огромен потен циал. Така че очакваме „Кинтекс” да участва в сериозни поръчки на министерството на отбраната на Индия. За тази година то е предвидило 11 млрд. долара за различни доставки за отбраната. Но Индия не е само пазар за оръжие. Срещнах се със зам.-министрите на търговията и на икономиката. Говорихме за съвместни предприятия, трансфер на ноу-хау. Имаме вече положителни примери за техни инвестиции у нас.
– Бихте ли посочили конкретни проекти?
– Имаме потвърдено инвестиционно намерение от „Манали груп” за придобиване на 65% от завода за арматурно желязо „Хелиос металург” в Пловдив. Общата стойност на планираната инвестиция за 2015 г. е 14 млн. евро. „Интер глоуб технолоджис” иска да прави център за аутсорсинг на бизнес проекти на водещи световни авиокомпании и туристически агенции. Добрият тон, в който преминаха разговорите, ми дава оптимизъм.
– Не сме ли много далеч на индийците за такива инвестиции?
– Далеч сме, но България за тях е център на Балканите. За Индия страната ни може да бъде врата към Европейския съюз. Голяма част от продуктите, които те произвеждат, може окончателно да бъдат сглобявани у нас. Предложихме им да дойдат в нашите индустриални зони, в „София тех парк”, говорихме и за българската IT индустрия, която търси специалисти и програмисти.
– Може ли да внасяме оттам работна ръка? Това звучи малко екзотично.
– Техните университети бълват доста IT инженери. Хубавото е, че в този сектор заплатите са доста по-ниски от нашите. Така че сме атрактивни. Друг е въпросът дали ще дойдат у нас. В Индия върви кампания от типа на нашата „Изберете българското”. При тях е „Изберете индийското” и искат всичко да се прави от местната индустрия. Голяма част от автомобилите и мотоциклетите на водещите световни марки например се произвеждат на място. Това се отнася и за много други продукти. Но за нашето оръжие и боеприпаси има голяма пазарна ниша. Това е така, защото, на първо място, произвеждаме добри продукти. Второ, индийците са свикнали с това оръжие.
– Чували сме, че харесват нашите калашници.
– Не само тях. Технологиите в тази област са специфични и трудно се внедряват нови изделия. Така че коли може да произвеждат сами, но искат с нас да правят съвместни предприятия в отбранителната промишленост с обмен на технологии. Това е огромна възможност за сектора.
– Може ли да се възроди производството на спецпродукция и да достигнем износа отпреди промените през 1989 г.? Тогава България е печелела от експорт близо 1,5 млрд. долара годишно.
– Ако цялата частна индустрия заработи на пълни обороти, заедно с държавните ВМЗ и Дерем”, съм убеден, че може да достигнем тези нива и дори да ги надхвърлим.
– Колко е оръжейният износ за 2014 г.?
– Около 260 млн. евро, но е могъл да бъде много по-голям. Проблемите с КТБ обаче, която обслужваше предприятията от сектора, се отразиха негативно. Сега нещата се нормализират и има сериозно раздвижване. Отварят се големи пазари и в африканските държави, и в Близкия изток.