Тема: Решенията за руския петрол, горива и отстъпки, военната помощ за Украйна, кризите и държавата
Гост: Никола Стоянов, министър на икономиката и индустрията
Водещ: Да, думата има министърът на икономиката Никола Стоянов, вече в студиото на Българската национална телевизия и на нашето предаване. Господин министър, добро утро и добре дошли при нас.
Никола Стоянов: Добро утро.
Водещ: Добре дошли още веднъж. Сега, какво ще се случи на 5 декември – това е въпросът, който всички си задават. Вчера Министерски съвет взе решение, че всъщност приема условията за износ на петрол, който е преработен в Лукойл за трети страни. Но все пак, какво чакате да се случи на 5 декември, когато ембаргото срещу руски петролни продукти влезе в сила?
Никола Стоянов: Нищо ново няма да се случи. Мога да успокоя всички. Продължава да си действа санкциите, извинявам се, така както са предвидени. Спазваме стриктно и регламента, и дерогацията. Така че нищо няма, по нищо няма да усетят хората дата 5 декември по-специална.
Водещ: Очерта се така, господин министър, че мнението на правителството и мнението на депутати от парламентарни групи вече се различава. Какво ще се случи, ако парламентът ако Народното събрание задължи правителството да не изнася за трети страни петролни продукти?
Никола Стоянов: Бях през седмицата на енергийна комисия, заедно с вицепремиера Христо Алексиев и колегите от финансовото министерство. Мисля, че те много добре успяха да обяснят на депутатите в подробности цялата ситуация и напротив, че позициите ни започват да се сближават Да, на първо четене беше приет така законопроект на ДПС. Но от разговорите, които имахме, смятам, че ситуацията с депутатите се изясни и силно разчитам, че те така ще се съобразят и с решението на правителството, каквито гласове имаше и между тях. Тъй като няколко неща са много ясни. Те наистина не подлежат дори на коментар. Да, дерогацията е направена за българите и за българските компании, именно поради географското положение на България, поради трудностите да се доставя по суша суров петрол и единственият вариант извън руския е през Босфора. Босфора вече беше коментирано – големи танкери не могат, малки танкери само, много дълъг период на изчакване, оскъпява се сериозно превозът от там, особено от октомври, когато се вдигнаха таксите пет пъти. Не е сериозна алтернатива. Ако стане някакъв инцидент там, тук рафинерията разполага със складове, които могат да обезпечат работата й 7 до 10 дни. Това са реалностите. Бяха ни зададени въпроси от депутати дали правителството е готово, дори ако трябва оперативния, оперативното управление да поеме на рафинерията. Обяснихме им – не става дума кой е собственик, не става дума кой оперира рафинерията. Тук проблемът е логистичен. Именно заради това е дадена тази дерогация на България, защото е трудно в момента, да не кажа почти невъзможно да се доставя суров петрол по начин, по който да гарантира редовността на доставките, даже не става дума и за цената, а за редовността на доставките. Именно заради това България получи тази дерогация. Имаме две години. След две години рафинерията категорично ще трябва да спре да работи с руски петрол и това е времето, което ни е дадено да се подготвим. За това става дума. Когато говорим за обезпечаването на българите и на българските компании, беше даден и примерът 2,5 млн. тона дизел потребява България годишно. За да се произведат тези 2,5 млн. тона, се преработват около 6 млн. тона суров петрол. Сами разбирате, че освен дизела, се получават и други неща, нали, от 6 милиона 2,5 ползваме – получават се и доста други продукти. Една част от тях въобще в ЕС са забранени, поради високо съдържание на сяра. Друга част просто в България потреблението е много малко и не можем да ги използваме. Ако не ги изнасяме тези допълнителни продукти, така да ги нарека, складовете биха се запълнили, наличните в България за около 20 дена и тогава трябва да спре рафинерията, независимо кой управлява.
Водещ: Тоест тя при невъзможност да изнася, трябва, заплахата е да спре, както те обявиха.
Никола Стоянов: Ами да. Ние не можем да ги изливаме в морето тези продукти, нали, няма как просто. Запълват се складовете и трябва да спре. Няма къде да ги складираме повече, ако не излизат…
Водещ: Значи тоест, получава се нещо като контрааргумент – тя, ако спре да работи, ще спре, защото е запълнила капацитета, а не, защото няма да има дизел. Не, защото няма да го има. То тъкмо цената започна да му пада…
Никола Стоянов: Въпросът е, че тя ще спре да работи още, когато не е произведен целия дизел, необходим. Много по-малко количество дизел като се произведе, допълнителните продукти ще са запълнили складовете и на нас ще ни трябва още дизел, но рафинерията няма да може да го произведе, защото няма къде да складира допълнителните продукти. Това е.
Водещ: Тоест заплахата е на практика вече, както уточнихте вие, министър Стоянов, не става дума за цената на дизела, става дума за количествата. Тоест въобще няма да има дизел.
Никола Стоянов: Да, Технологичен проблем е наистина. За да се произведе 2,5 единици дизел, трябва да се преработят 6 единици суров петрол. Тоест най-грубо казано, без да съм специалист, остават 3,5 единици, които някъде трябва да се пласират. От тях бензин една част се потребява в България, разбира се, някои други неща. Но в обеми, които са по-малки просто от това, което се произвежда. И рафинерията, започвайки да работи, тя ще може 20 дена да работи, ще произвежда 20 дена, ще имаме дизел. Но после спира. И няма как.
Водещ: Запознаха ли ви вече от ДПС с тази идея за частичната национализация, както вчера я обявиха….
Никола Стоянов: Точно това е което коментирах, да.
Водещ: … модела в Италия, както е в Италия, с Лукойл в Италия.
Никола Стоянов: По-скоро мисля, че от ДБ беше въпросът, нали, именно беше даден примера с Италия. Това е, което споменах оперативното управление да се поеме. Не, не става дума за национализацията, те го подчертаха специално, тъй като бяха обвинени, че нали не би трябвало национализация да е дума, която излиза от техните уста. Точно така, те имаха предвид оперативното управление да се поеме. Но това е, което казах – не става дума кой управлява, не става дума кой е собственик. Тук става дума от една страна за логистиката на суров петрол и от друга страна за чисто технологичните процеси при, така, рафинирането на суровия петрол до дизел. Просто по стълбицата излизат други продукти, докато се стигне до дизела и тези други продукти или трябва да ги изнасяш, или да ги потребяваш, или да ги складираш. Няма четвърта опция. А ние, тъй като от тях не потребяваме достатъчно, има, складовете имат някакъв ограничения обем и след това рафинерията просто трябва да спре. Това са обективните дадености. И те са отчетени от Европейската комисия. И когато е правен регламентът, дерогацията – то точно заради това е направено, заради тези проблеми. Ние като правителство категорично спазваме всички санкции срещу Русия и ги подкрепяме. Именно заради това ни е дадено това време, две години. И правителството от няколко месеца вече работи, и то по осигуряване на решения. Предполагам и самата компания, която е момента собственик на рафинерията, търси решения. Защото до две години те трябва да има друго решение.
Водещ: Да де, но въпреки, че това става, както казвате, с изричната санкция на Европейската комисия и на Европейския съюз, въпреки това парламентарните сили се притесняват от начало на наказателно постановление срещу България от страна на Брюксел след 5 декември.
Никола Стоянов: Напротив, много ясно им беше обяснено в енергийна комисия точно обратното – ако ние не спазим санкциите, ако не спази регламента, напротив, може да тръгнат дела срещу нас. Тъй като не е само този регламент на европейско ниво. Има и регламент за свободната търговия, който ние, ограничавайки износа, бихме нарушили. Така че европейското законодателство не е само един регламент. Преплитат се нещата. Беше изяснено изрично и на енергийна комисия в правото, ако изрично не е забранено, значи е разрешено, специално се коментираше. Мисля, че доста добре им се изясниха нещата и на депутатите и оттук нататък преди второ четене сериозно ще помислят как да продължат напред.
Водещ: Ако искате само с едно изречение да обобщим тази тема. Тезите, че да продължи да работи Лукойл е проруска позиция, как я приемате?
Никола Стоянов: Проевропейска позиция е в момента, проевропейска.
Водещ: Особено този дебат, тази сага идва на фона на възможността и желанието на Лукойл да си плаща данъците в България. Ако това са 700 млн. годишно, достатъчни ли са като замяна на на тази дерогация?
Никола Стоянов: Не бих го смятал по този начин. Напротив, става дума за нещо друго. В крайна сметка целта на санкциите е да ограничат притока на средства към Русия, за да не можете тя да подхранва своята военна мощ в момента и да води войната в Украйна. Да, България се налага да ползва такава дерогация поради причините, които току-що обясних. Но от друга страна правителството намери решение в разговори с Лукойл и ние в момента ще отнемаме фактически 43% от печалбата на Лукойл. Защото 10% са корпоративният данък в България, плюс 33% данък свръхпечалба. Тъй като рафинерията не е плащала предишните години, както всички знаем, никакъв данък, сега на практика цялата й печалба ще е свръхпечалба. Тоест поне това ще е, че близо половината от средствата, които те ще получават като печалба, ще бъдат отнемани в полза на българската държава като данъци. Така че ще намалим в максимална степен, така да го кажа, позитивния ефект за Русия в максимална степен, която законите разрешават, европейските закони и български.
Водещ: Казвайки тези неща, г-н министър, съгласете се, че тази тема далеч не е само технология, в нея има страшно много политика. Оказва се, въпрос който сериозно вълнува американския конгрес – работата на рафинерията. През седмицата този въпрос, за работата на българската рафинерия в Бургас, беше зададен на бъдещия американски посланик у нас Кенет Мъртън. И какво излиза, Лукойл между руския петрол, между швейцарската собственост и между американските интереси или интересите на Путин.
Никола Стоянов: Лукойл е голяма компания. Именно в този момент, наистина, така, във фокуса на много интереси. За нас в крайна сметка, като българско правителство, смятам, че са важни няколко неща – от една страна да спазваме стриктно регламентите на ЕС, българското законодателство, но и от друга страна стриктно да се грижим и за интересите на българските граждани и компании. Ако до момента, споменахте Швейцария, доколкото знам дружеството всъщност и целият износ на петрол се извършва от холандска компания, а не от швейцарска, нали, сега те ще дойдат в България, ще плащат данъци тук. И искам да подчертая и нещо друго, до момента имаше мярката 25 ст., които се компенсираха, която мисля, че всички ще са съгласят, по-скоро подкрепяше пазара и помагаше на Лукойл, така, връщаха се парите обратно към тях на практика. В момента правителството има планове тези пари, които ще събере от свръхпечалбата на Лукойл, с които ще финансира фонд да не се дават за компенсация директно за горива, за да не се връщат обратно в Лукойл. От една страна, да, ще има помощ за най-бедните слоеве от населението, но за транспорт, тъй като много от тях нямат и автомобили. Но по-скоро, облягайки са на регламента, ние ще инвестираме тези пари в енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, подкрепа на компаниите в тази посока. Тоест от една страна, да, трябва да се разреши, затова има тази дерогация. Просто обективно ситуацията е такава. От друга страна обаче, облагаме сериозна част от приходите, се отнемат в полза на държавата и с тях вървим да, така, разширим мерките, които ЕС…
Водещ: Помощта за всички потребителите, казано, най-практично, разбира се. Ако искате, добавете още думи, г-н министър, по тази тема. Първо, кога правителството ще вземе решение отстъпката да важи и след Нова година?
Никола Стоянов: Отстъпката няма да важи след Нова година, тя ще важи до Нова година. Вече взехме решение – 38 млн. се отпуснаха и отстъпката от 25 ст., тоест компенсацията от 25 ст. ще важи до Нова година, тъй като Лукойл са се ангажирали от 1 януари тяхната, място на икономическа дейност да е в България. Още тази година те са се ангажирали да внесат 100 млн. лв. в този фонд, който ще е за отнемане на свръхпечалбите, за догодина по сметки в момента, защото всичко зависи от спреда между Брента и сорт Урал. Когато беше пресконференцията ни заедно с Лукойл, брифинга преди, на помня една-две седмици, тогава спреда беше 22 долара, беше разликата. При разлика от 22 долара, специалисти сметнаха – около 700 млн. лв. се очаква догодина да е този данък свръхпечалба 33%. Ако разликата стане по-голяма, тези пари ще са повече. Ако стане по-малко, ще са по-малко, разбира се.
Водещ: Има ли общо какво ще се случи от 1 януари, от Нова година с тази отстъпка? 25 няма да я има.
Никола Стоянов: Отстъпката ще спре. Но ще започне фондът, който вече ще финансира…
Водещ: Има ли общо това със законопроекта на ГЕРБ – докато влезе в сила този законопроект на ГЕРБ за 75-те стотинки, да не се обезсмислят тези 25 ст.?
Никола Стоянов: Това, единственото, с което има общо, освен решението на правителството, е Закона за корпоративно подоходно облагане, който ние внесохме в парламента и мисля, че вече мина и на второ четене. Остава да бъде гласуван. Само с него има общо. Тъй като той ще ни позволи да отнемаме свръхпечалбата.
Водещ: А тези разчети, които правите каква отстъпка в цената на, всъщност тя не е отстъпка на бензиноколонка …
Никола Стоянов: Вече няма да е отстъпка, както ви казах, напротив…
Водещ: А намаление на цената. Как я виждате?
Никола Стоянов: Не, няма да е намаление на цената. Ще са различни, от фонда ще се финансират различни мерки – едната ще е помощ за най-бедните. В момента се правят разчети. Доколкото чух от Министерство на финансите, може би на първия етап хората с доходи до 1000 лв. е идеята. Но не само да се финансира. Тези пари, които ще видим под формата на ваучери или как не, само да може да се ползват за горива.
Водещ: Как те да получават горивата?
Никола Стоянов: Не само за горива, точно това искам да ви кажа. Много хора, особено, така, по-затруднените финансово, нямат автомобили. Това, че се финансират горивата какво ще им помогне на тях и се компенсират? По-скоро идеята е с тези пари да се помогне не само за горива, за обществен транспорт примерно днес говорим. Идеята е да се намалява потреблението на горива, а не… Защото мярката 25 ст. на практика, до момента тя насърчаваше потреблението на горива, тъй като ги правеше по-евтини…
Водещ: Добре, изцяло нова философия за енергийна подкрепа.
Никола Стоянов: Точно така. Която се обляга изключително на регламента на Европейската комисия. Защото там е описано – отнемане свръхпечалби за какво могат да се използват. Там е ясно казано – за инвестиции в енергийна ефективност, във възобновяеми източници, да, за подкрепа на, така, затруднените…
Водещ: Г-н министър, да сменя темата, ако, с ваше позволение, ако разрешите. Оръжейната индустрия, която вие наблюдавате като министър на икономиката – трябва ли тя да ускори производството на оръжие с оглед на взетото парламентарно решение от депутатите?
Никола Стоянов: Искам да направи много ясно разграничение между оръжейната ни индустрия, тъй наречения военнопромишлен комплекс на България и българската армия, нейните резерви. Това са две различни неща. Решението на депутатите да се даде помощ на Украйна е обърнато изключително по отношение на възможностите на българската армия да помогне, а не на българската индустрия. И българската индустрия и в момента работи, така, на много високи темпове, тъй като покрай цялата нестабилна ситуация по света, търсенето от много държави е на много високи нива. Всички компании, доколкото ми е известно, работят …
Водещ: Тоест специално за Украйна нямаме повишени поръчки.
Никола Стоянов: Ами, не, това решение на депутатите няма отношение по отношение на военнопромишлената индустрия. То има отношение, и така беше зададено към Министерство на отбраната – да направи анализ, да видят българската армия какво можем да си позволим да дадем в помощ на Украйна.
Водещ: И ето вчера повдигнахте завесата, имахте повод на срещата в Божурище да кажете няколко думи – какво точно оръжие ще изпрати България за Украйна?
Никола Стоянов: Вчера ваши колеги ме питаха дали танкове ще изнасяме за Украйна. И аз така си позволиха коментара, че не става дума за толкова тежко въоръжение, а по-леко.
Водещ: Те това искат. Значи, ако Украйна иска C300 – ракетните установки, ако искат танкове, ако иска МиГ-ове, а вие им давате леко оръжие, значи има …
Никола Стоянов: Това беше единственият коментар, който си позволих, че става дума за по-леко оръжие. И го направи, именно защото знам колко е чувствителна темата за българското общество, а и за да прекратя спекулациите. Истината е, че знаете – част от това решение е и секретно, и аз не мога да коментирам какво конкретно се дава. Но това, което мога да кажа е със сигурност, че след анализа ми, който колегата ни министър Димитър Стоянов са направили в неговото ведомство, това, което ние даваме на Украйна, така е преценено, че по никакъв начин да не наруши бойната способност на Българската армия. Така че българските граждани могат абсолютно спокойно …
Водещ: Да. Моля ви, ако искате с други думи да го кажете, да го преведете. Няма да дадем това, което те искат?
Никола Стоянов: Не, напротив. Ние първата стъпка, която виждаме е всичко, което е възможно да дадем, което е констатирано с тях …
Водещ: Да, но министър Стоянов, военният казва, че подхожда консервативно по темата. В нашето студио го обяви министър Стоянов – няма да даде повече, което ще наруши боеспособността на армията.
Никола Стоянов: Точно така. Ние, това е неговият анализ какво може да се даде без да се наруши боеспособността на Българската армия. На втора точка е какво има нужда Украйна и от тези неща, които ние можем да дадем, те са преценили от какво имат нужда. Това е начинът, по който е направен списъкът, така да се каже – първо, какво можем да си позволим, второ, от това нещо те какво биха ползвали.
Водещ: А вие видяхте ли списъка?
Никола Стоянов: Разбира се, всички министри са го виждали. Но това е секретна информация и не може да бъде споделяна, разбира се.
Водещ: Смятате ли, за да обобщим, смятате ли, че има разминаване между исканото и възможното?
Никола Стоянов: Между желанията и реалностите винаги в живота има разминавания, бих казал. Сигурно винаги е имало по-големи искания. Но смятам, че много сериозна, така, подкрепа ще окажем.
Водещ: Г-н министър, как ще се отрази на бюджета въобще решението на служебното правителство и въобще на икономическия ръст, и въобще на икономическото състояние това, което вие наблюдавате като министър нежеланието на служебното правителство да внесе бюджет? Как ще се отрази?
Никола Стоянов: Ами, много по-малко негативно, отколкото, ако внесе бюджет, така бих казал. Имам всеки ден срещи с бизнеса, работодателски организации и от всякъде чувам едно и също – добре, че внесохте само удължаващ бюджет. Това е истината. Бизнесът е щастлив от това. Защото, поради една проста причина – опитът, ако се погледне една година назад какво се случи в парламенти без ярко изразено мнозинство, как се злоупотребяваше с бюджета буквално, това доведе и до голяма част от инфлацията, която имаме натрупана днес – именно тези неразумни решения. Това, че се гасеше огън с бензин. Буквално. Така, че бореха инфлацията с покачване на доходите, нали, някак си не мога, не искам по никакъв начин да коментирам и да си позволявам народни представители и парламенти. Но истината е, че сега е моментът за малко по-консервативно поведение.
Водещ: Те през седмицата депутатите от Продължаваме промяната пак искаха да ви задължат с декларация, да внесете бюджет.
Никола Стоянов: Ами, първо, тия начини парламентът да задължава правителството е редно малко да прочетат, нали, за разделението на властите. Да, парламентът е най-висша инстанция, разбира се. Но все пак има разделение на властите. Правителството е това, което в момента, изпълнителната власт, той има своите правомощия, парламентът, извинявам се, има своите правомощия. И така, не е редно да продължава да се впускат в, така, да нареждат на правителството какво прави.
Водещ: Добре, правите забележка на една от парламентарните групи.
Никола Стоянов: Ако мога да си позволя…
Водещ: Не, можете, разбира се, коментирате текущи, актуални въпроси. Сега, ясно е те какво казват – без бюджет доходите се замразяват. Асен Василев казва – излезте и обяснете на хората що им замразихте доходите.
Никола Стоянов: Защото, ако внесен бюджет, не знаем какво ще излезе от парламента буквално. Виждаме как депутатите един срещу друг наддават буквално кой ще даде повече. И страх ни е от тях, как да го кажем по-ясно.
Водещ: Знак за какво е повишаването на основния лихвен процент в БНБ, господин министър?
Никола Стоянов: Ами, знак е за това, че се отчитат, разбира се, инфлационните процеси, борбата с инфлацията става по-сериозна и аз съм уверен между другото както, че сега през ноември ще видим още по-сериозен спад на инфлацията спрямо октомври. Но на база на решението на БНБ очаквам декември нещата да са още по-сериозно надолу. Знаете, България в момента е и така на финалната права и за разрешение за влизане в еврозоната. Инфлацията в момента е единственият критерий, който е притеснителен. Разбира се, в цял свят в момента, в цяла Европа инфлацията е много по-висока. Но трябва, така, България малко по-висока от средната в момента в Европейския съюз и има накъде да върви надолу.
Водещ: Заради това управителят на БНБ Димитър Радев казва, нали, критикува разточителството, казва – спазвайте правилото за 3% дефицит. С други думи, понеже казахте еврозоната, с други думи – изпарява ли се надеждата след една година и един месец да сме с евро?
Никола Стоянов: Напротив, напротив. Аз бих казал, че в момента вероятността е много, много висока.
Водещ: Висока вероятност 2024 г. …
Никола Стоянов: От 1 януари 2024 г. правителството твърдо се стреми към тази дата.
Водещ: На какво отгоре? На инфлацията, на бедността, на кое?
Никола Стоянов: Инфлацията ще бъде измерена към април месец, когато април или май е конвергентният доклад, който окончателно ще потвърди влизането ни в еврозоната. Ние в момента правим стъпки, сериозни и аз съм уверен, че инфлацията ще започне да спада със сериозни темпове в България.
Водещ: Помня предишното ни интервю, г-н Стоянов, когато обещахте инвестиционен бум. И да, и аз викам – аз ли се обърках нещо, къде …
Никола Стоянов: Не, не сте. Не сте.
Водещ: Да го чакаме още инвестиционния бум.
Никола Стоянов: Той се случва всеки ден. Не е нещо, което няма да дойде дядо Коледа да го донесе. И вчера бях в индустриална зона Божурище, част от държавата, компания Индустриални зони. Открихме инвестиция за 16 млн. лв. Страхотна, иновативна, модерна. Само в тази индустриална зона в момента се работи по проекти за 100 млн. лв. С немските компании това, което обявих преди месец и половина – два някъде, проектите, с които работим само с Германия са около 200 млн. лв. Едната компания вече имат решение на Съвета на директорите, и казаха преди две седмици, така че предполагам още тази година ще можем да обявим официално, те ще открият в Пловдив и Стара Загора. Работим по много инвестиции. В момента интерес има наистина сериозен.
Водещ: Ами, ето понеже вероятно се виждаме за последно преди новата година, ако искате, така, в знак на обобщение – икономическата ’22-а г. Каква година изпращате? Сега, очевидно икономическият ръст не е на желаното ниво, очевидно и прогнозите – влизаме в, светът влиза в рецесия. Той няма и да бъде висок икономическият ръст. Каква икономика ни очаква? Последно изречение.
Никола Стоянов: Истината е, че времената бяха много динамични. Но дори и ръстът, както казвате, е доста задоволителен бих казвал и мисля, че имаше очаквания за по-нисък. Така че като цяло една година, изпълнена с предизвикателства,в в края на която обаче виждаме светлина в тунела. И напротив, аз очаквам България да се размине с рецесията, специално за България говоря. Рязък спад на инфлацията очакваме. Тъй, че бих казал много добри надежди за една отлична 2023 г.
Водещ: Оптимистичната прогноза е на министъра на икономиката Никола Стоянов.