Водещ: Здравейте, уважаеми зрители. Вече заговорихме за политика, бюджет и финанси, ще продължим този разговор през призмата на икономиката и онова, което може или не може да се случи в следващите месеци, предвид собствените ни възможности и международното положение. При мен е служебният министър на икономиката Никола Стоянов. Здравейте, добро утро.
Никола Стоянов: Здравейте.
Водещ: Преди малко, господин Стоянов, може би чухте с господин Свиленски обсъдихме темата за бюджета и за финансите и отново се чу тезата, а не само и от БСП, че трябва да има бюджет, защото бизнесът иска това, изправени са пред много трудности, фирмите са някои от тях на ръба. Така ли е?
Никола Стоянов: Аз имах възможност да проследя интервюто и всъщност отговорът защо внасяме удължаваме на бюджета се състоеше именно в това интервю и се разбра защо. Сами виждате, че заявките са за сваляне на данъци, махане на данъци, увеличаване на разходи и именно това е, което плаши служебното правителство да внесе един бюджет, не просто удължаване. Защото в парламентарната зала няма мнозинство, което да подкрепи определени политики, а се започва едно наддаване между партиите кой ще даде повече на бизнеса и на хората, което в крайна сметка виждаме какво се случи и миналата година по това време, почва да се отразява пагубно на бюджета във времето.
Водещ: Служебният кабинет предпазва държавата от народните избраници?
Никола Стоянов: За съжаление е така.
Водещ: В крайна сметка обаче някак си не звучи някак честно спрямо хората, не мислите ли? Само защото се притесняваме, че няма да се вземат отговорни решения зала дайте да стягаме коланите?
Никола Стоянов: В парламента хората, които са избрани, те представляват народа и в крайна сметка тяхната работа е да съставят едно редовно правителство, което ще има тогава пълната възможност да преформатира бюджета както иска, според политиките, които ще защитава. Това е политическият път, ние сме служебно правителство. Дори ако се погледне от тази гледна точка, че бюджетът, той представлява една тригодишна прогноза напред, свързан е с политики. Ние нямаме такъв хоризонт и не може да се очаква наистина от служебно правителство в тази изострена политическа обстановка и нестабилност да внася бюджет.
Водещ: Между другото, минималната работна заплата е тема на разговори не само на политическо ниво, между синдикати и работодатели. Запознати сте с последните такива разговори в тристранния съвет. Наистина ли увеличението на минималната работна заплата ще разклати до такава степен бизнеса, не могат да си го позволят?
Никола Стоянов: Дали бизнесът не може да си го позволи или не, това работодателските организации може да питате.
Водещ: Какво ви казват на вас?
Никола Стоянов: Те винаги казват едно и също, че не могат да си го позволят и винаги синдикатите казват, че могат. Това е един вечен диалог, разбира се всеки защитава своите членове и това е абсолютно нормално. Държавата би трябвало или се очаква да бъде арбитър през цялото време в този спор, въпреки че разговорите се водят много доброжелателно. Отново подчертавам, служебно правителство да взима отношение по политики, които ще имат значение една, две, три години, наистина е трудно.
Водещ: А не ви ли казват бизнесът, ако бяха дошли вече по-рано парите от Плана за възстановяване, ако бяха при нас в оборот, нещата щяха да са по-добре?
Никола Стоянов: Няма нужда да ни го казват, със сигурност щеше да е така и ние сме съгласни с това. И служебното правителство успя за много кратко време да подготви всички необходими промени в закони и да ги внесе в народното събрание. Това е, което ние можехме да направим, без народното събрание нямаше как.
Водещ: Първият транш вече е факт?
Никола Стоянов: Точно така.
Водещ: За какво ще отидат тези пари?
Никола Стоянов: Отварят се различни програми в помощ на бизнеса, в различни министерства са. Министерство на икономиката и индустрията що касае, основно това са парите за индустриалните зони, 216 милиона лева в крайна сметка са предвидени, парите са били два пъти повече, за съжаление са орязани в последната версия на плана. Там това, което ние искаме, с тези пари да бъдат направени повече на брой по-малки зони в по-малки населени места. Първоначално в плана е заложено минимум пет, мислело се е за пет по-сериозни, по-големи индустриални зони. Борбата на Министерство на икономиката е, напротив, да се финансират повече на брой по-малки зони.
Водещ: Колко и къде?
Никола Стоянов: Ние вече пуснахме през Националното сдружение на общините запитване към всички общини в България с конкретни показатели, на които ние държим по отношение на парцелите, които мога да предоставят. От една страна това, което се включва и в Закона за индустриалните паркове минимум 300 декара или минимум 100 за специализирана индустриална зона, но искаме вече да има довеждаща инфраструктура, да има утвърден ПУП, УП, така де ча може бързо да подготвим зоната ,да изградим инфраструктурата и да посрещнем новите инвеститори. Очакваме сега отговори от общини. Трябва да кажа, че след като пуснахме това запитване вече няколко общини се срещнаха с мен, много се радвам да видя, ситуацията много се е променила. Аз през последно 20216-17 година имах възможност по-често да се срещам, много се радвам да видя, че вече има много по-подготвени общини, идват с готови проекти, което е страхотно.
Водещ: Кои са общините?
Никола Стоянов: Няма да казвам конкретните, за да не се почувстват другите така изпреварени. По-важното за нас е следното: От една страна критериите, които подадохме към общините и тези проекти, които ще дойдат, ние ще се стремим максимално много от тях или ако успеем всички през Плана за възстановяване да финансираме. Междувременно обаче, особено по-малки проекти, които не могат там да се класират поради това, че са по-малки парцелите, които предлагат, ще видим и търсим в момента най-правилния модел, така че да направим съвместни дружества с Националната компания „Индустриални зони“, която е част от Министерство на икономиката, общините да предоставят земята, инвестицията да дойде от нас и маркетингът, привличането на инвеститори, после оперирането на зоната, така че да можем и на тези малки общини. Имах онзи ден разговор примерно за индустриална зона примерно от 68 декара, за да разберете зоната в „Божурище“ е 3000 декара, за да си направите съпоставка. В по-малък град, където и на тези 68 декара, на следващ етап има възможност още 50 да се разшири, биха могли да дойдат 10-12 компании производствени, да се отворят 700-800 работни места, което за по-малко градче би било страхотно.
Водещ: Между другото вие говорите за терен, но това също проследявате ли го, важно ли е, в този конкретен район с ниво на безработица, ниво на инвестиции, по принцип, как би се отразило на целия регион? Да не стане така, че отново всичко ще се съсредоточи около столицата или в едни индустриални зони, които и без това са си развити достатъчно?
Никола Стоянов: Именно това се опитваме да направи през изграждане на нови по-малки зони този сгрешен модел на концентрация всички да са в София, в Пловдив, сега новият интерес към Стара Загора много висок, да избягаме от него. България не е толкова голяма като площ държава, имаме сравнително добре изградена инфраструктура, ж.п. инфраструктурата е наследена доста добре, доста широка, разбира се има нужда от подобрение, но може да разпределим индустрията по много по-добър начин в България именно през изграждане на такива зони, това е целта.
Водещ: Ние говорим все в бъдеще време някак си звучи като план, но като говорим за инвестиции, големи инвеститори, в кризата появяват ли се такива вече? Говорим за не само намерения а наистина за първи стъпки.
Никола Стоянов: Аз трябва да ви кажа, че намеренията са толкова сериозни, че по-скоро ние от наша страна бързаме и да го кажа не сме на нивото на интереса в момента. Интересът за инвестиции е много голям към България в момента. Имах възможност вече да кажа, че и заради така наречения ниършоринг, много западни компании се връщат от Далечния Изток, искат да са по-близо до дома, да скъсят вериги на доставки и заради енергийната стабилност на България в момента определено се гледа на нас като много интересна инвестиционна дестинация…
Водещ: Дайте пример.
Никола Стоянов: Онзи ден бяха при нас в Министерство на икономиката много сериозна немска група производствена, занимават се с производство на профили за дограми, които вече има и меморандум, по който се работи и твърдо са избрали България за инвестиция от над един милиард евро. Това ще бъде най-голямата единична инвестиция в историята на България последните 30 години със сигурност. Искат да изграждат фотоволтаичен парк, ще бъде от вид, какъвто в България в момента като технология няма и ще е най-големия проект в света. Най-големият е 600 мегавата, този ще бъде между 100 и 1500 мегавата, наистина огромен парк в Северозападна България, става дума за нещо, което още повече ни радва. Имахме възможност това да коментираме, че по време на строителството стотици хора ще бъдат ангажирани….
Водещ: Кога, кога това ще се случи?
Никола Стоянов: Те бяха вече на среща при нас, чакат в момента да подпишем меморандума…
Водещ: Тоест, догодина всичко стартира, така ли да кажем?
Никола Стоянов: Не, ние вече сме стартирали с подготовката, тъй като има много административна подготовка, която трябва да се случи…
Водещ: Питам ви за работните места, защото това е нещото, което вълнува хората?
Никола Стоянов: Работните места в момента хората ангажирани с процеса все още са…от немска страна там вече 35 специалисти, те са ангажирани, които проектират, от българска страна все още са ангажирани само институциите – Министерство на икономиката, Държавната консолидационна компания, но вече и МС вече ще има нужда от съдействие и от други министерства. На този етап е това, тъй като трябва да подготвим държавните процедури. Но понеже питате, наистина интересът е много висок и ако българското правителство, Министерство на икономиката успеем да си свършим добре работата, наистина тази зима, ако мога така да се изкажа, ще бъда убеден едно инвестиционно лято за България.
Водещ: Разказахте ми за среща с американския бизнес, там сте поставили проблемите, по-скоро те, които чужди компании имат, пречките, които срещат. И в този смисъл, ние какво можем да направим още като законодателство, като отстъпки ли, данъчни ли, какво?
Никола Стоянов: Никой не е коментирал за повече данъчни отстъпки, това въобще не е тема. Основните теми са следните: Най-важното за западните компании, с американските и с другите срещи, които имах е това да могат да се прогнозират нещата, прогнозируемостта. Те казват сега – ние правим бюджети за догодина, не сме сигурни колко ще е минималната заплата, какви ще са рамковите условия. Това, което е много важно за тях е да знаят подкрепата за енергоизточниците. Поздравявам парламента, разбрах, че са решили от 200 лева нагоре за електроенергия да се подпомагат компаниите и отсега са го решили до края на 2023 година това, което беше и нашето предложение. За компаниите е важно не за три месеца напред, не за шест месеца напред, за тях е важно да могат да прогнозират нещата. Не дори е толкова важно дали ще е 200 или 250 лева, но да знаят колко ще е и да знаят, че така ще е до края на 2023 година. В тази връзка същото е и за газта, въпреки че, благодарение на усилията на колегите ми успяха октомври месе4ц 30 процента надолу цената на газта, ноември 47 и в момента се движи нива под 150 лева. Компаниите ни помолиха – „Моля ви, вие казахте, че ще е еднаква подкрепата за електричество и газ, моля ви, съдействайте ни да бъде прието, ако цената на газта ще се качи над 200 лева ще има отново помощи и ще бъде поета тази разлика.“
Водещ: Само че, ние сме производители на ток, а не на газ, и някак си тази обвързаност също среща различни коментари дали е възможно или не.
Никола Стоянов: Възможно е абсолютно, тъй като според нашите разчети така или иначе цената няма да се качи над 200, но за тях е важно да могат да си го заложат в бюджетите. Те казват – „Страхотно е това, което постигнахте с цената в момента, но ние искаме да можем да сме сигурни, че над 200 лева няма да отиде.“
Водещ: Разбирам, господин министър, но въпросът беше и ако го отворим към мерките за бизнеса като цел, ние много пъти сме поставяли тази тема в предаването ни с вас, и аз ви питам, в крайна сметка като говорим включително и за това какви планове си правят фирмите нали трябваше да се реши за компенсациите кой ще получава, по колко ще получава, на какви критерии ще отговаря? Някак си този въпрос все още виси в пространството. Даже се оказа, че се дават пари на фирми, които и без това печелят в кризата.
Никола Стоянов: Точно така. Дадохме този въпрос вече в ръцете на парламента и там се решават нещата. В момента силната ми препоръка е наистина да се обърне внимание. Първо, видях това, че е отразено кой инвестира във възобновяеми източници, кой инвестира в спестяване на енергия, което е много важно. Но наистина през цялото време ми се искаше един по-задълбочен анализ и компании, които така или иначе много печелят в кризата да не бъдат подпомагани. Не мога да си позволя да давам съвети на народните представители, разбира се, така че те трябва да го решат.
Водещ: Важното обаче е на какви данни стъпваме. Като говорим за това, вие направихте една анкета колко са фирмите, които са на газ и колко от тях могат да минат на някаква друга алтернатива. Какво показа, какви са изводите, може ли да се стъпи и на база на тези данни да се взимат решенията, не на някакъв субективизъм?
Никола Стоянов: Тази анкета беше по-скоро важна по отношение на това, когато преди два-три месеца притеснението беше дали въобще ще има достатъчно газ и тази анкета беше по отношение на това да видим как може да спасим ситуацията евентуално с по-малко газ, някои да преминат на други източници, само тези, които не могат да останат на газ. Междувременно ситуацията се промени. След отваряне на интерконектора с Южния газов коридор, след успешните търгове за слотове на LNG терминали, ситуацията се промени. Вече тук не говорим за това дали ще има газ, на каква цена ще е тях. Хубавото е, че колегите ни уверяват, че търговете така вървят и цената ще остане в тази рамки, в които е ноември.
Водещ: По традиция нашите разговори с вас винаги завършват с онова, което се случва в Украйна. Вече имаме гласувано решение на Народното събрание да изпратим военна помощ. Това, което вас касае са военните заводи до толкова, доколкото имате правомощия към тях. Нещо промени ли се от това решение насам?
Никола Стоянов: Имах възможност да кажа за военната индустрия в България. Това решение не променя много, това решение има по-голямо значение за Министерство на отбраната и резервите, които те имат. Евентуално ще ревизират какво могат да отделят, за да се даде в помощ. Военната индустрия така или иначе в момента работи на сто процента, имат договори, те са изключително с частни компании. В момента дори след това решение на народното събрание евентуално и нови договори със сигурност могат да бъдат изпълнявани чак след две-три години, а не в момента. От такава гледна точка няма някакво сериозно влияние върху военнопромишления ни комплекс, а също и санкциите, които видяхме, че Русия оповести. Трябва да кажа, че още от 2014 година има санкции след завземането на Кримския полуостров. Има санкции, които и нашата индустрия спазва стриктно, така че тя вече този шок го е преживяла на откъсване от определени доставчици от Руската федерация и също и тук не очаквам някакви сериозни сътресения.
Водещ: На финала. Имаше няколко инцидента във военните ни заводи, на какво се дължат те – на претоварване на персонала казаха някои, неподготвени хора и недостатъчно подготвени се наемат, за да се справят с поръчките?
Никола Стоянов: Това, което мога да кажа, е че правилата за безопасност са много добре разписани и ако те се спазват стриктно рисковете са минимални. Всеки един случай се касае за различни неща, има си разследвания, те ще кажат. Може би наистина това, че се работи на много високи темпове на натоварване дава своето отражение.
Водещ: Благодаря ви много за този разговор.
Никола Стоянов: И аз благодаря.