Loading...

Министър Стоянов: Сега минава пикът на инфлацията и цените ще паднат, горивата също ще поевтинеят

Министър Стоянов: Сега минава пикът на инфлацията и цените ще паднат, горивата също ще поевтинеят

Водещ: Икономиката у нас е под силния удар на растяща инфлация и поредица от кризи. Как държавата може да помогне, има ли средства за компенсации?

Водеща: Повече за отстъпката за горивата и какви инвестиции у нас ще се правят? Следва разговор с министъра на икономиката Никола Стоянов. Добро утро, министър Стоянов.

Никола Стоянов: Добро утро.

Водеща: Да започнем с поскъпването на горивата. Ще има ли поскъпване на горивата или по-скоро ще има поевтиняване?

Никола Стоянов: Поскъпване категорично не очаквам. Вие знаете, още от началото на мандата на служебното правителство, малко след това започнахме разговори с „Лукойл” и останалите играчи на пазара на едро на горива. Постигнахме определени успехи в това цените да спрат да растат и дори да намалеят. Сега работим по втора мярка, така да се каже, или паралелна мярка, тъй като имаше приета помощта, известна като 25 стотинки за населението, чийто финансов ресурс вече е на изчерпване, който беше гласуван тогава. Ние работим по това да се направи фонд, който да се пълни от изземването на свръхпечалбите на компаниите от сектор горива. И през който да се компенсира част от цената на горивата – не само заграждани, а и за фирми, подчертавам, което много важно. И така, както служебното правителство е предложило, и вече минаха на първо четене, очаквам съвсем скоро промените да минат и на второ четене. Това ще позволи и тази помощ 25 стотинки да нарасне в пъти, надяваме се.

Водещ: Нека обаче да обясним на хората, тази идея получи одобрението на пленарната зала на първо четене, кога обаче може да заработи? Хипотетично, ако след две седмици окончателно бъде приета, след две седмици свършват парите, тези 25 стотинки. Ще се застъпят ли двете мерки – това е въпросът.

Никола Стоянов: Дали ще се застъпят, не мога да прогнозирам, тъй като зависи от парламента кога ще приеме другата мярка. Но така, както тя е предвидена, ще може да стартира веднага, така да го нарека, изземването на свръхпечалбите. Тоест веднага да може да започне да се пълни фондът, от който ще се подпомага цената на горивата. Така че наистина в много кратки срокове ще стартира.

Водещ: Как ще се определя обаче колко ще бъде отстъпката? Понеже сега фигурира ясно казано 25 стотинки. А там как ще е – всеки месец, един път 25, друг път 40, 50 стотинки?

Никола Стоянов: Това предстои парламентът да реши. Това, което е ясно, е че зависи от това колко пари се събират във фонда от свръхпечалбите. И съответно може да се пресметне горе-долу спрямо потреблението каква може да е помощта. Не е разумно да се определя предварително фиксирана цена – 50 или 75 стотинки, тъй като останалите фактори са плуващи и пазарни и не може да се фиксират.

Водеща: Министър Стоянов, отново ли тази мярка ще бъде насочена към абсолютно всички? Знаете колко много критики имаше по отношение на тази мярка за 25 стотинки, затова, че е към всички, а не всички имат нужда от нея.

Никола Стоянов: Точно така. Тук целта е да се насочи към абсолютно всички. За мен като министър на икономиката е изключително важно, че и тя ще бъде насочена и към компаниите. Тъй като една от първостепенните задачи на служебното правителство беше да се бори с високата инфлация в България, тя, както всички знаем, първоначално стартира и беше породена от високите цени на енергоносителите. По отношение на електричеството, поздравявам депутатите, вече разбрах, също на първо четене е гласуван праг от 200 лева, над който ще се компенсират цените на електричеството. Очаквам от тях да гласуват същия праг и за газ. Ввъпреки че цените на газта са по-ниски, за компаниите все пак е много важно, за да има предвидимост, ако случайно цената на газта се качи над 200 лева, да знаят те, че държавата над 200 лева ще компенсира, по същия начин както за електричеството. По този начин там вече няма инфлационен натиск от електричество и от газ. Остава при горивата, където инфлационен натиск в момента виждаме в цените на всички останали продукти, поради това, че се оправдават с по-скъпата логистика, между други неща. С тази мярка, която предлагаме, и това, че цените на горивата ще бъдат компенсирани, очакваме и този натиск на логистиката в ценообразуването да спадне и това да помогне фактически да се овладее инфлацията в България.

Водеща: Министър Стоянов, друг много спорен въпрос е това имаме право да продаваме петролни продукти, на фона на ембарго.

Никола Стоянов: Не знам защо мислите, че е спорен. Въпросът въобще не е спорен, абсолютно е ясно, в дерогацията от ЕК е обяснено какво може и какво не може да се продава. Не може да се внася руски петрол и той да се продава без да бъде преработен. Но категорично може руски петрол, който е преработен в „Нефтохим Бургас”, продуктите от неговата преработка да се продават. Това е ясно казано, няма никакъв спор…

Водеща: Тоест няма никакъв спорен момент, там всичко е ясно.

Никола Стоянов: По-скоро е някаква липса на информация и се породиха такива спорове.

Водеща: Знаете, много въпроси се породиха по тази тема.

Никола Стоянов: По-скоро са спекулации. Абсолютно ясно е казано това и няма спор въобще.

Водещ: Министър Стоянов, правят ли се достатъчно проверки? Защото, ето сега говорим с вас – ще има компенсации за бизнеса, има компенсации за високите цени на горивата – тази мярка, която се предприема. В крайна сметка обаче хората отиват в магазина, пазаруват и виждат, че цените са високи, а имаме редица отстъпки, а накрая няма резултат. Кой трябва да следи и да проверява?

Никола Стоянов: Има няколко институции в България, които трябва да проверяват. Днес включително ще имаме работна група на много високо ниво – и Министерството на финансите, и НАП, и КЗП и т.н. Предвиждаме в следващите дни срещи и с търговските вериги в България. Говорим през цялото време. От една страна държавата, разбира се, не може да определя цените – нормално, но правим каквото е възможно Това, което ние виждаме, както и вие казвате, има отстъпки много, но в цените в магазина не го виждаме.

Водеща: Там как може да въздействате, да има едно успокояване на цените? Защото наистина хората виждат високи цени.

Никола Стоянов: Истината е, че чрез успокояване на пазара. Това става постепенно, не изведнъж. Като видят, че вече с електричеството е ясно, газта е ясна, сега горивата като почне отстъпката, постепенно икономическите субекти ще се успокоят. Защото в момента по-скоро на база на проверките на КЗП, ние не откриваме спекула, но със сигурност има несигурност във всички пазарни играчи на пазара. И те оттам увеличават да кажем маржовете си, защото се презастраховат, не знаят утре ще могат ли суровините или продуктите да ги купят на същата цена, на която са ги купили днес. Затова си залагат по-големи печалби. Тази несигурност я виждам постоянно и в срещите ми с чуждестранни инвеститори, когато си говорим. Всички казват – трябва ни предвидимост. Дали ще е 250 прагът, над който ще помага държавата, или 200, както решите. Разбира се, по-хубаво е да е нисък. Но най-важното е ние от сега да знаем до края на 2023 г. какво ще бъде, да можем да си го заложим в бюджетите, в плановете и да сме сигурни, че така ще бъде.

Водеща: Дали обаче на фона на тази висока инфлация може да има такава предвидимост, министър Стоянов?

Никола Стоянов: Да, може да има, ако всички останали параметри са ясни – помощта за тях, цените. Инфлацията така или иначе очакваме, това беше пикът според мен, който за септември месец видяхме. Сега октомври-ноември вече ще е плато и надявам се даже веднага да тръгне надолу, именно предвид и на укротените цени на енергоносителите.

Водещ: Тази непредвидимост обаче изкара много хора на улицата. Видяхте в петък мащабен протест на синдикатите. Те искат две неща – минимална работна заплата 850 лева и служебното правителство да внесе бюджет за следващата година. Ще внесе ли правителството бюджет, трябва ли да бъде внесен?

Никола Стоянов: Ние обсъждахме три варианта, в правителството, за бюджет, които са подготвени. Еднозначно всички решихме, истината е, че експертите го признават, че най-разумното е това, което направи служебното правителство, а именно удължаване на досегашния бюджет. Причината е много проста. Служебното правителство няма хоризонт, то е краткосрочно, а когато внесеш бюджет, там има и средносрочна прогноза, три години напред трябва да се знае какви политики ще подкрепяш и стимулираш. Това може само редовно правителство с парламентарно мнозинство да реши. Служебното правителство в момента, ако внесе бюджет в парламента, при положение, че там нямаме ясно мнозинство, не се знае какво ще излезе като бюджет. Виждаме, че партиите искат намаляване на данъци, повишаване на социални разходи…

Водещ: Страх ви е, че всяка партия ще си прекрои бюджета както иска ли?

Никола Стоянов: Ами да, всеки може да направи каквото иска в бюджета при липсата на ясно мнозинство. Още повече, че ние все още не сме наясно ще има ли редовно правителство или не. И ако се окажем в предизборна ситуация, знаете, партиите още повече ще искат да се харесат на гласоподавателите си.

Водеща: Но виждате какви са коментарите веднага след решението за удължаване на действието на досегашния бюджет. За това, че ще се замразят доходите, цените ще стават все по-високи.

Никола Стоянов: Така или иначе идеята е това удължаване да е за първите няколко месеца на 2023 г. И това е внесено от служебното правителство. В момента, в който ние видим едно ясно парламентарно мнозинство, то ще има възможност веднага да прекрои бюджета така, както те го виждат, редовно правителство с хоризонт. Тъй че ще могат тогава да пипнат и минималната работна заплата и останалите парламенти.

Водещ: И така плавно, говорейки за пари, какво се случва с Плана за възстановяване и устойчивост? Първият транш вече дойде. В Министерството на икономиката къде ще бъдат насочени средствата? И колко са?

Никола Стоянов: По отношение на Министерство на икономиката, тези средства, от които ние най-много се вълнуваме, са 216 млн. лева, които са предвидени за индустриални зони в България. Индустриалните зони ще имат централно място в нашата стратегия за привлечени инвестиции, поради една проста причина. Ние наблюдаваме поведението на инвеститорите и виждаме, че когато те дойдат тук, имат някои притеснения от бюрократични процеси в България, най-вече свързани с получаване на различни разрешителни при строеж, свързване с енергийни дружества и така нататък. Затова те искат някъде като дойдат, да могат да разчитат, че бързо ще се случат нещата.

Водещ: Затова ли се правят тези зони?

Никола Стоянов: Да. Такова място са именно индустриалните зони, в които вече има доведена инфраструктура – ток, газ, вода, канал. Те няма нужда въобще да преговарят тепърва с дружествата. В момента едно от нещата, по които работим, е да проучим възможностите за промяна в Закона за устройство на територията, специално за индустриалните зони, така че, ако една индустриална зона е получила глобално строително разрешително, с някои параметри – знае колко високо, какви отстояния може да се строи в тази зона, когато вече за отделният парцел дойде инвеститор, той да може много бързо, на база това глобално строително разрешително, да получи неговото конкретно строително разрешително, за неговия парцел, за неговата сграда, щом като тя попада в параметрите, които вече са разрешени за цялата зона. И целта е наистина да имаме възможност за един-два месеца да излизат документите за разрешително за строеж.

Водеща: Министър Стоянов, като споменахте преди малко инвестиции в България, имахте и среща в Германия, знаем за германска компания, която планира да инвестира, да направи сериозна инвестиция у нас. Каква е тази инвестиция?

Никола Стоянов: Инвестицията е във възобновяема енергия. Фотоволтаичен парк от вид, който до момента в България няма. Компанията на практика е взела решение, тъй като те вече дори пуснаха прессъобщение, че ще инвестират над 1 милиард евро в България. Ще бъде в Северозападна България. Вчера отново имаха среща с няколко от моите колеги министри, именно за да обсъдим какъв точно е пътят, за да се случи тази инвестиция, тъй като междувременно за абсолютно същия вид инвестиции имаме интереси и от Франция, и от Китай. Тоест това няма да е последната. И става дума все за огромни инвестиции. Имайте предвид, че 1 млрд. евро инвестиция до момента в България единична не е имало. По време на строежа ще се открият, разбира се, няколко стотин работни места, но после и при поддръжка на съоръжението. Тъй като в случая става дума за голяма индустриална група от Германия, това е техният първи проект тук, но като си говорихме, веднага излязоха идеи за други проекти, евентуално отваряне на производство, стига да са доволни. Те за момента са много доволни от подкрепата, която получават от българското правителство, но очакват да видят няколко крачки да направи проектът напред, за да се убедят…

Водеща: Тоест отварят се възможностите за инвестиции в България.

Никола Стоянов: Да, има много голям интерес. И ние се опитваме всячески да отговорим на този интерес с нещата, които очакват от нас инвеститорите.

Водещ: Министър Стоянов, така като ви слушам, оставам с впечатление, че всички искат да дойдат в България, да инвестират, да работят в България. Защо обаче на практика не виждаме чак толкова много инвестиции? Къде е пробойната?

Никола Стоянов: Дали са всички, не мога да кажа, но страшно много компании искат да дойдат в България. Процесът по инвестиране е все пак дългосрочен, той не от днес за утре.

Водещ: С какво им харесваме чак толкова много?

Никола Стоянов: Причините са няколко. Едната – по отношение на западните компании, те искат да се върнат по-близо до дома. Това не е свързано с България, просто покрай пандемията от Ковид-19, прекъснатите вериги на доставки, политиката за нулев Ковид в Китай, много от компаниите видяха, че това, което имаш, е само това, което имаш вкъщи. А Европейският съюз е вкъщи за тях, България е част от ЕС. Разбира се, с данъчната си политика, с това, че е близо до тях, но и с енергийната си стабилност, сега с добрите цени на енергоизточниците, но най-вече с тяхната наличност. Защото някои държави в Западна Европа, много големи икономики са притеснени въобще дали ще има налична енергия тази зима. Тъй че причините са много. Ние към тях искаме да добавим и една добра подготовка и подкрепа от българското правителство, а именно готови индустриални зони, бързи процедури, халета под наем, в които те веднага могат да стартират дейност и после като си построят тяхната сграда, да се прехвърлят. Тези неща, ако ние успеем да ги направим, наистина интересът е много голям и ще може да привлечем буквално вълна от инвестиции.

Водеща: Предвиждат се и проекти за инвестиции от Гърция. Там какво се планира?

Никола Стоянов: С Гърция по-скоро, освен съвместни инвестиции, които правим на ниво транспортна свързаност, енергийна свързаност, обсъждаше се, разбира се покачване капацитета и на интерконектора от 3 на 5 милиарда кубически метра…

Водещ: Това ще стане ли?

Никола Стоянов: Да, абсолютно, беше решено. Там трябва допълнителен компресор в една от станциите да се монтира.

Водещ: Кога можем да очакваме… Това са доста количества, които ние имаме нужда от тях.

Никола Стоянов: Това е капацитетът. Ние трябва да имаме договор за количества, за да ги получим. Но това е капацитетът на самия тръбопровод. От техническата страна, доколкото разбрах, около година и половина е необходимо. Но сега се взеха решенията, за да се инвестира в допълнителен компресор, който да повиши налягането в тръбата и това да позволи да се качи обемът. Междувременно посетихме и Ревитуса, където е LNG терминалът. Даже имахме късмета да видим точно разтоварване на кораб, който беше с газ за България. През цялото време колегите от „Булгаргаз” участват на търгове за слотове тъй като ключовото в момента да се намерят достатъчно слотове.

Водещ: Да, обаче „Булгаргаз” пък иска 18% повече за месец декември.

Никола Стоянов: Да, възможно е. Цените обаче и с тези 18% ще се задържат на много добри нива. Имайте предвид, че преди няма и два месеца на срещи с бизнеса, те ни казаха, че таванът, на който газта ги интересува, е 250 лева. За ноември месец газта беше сто двадесет и няколко. Сега дори с увеличението ще е 150, което е много по-добро от очакванията, които имахме преди два месеца.

Водещ: Финален въпрос. Готов ли сте да останете министър на икономиката, ако се наложи и нямаме редовно правителство?

Никола Стоянов: Не съм мислил въобще по въпроса. В момента политическата неяснота за съжаление е такава. Аз съм поел отговорност за този пост и ще стоя докато се налага. Но наистина, силно се надявам да има редовно правителство, защото политическата нестабилност е единственият ни проблем по отношение привличане на инвестициите.

Водеща: Добре, благодарим ви много за това гостуване. Министърът на икономиката в студиото на „България сутрин”.

Споделете