– Първият мандат на премиера Бойко Борисов премина под знака на магистралите. Сега фокусът е върху санирането и идеята за газов хъб. Не остава ли малко в страни Министерство на икономиката от правителствените приоритети?
– Ами не мисля, че оставаме в страни. Не съм съгласен и че само под знака на санирането и газовия хъб ще премине този мандат. Ние сме още съвсем в началото и има доста задачи за вършене. Много от тях са свързани с Министерство на икономиката и не би следвало да правим генерални изводи все още.
Ще кажа за първия мандат на премиера Борисов. Наскоро в Монтана имахме среща за Северозапада, в която участваха бизнеса, местните власти, депутатите от региона и представители на част от министерствата. Там стана дума и за това, че много от критиците са изтъквали аргумента, че асфалтът не се яде. Да, не се яде, но за такъв регион какъвто е Северозападна България, именно инфраструктурата е основният проблем и основното нещо, което спира инвестициите и икономическото развитие и съответно влошава стандарта на живот.
– Добре, да отидем към Северозапада. Това е последният регион по икономическо развитие в целия Европейски съюз. Какво освен асфалт е необходимо?
– Конкретно за трите най-бедни области от него – Видин, Враца и Монтана, към този регион се числят Ловеч и Плевен, които са в по-добро състояние, сме предвидили различни съвсем конкретни мерки. В програмата на Реформаторския блок записахме една идея на мен, на г-жа Меглена Кунева и на Найден Зеленогорски за създаване на специална структора за проблемите на Северозапада. Не е важно дали ще е с ранга на агенция или комисия, но е необходимо специално внимание на този регион. Това е в по-общ план. В по-конкретен предвиждаме част от средствата по оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” да бъдат насочени към проекти към този регион и да получат допълнителни бонус точки заради факта, че следва да бъдат приоритетни за цяла България.
Това от една страна. От друга – разглеждаме схема при достатъчен интерес от страна на бизнеса в региона, при която проектите за Северозападна България да бъдат заделени като определен процент от бюджета на оперативната програма.
Другото конкретно за региона в Министерството на икономиката е с помощта на Българската агенция за инвестиции да се създаде отдел от проджект мениджъри, които да отговарят специално за инвестициите в Северозападна България. Иначе казано всеки инвеститор, който се появи и иска да инвестира в този регион независимо дали е български или чуждестранен, ще има конкретен човек, който да отговяря за него. Ще го хване за ръка и буквално ще го преведе през дебрите на общинската, държавна и всякакви видове администрация. Идеята е на инвеститорите в Северозападна България да им е много лесно да работят.
– Този подход и за малки инвеститори ли ще бъде прилаган?
– Да, става дума за всякакъв вид инвестиции. Няма да ги делим на малки и на големи. Дори и да става дума за 10 работни места. Това е малка фирма, малък бизнес по смисъла на европейското законодателство. Но на срещите на министрите от ЕС много пъти сме си говорили, че не трябва да делим инвеститорите. Много често 10 малки инвестиции носят повече работни места и повишават повече стандарта на живот, отколкото една голяма.
– Преди време Институтът за пазарна икономика публикува анализ, в който се казваше, че значението на приватизацията като източник на външно финансиране у нас е силно подценено.
– Абсолютно съм съгласен. Да, това е факт. Приватизацията е подценен и позабравен източник, който може да помогне за преодоляването на дефицита в бюджета. Поради тази причина с колегите от Агенцията за приватизация сме направили програма със сериозен списък от предприятия, които се надяваме да бъдат приватизирани успешно. Към някои от компаниите знаем, че има интерес. Това директно ще помогне на бюджета.
– Струва ми се, че списъкът на предприятията, които уж ще продаваме като че ли не е променян особено през последните 3-4 години. Винаги говорим за държавния дял от “Пловдивския панаир”, за АДИС, за “БДЖ-Товарни превози”. Тези сделки вече години не се случват.
– Ще ви поправя. За АДИС не е било говорено поради факта, че Министерството на външните работи не счита, че трябва да бъде приватизирано, а към него има подчертан интерес. Това което искаме да направим през тази година е, ако не цялото дружество, то това да се случи с обособени части от него. Там се очаква свеж и сериозен финансов ресурс.
Що се отнася до другите дружества то е едно да има проекто списък, друго е той да бъде одобрен от Надзорния съвет на АПСК, където има представители на всички политически сили, и от комисиите в Народното събрание. Миналата година такова нещо не се е случило и реално ние през 2014 г. приватизация нямахме.
– Какво за вас ще означава успешна приватизация през 2015 г.? Кои сделки трябва да се случат?
– За АДИС вече казах. Също така трябва да бъде приватизирана и музикалната и филмова компания “Аудио-видео Орфей”. Другата възможност е да продадем Българската фондова борса. В момента чисто експертно обсъждаме дали тя да бъде предлагана за продан заедно с Централния депозитар или по отделно. Не сме решили дали и двете дружества да бъдат извадени от забранителния списък, тъй като депозитара има и чисто регулаторни функции. Но за тях също има подчертан интерес. Инвеститорски запитвания има и към още няколко дружества. Мога да кажа, че такъв съществува и към НИТИ – Казанлък, има интерес към “Сортови семена” – София и към “Овча купел”, в което има доста имоти и обособени части и няма особени задължения. Това буди интерес сред инвеститорите. При всички положения аз не искам да казвам, ако продадем това дружество, това ще бъде изключително добре за хазната и ние ще спрем. Колкото повече, толкова повече, както е казал Мечо Пух, защото трябва да борим този дефицит.
– Вие сте противник доколкото разбирам на приватизацията на фирмите от военно-промишления комплекс.
– Аз по принцип не съм противник на каквато и да било приватизация, но има стратегически дружества, които са в т. нар. забранителен списък, за чиято приватизация не е съвсем изяснено и има спорни мнения доколко икономическият ефект няма да доведе до негативни резултати за националната сигурност. Все пак говорим за структуроопределящи дружества. Историята на приватизацията във ВПК има и положителни, и отрицателни примери. Като положителен пример ще посоча приватизацията на “Арсенал”-Казанлък. В същото време знаем колко неуспешен бе опитът с раздържавяването на заводите “Терем”, които са към Министерството на отбраната. Така че към приватизацията на компаниите от военнопромишления комплекс трябва да подхожда изключително внимателно.
– И един ден и на тях може да им дойде редът?
– Може един ден, но сега не е този ден.
– А не е ли време да се помисли за приватизация в енергийния сектор?
– Тук въпросът е малко по-различен. Знам, че много от браншовите организации искат да има приватизация в сектора. Там обаче не бих казал, че тя би била особено полезна по отношение на държавния бюджет и по отношение на това, което ние искаме като чисти пари да влезе в хазната. Поради спецификата на енергийните дружества, голяма част от постъпленията отиват в бюджетите на БЕХ и на НЕК, които знаем, че са изключително задлъжнели и всъщност реално постъпления в държавния бюджет няма. И този икономически механизъм, който се стремим да намерим като полза от приватизацията в енергийния сектор, оставяме това, че част от дружествата са в забранителния списък, не може да се получи.
– Напоследък определено няма опашка от чуждестранни инвеститори в България. Как да ги върнем?
– От 2008 г. инвестиционният интерес се забави не само в България, но и в Европа и в световен мащаб заради световната икономическа криза. Това е абсолютен факт, който не трябва да пренебрегваме. България не е остров в световната икономика. Спадът на инвестициите през последните две години е напълно нормален предвид на нестабилната политическа обстановка в България и неособено ясната правна рамка. Това е нещото, което ще се опитаме да преборим. Опашка от инвеститори вече не можем да очакваме, но интерес съм страната ни се появява. България се завръща в полето на интереси на големите инвеститори. На срещата ми с представителите на Германо-българската индустриално-търговска камара и Френската камара представителите на чуждите инвеститори казаха, че има усещане за стабилност и за желание за реформа в законодателството и съдебната система, което буди интереса на западните инвеститори към България.
– Стабилност и правна сигурност, така ли!
– Точно така. Това са двата крайъгълни камъка, но освен тях можем да добавим и прозрачност на процесите, особено при обществените поръчки. Можем да добавим и намаляване на административната тежест.
– Имахте среща с представителите на IT сектора, който наистина е най-впечатляващото изключение в българската икономика. Без държавата да направи нещо този бранш постигна впечатляващ ръст през последните години. В кои отрасли държавата трябва да помага?
– IT секторът е пример, който трябва да анализираме и да се попитаме, защо там се получава, а на други места не се получава. Малко статистика: в IT сектора са заети едва 1 процент от работещите, но те създават над 4 процента от БВП на страната. Основното, което дава разликата в сравнение с останалите отрасли според мен, е, че имаме качествено техническо образование. IT специалистите ни са на високо ниво, което обаче другаде липсва. Образованието се превръща в проблем за икономическото развитие. Инвеститорите се оплакват от липса на квалифицирани кадри. Има недостиг на технически специалисти и инженери.
Ще ви разкажа един интересен момент от моята биография. Баща ми преподаваше в Техническия университет – един горд ВУЗ. Четеше лекции точно по специалности, свързани с IT сектора и навремето когато следвах “Право” в Софийския университет непрекъснато спорехме дали държавата трябва да произвежда повече юристи и икономисти или повече инженери. Сега след 25-30 години мога да призная, че баща ми е бил абсолютно прав. Категорично съм убеден, че реформа на средното и висшето образование може да повиши производителността на труда в България.
– От години от германската камара настояват за въвеждането на системата за дуално професионално образование в България и то все не се случва.
– Запознат съм добре с германския модел и мисля, че няма пречки да го приложим и у нас. Трябва просто да го приложим законодателно. Иначе голяма част от дружествата се опитват да го правят, заобикаляйки реално българската образователна система. Това е проблем на средното образование, който не може да се реши по този начин и наистина са необходими промени в законодателството. Разисквали сме темата в Министерски съвет и в близко бъдеще се надявам да има конкретна инициатива по този въпрос на Министерство на образованието.
– Първите 100 дни от управлението минаха. Имахте ли неприятни изненади и неочаквани трудности, неща, които ви изненадаха?
– Неприятни изненади и неочаквани трудности винаги има, но те са част от нормалния работен процес. Не мисля, че трябва да се спираме на тях. Това, което мога да кажа е, че ме учудва изключителната колегиалност, с която работим с колегите от ГЕРБ. Приятно съм изненадан. Също така, както каза и самият премиер, машината в Министерски съвет се смаза много бързо и лесно, противно на очакванията на пресата и недоброжелателите. Приятно сме изненадани и ние самите.
– Как се промени животът ви след като станахте министър?
– Никак. Не се е променил.
– Не ви ли е по-трудно да имате личен живот?
– А, това да! Това, което е проблем, е, че ми остава по-малко време за спорт, по-малко време за да се виждам с приятели и по-малко време да обръщам внимание на близките и роднините. Но в крайна сметка когато човек си прецени добре ситуацията, може да намери време за всичко. Естествено, че работата е на първо място, но човек трябва и да релаксира, за да работи по-добре. Сега не успявам да го направя, но се надявам в бъдеще да го вкарам в релси това мое виждане.