Интервю на министъра на икономиката Емил Караниколов за сп. Икономист
Заеми срещу дялово участие и гаранции на частни вложения са възможни финансови продукти на държавната банка, които да подпомогнат процеса, казва министърът на икономиката Емил Караниколов
– Г-н Караниколов, подготвяте изграждането на индустриални зони в Стара Загора, Кърджали и Ловеч. Казахте, че този път подходът ще е друг – първо ще бъде изградена инфраструктурата, след това ще се търсят инвеститори. Кога ще стане и колко ориентировъчно ще вложи държавата?
– Развитието на индустриалните зони и създаването на нови е много важен аспект от успешното стимулиране и привличане на инвестиции и подобряването на бизнес средата. Основната ни цел е не да обособим определено парче земя, а терен с добре изградена инфраструктура пътна, комунална (електричество и вода), включително транспортна, за да бъдат потенциалните инвеститори максимално облекчени при стартирането на дейността си.
– Коя от зоните е в най-напреднал стадий?
– В Кърджали вече бе подписан Меморандум за сътрудничество между областната администрация и „Национална компания Индустриални зони” ЕАД за реализирането на проекта. Теренът там е с обща площ от 105 декара и с отчасти изградена довеждаща инфраструктура. Имаше среща и в Стара Загора с местната власт и представители на бизнеса, на която бе обсъдено създаването на модерна индустриална зона, с която да бъдат привличани качествени инвеститори. Бихме искали да има по няколко терена за тази дейност, както е например в Ловеч, за да може и инвеститорите да кажат кое е най-добро за тях.
– Не сте ли обмисляли нещо като „ирландски” вариант – вие да насочвате инвеститорите към зоната, която е най-подходяща за тях?
– Не, още сме далече от този модел. Засега те избират, а наша работа е да им създадем максимално добри условия. На въпроса за необходимите инвестиции за изграждането на инфраструктура – засега не можем да остойностим работата, защото на повече от местата дори не са определени районите, където ще се развива съответната индустриална зона.
– Твърдите, че вече има проявен инвеститорски интерес към зоните. Къде той е най-голям, може ли да назовете някои от компаниите?
– Първите ни стъпки в Кърджали и Стара Загора имаха резултат, като дори на този етап вече имаме индикации за интерес от страна на български и чуждестранни фирми. Турски и гръцки инвеститори имат интерес към индустриалната зона в Кърджали, става дума за производители на компоненти за автомобили. Бе проведена и среща с конкретен инвеститор с годишен оборот от 100
млн. евро, който работи на няколко континента и е проявил интерес към капиталовложения в региона. Очакваме през септември да можем да конкретизираме и имената на тези компании, защото засега те предпочитат конфиденциалността.
– Как се развиват вече изградените индустриални зони?
– Отчитаме голям интерес към индустриалните зони в София и Бургас, зоната във Видин пък е на р. Дунав, която е речен коридор за много европейски страни.С министъра на транспорта обсъдихме плановете за изграждане на интермодален терминал в икономическата зона София – Божурище. Нарастващият брой на инвеститорите в нея създава необходимост от изграждане на нови транспортни връзки и подходи. От ключово значение за привличане на инвестиции в тази зона е изграждането на обществени транспортни връзки, които ще направят Божурище по-достъпна като работно място. Близо 1100 са работните места, които осигуряват инвеститорите там, като по-голямата част от тях са за висококвалифицирани технически специалисти.
– Казахте, че ще инициирате нормативни промени, които да доведат още инвеститори? В същото време парите, които се предвиждат за качествени инвеститори, със сертификат, са малко над 5 млн. лева, които досега не бяха достатъчни, особено когато става дума за инфраструктура, която не е евтина?
– Изхождаме и се учим от опита на Чехия, където се справят много добре. По принцип обмисляме възможност за допълнителен бюджет, защото действително инфраструктурата е много скъпа.
Тук, ако е необходимо, и Българската банка за развитие ще подпомага процеса. Тя може да изготви адекватни за техните нужди финансови продукти и да поеме завишения риск, при положение че проектите отговарят на определени критерии -завършено образование, одобрена идея и др. Банката може да приема за обезпечение дялове/акции с предоставяне на опция за обратно изкупуване от страна на кредитополучателите. Може също да създаде платформа, на която да се подават проектите, от една страна, от друга страна, да е като „каталог” на вече одобрените и сертифицирани такива, което да позволява на други институционални инвеститори и/ или частни инвеститори да закупуват дялове от тези проекти и/или да им отпускат заеми, които вече ББР да гарантира, а защо не и да е един от самите инвеститори.
В Белгия държавната администрация в партньорство с КВС Bank гарантират трансакциите след процес по качествен контрол на всеки проект, а държавата предоставя „данъчен кредит” – инвестираните пари не подлежат на данъчно облагане.
И още веднъж да кажа – до момента от срещите ми с всички инвеститори и дипломати напоследък виждам, че България е изключително привлекателна за тях.
– С какво?
– На първо място, данъчната ни система безспорно, тъй като корпоративният данък е сред най-ниските в Европа. Бонус за нас е фактът, че имаме висококачествени специалисти в различни области, за съжаление, не много на брой. Разбира се, аз се надявам скоро да имаме толкова много инвеститори, че те да започнат конкуренция помежду си за всеки служител, специалист, а това води след себе си по-добри условия на труд и по-добри възнаграждения. Това пък реално ще доведе до по-висок жизнен стандарт на хората.
– Каква политика ще води държавата за насърчаване на микро-, малките и средните предприятия, чийто живот сега според статистиката е ограничен до около 5 години?
– Смятаме да използваме по-пълноценно ресурса по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”, като значително облекчим тяхната дейност. Срещу 2 заявления от тяхна страна – за участие и декларация, че фирмата не е в несъстоятелност или ликвидация, да отпускаме на такива фирми ваучери до 30 хил. лева. С тези пари те ще могат да закупуват машини и съоръжения за дейността си, да въвеждат норми, с които да сертифицират дейността си по европейските стандарти, да вписват патенти.
Допълнително през тази година със средства по оперативната програма ще бъдат финансирани стартиращи компании в най-рисковите фази от техния жизнен цикъл. За да намали негативната тенденция от 95% ликвидирани стартъпи, Министерството на икономиката ще фокусира ресурса върху развитието на жизнеспособни стопански инициативи.
– Споменахте Българската банка за развитие (ББР). Вече под Ваше ръководство ли е?
– Все още не е под мое ръководство, но съм бил член на Надзорния съвет на ББР известно време преди няколко години и имам представа от дейността й. Съвсем скоро ще имаме и пълен анализ за цялостната дейност на банката.
– Смятате ли, че е необходимо да се деконцентрира пряката кредитна дейност на банката?
– Това ще покаже анализът, но при всички случаи директните кредити трябва да са насочени към малките и средните предприятия, микропредприятията, ако щете. И то не толкова като търговски кредити.
– Да, но в момента близо 90 на сто от преките кредити на ББР са за около 20 от големите й клиенти?
– Това е факт, за съжаление, но от тук насетне ви уверявам, че Министерството на икономиката ще работи в посока предотвратяване на подобна практика. Ето, говорихме и с Китайската банка за насърчаване, те също са готови да отпускат кредити. Има възможност и мислим в бъдеще ББР да стимулира взимането на кредити при по-ниски от пазарните лихви за малките предприятия, включително и от други банки. Нека обаче първо банката да дойде под наше управление.
– Как смятате да стане това, ще се наложи ли таван или ограничения за кредитите, отпускани на големи компании?
– Това е въпрос, който трябва да намери своето решение, и е възможно да обсъдим въвеждането на лимит за тях. Но това ще стане, след като видим одита и анализа. Нека да разберем при така завареното положение как вече раздадените кредити се обслужват и какво следва от това.
– Те може и да се обслужват, но ББР не беше създадена с цел да кредитира бизнеса на големите компании, за които има други търговски банки?
Да, не това е търсеният ефект за икономиката. Целта, с която тя е създадена, е да кредитира малките и средните фирми, които би трябвало да са в основата на българската икономика. Затова ще направим всичко възможно да променим досегашната практика.
– Говорим за контрол. Вие казахте, че ще инициирате нормативни промени, които да направят концесионния и следприватизационния контрол по-ефективни. Каква е Вашата цел?
– Големият проблем при приватизацията основно е до 2002 г., когато е допускано т.нар. кухи дружества, включително работническо-мениджърски дружества (РМД) без активи, да придобиват държавна собственост. При такава ситуация не можеш да насочиш контрола си върху приватизираното дружество, а към РМД-то, което няма активи и съответно няма и последствия от санкции при неизпълнение. Типичен пример в това отношение е приватизацията на „Кремиковци”, закупено от т.нар. кухо дружество, без активи и резултатът е налице предприятието вече не съществува. Водили сме дела и сме осъдили купувача „Дару Метал” за 400 млн. лева, имаме изпълнителен лист, но липсва актив, срещу който да насочим това вземане. Тези фирми са били с преференции дори пред стратегическите инвеститори.
По този повод говорих с един голям „приватизатор”, който ми каза: „Такава печалба няма никъде по света даваш 1 лев и утре, като го нарежеш, печелиш 100″. Такъв бизнес няма. Подобна практика отказва стратегическите инвеститори.
– Приватизация вече няма, но държавни активи все още има. Как ще се развива този процес в бъдеще, само през фондовата борса?
– Това е класическият модел и затова искаме да насърчим компаниите да станат публични дружества, като се листват на борсата. Затова предвиждаме и на тях да отпускаме ваучери до 100 хил. лева, с помощта на които да изготвят книжата си за БФБ, включително и проспектите за публично предлагане. Надяваме се моделът да проработи.
– Какво очаквате да се промени с новия закон за концесиите?
– Той ще обедини два закона – за концесиите и за публично-частното партньорство, по който няма създадено нито едно партньорство.
Смятаме да създадем звено от досегашната Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) и органа по концесиите – в Министерството на енергетиката сега и в ресорните министерства, с приемането на новия закон. В схемата АПСК ще упражнява административен контрол по изпълнението на функциите по концесионирането и самата концесия.
– Наскоро завърши проверка, разпоредена по Ваша заповед на обектите от закрития уранодобив. Какви са резултатите?
– На много от обектите са изградени мониторингови системи сонди, които следят ежедневно за състоянието на подпочвените води. Все пак да уточним, нашите структури не следят състоянието на питейната вода, защото то се следи от РИОСВ и районните здравни инспекции. Затова обмисляме сега вариант навсякъде, където има обекти на уранодобив, да бъдат изградени системи за наблюдение, защото водата винаги си намира път, а състоянието на почвите също е важно, дори и наблизо да няма водоизточник за питейна вода. Ако в земята изтече замърсена радиоактивна вода, това ще се отрази и на хората. Когато не сме наясно къде и какво става, рискуваме здравето на хората. Още повече че докъм 2000 година на обектите, в които не са засичани изменения, няма и системи за наблюдение.
– Колко би струвало това, като знаем, че тези обекти са над 200?
– Това е приоритет за българската държава, затова при всички случаи тези системи ще бъдат изградени, независимо от цената. Доколкото съм информиран, във финансирането на дейността ще се включат и европейски програми, свързани с управлението на този ресурс. Досегашният бюджет на дружеството „Екоинженеринг”, което се занимава с консервирането и контрола на закритите рудници, е нищожен, затова оптимизираме дейността на всички дружества в тази система – намаляваме броя на членовете на Съветите на директорите, в някои случаи направо ги махаме, като оставяме само изпълнителен директор. Ще очакваме и по-пълен анализ, който да ни даде възможност да управляваме изцяло ефективно тези ресурси.
– Тоест пълна и окончателна консервация не съществува?
– Не, не съществува. Особено там, където е имало стари обекти и мини, както и геоложки проучвания, положението е изключително неприятно, има и инциденти, което е недопустимо. Затова се придвижва и законопроект, който криминализира добива в тези обекти.