Водеща: „Здравей, България”, министърът на икономиката Никола Стоянов вече е в нашето студио. Здравейте.
Водещ: Добро утре и добре дошли.
Водеща: Поканихме го, за да говорим най-вече за цени, инфлация и мерки срещу инфлацията, и разбира се ще говорим за това. Но най-напред по новината, с която изпратихме вчерашния ден и посрещаме днешния – задържан е Велико Желев. Хидрострой – един от най-големите в строителния бизнес. Какво знаете за това?
Никола Стоянов: Ами, не знам много. Това, което и вие знаете от медиите. Не е мой сектор, не съм специалист и не бих искал да коментирам. Радвам се, че органите си вършат работата и се разследват неща. Тъй като излязоха в последно време доста, така, смущаваща информация.
Водеща: Смятате ли, че е свързано с тези информации – за ядките, за липсващите 30% от асфалта, съмненията за корупция в огромни размери.
Никола Стоянов: Не мога да кажа. Колегата, министър Шишков изважда доста, така, информация наяве пред обществеността. Предполагам, че може и тази връзка да е.
Водещ: Като член на правителството ви питаме, знаем, че не е ваша ресор, дали според вас се задават дебели проблеми за майсторите на тънкия асфалт? Или това е единичен изстрел и демонстрация? Големият въпрос е – на чия филия се е намазвала липсващата третина от асфалта и дали служебните министри сте наясно, ако започвате такава битка с много едри риби, дали няма да потънете? Затова ви питаме. Не сте случайно просто наличен е студиото и да ви питаме, защото сте министър.
Никола Стоянов: Както аз, така и повече от колегите ми сме експерти в областта си. И още от началото на служебното правителство сме заявили – каквото намерим, независимо към кой смятат, че е насочено конкретно, нас това не ни вълнува. Където намерим някакви проблеми, ще ги извадим наяве. Дали това ще доведе до нашето пътуване или не, не е и въобще в мислите ни. За нас е важно да си свършим работата.
Водещ: Единична акция не е това, така ли?
Никола Стоянов: Не мисля.
Водещ: Очаквате да има разплитане …
Никола Стоянов: Както и в Министерство на регионалното развитие и благоустройство, така и по всички други министерства, където каквото се намери, се вади веднага, подават се документи към прокуратурата, където се намерят достатъчно основания. Не ни притеснява нищо.
Водеща: Готови ли сте да посрещнете обвиненията, че се включвате в предизборната кампания? Вече има такива твърдения, че това са измислени аргументи, че това са приказки под Шипковия храст, дори чух от страна на ГЕРБ. Че пък вие се каните да ремонтирате пътища и е важно парите да отиват в посоката, която вие решите.
Никола Стоянов: Свикнахме отвсякъде да има обвинения, от всички политически партии, обвинения, които се изключват взаимно. Така че не мога да ги коментирам.
Водещ: Последен въпрос, който всъщност е и преход към темите, по които вие сте компетентен. Но чух Левон Хампарцумян в интервю, мисля, че в БНТ, който прави връзка между размера на инфлацията и твърди, че тя може да се напомпа, и да се повиши в ситуации, в които огромни количества парични потоци се извадят, а пък всъщност материал липсва. Това така ли е? Не съм се замислял.
Никола Стоянов: На теория не знам какви огромни така количества пари е имал предвид господин Хампарцумян. То е ясно какво повиши инфлацията през миналата година основно. В крайна сметка това е и повишението на доходите, освен факторите като война, енергийна криза и така нататъка, доходите на няколко пъти бяха повишени, съответно при повишаващи се цени хората продължиха да пазаруват.
Водещ: Това грешка ли беше, че се вдигнаха доходите? Защото знаете къде сме ние, къде са ни пенсиите и че се чувстваме като жертва на обир почти денонощно.
Никола Стоянов: Моментът е много тънък. Разбира се, доходите в такава ситуация трябва да се вдигат, въпросът е с колко, колко бързо, как е спрямо останалите мерки, които са пък за компенсиране на високите цени. Моментът е тънък. Смятам, че миналата година беше прекалено и не се случиха нещата, както трябва и това доведе до по-високата инфлация в България спрямо Европейския съюз.
Водеща: Кажете наблюденията си до тук, защото вие сте много пряко ангажиран с темата за цените, за проверките, за отражението върху инфлацията. Кои са най, как да кажа грозните примери, до които стигнахте? Чух вашия колега Гечев да казва, че цените могат да допаднат с 20,30%. Чух примери със стоки, които са със 100-процента надценка. В случая със 100-те процента говорим по-скоро за изключения ли?
Никола Стоянов: Не.
Водеща: Не?
Никола Стоянов: Не.
Водеща: А за какво?
Никола Стоянов: Масово попадаме на случаи 80, 90 и отгоре процента надценка.
Водеща: В кои, при кои стоки?
Никола Стоянов: В момента коментираме предимно хранителните стоки. Тъй като те са във фокуса в момента на правителството. Когато започнахме август месец, беше ясно – енергийните цени, те са основният фактор за инфлацията Затова първо се борихме с тях. Служебното правителство все пак, може би някой забравя, че сме служебно правителство. Имаше хоризонт три-четири месеца. Основно беше да се пребори с това. Ноември месец, когато вече енергийните цени в голяма степен бяха овладени, разбира се, следващото, към което се обърнахме още тогава, виждайки, че евентуално може да няма и редовно правителство, към хранителните стоки, тъй като те бяха следващия много важен фактор за хората и въобще за поддържане на инфлацията.
Водеща: Дайте ни конкретни примери обаче за такива надценки с 80, 90%.
Водещ: Някакъв кашкавал се размяташе като пример.
Никола Стоянов: Млечните продукти – има много. Примерите са много.
Водещ: Най-драстичния. Това се помни.
Никола Стоянов: Не е проблемът в един пример. Проблемът е, че е много масово. Грубото или лошото в цялата система от една страна, както показахме – ако вие купувате от мен, ако вие сте търговец, верига, която вече продава на крайния клиент, купувате нещо за 100 лв., обаче после почвате да ми издавате обратни фактури за двадесет и няколко лева, щото толкова процента за маркетинг, толко процента за логистика, толкова процента за нещо друго. И всъщност не ми плащате 100, ами ми плащате 77-78, това от една страна е проблем. Защото търговците казват – ето, аз съм купил за 100 лв., продавам го за 130, 30% надценка. Но всъщност той го е купил за 77-78% .
Водещ: Понеже то не е нарушение изобщо да слагаш, нещо от 1 лв. да го продаваш за 30 дори.
Никола Стоянов: Не е, разбира се.
Водещ: Затова искам да коментирате дали пък, без значение от отношенията ви с Нинова, наистина няма значение, тя имаше някакво обяснение – да се разкости в подробности веригата, кое колко струва, кое е транспорт и накрая да се ограничи надценка до 10%. Това щеше ли да е работещо или не? Като се направи тоя анализ – кое за какви фактури е, колко струва транспорта, да не можеш на конкретна стока от вид да сложиш по-голямо…
Никола Стоянов: Ще ви кажа това, върху което ние работим в момента, тъй като, да, подобно е, виждам, че всички опитват да се прикачат последните месеци така, че и те имат принос, няма проблем. Важното е да станат нещата, а не кой ги е направил. Поне за нас това е важното. Едното, върху което работим е, тъй като основното е, да, от една страна – информираност, от втора страна – контрол. Но много важно е законови и поднормативна база промени, законодателни промени. Ние върху това ще работим. От една страна, наредбата за проследяемост на стоките постоянно да се дигитализират регистрите, постоянно да се знае коя стока къде е. Но и всеки път, когато тя сменя от един склад към друг или от една фирма към друга и фактурата, тоест ще се проследят и цените, тогава ще имаме наистина цени на всички нива по веригата и това, върху което работим и смятаме да предложим – когато най-накрая търговецът слага, примерно до 20 или до 25% надценка, това да става без нужда, някакви така задължения за него. Ако иска по-висока, отново няма проблем, разбира се, но тогава ще трябва да информира КЗП.
Водещ: Да се съобщава.
Водеща: Да се регламентира това, така ли?
Никола Стоянов: Да, точно така. Искаме да регламентираме това. Тъй като това е една предпоставка за нелоялна търговска практика.
Водещ: Над колко е добре?
Никола Стоянов: За момента мислим над 25%. Коментираме с експерти дали да е 20 или 25%. Но тогава КЗП, ако прецени, когато получава информацията, може да провери защо е това.
Водеща: Добре. По отношение на тези 80-90%, казахте, че са масови такива надценки. Два въпроса. Първо, къде са били досега контролните органи, че не се заинтересували? И второ, вие имате ли анализ тези 80-90% в крайна сметка от какво идват – каква част е вдигната цената още при производителя, каква част от увеличените горива, каква част … Защото към момента, в който са купуваните тези стоки, суровините са били по-скъпи?
Никола Стоянов: Може би не ме разбрахте. 80-90% е в последното звено.
Водеща: Чистата надценка на търговеца? На последната стъпка е това, така ли?
Никола Стоянов: Да, да. Иначе процентите са в стотици.
Водеща: Само там е 80-90%?
Никола Стоянов: Примерно, млякото е да кажем 1 лв.
Водещ: Това е страшна лакомия. Ако е само това, това само търговеца.
Никола Стоянов: За това говорим.
Водеща: Ама тогава хранителната, инфлацията при храните би трябвало да е дори много по-голяма, отколкото са официалните данни.
Никола Стоянов: Ами, тя е 27-28% средно. Тъй като както ви казвам, наблюдава се там, в пазарната кошница са много продукти. При някои е по-ниска, разбира се, но при някои имаме случай на много високи надценки, и те са прикрити. Това, което ви казах – чрез тези обратни такси…
Водещ: Уж, че имат разход.
Никола Стоянов: Да, да.
Водещ: Нещо не мога да разбера, а то сигурно е много елементарно. Но ми го обяснете като логика – ако вие сте представител на една голяма верига, аз на втора, тя на трета, вашият сътрудник на четвърта, и ако всичко е наред ии маме здрава среда, какво ще ми попречи на мен да ви открадна абсолютно всички клиенти, като вместо стоте процента, които казвате, че всички ние дружно товарим, аз ги направи двадесет. И ще обера от оборот всички клиенти. Щом това не се случва, или вие не сте прави и послъгвате, или нещо друго нередно се случва между събралите се на трапезата, на тая маса?
Никола Стоянов: Много правилен въпрос.
Водещ: И кое е от двете?
Никола Стоянов: Същия въпрос си задаваме и ние. И затова смятаме още тази седмица да поканим и КЗК на среща, тъй като това е въпрос към КЗК.
Водещ: За картел ли е въпрос или за какво?
Никола Стоянов: Ами, това е въпрос за картел, разбира се.
Водещ: А той може ли да е неизговорен? Просто да се, така да си се наблюдаваме на масата като едни играчи на карти и …
Никола Стоянов: Всичко е възможно. Но в България има специализиран независим орган, който е Комисията за защита на конкуренцията, който може да провери това…
Водещ: Този орган…
Никола Стоянов: И ние смятаме информацията, която сме събрали към момента да им я предоставим, тъй като смятаме, че има предпоставки за това, което вие казвате.
Водещ: Този орган сме го гледали.
Водеща: И още го чакаме по предишни казуси …
Никола Стоянов: Депутатите избират членовете на КЗК, те са независим от правителството орган, ние няма как да им влияем и не се и опитваме, разбира се. Но това е в техните прерогативи…
Водеща: Сигурен ли сте, убеден ли сте в това, че тази висока инфлация, особено при храните се дължи наистина най-вече на търговските вериги, към които виждам, че сте насочили вниманието си? Поредица от наистина малки нарушения могат ли да доведат до такъв голям ефект? И по същество ви питам дали и вие популистки не играете на оная струна, която е, как да кажа, много популярна сред хората – големите вериги са лоши, те са на чужди чорбаджии, изнасят си печалбата в България, пък на нас ни обират стотинките? Популярно е, но дали е справедливо към компании, които са големи данъкоплатци, големи работодатели?
Никола Стоянов: Първо, искам да каже категорично – по никакъв начин правителството не е във война с веригите, и никой не ги сочи с пръст. Ние установяваме, че има проблем по веригата на доставки, цените се качват необосновано, никой не може да ни обясни защо толкова много се качват. Всеки, аз самия правих и декември месец две срещи с веригите, отделно с производители, с търговци и така нататък, всеки сочи другите с пръст. Ние, разбира се, нито сме разследващ орган, не сме прокуратура или нещо. Ние искаме да изсветлим, по цялата верига кой колко печели. Всеки има право да печели колкото иска. Разчитаме между другото и на участие на веригите, примерно платформата..
Водеща: … куп малки нарушения с промоции, с недостигащи продукти, с разлика между цена в етикета…
Никола Стоянов: Простата сметка показва, ако аз като доставчик на един магазин кача моята цена с десет процента, имайки предвид таксите и как се формира крайната цена, автоматично отива накрая на тридесет процента някъде. И това, което ние виждаме от статистиката е, че е нормално за един продукт преди една година маржа на средния, тук говорим в различни търговски магазини, вериги, канали за търговия е бил примерно 15-20% средно, сега е станал 40. Точно, когато поскъпват цените, и маржовете…
Водещ: И всичко едновременно.
Никола Стоянов: Ами, да.
Водещ: Кажете ми, в каква степен, запознат ли сте с едно изследване има, за сивата икономика. Прочетох, че България е с най-голямата в Европа – 33,1% от БВП. Следващите, след нас, с голяма дистанция – 29,7 е Хърватия, пък Румъния – 19%. Това пък е, това е по-голямата дистанция. 33 сива икономика. Това в каква степен е ваш, ваша отговорност?
Никола Стоянов: От дълги години се говори за това и какъв е делът на сивата икономика в България, тъй като той ощетява всички нас. Тук разликите са много и така, фактурите или частите от тази сива икономика. Знаете, през годините много се говори за това, че хора се осигурят на по-малки суми, а получават под масата и това е така основното може би, когато говорим за сива икономика в България. Разбира се, и в търговията, когато се внасят продукти, които никъде въобще не се отчитат да кажем, също съществува. Това е една борба, която трябва да е постоянна за намаляване на този процент и тя ще помогне и бюджета на България да се пълни по-добре.
Водещ: А ДДС трябва ли да се намалява за храните или това ще бъде харакири по отношение на следващия бюджет и на приходите в страната? Защото се появява тази дискусия…
Никола Стоянов: Има две теми. От една страна, по отношение на бюджета и това би било много рисково, именно точно в този момент. Но втората е какво ще постигнем. И аз съм скептичен, че в тази конкурентна среда да я нарека, или дотолкова е конкурентна средата в момента. Аз съм скептичен, че ако ние намалим ДДС-то, ще паднат и цените. Видяхме вече такива примери. Мисля, че не е момента в никакъв случай. Трябва самата система да почне да работи много по-добре, структурно да се променят нещата, конкуренцията да е на друго ниво и тогава… Да, по принцип подкрепям. Но не е в момента.
Водеща: Имате ли вече информация от търговските аташета с тази идея за сравняване на цените в България с тези в други европейски държави? Има ли някакво развитие и някакви изводи имате ли вече?
Никола Стоянов: Има. Тъй като, когато повдигнахме темата, наистина почнаха да ме заливат българи от чужбина с информация – тук е толкова, при вас е толкова, много по-евтино при нас и така нататък. Затова решихме, че държавата по официален път трябва да събере информация. Търговските аташета от миналата седмица започнаха да го правят, имаме първите данни. Напасваме още, така, методиката, тъй като ние тук взехме методиката от България, която се подава към Евростат. Но разбирате сами е трудно хляб Добруджа да намерим някъде в чужбина.
Водещ: А сравнявате ли сравними продукти с една и съща марка…
Никола Стоянов: Точно това донапасваме. В момента вече има сравними продукти с една и съща марка в една и съща верига.
Водеща: То ще бъде показателно, така ли?
Никола Стоянов: О, определено ще бъде. Просто първоначалните данни показват примерно масло в Германия – 40% по-евтино, отколкото в България.
Водещ: Едно и също?
Никола Стоянов: Да.
Водещ: С един и същи грамаж?
Никола Стоянов: Да.
Водещ: В един и същи магазин като верига?
Никола Стоянов: Да, да, абсолютно. В Румъния – олио 2,65 най-ниска цена, тук знаете колко е.
Водещ: Колко е в сравнението?
Никола Стоянов: 3,9 лв. е някъде.
Водещ: За един и същ …
Никола Стоянов: Олио.
Водещ: Ама олиото има различни…
Никола Стоянов: Но не е въпросът, говорим за най-ниските цени. Разбира се, че има после и много по-скъпо.
Водещ: Интересно ми е от сравнените едни и същи продукти за маслото как казвате, че има едно към едно същото …
Никола Стоянов: Ами, има продукти, при които яйца примерно, те са едно към едно, имам предвид на един и същи размер. Ние само в Австрия са по-скъпи яйцата, отколкото в България. Другите места – 10-20% надолу.
Водеща: А няма ли значение колко са пътували, няма ли значение …
Никола Стоянов: Ами, това е проблемът, че понякога виждаме български стоки, които от тук са пътували чак до Европа и там са по-евтини, отколкото тук.
Водещ: Кое е поевтиняло по пътя, например, щом го казвате?
Никола Стоянов: Млечни продукти, включително.
Водещ: Какво?
Никола Стоянов: Сирене.
Водещ: Сиренето е поевтиняло.
Никола Стоянов: Имаме такива случаи. Държави конкретни, Белгия и т.н. има такива случаи, където българско сирене там се продава по-евтино, отколкото тук.
Водеща: Количествата?
Водещ: От тук до Белгия?
Никола Стоянов: Да.
Водеща: Количествата, които се поръчват, също няма ли значение…
Никола Стоянов: Разбира се, че това би имало значение. Аз имах среща дори с ръководството на една от търговските вериги миналата седмица, коментирахме. Те искаха да ми покажат, че всъщност, нали, при тях нещата наистина маржовете са малки и т.н. Коментирахме много темата – дали по-големия пазар. Но имайте предвид, на този по-голям пазар има и много повече магазини, за да го обслужиш. Разходите на единица магазин са горе-долу съпоставими спрямо пазара, който тази единица магазин има. Плюс това, в България заплатите са много по-ниски, горивата са най-ниските в цяла Европа, газта и електричеството са между най-ниските. Серия от фактори. Всичко е по-ниско. И дори и там да има малко повече заради пазара, по-висока покупателна и така нататък…
Водещ: Персоналът е …
Никола Стоянов: … Но отново говоря на един магазин. Тъй като, да, пазарът в Германия е огромен, но с колко магазини го обслужваш. Нали, то трябва да се съпостави един магазин колко хора обслужва в крайна сметка и какъв оборот прави. Сигурно има разлика в оборота. Но пък разликата в разходите е огромна. И в интерес на истината и от тази верига, която има в цяла Европа магазини, не казаха, че това е някакъв фактор, не го определиха като значим фактор.
Водеща: Като важно. Кажете в крайна сметка целта ви каква е? Можете ли да обещаете – в резултат на всичките ни мерки, усилие, събиране на информация, разговори с веригите и всичко, което се случва, цените могат да паднат с примерно цитираните 20-30 процента.
Никола Стоянов: Между цел и обещание е различно. Целта ни е наистина и ние смятаме, че е възможно да паднат цените с 20-30%. Но обещания бихме давали, ако така някакъв административен произвол – утре ще накажем всички, ще направим нещо, ако не свлят с 30. Това е обещание. Ние в никакъв случай не действаме по този начин. В законовите рамки. Но ще работим и по промяна на законовите рамки, което е много важно…
Водещ: Дайте пример. Само преди законовите рамки, кога ще публикувате тези таблици със сравненията? Кога да ги …
Никола Стоянов: Тази седмица се надяваме, тази седмица сайтът да е готов. Чакаме сайта само да бъде готов, направен от Информационно обслужване. Днес имаме буквално работна среща, да видим до къде са. Надявам се до края на тази седмица да е готов сайта. Иначе ние вече данните ги имаме и ще почнем да ги публикуваме.
Водещ: Имате ги. Дайте още някое и друго сравнение тогава.
Никола Стоянов: Ще ви дам едно друго по-интересно сравнение. КЗП в момента от 491 проверки, са открили 470 нарушения, от тях 205 нелоялни търговски практики, за които те съставят акт. Актът, разбира се, подлежи на обжалване и т.н. Но акта максимум е 50 хил. лв. Това, което искаме да променим, в Европа има практики такива ограни да налагат глоби до 4% от оборота. Сами разбирате…
Водещ: А сега не е свързано с оборота.
Никола Стоянов: Сега е до 50 хил. лв. Само ще ви кажа, дори и всичките тези 205 в момента нелоялни търговски практики, всички актове да влязат в сила, нали, съдът да ги потвърди, това са 10 млн. лв. На фона на оборотите – това е нищо.
Водеща: Само да ви питам, вие опитахте ли друго? Опитахте ли да се разберете с големите играчи пазара. Сега чета, че във Франция започва антиинфлационни тримесечие. Разбрали са се властите там с големите магазини, с дистрибуторите. Всеки по веригата е поел някакъв ангажимент да не вдига цените или пък да работи на колкото може по-ниски надценки. Това опитахте ли да го направите?
Никола Стоянов: Разбира се. Но искам да подчертая нещо – ние още го опитваме. Диалогът продължава постоянно. Не е било така, че говорихме, не стана и сега вече сме във война или сочим някой с пръст. Напротив, още ноември месец, края имаше среща при премиера с всичките вериги. Аз имах ноември месец, декември месец две, имах с производители, с техни асоциации и с останалите търговци.
Водеща: А вашата идея каква беше в тази среща, близка до тази в Гърция ли – един продукт от основна група храни на по-ниска цена или …
Никола Стоянов: Не. идеята беше да вземем мнението от всеки каква е причината. Виждаме, че нещо не е наред. Вече има основание. Енергийните цени, транспорта, логистика – всичко пада. Защо не падат цените? Идеята беше заедно да работим, да намерим къде са проблемите. Всички заявиха готовност да работим заедно, но всеки посочи, че в другия е проблемът. Това е реалността.
Водещ: Вие за колко, за а седмица ли пазарувате или през два-три дни? Лично вие ходите ли на пазар…
Никола Стоянов: Аз лично ходя през два-три дена на пазара, да.
Водещ: И каква сметка правите в магазина обичайно, преди и сега каква е?
Никола Стоянов: Много по-голяма, отколкото преди. Това определено прави впечатление, че едни и същи неща, които купуваме и на някои от стоките знам цените …
Водещ: Кое ви изненада вас? Защото всеки има различен тип кошница, така да се каже?
Водеща: И колко ви е личната инфлация, кажете.
Никола Стоянов: Според мен, е близо до двойно.
Водещ: А кое видяхте вие, което си купувате и го виждате изведнъж …
Никола Стоянов: Мен ми направи сега не хранителен продукт, но преди около месец ми направи един рол-он на една марка, да не казвам, дезодорант, рол-он. Така, аз дълго време от магазина, който е до нас знаех, че 6,99, че струва, в други магазини съм го виждал, че е 4,99, 5,99. Когато влязох преди един месец и видях, че е 10,99 наистина помислих, че нещо е объркана цената. Гледах специално етикета да не би да е разместено нещо. Но се оказа, че е така. Това наистина ме шокира, особено след като в други магазини, в които знаех, че е по-евтино продължаваше да е 4,99.
Водеща: Аз съм питала за класическите дезодоранти и са ми обяснявали, че алуминият толкова много му се е вдигнала цената…
Никола Стоянов: Ама не може в единия магазин да се вдигне, а в другия – не. Аз имам възможност, защото съм живял и в Германия, много често пазарувам онлайн. И там не се беше променила по този начин цената.
Водеща: Ако продължавате да намирате на по-ниската цена, обадете ни се и на нас, да си купим и ние.
Никола Стоянов: Продължавам.
Водещ: Е това пък 10,99, някой много е импровизирал.
Никола Стоянов: Наистина, изведнъж близо двойно. Има този момент, че с цялото покачване се възползват …
Водещ: А знаят ли, че сте министър в магазина, където пазарувате?
Никола Стоянов: Не знам дали знаят. Но той е голям магазина. Никой не ти обръща внимание. Може да гледаш спокойно.
Водеща: На финала кажете, има ли претенции, имате ли претенции към работата на контролните органи, на КЗП, на КЗК? Защото вие хубаво цитирате колко проверки, колко нарушения, обаче аз продължавам да питам къде са били онзи ден, преди два месеца, къде са били тогава?
Никола Стоянов: Не отговорих преди това на този ваш въпрос. Права сте. Искам да подчертая следното нещо, ние чакахме да имаме основания да очакваме поевтиняване. Когато тока расте, газа расте, горивата растат, нормално е веригите да кажат – и заплатите растат. Всички магазини да кажат – нормално, растат цените. Затова ние изчакахме и фокусът на проверките започна след ноември месец, тъй като искахме да имаме основание. По отношение на контролните органи, към КЗК няма да коментирам, защото те са абсолютно независим орган и не ща по никакъв начин да се меся. Знам и обществеността вижда, може би не е достатъчно доволна от резултата. Аз не бих си позволил…
Водеща: Внимавате много.
Никола Стоянов: Ами, не е въпрос да внимавам. Просто нищо не можем да направим ние по въпроса. Те са независим орган. В техни ръце е. Нито ние ги назначаваме, нито нищо. Няма какво да направим там. Както ви казах, ще направим среща с тях, за да им предоставим информацията, до която ние сме стигнали. Вече в техни ръце е да решат. КЗП в момента правят невъзможното да направят максимално много проверки, максимално много нелоялни практики. В интерес на истината дори и за две седмици се вижда в началото, когато влизаха, една проверка излизаха средно по 1,5 да го кажем нарушения, сега вече в края на периода, 15-16 дена по-късно е малко – около 1.
Водещ: Чувстват ли се вече еманципирани от тези, които са ги избрали? Защото тия независими органи аз знам колко са независими всичките?
Никола Стоянов: От нас са независими със сигурност.
Водещ: Да, така се водят. Но въпросът е кой те е избрал.
Никола Стоянов: От някой друг може да са зависими. Но не сме ги избрали ние.
Водещ: Благодаря ви много за коментара.
Никола Стоянов: И аз ви благодаря.
Водещ: Министърът на икономиката. До дни очакваме сайта, който подготвя да бъде налят с информацията, която вече имате.
Никола Стоянов: Информацията я има, чакаме сайта.
Водещ: … с едни и същи магазини, пък с различни цени.
Никола Стоянов: Да.
Водеща: Очакваме да видим и какви ще бъдат резултатите. Благодарим ви.
Никола Стоянов: Благодаря ви.