Loading...

Министър Никола Стоянов: Ще разчитаме на конкуренцията да свали цените

Министър Никола Стоянов: Ще разчитаме на конкуренцията да свали цените

Водещ: Този, който може да овладее цените на хранителните стоки, поне от малката потребителска кошница, ще получи вота на българските граждани. За съжаление служебното правителство няма да ходи на избори, но пък си постави в своя – да го наречем втори мандат, защото почти цялото правителство, без министъра на културата, е в същия състав, назначен от президента Румен Радев, основната задача е да се наблюдават, анализират и където има възможност, контролират цените на хранителните стоки на дребно в магазинната мрежа. Проблем, който засяга всички нас и който ни тревожи. Необяснимо е защо на борсите цените са успокоени, и то още от края на миналата година, а непрекъснато растат на щанда в магазина. Какво може да се направи – дали да се сложи таван на цените, таван на печалбите, както се случва в други страни от ЕС, или пък нещо друго, наше си, българско, иновативно решение. за всичко това, с вашите въпроси, уважаеми слушатели, ще разговаряме с министър Никола Стоянов, който е гост на „Неделя 150”. Здравейте и добре дошли.

Никола Стоянов: Добро утро, добре заварили.

Водещ: Какво може да направи правителството? Казвам го с пример. В Гърция, която се посочва като страна, която много твърдо реагира на спекулата и налага таван на цените, оказва се, гражданите не са доволни. От понеделник потребителски съюз призовава всички да обявят бойкот на млечните произведения, чиито цени били най-необяснимо нарастващите. При това положение, г-н Стоянов, какво може да направи българското правителство, ако и левите мерки не работят?

Никола Стоянов: Ако ми позволите, ще започна малко по-отначало. Правителството в първия мандат, както казахте, си беше поставило основната цел да овладее тогава цените на енергоизточниците. Именно заради това, а и на база на успехите, които все пак там се реализираха, и цената на газа, и електричеството, и горивата най-вече. За втория мандат, както вие го нарекохте, си поставихме цел тази борба за подобряване на живота на хората, да продължи. Виждаме, да, енергийните цени са овладени, но точно стоките от първа необходимост, най-вече хранителните стоки, както и вие казахте, виждаме някои нелогични неща. От една срана причината за тяхното поскъпване преди година, когато то започна, година и нещо, беше това, че са високи цените на енергоизточниците, транспорта, логистиката и т.н., от друга страна сега, когато тези цени за доста по-ниски, отколкото преди 6-7 месеца, ние забелязваме едно укротяване само на цените на едро, но не и на тези на дребно, както споменахте, което ни накара да мислим, и ние последните 2-3 месеца направихме анализ, защото доста е сложна тематиката и не е добре с лека ръка да се казва – тук нещо не е наред. Това все пак е един конкурентен пазар, с доста играчи, трябва да се изследват нещата, преди да се казват. Сега обаче, със сигурност на база всички тези неща, които ви казах, ние сме уверени, че има неща, които не са наред в системата. Както и вие дадохте пример от Гърция, има такива примери и в други държави – Унгария, да не изброявам – и аз самият не съм привърженик, но и в практиката се показа – слагане на тавани на цени не работи добре.

Водещ: Икономистите казват, че това е пружина, която натискаш с тавана на цените и след…

Никола Стоянов: Абсолютно. Води до недостиг, а после, като я освободиш, още повече. Не е това начинът. Според нас са необходими няколко стъпки. Едната, на първо място, е информираност. Хората да са наясно и ние ще работим вече върху това да има една електронна платформа, на която всички институции първо да си говорят помежду си и да качват информация, и да е за гражданите – те да могат да се информират. Защото, когато видите, че цената на вносител е 50 стотинки, цената на едро е 70 стотинки, а във веригата – и аз се надявам и веригите да са партньори с нас на тази платформа – цената е 2 лева, ясно е, че нещо не е наред. В крайна сметка това, както казах, е един изключително конкурентен пазар, имаме доста играчи, и ние ще разчитаме на конкуренцията да укроти цените и да ги свали. Но трябва да покажем на гражданите какви са реалностите, за да може тази конкуренция да се изостри.

Водещ: Конкуренцията, казвате. Но виждаме обединение на търговските вериги, например, в отпор на всички ваши мерки и предложения. Някак си тичат пред вятъра, с усещането, че интересите им ще бъдат нарушение или че са нарочени за виновни, най-малкото в този разговор. От друга страна, казват – пазарните механизми. Никой не може да пипа, няма такова понятие като спекула. Нещата струват толкова, колкото струват, докато има кой да ги купува. Затова – за бога, братя, не купувайте. Ако ние спрем да купуваме, те ще намалят цените, защото иначе ще трябва да изхвърлят стоката.

Никола Стоянов: Аз в никакъв случай няма да отправям такива призиви – за бога, братя, не купувайте, и т.н. Не е това начинът. Веригите, както казвате – да, видях, че изявления са дали, но имайте предвид, аз вече два пъти или три пъти се срещах с тях, в месеците назад, водим диалог. И всъщност аз се надявам те да са заедно с нас в тази битка, защото това е битка срещу нелоялните търговски практики. Всички лоялни търговци трябва да са на наша страна. Това е добре и за тях, тъй като нелоялните търговски практики водят до нелоялна конкуренция. Както казах, държавата иска просто повече информираност за гражданите. Да, от друга страна ние ще подготвим промени в законодателството, които да внесем в следващия парламент – Закона за търговията с храни, какъвто в България липсва, ще бъдат прегледани и правомощията на някои от контролните органи. Гледаме, например, към Хърватия, където имаме интересен пример във връзка с влизането им е Еврозоната и където имат правомощия контролните органи да следят необосновано покачване на цените. Има различни методи, но това ще е второто – подготовка на законодателни промени. И третата стъпка, която може би веригите се притесняват от нея, е засилване на контрола. Първо искам да кажа, че контролът и до момента върви, той е текущ, постоянен, има си програма, по която контролните органи работят. Но сега просто ще бъде засилен. Като казвам засилен, причината е, че много неща има за контролиране в България, а контролните органи нямат неограничени възможности…

Водещ: За контрола веднага ще ви дам един пример. Но да ви върна към необяснимите неща във веригата – от фермата, през производството, до щанда в магазина. През седмицата фермерите се оплакаха в ефира на „Хоризонт”, че е намалена изкупната цена на млякото. И те са принудени да го изливат, защото не могат да го подарят, не могат да го раздадат заради ветеринарни изисквания. Ще започнат да унищожават стадата си, поради факта, че една крава им излиза на загуба до 800 лева на година. Казаха, че от 1,05-1,20 лв, колкото е струвало преди млякото – скъпото мляко, с което се обясняваше скъпото сирене и кашкавал после на щанда – вече е по 80 ст. Значи фермерът веднъж е ощетен, втори път сиренето си е скъпо и все по-скъпо на щанда, а и потребителят е ощетен. Кой печели между тези два накърнени интереса?

Никола Стоянов: Именно това е въпросът, който искаме да изясним. Но да се спра на началото на вашия въпрос, както и днес видяхме, излезе статистика и за 2021 г. на Евростат, която показва, че в България цените на храните са много по-скъпи. Имайте предвид, от една страна България, и това е ясно, има структурни проблеми в целия сектор. От една страна селското стопанство, това, че предлагането през годините намалява доста, и главите добитък, които се отглеждат, и плодове и зеленчуци секторът, предлагането намалява. От друга страна, много важен момент е липсата на сдружения на производителите, което ги прави неравностойни в преговорите с едни все пак много силни икономически търговски вериги, които имат и огромен пазарен дял. Това са структурни проблеми, които не могат да бъдат решени краткосрочно. И това, което казвате, от една страна те получават много малко, дори са на загуба, от друга страна виждаме високи цени във веригите. Тоест трябва да е ясно – от една страна има структурни проблеми, които се надявам да са тема на едно бъдещо редовно правителство, там трябва да се търсят дългосрочни мерки за решаването им. Ние като служебно правителство в момента сме фокусирани върху краткосрочни мерки именно върху този проблем – при положение, че суровини падат, енергия пада, транспортни разходи падат, защо цените на дребно не падат.

Водещ: И заплатите не са много вдигнати.

Никола Стоянов: Да, на заплатите има покачване със сигурност, но само то не е достатъчно да мотивира покачването на тези цени, със сигурност. Имайте предвид, аз съм изискал и служебна информация относно печалбите на веригите и скоро се надявам да я получа. Но предварителните данни сочат, че има някои, които много сериозно са им се увеличили печалбите за 2022 г. Тоест има серия от индикатори, които показват, че нещо не е наред в системата. И наистина някой по веригата печели. Дали това са веригите, дали по среда дистрибутори, именно това е целта и на осветляването на информацията на тази платформа.

Водещ: Като стана дума за контрола, който и досега го е имало, но някак си не е видим за обществото, може би трябва констатираните нарушения да са по-сериозно разгласявани за публиката. Но от друга страна пък може би трябва да има и друг вид санкция. Ето например, старши икономистът на „Отворено общество” Георги Ангелов предлага нещо. Дали е приложимо, не знам, вие ще кажете. Да се спрат субсидиите за тока на сектори, които необосновано вдигат цените.

Никола Стоянов: Чисто теоретически е възможно, разбира се. Но г-н Ангелов е абсолютно прав, целта и борбата с високите цени на енергията беше именно заради това, да няма покачване и да се укротят останалите цени. И когато и народните представители гласуваха и дори компенсациите за електричество падат не над 250 лева, а вече над 200 лева, когато цените на газта са десетки проценти надолу, цените на горивото са 15-20% надолу, някак си не е логично и не е честно към обществото, защото всички тези мерки са направени именно за да облекчат бизнеса, и на база на всички тези облекчения, в крайна сметка ние не получаваме насрещен резултат – цените да паднат, а напротив, те продължават да се увеличават. Какви са причините, опитваме се да изясним в диалог с тях. Отново искам да подчертая, не става въпрос някой да е лошият. В никакъв случай не искам да кажа, че хранителните вериги са лошите или ако някой така се е почувствал. Напротив, ние знаем, те първо са чуждестранни инвеститори със сериозен принос към българската икономика. Даже наскоро излезе, една от веригите беше изчислила какъв е приносът само за една година, само от тяхната дейност…

Водещ: Те цяла декларация написаха, за да обяснят какви големи данъкоплатци са.

Никола Стоянов: Истината е, че те отварят много работни места, модернизират като цяло търговията, дори помагат в развитието на българските доставчици и производители, защото с изискванията, които имат, а в крайна сметка тази модернизация, тези по-високи изисквания водят до там, че и българските потребители получават по-добро качество. Така че аз съм далеч от това да кажа, че веригите са лоши. Не, напротив, те имат много добър принос за икономиката на България, мога да го кажа абсолютно открито. Но в крайна сметка това е пазар. И всеки нормално се стреми да спечели повече. И когато имаме такава ситуация, все пак държавата трябва да се намеси, тъй като има и етика в тази търговия и това е понятие, което в много държави в Западна Европа е познато. Тук в България може би все още не. Но когато даваш, трябва и да получаваш.

Водещ: За етиката споменахте. Имаше примери от вериги, които работят и в България, но го направиха в други страни – не знам дали етиката има географски различия и познават границите – но например, в други страни някои от веригите определиха 50 стоки от първа необходимост, на които просто сами наложиха таван на цените, без държавите или някой контролен орган, за определено време, разбира се, просто да се даде глътка въздух на потребителите в много трудния момент. Сега, когато самите работодатели казват, че вече всичките им рискове, всички опасности, които са калкулирали, и загуби, които са предвиждали, са опасност зад гърба им, защо няма обратния ефект на махалото – понижаване на цените? Питам ви, защото в едни и същи вериги в различните страни, например, като дойдат последните дни от срока на годност на една стока, те се предлагат на едни специални социални щандове с много по-ниска цена. При нас виждали ли сте в България как стават нещата? Има стоки, на които дори не се сменя етикетът. Аз съм си купувала през февруари шоколад, който е изтекъл на 1 януари 2023 г., в огромно количество, без всякакъв свян се предлага на щанда. Лепи се нов етикет, даже върху стария, без да се прави усилие да бъде по-деликатно… и стоката, леко мухлясала, отново си е на щанда, и то скъпичка.

Никола Стоянов: Именно заради това казвам, че трябва по-сериозен контрол, тъй като ние не можем да разчитаме на веригите те да се самоограничават, да си слагат… И не само веригите, а и малките магазини.

Водещ: Защо не намаляват бананите, като са почернели?

Никола Стоянов: Ние не можем да разчитаме на тях за това нещо, защото те са едни стопански субекти, които трябва да печелят максимално много, това е тяхната цял, те затова са създадени, но спазвайки правилата. Именно тук има много нелоялни търговски практики – такава, каквато и вие разказахте, много често може би и на вас се е случвало, знам от контролните органи, които имаме в министерството, които са ми казвали – прави се промоция, примерно, да кажем на олио. Знае се, че в този магазин на ден се продават, или в мрежата, на ден се продават по 10 000 бутилки, прави се промоция, но промоцията е само с 1000 бутилки. Като отидете, никога няма от промоцията, винаги е свършила. Но така или иначе, хората като са отишли до там, си купуват нещо друго.

Водещ: Има и още един трик, за който ще ви обърна внимание. Промоцията е обявена, на щанда е написано, че има промоция, но като отидеш на касата се оказва, че не е на промоция въпросният продукт.

Никола Стоянов: Именно тези неща трябва да бъдат изчистени. В крайна сметка има и т.нар. понятие средна цена. Както миналата седмица чувах представител на веригите да обяснява, че една стока, ако тя струва 10 лева, примерно, имате 10 бройки от нея и само три са продадени на тази цена, останалите седем после са продадени на промоция, по-ниско, защото им изтича срокът на годност, средната цена всъщност е по-ниска. Но пък тези нелоялни търговски практики пък покачват средната цена, която след срок на годност се продава, или на гърба на промоция, която е маркетингова, но реално не съществува на касата. Има много възможности да се подобри тази търговия. И ние в момента сме се фокусирали върху това да подпомогнем и веригите в изчистване на нелоялните практики.

Водещ: Имат ли сили контролните органи? Например КЗП – колко служители има тя и колко актове са съставили? Ако имате тази информация.

Никола Стоянов: Имам информацията, защото тук се появиха през седмицата…

Водещ: Примерно през седмицата, в която обявихте битката на служебното правителство със спекулата на цените.

Никола Стоянов: Понеже през седмицата се появиха внушения и от предишни председатели на КЗП, че преди са правени много проверки, а сега не се правят, аз имам информация, примерно от март до август са направени за хранителни стоки 779 проверки. Имало е два акта. Както и вие казахте, КЗП има ограничен ресурс. Независимо дали са 250 служители или са 1000, ресурсът е ограничен. Нещата, които подлежат на контрол, са много. Да, днес сме се фокусирали в хранителни вериги, но те междувременно проверяват много други неща.

Водещ: Вярвате ли, че само два случая са били за акт?

Никола Стоянов: Тази статистика имам, от март до август. Тъй като беше коментирано, че тогава много проверявали. Въпреки, че знам, че сме в радио, имам и графика, която показва, специално я направихме заради тези изказвания, процентно колко са се повишили цените от март до август, и от август досега. Понеже знам, че имате и онлайн излъчване, мога да я покажа.

Водещ: Ще ни я оставите тази графика и ще я публикуваме на сайта.

Никола Стоянов: Да, ще ви я оставя за сайта, защото е интересна, наистина. Но не е въпросът в това да си мерим кой колко проверки е направил и какви са били резултатите. От една страна аз съм уверен, и на база това, което и работодателите казаха – наистина, в несигурни времена всеки слага повече надценка по веригата, за да се презастрахова. Сега обаче нещата са сигурни, до края на 2023 г. е ясно, компенсациите за електричеството, с газ сме обезпечени, цените са доста по-ниски, горивата, знаете, „Лукойл” премести икономическата си дейност тук плати вече 090 млн. декември, очакваме нова вноска март, цените са 15-20% надолу. Серия от фактори, които трябва да доведат, както чухме и от работодателските организации, довеждат до това те да са по-спокойни за бъдещето. Храните може би са по-инертни, очакваме да тръгнат надолу, но искаме да подпомогнем този процес с тези мерки, които казах, тъй като нормално е, отново подчертавам, всеки стопански обект да иска да печели повече, в това няма нищо лошо. Аз не съм против това в България бизнесът да печели. Не, не е проблем, но трябва да има етика – когато получаваш компенсации, когато държавата е застанала зад теб да те подкрепи в тежък момент, не може на гърба на това да правиш свръхпечалба. Това не е етично.

Водещ: Не го вярвахме и за бензиностанциите, честно казано. При предишния ни разговор, с вас сме се виждали през октомври, аз върнах назад календара, когато си говорихме много за горивата, тогава също не вярвахме, че почти с 1 лев ще падне цената на бензиностанциите. Но икономисти казват, че в хранителните стоки това движение назад е много трудно, почти невъзможно. Компенсацията на доходите обаче не помага да се борим с инфлацията, а напротив, подхранвала я. Тоест, ако ние компенсираме бедните с по-висока минимална работна заплата или увеличение на пенсиите, те отиват в магазина, купуват повече, следователно подхранваме инфлацията. Това изглежда много цинично.

Никола Стоянов: Абсолютно сте права. Именно заради това трябва внимателно да се правят тези мерки, защото истината е, че има много външни фактори, след пандемията, войната и т.н., но ние видяхме в България една инфлация, много по-висока от средната в Европа. И една от причините е, и не можем да го крием, това е и политиката по доходите от миналата година, особено по време на редовния кабинет. Това покачване на доходите и изливане на пари в населението доведе до покачване на инфлацията. И стана един омагьосан кръг – наваксват се доходите, цените растат, отново са ниски доходите, и така докога? Напротив, права сте, наистина есента, когато в мои изказвания казвах, че очаквам скоро инфлацията да тръгне надолу, икономисти тогава, уважавани от мен, но коментираха, че пикът ще е средата на 2023 г. Видяхме, че това не се случи, октомври и ноември имаше вече тръгване надолу, декември се задържат нещата, сега чакаме за януари данните. С горивата, наистина в началото нашата амбиция да свалим цените беше посрещана някои пъти с насмешка, но днес резултатите са видими. И аз съм уверен, че и с храните ще постигнем успех, въпреки че се говори, че трудно се върви назад. Сигурен съм, че ще има тръгване назад в цените и е въпрос само на време, но нашата цел е това да стане по-бързо, тъй като, вие знаете, амбицията на правителството е от 1 януари 2024 г. България да влезе в Еврозоната. Въпреки че в края на парламента не бяха гласувани някои необходими закони.

Водещ: Това е едно от подозренията на вашите опоненти, специално търговските вериги, които смятат, че така правителството оказва институционален натиск на бранша, да бъде изкуствено намалена инфлацията, за да влезем в рамките, които са необходими за влизането ни в Еврозоната, в амбициозната дата 1 януари 2024 г. Дори и така да е, ако това ще облекчи малко бюджета на всички, които ни слушат в момента, на всички български граждани, аз ви пожелавам да успеете. Но възможно ли е действително да има такъв институционален ефект? Защото масираното говорене също създава условия за осторожност и за по-голямо внимание на онези, които спекулират, от друга страна с едни масирани контролни, ама истински проверки, не от 700 – 2 акта, а истински, масирани, повсеместни, не само една верига, пък другите не, и много голяма публичност на резултатите от тези проверки, може би скоро ще станем свидетели на една тенденция надолу.

Никола Стоянов: Искам много ясно да го заявя. И веригите не им прави чест, че в тази посока правят изказване. Искам много ясно да заявя – целта на правителството е да облекчи положението на хората и тези цени, които са необосновано високи в момента, на база на серия от неща, които изброихме вече няколко пъти – енергийни цени, горива, тол такси и т.н., има много причини цените да паднат. Това е битка за това да имат хората по-добър живот. Еврозоната, инфлацията, разбира се, има връзка с това, но не е тя причината. Причината е, че те получават компенсации, за да се облекчи положението им и да могат да намалят цените. А не да получават и компенсации, и да увеличават цените, и да генерират свръхпечалби. А по отношение на Еврозоната, вие знаете, единственият критерий, по който в момента България стои зле, е инфлацията. Трябваше обаче и няколко закона да бъдат приети, които не бяха приети в предишния парламент, което доста намали шансовете, за съжаление. Но очакваме новият парламент април месец, ако действат бързо депутатите, все още могат. Моята лична прогноза е, че ще има тръгване на цените на хранителните стоки надолу. И амбициозната ни цел е април-май месец вече инфлацията да е едноцифрена в България. Постепенно да се засили този ефект на слаб понижаване на инфлацията, така че наистина цялостно успокоение да се усети и в обществото, и в бизнеса, разбира се.

Водещ: Това е една прогноза, която много искаме да се сбъдне. Кажете ни обаче, понеже ЕК започна наказателна процедура срещу България за един предишен вариант за подпомагане – този за горивата с 25-те стотинки. Как ще ни се отрази това? В какви измерения биха били санкциите срещу България? Само да кажем на слушателите – тя започна в края на мандата на правителството „Петков” – юли месец миналата година.

Никола Стоянов: Да, даже вече след като са били в оставка. Имал съм възможност да коментирам многото недъзи на тази мярка. И в крайна сметка тази мярка нито е била социална, тя е била насочена просто към собствениците на автомобили. Реално това е била една мярка, която да подпомага продажбите на „Лукойл” – в момента, в който цените са много високи, по този начин държавата е компенсирала част от цената и е подпомогнала „Лукойл” да продава повече от своите продукти, да генерира повече свръхпечалби, които е изнасяла тогава от България. Освен всичко друго, мярката по такъв начин е била направена, не е поискано тогава дерогация и да бъде одобрена от ЕК. И да, ние получихме още септември писмо от тях, че започва наказателна процедура. Макар че служебното правителство не е модулирало тази мярка и има своите съображения спрямо нея, които току-що изложих, ние сме българско правителство и защитаваме българските интереси, така че сме вкарали наше писмо обратно като становище, в опит да защитим българската държава.

Водещ: Може ли да се окаже, че има финансова санкция?

Никола Стоянов: Възможно е, да. Ние в момента се борим да я избегнем, тъй като няма значение, че предишното правителство я е направило, ние и всяко българско правителство трябва да се бори за интересите на България. Надявам се, че все пак ще успеем да избегнем финансовата санкция.

Водещ: Помните ли, когато се обяви тази мярка, цените рязко скочиха, горе-долу с размера на отстъпката.

Никола Стоянов: Даже и малко повече, аз съм гледал статистиката.

Водещ: Сега има ли такава опасност да се случи при новия механизъм на подпомагане, който е във връзка с пътуването на някои уязвими социални групи? Имаше много сигнали за това, че цените на картите за учениците първо са били увеличение, за да може след компенсацията пак да се излезе на печалба. Имате ли и вие такива данни и как може да се коригира подобно несоциално поведение?

Никола Стоянов: За съжаление в България винаги има такава опасност, когато има такава мярка. Но след като беше решено и това всъщност е първият пакет от мерки в подкрепа на най-уязвимите слоеве – учащи, пенсионери, деца до 10 години безплатно ще пътуват, и то с пари, които са иззети от свръхпечалбата на „Лукойл”, които „Лукойл” внесоха в бюджета на България – да, има такива случаи, Несебър нашумя много, там вече са съставени актове от КЗП. Всеки такъв случай ще бъде третиран максимално строго. Направихме среща и с Националното сдружение на общините в Р България, още веднъж да подчертаем, такова поведение няма да бъде търпяно, веднага ще бъде санкционирано с максималната тежест на закона. И се надявам нашата бърза реакция при тези първи 2-3 случая да е показала на всички, че не трябва да вървят в тази посока.

Водещ: Който си мисли, че ден година храни, не е познал. Два въпроса, които могат да ви накарат и да се усмихнете. Имаше предложение в коментарите на участниците в нашите форумни дискусии в интернет, след като оръжейната промишленост така добре работи и такива милиардни печалби е отчела за миналата година, защо не ѝ обложите свръхпечалбите, както направихте в енергетиката, например?

Никола Стоянов: Първо, аз като министър на икономиката и индустрията съм отговорен за държавните предприятия от военната индустрия. И за да са наясно хората, всяко предприятие, търговско дружество, на което обаче собственик е държавата, 100% от неговата от печалба – например, за миналата година МС е гласувало, след като си плати данъците, 100% от печалбата вкарва като дивидент в бюджета на България. Тоест тези печалби така или иначе се изземват, независимо дали годината е добра или лоша. Частните компании и в енергетиката, не знам от частните доколко се изземва свръхпечалбата, предимно държавните дружества пълнят фонда там. Но искам да кажа нещо, което е по-важното в случая. България е успяла да съхрани своята военна индустрия през годините, през много тежки времена са преминали повечето предприятия, но днес стоят стабилност. Въпреки това българската военна индустрия все още е ориентирана към производство на продукция по старите съветски стандарти. Крайно време е да премине по-сериозно към натовски стандарти, за да има бъдеще и устойчивост.

Водещ: Тоест тези печалби сега трябва да се използват за модернизиране.

Никола Стоянов: Сега е моментът според мен, за да се модернизира, от една страна, като партньор в НАТО, България да заеме своето сериозно място, тъй като нашата индустрия е доста сериозна. 70 000 човека работят там. Трябва ние да дадем бъдеще на тази индустрия и сега е моментът да се реинвестират тези печалби в модернизация.

Водещ: Говорите не като военнолюбец, нали?

Никола Стоянов: Не.

Водещ: Макар че това може да е последната война, в която произвежданите боеприпаси да са търсени.

Никола Стоянов: Именно. Ако реинвестираме навреме, ще бъдат търсени и в бъдеще. Но дано е да последната война, разбира се.

Водещ: И последен въпрос. Знам, че той не касае служебното правителство, но той хвърля петно върху авторитета на България – списъкът „Магнитски” е увеличен от петък с още петима български граждани, политици, бивши министри, бивши шефове в енергетиката. Какъв е коментарът на служебното правителство?

Никола Стоянов: Нашият коментар е следният – ние подкрепяме и благодарим на партньорите, подкрепяме всички мерки, които са насочени в борбата с корупцията. Наистина, жалко е за мен, че имаме нужда от помощ отвън, а нашите органи не успяват сами да се справят, но в крайна сметка за това България е партньор и в ЕС, и в НАТО, затова имаме партньори – в момента, когато ние сме слаби, да бъдем подпомогнати. Доколкото разбрах, сега българските органи ще проверят всеки от тези случаи…

Водещ: От утре започват, така обещаха.

Никола Стоянов: Аз лично имам вяра в тяхната работа и се надявам да видим и сериозни резултати от тези проверки. Всеки сигнал, всяка мярка в борбата с корупцията е добре дошла и за мен като икономически министър. Все пак чуждестранните инвеститори гледат тези неща. И колкото повече мерки и стъпки бъдат предприети в България в борбата с корупцията, толкова повече инвеститори ще има в България.

Водещ: Успехът на онова, за което си говорихме, казвате, че ще дойде към април месец.

Никола Стоянов: Аз очаквам още февруари-март да видим постепенно цените на хранителните продукти, защото за тях говорихме да тръгнат надолу. Когато говорим за инфлацията като цяло, наистина се надявам, и това е борбата ни, април-май месец тя да е едноцифрена.

Водещ: Тогава ще се видим пак в това студио, надявам се. Желая ви успех.

Никола Стоянов: Благодаря ви.

Водещ: Министърът на икономиката Никола Стоянов, специален гост в студиото на „Неделя 150”. Надяваме се повечето от вашите въпроси, уважаеми слушатели, свързани с инфлацията и с галопа на цените на хранителните стоки, да са получили отговорите.

Споделете