Loading...

Министър Караниколов: 60 компании ще разкрият 7000 работни места

Министър Караниколов, предоставените сертификати за инвеститори през 2018 г. са 850 млн. лв., а за 2017 г. те са 311 млн. лв. На какви проекти се дължи този ръст?

За 2018 г. планираните инвестиции по сертифицираните проекти превишават над два пъти тези от 2017 г. Те са предимно в секторите- производство, аутомотив, ИКТ, здравеопазване и логистика. Важно е, че от тези сертифицирани проекта по Закона за насърчаване на инвестициите /ЗНИ/ за 2018 г. 12 бр. са на български компании с общ размер на инвестициите над 350 млн. лв. и 652 работни места.

При реално направените инвестиции през 2018 г. има по-малък ръст от 10%. Очаквате ли през настоящата година отново да има ръст?

Данните на БНБ за 2018 година показаха, че влезлите в България преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) през миналата година възлизат на 1,532 млрд. евро, което е с 10,3% или 143,3 млн. евро повече от вложенията, направени в периода януари-декември 2017 г., които възлизаха на 1,389 млрд. евро.Нещо повече, от 2016 г. до момента се наблюдава положителна тенденция за увеличаване на нивата на ПЧИ с близо половин милиард евро. (1.00 млрд.евро ПЧИ през 2016 г.-1.5 млрд. евро през 2018г.). Обръщам Ви внимание, че данните за 2017 г. и 2018 г. подлежат на ревизия от БНБ в следващите месеци, поради което очакваме окончателните стойности да бъдат дори още по-високи.Преките чуждестранни инвестиции не само са положителни, и което е особено важно, подобрява се и структурата им – в преработващата промишленост са 60% от нетните ПЧИ за 2017 г. и 66% през 2018 г.Очакванията ни са през 2019 година инвестициите да продължат да се повишават. Доказателство за това са проектите, които са в процес на сертифициране в БАИ. Към настоящия момент в процес на сертифициране са над 60 инвестиционни проекта на обща стойност 1.7 млрд. лв. с потенциал да разкрият над 7000 нови работни места.

Към кои градове се насочват инвеститорите през последните години?

Стимулираме инвестициите в райони с висока безработица и през изминалата година, тенденцията е , че много от заявените инвестициите бяха най-вече в Северна България. По-важното е че това са инвестиции в заводи, които ще създадат трайна заетост в тези райони. Инвестиции в заводи за автомобилни части бяха обявени през 2018г. в Ловеч – 1000 работни места /немската „ВОСС“/, в Плевен – 2000 работни места/“Леони“/. Започнахме 2019 година с обявяването на нова инвестиция по ЗНИ и във Враца, още един регион с висока безработица. Немска компания пак от аутомотив сектора ще направи там завод като ще бъдат разкрити нови 300 работни места, които се очаква да достигнат и до 1000. Още една компания обяви вече получи сертификат за инвеститор клас А за инвестиционния си проект , който предвижда изграждане на завод в гр. Враца за производство на каучукови и пластмасови съединения за автомобилната промишленост. Размерът на инвестицията, възлиза на 22 млн.лв., като ще бъдат открити 500 нови работни места.Изключителен продължава да бъде интересът и към Пловдив и Бургас, където през 2018 година бяха открити заводи за самолетни части.

Каква е политиката ви по отношение на индустриалните зони. Трябва ли да се създават нови?

Разбира се това ни е приоритет.Всеки инвеститор търси терени с готова инфраструктура, затова Национална компания индустриални зони /НКИЗ/ следва именно този модел на работа в зоните си – да предлага имоти с вече изградена инфраструктура, за да може бизнесът да започне бързо проекта си.

Последните два нови проекта, по които НКИЗ работи, са Индустриална зона „Загоре“ в Стара Загора и Индустриална зона Кърджали, т.е. двете нови места, където държавната компания „стъпи“ през 2018 г. Очакваме в най-скоро време да започнем работа и по Зона в Свищов. В момента текат интензивни преговори с близо 20 потенциални инвеститори – инвестиционни проекти за над 160 млн. лева и откриване на повече от 1000 нови работни места. Общият размер на договорените инвестиции във всичките 11 държавни индустриални зони за десетгодишния период на работа на „Национална компания индустриални зони“ надхвърля 820 млн. лева. Сумата включва както инвестициите на компаниите, с които има вече подписан окончателен договор, така и тези, с които все още се водят преговори.В най-бързо развиващата се зона е Божурище има 6 работещи компании, като съвсем скоро се очаква да заработи още една. Останалите са в процес на изграждане на обектите си, а в най-южната зона на НКИЗ – Свиленград, работят 3 фирми. В Индустриална зона ТЕЛИШ в началото на тази година подписахме първия предварителен договор за тази зона с австрийска фирма в машиностроителния сектор, която се занимава с производство на системи за сепариране на отпадъци.

С какво сме по-добри, да кажем от Сърбия, Македония и Румъния, като дестинация за чуждите компании?

България твърдо вече е на картата на международните инвестиционни процеси. Има една комбинация от три показателя, които определят лидерското място на страната в региона. На първо място, това е кредитният рейтинг, който беше увеличен преди около година от международните агенции. Той беше потвърден и през 2018-а, а съвсем скоро международната рейтингова агенция Fitch Ratings повиши перспективата на дългосрочния кредитен рейтинг на България от стабилна на положителна.Този показател, съчетан с много устойчивия икономически растеж в България и мерките на Министерството на икономиката по отношение на бизнес средата, извеждат страната ни като един от лидерите в региона, а защо не и в Централна и Източна Европа като добра инвестиционна среда. Като трети фактор можем да посочим финансовата стабилност. България запазва третата си позиция за най-ниско съотношение между държавен дълг и брутен вътрешен продукт сред страните от Европейския съюз, това показват данните на Евростат за миналата година.Всички тези три показатели, допълнени от ниската административна тежест и добрата данъчна система, безспорно правят страната ни една добра инвестиционна дестинация.Определено можем да кажем, че България започва много бързо да скъсява дистанцията и с държавите от Източна Европа. В страни като Полша, Чехия и Унгария се наблюдава глад за квалифицирани кадри. Изчерпването на човешкия потенциал кара компаниите да се обърнат към региона на Югоизточна Европа и ние се възползваме от това.Разбира се и тук все повече освен за инфраструктура чуждите инвеститори питат и за работна ръка.

С какво Министерство на икономиката може да облекчи чуждите компаниите, които искат да правят бизнес в страната? Работи ли се по такива мерки?

Инвестиционни стимули у нас дават възможност за приоритетно разглеждане на България като инвестиционна дестинация от потенциалните инвеститори, същевременно ние наблюдаваме процесите в страните от ЕС и региона и се стремим да предложим подходящи решения, да използваме нови подходи, за да отговорим на нуждите на инвеститори, които биха помогнали да модернизираме нашата икономика.

Когато говорим за насърчаване на инвестициите, трябва да отчитаме значението на благоприятната бизнес среда в България. Дори без да цитираме макроикономическите показатели, които потвърждават това, достатъчно е да отбележим, че чуждестранни инвеститори, чиито проекти са били сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), разширяват дейността си, отново инвестират и кандидатстват за сертификати по ЗНИ. Такива са например Lufthansa Technik ,BHTC , Witte , Teklas и др големи компании.

Приоритетно се насърчават инвестициите в регионите с най–висока безработица, както и във високотехнологичните производства и услуги, за откриване на високопроизводителни работни места като машиностроене, електроника и електротехника, автомобилостроене, медицинска техника, оптични продукти, лекарства и др.; информационни технологии и научноизследователска дейност; технологичните и индустриални паркове за високотехнологични производства и иновации.

Мерките, от които могат да се възползват инвеститорите по ЗНИ са свързани не само с административното обслужване, но включват и финансови мерки, а именно подпомагане за изграждане на елементи на техническата инфраструктура; финансово подпомагане за придобиване на професионална квалификация (само за инвестиции във високотехнологичните дейности или в общините с висока безработица); финансово подпомагане за частично възстановяване на направените от инвеститора, задължителни осигурителни вноски; придобиване право на собственост или ограничени вещни права върху имоти – частна общинска собственост, без търг или конкурс. Освен тези мерки за инвестиционните проекти, сертифицирани като приоритетни могат да се ползват и други, като институционална подкрепа чрез създаване на междуведомствената работна група; публично-частно партньорство; предоставянето на право на ползване или собственост върху недвижими имоти за приоритетните проекти може да става по цени по-ниски от пазарните (но не по-ниски от данъчната оценка); възможност за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в преработващата промишленост и в образование и научни изследвания. ЗНИ дава възможност и общините на местно ниво също да прилагат мерки за проекти клас В.

Само през 2018 г. приложените мерки по ЗНИ (за изграждане на елементи на техническата инфраструктура и за възстановяване на направени от работодатели осигуровки), от бюджета на министерството са в размер на 6 199 828 млн. лв. за насърчаване на сертифицирани проекти, които предвиждат разкриване на 2437 нови работни места.

Кога и дали изобщо може да очакваме дълго чаканият завод за автомобили в България? На какъв етап са преговорите със Фолксфаген?

В последните години развитието на аутомотив сектора в България е изключително положително и все по-динамично, а страната ни се превърна в атрактивна инвестиционна дестинация в автомобилостроенето. В сектора вече има 220 фирми, в които работят над 50 000 души, произвеждащи компоненти за всеки от големите световни производители на автомобили. Вече показваме, че можем да имаме и краен производител и аз съм сигурен, че това ще стане до няколко години.

Не малко пъти сте коментирали, че искате да направите по-добри условия за стартъпите у нас. Има ли конкретни действия в тази насока?

Работим активно в тази посока. Българската стартъп екосистема се развива вече 10 години от старта на инициативата JEREMI по която се създадоха фондове, които да инвестират в стартъп компании, регистрирани в България. Днес може да кажем, че тази среда продължава своето интензивно и надграждащо развитие. Въпреки че няма официална статистика, изчисления от различни източници сочат, че през последните години в страната са създадени около 2000 стартъпа. От компаниите, в които са инвестирали инвестиционни фондове, около половината все още съществуват, а около 40% са получили последващо финансиране, което е един много добър процент.

България заема водещо място на Балканите по развитие на стартъп екосистема, за да продължава да се развива така, обаче много важно е да се насърчава непрестанно търсенето и предлагането на иновативни продукти и услуги, както и разработването им. Създаването на предприемачески умения в младите хора трябва да продължи да се надгражда. Необходимо е да се показва добрия пример на стартиращия предприемач, въпреки възможния неуспех, защото той е част от опита и усъвършенстването му. Провежданата към момента политика за насърчаване на иновативни идеи се реализира основно с подкрепата на финансовите инструменти, като: Фонд за ускоряване и начално финансиране , Фонд за рисков капитал, със средства по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 /ОПИК/, както и по линия на инициативата JEREMIE, и по линия на грантови схеми от ОПИК.Важно е да отбележим и някои законодателни инициативи в подкрепа на стартиращи предприятия, които МИ предприе от миналата година.Министерство на икономиката, съвместно с Асоциацията на стартапите (BESCO) участва в съвместна междуведомствена работна група, за подготовка на изменения на нормативната уредба, касаеща подобряване условията за стартиране на бизнес у нас.

Успяват ли малките и средни предприятия в страната да получат европейско финансиране?

Над 2000 фирми са получили досега европейско финансиране. От началото на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ са сключени повече от 2000 договора (вкл. финансовото споразумение с „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“) с общ размер на предоставената Безвъзмездна финансова помощ над 2 млрд. лева.В изпълнение са 724 договора за Безвъзмездна финансова помощ /БФП/, приключени са 1252 договора (с извършени финални плащания).Извършените плащания към бизнеса до момента са в размер на близо 1 млрд.лв.През декември 2018 година обявихме за набиране на проектни предложения процедурата „Подобряване на производствения капацитет“, която е с бюджет от почти 150 млн. лева и кандидатстването ще бъде възможно до 21 май. Друга процедура, която също се отличава с висок интерес сред предприятията и е планувана за 2019 г. е процедура „Стимулиране внедряването на иновации от съществуващи предприятията“ с бюджет от над 100 млн. лева. За края на годината сме предвидили и една процедура, която да бъде обявена в рамките на приоритетна ос 2 на ОПИК и насочена към дигитализацията на МСП в размер на 60 млн. лева, като чрез нея считаме, че ще отговорим на съвременните тенденции за развитие на бизнес средата.

Споделете