Водещ: Икономика и растеж в кризата – затова продължаваме разговора в нашето студио. Планове без много точни и ясни сметки, скандали на всяка крачка. Какво да очакваме още от служебния кабинет и особено в сектор Икономика, важните мерки, които очакват и бизнеса. За всичко това ще питаме сега министър Никола Стоянов. Здравейте, добро утро!
Никола Стоянов: Добро утро.
Водещ: Очевидно ще влезем в новата година със стар бюджет, ако не се сформира набързо кабинет и много набързо не се приеме от тях бюджета, но очевидно ще се случи много сложна това. В криза как звучи обаче?
Никола Стоянов: Ами, звучи, че ролята на Министерство на икономиката е още по-важна, така че да осигурим повече приходи в бюджета в тези трудни времена. И истината е, че да, финансовата част е доста сложна, но икономиката има много възможности в момента и се надявам силно този път да не ги пропилеем.
Водещ: Но мненията са някак в двете крайности. До това, чухте и преди малко, може би, Симеон Дянков – това е едно правилно решение, не трябва да се чупи държавата, и да се раздава на калпак, и да се наддава и прочие – все изрази, за които говорихме. В крайна сметка сме в криза, трябва ни нов бюджет, за да се справят и домакинствата, но и бизнеса.
Никола Стоянов: Идеалната ситуация е, разбира се, да имаме редовно правителство, то да има възможност да състави бюджета такъв, какъвто го вижда с политиките, на които те залагат. В тази ситуация, обаче, аз подкрепям становището, че трябва да се внимава изключително много, да не счупим бюджета и държавата и когато няма пари за всички в крайна сметка, в такава по трудна финансова ситуация, трябва да сме по-умни и наистина да помогнем на тези, които имат нужда. Всеки ще трябва да понесе част от натоварването и сложността на ситуацията, разбира се, но да го понесе така, че да оцелее и да може да се развива.
Водещ: Министър Стоянов, на Вас как ви звучи вече очевидната заявка за това, че дори и парите по Плана за възстановяване и устойчивост няма да отидат по проектите, за които трябва да отидат, а ще отидат за социални плащания, за закърпване на дупки, направо дефицита за 2023 г.?
Никола Стоянов: За това има Министерски съвет, има различни министри и всеки в крайна сметка гони различни задачи, макар и да сме един отбор. От гледна точка на Министерство на икономиката, разбира се, аз гледам да съм гласът на бизнеса в това правителство, и още от първия ден и с работодатели и синдикати обсъждаме всичките техни идеи, и като министерство подкрепяме това, което считаме за възможно. За нас, разбира се, е много важно тези пари да отидат за подкрепа на бизнеса, за проекти, които да са инвестиционни и в крайна сметка, които да водят до повече приходи и развитие на икономиката на държавата. Министерство на финансите са тези обаче, които имат цялата картина и които могат да преценят какво е възможно в момента и какво не.
Водещ: Ако направим една равносметка, сгрешен ли беше нашия подход като цяло, не се ли помисли за едни дългосрочни проекти за инвестиции в бъдещето, вместо да се вземат едни пари, наистина, за възстановяване?
Никола Стоянов: Мисля, че е лесно сега да се обръщаме назад и да казваме сгрешен или не е сгрешен. Аз лично като човек гледам винаги напред, каквото е направено е направено, вече не може да го променим. Трябва да видим в тази ситуация в момента как да направим най-доброто.
Водещ: Но нещото, което, за което и вие работите, е да се промени начина по планиране и управление на индустриалните зони, а това е част от финансирането по Плана за възстановяване. Каква по тази тема?
Никола Стоянов: Много ни се иска да променим начина, по който привличаме инвестиции в България. Отминаха времената, в които просто искахме инвестиции. Сега трябва да гоним качество на тези инвестиции, качеството на създадените работни места и повече добавена стойност в България, за да расте икономиката и да има повече пари именно за всички дейности социални и т.н., които в момента широко се коментират в обществото. От една страна, там основно два са така инструментите, които искаме по отношение на индустриалните зони да направим. Едното е да се обърнем конкретно към инвеститори, които ползват ресурси, на които България е богата в момента. България нетен износител на много ресурси, много видове метали. Държавата ни, макар и малка, е богата на природни богатства и искаме фокусирано да се насочим към привличане на такива инвеститори. И в момента работим и с Минно-геоложката камара, на практика идеята ни е да нанесем карта на природните богатства в България, върху нея карта на предприятията, които ги преработват до метали в момента и до други суровини, оттам ЖП картата на България да нанесем и най-отгоре да нанесем картата с безработицата по региони, така че да идентифицираме две места в България за индустриални зони, които да са специализирани за компании, които ползват метали и суровини, добити в България. Това е единия път, по който вървим, а втория път, който ни е много важен е да почнем малките населени места, да ги вдигаме, да дадем алтернатива на хората, които живеят там за работа. И дай Боже през този проект, той трябва да е дългосрочен, устойчив, силно се надявам всички политически партии да застанат зад него, да почнем да връщаме българите от чужбина. Там идеята ни е следната: инвестиции в по-малки индустриални зони, нова писта, така да се каже, в Закона за насърчаване на инвестициите, която да е обърната към по малки инвестиции и – 30-40-50 работни места до 100 работни места. Тъй като не считам, че е възможно изведнъж с много голяма инвестиция в обезлюдени райони да се обърне колелото, това ще бъде дълъг процес, но ако всяка година в град като Видин успяваме да привлечем три компании, отварящи работни места по 70-80-100 работни места, това е реалистично. Те могат да намерят толкова хора там, които да работят. И аз ви гарантирам, че ако това стане устойчива тенденция, след 5 години много българи ще се приберат, за да работят по родните си места т това е целта ни.
Водещ: Споменахте Видин. Всъщност на какъв принцип ще се обособяват тези индустриални зони?
Никола Стоянов: Принципът ще е следният, тъй като в момента ситуацията в Европа е такава, че дава огромен шанс за България да привлича нови инвеститори, интересът е много голям и покрай тенденцията след ковид за /…/ и сега покрай енергийната криза там и енергийната стабилност на България тази зима. Тоест ние искаме да сме бързи. Затова пуснахме към Националното сдружение на общините в България, пуснахме запитване към всички общини, като сме задали критериите какви терени търсим. На първо място терена вече трябва да е УПИ, да е над 300 декара, тъй като това е минимално по Закона за индустриалните паркове или над 100 за специализирана зона, да има инфраструктура готова. Където намерим такива парцели, вече ще сравняваме в кой град, нали, е по-висока безработицата, къде по чисто държавнически причини – искаме някой регион приоритетно да бъде развит, който в момента изостава най-много. И там Националната компания Индустриални зони ще инвестира в заедно с общините, това вече е практика, да създадат обща индустриална зона. Националната компания има страшно много опит в маркетинга и разработването.
Водещ: Кога ще се случи всичко това? Някакви срокове дадохте ли на общините за това кандидатстване?
Никола Стоянов: До средата на следващата седмица ще искаме резултат от тях, отговор кой какви възможности има като парцели, за да започнем конкретните разговори и междувременно с вицепремиера Пеканов говорим как част от парите по Плана за възстановяване, които са предвидени за индустриални зони, да бъдат насочени за там, тъй като те ще са по-малки зони и няма да трябват чак такива големи средства. Но мислим, че е много важно да започне този процес и аз съм уверен, че това би довело до много ползи.
Водещ: Вие преди малко се поправихте, като казвате по политически признак, но ще върна този термин във въпроса си, защото догодина се задават местни избори. Някак си и сега винаги може да се каже – ами те дадоха там да се прави, защото кмета е такъв, а пък трябва втори, пети, десети мандат да спечели и така нататък.
Никола Стоянов: Сетихме се и ние за това. Истината е, че така сме формулирали критериите, че сме сигурни, че няма да има много парцели, които да ни предоставят и по-скоро всички парцели, които ни предоставят, които отговарят на тези условия, ние с всички ще можем да работим и по този начин никой няма да може да ни обвини, че по някакъв начин има някакъв политически уклон.
Водещ: Нещо друго, което искам да доизясним. Споменахте природните богатства – практиката обаче у нас за даване на дълги концесии за това не е много добра, така ще се изразя, или – има и лоши практики, да кажем. Назад във времето имаше и партии, които искаха разваляне на концесионни договори, ние да си управляваме природните богатства, само и единствено, да не се дават на частни ръце и прочие. Сега как ще се случат нещата?
Никола Стоянов: Аз мисля, че няма нужда да откриваме колелото. В цял свят този бизнес отдавна е изяснен как работи. Няма нищо лошо в дългите концесии.
Водещ: Няма нищо лошо, но какво печели държавата?
Никола Стоянов: Важно е какви условия са заложени. В цял свят се дават дълги концесии. Между другото и сега, откъдето се връщам – Саудитска Арабия и оттам има интерес точно за минни концесии. Няма лошо в дългите концесии, просто при преговорите държавния интерес трябва да е защитен и условията вътре да отговарят на нашите интереси, разбира се.
Водещ: И естествено за държавната такса говорим – тази, която прибира държавата след това, защото понякога…
Никола Стоянов: Не е само това, таксата е един от компонентите в един договор. Разбирам, че много хора гледат на това какви пари годишно дава концесионерът, но не е само това. Много е важно какви инвестиции той прави в това предприятие, колко работни места отваря, какви са нивата на заплащане на тези работни места. Приходите оттам са много по-големи, отколкото от концесионни такси.
Водещ: Казахте, че се връщате от Саудитска Арабия и оттам има сериозен интерес към българската минна индустрия.
Никола Стоянов: Да, връщам се вчера от Саудитска Арабия. Имах възможност с няколко техни министри да се видя и интересът беше много широк и темите, които поставихме много широки. Една от тях е във връзка с тяхната визия 2030, която са приели за индустриализация на страната. Много им е интересна минната индустрия, тъй като те самите също са богати на някои природни богатства, имам предвид освен петрол и тези известните за нас, които знаем, търсят много българския опит, тъй като знаят, че България е традиционно силна в този сектор. Поканиха ни и януари месец, министърът на икономиката, който ще е тогава заедно с бизнес делегация, много искат да дойдат български компании с опит. Ще има много голям форум за минната индустрия. Те самите от една страна са готови с много облекчения или стимули за чужди компании, които биха инвестирали и биха взели концесии при тях за мини, но от друга страна и те са заинтересовани и проявиха интерес, пък, те тук в България да участват на търгове за концесии.
Водещ: За кои райони в България говорим?
Никола Стоянов: Не мога в момента да ви кажа, тъй като аз не очаквах, честно казано, този интерес от тяхна страна и се разбрахме допълнително да им пратя възможностите и реалната ситуация. По интересното, може би, за зрителите или освен този сектор набелязахме още няколко – земеделие, разбира се, и животновъдство. Там имах възможност, освен с министъра на индустрията и минералните ресурси да се видя най-голямата млечна компания, на която фактически предложих съвместна работа с държавното дружество ЕлБи, което от една страна знаете, че притежава лиценза за бактерията за българско кисело мляко, в този район ние нямаме в момента лиценз за получател. Догодина правим 50 години много успешна история с Япония и компанията Мейджи, знаете, търсим възможности и в други региони на света. Интересното там е, че същата компания вече внася българско сирене и го продава на пазара в целия залив. Точно така започваха продажбите под името България, дори на българско краве сирене. Вкусът много им допада, кисело мляко, така, дори в детайли стигнахме, че малко им е кисел нашия вариант и искат по-неутрално и аз ги информирах тук, че имаме много хубав Институт за киселото мляко, научен, така че вкусовете ще могат да бъдат поправени. И всъщност ги поканих и очаквам делегация от тяхна страна. Говорим си за съвместна инвестиция за голяма кравеферма, тъй като в момента в Европа има недостиг на мляко. Така че, ще се опитам наистина на това държавно предприятие, специално, да му вдъхна нов живот с такава съвместна работа.
Водещ: Не звучите ли, обаче, твърде оптимистично, г-н Стоянов? Не са малко хората, които ще кажат – то през годините различни процеси почти ликвидираха в дадени райони земеделие и животновъдство, а пък сега ние ще се разрастваме към Саудитска Арабия.
Никола Стоянов: Това, че е ликвидирано мен не ме плаши. Където е текло, пак ще тече. Ние имаме условията, имаме идеалните условия – хората отглеждат кравите в пустинята на климатик, в сградите и те не излизат. Отглеждат люцерна в Бразилия, в Украйна са имали огромни масиви.
Водещ: Да, но тук младите хора искат да станат ИТ специалисти, а не кравари.
Никола Стоянов: Това е много хубаво също, но не всички могат да станат ИТ специалисти. Хубавото при кравефермите специално е, че е изключително автоматизирано и няма нужда от много работни места, за да се гледат от крави, което за България плюс в момента.
Водещ: Нещо повече, в предварителния ни разговор казахте, че продължават срещи, включително и с немски инвеститори в нашата страна.
Никола Стоянов: Ами да, даже за това пътувах цяла нощ вчера, за да се прибера навреме да посрещна много голям спортен гигант немски, с който си говорим и се срещнахме преди около месец. Представих им вчера Тех парка, бяха впечатлени наистина от София Тех Парк. Благодаря и тук, и на колегите от Министерство на иновациите.
Водещ: Какво ще правят те?
Никола Стоянов: Те отново търсят възможности и обмислят това да открият ИТ център в България, който да съпорта целия им бизнес по цял свят, глобалният им бизнес. Именно те са харесали българските таланти и особено вчера бяха наистина впечатлени и съм сигурен, че е въпрос на време те да дойдат в България.
Никола Стоянов: Започнахме разговора леко реалистично към песимистично, вървим към оптимизъм и това е много хубаво, защото като си говорим за кризата, някак си български бизнес, може би, се справя въпреки, а не с помощта на… или?
Никола Стоянов: Българският бизнес стана изключително устойчив в последните 30 години и факта, че държавата много често сигурно е пречела, за помощ рядко става дума, така че те са устойчиви на кризата. В момента за пореден път имаме шанс наистина да направим икономически скок в тази криза. Да, проблемите са много, но специално в икономиката наистина имаме възможност за много сериозни ръстове и дай Боже това да има устойчива политика наистина, защото така като ходя и в Саудитска Арабия, преди това и в Емирствата бяхме и на други места, една история на пропиляни шансове, защото от българска страна няма устойчивост в икономическите политики.
Водещ: Политическата криза, отразявали се?
Никола Стоянов: Разбира се, те ме питаха кога ще има правителство. За мен е трудно, тъй като те знаят, че аз съм служебен министър, сега се виждаме, формулираме теми, създаване на съвместна междуправителствена комисия и така нататък – теми, които са дългосрочни. Трудно е да говорим по тях. Аз единственото, което мога да направя в случая е, че ги уверих, че ще има абсолютна приемственост със следващия министър, така че всички теми, които са смислени и по които работим, ще бъдат продължени, за да не се притесняват и да могат спокойно да работят с нас.
Водещ: Освен за политическата криза, питат ли ви, наистина ли в страната ни има толкова много корупция, за колкото всички вече говорят?
Никола Стоянов: Честно казано никога не е била темата въобще повдигана.
Водещ: Защото аз се питам, наистина, кой инвеститор, който ще налее толкова много средства в една държава, която се слави с това?
Никола Стоянов: Ами хиляди са, така ще ви отговоря. Хиляди са. Днес имам също и среща такава, продължаваме инициативата „Закуска за инвеститори с министъра”. Днес е срещата с немския бизнес следващата седмица с френския, после американския и така нататък. Хиляди са компаниите, които са дошли в България и само като отговор на това, което питате и ще ви кажа, че проучване на Българогерманската камара сред немския бизнес в България – 100% от компаниите са отговорили, че са щастливи, че са дошли тук и отново биха го направили, което трябва да ви говори нещо. Условията в България за работа са страхотни за компаниите. Огромен е процентът на компании, които са щастливи от това, че са в България и другите го забелязват. Те си говорят помежду си.
Водещ: Ако сега фокусираме вече, обаче, за българския бизнес разговора, казвате той се справя въпреки всичко. Само че, в следствие на ковид, а сега и заради войната, той получава и компенсации. Какво ще се случи с тези компенсации, връщайки ви в началото на разговора за бюджета?
Никола Стоянов: Компенсациите трябва да продължат категорично за електричеството, тъй като това е и темата, която най-много притеснява българския бизнес. Лично аз ще настоявам до края на 23-та година тези компенсации да продължат. За газта, Слава Богу, колегите вършат много добра работа, и там се надяваме цените да бъдат задържани такива, каквито ще бъдат през ноември, а още по ниски от сегашните и да останат стабилни на тези нива. Това ще даде и глътка въздух на бизнеса ни. Така че, да, помощите трябва да продължат и те не са просто, за да се помага на бизнеса, те са, за да бъде конкурентен нашия бизнес, тъй като и другите държави помагат, трябва и ние да помагаме, за да бъдат нашите компании конкурентни. В момента имаме шанс да завземаме пазарен дял на много пазари, тъй като в Европа затварят компании поради липсата на енергия. Светът се преструктурира икономически и в момента има шанс.
Водещ: Само да си спомним, при предишното ваше гостуване тук говорихме да продължат компенсациите, но те да се случат по различен начин.
Никола Стоянов: Точно така.
Водещ: А не както досега по хоризонтала, а по вертикала, ако не се лъжа. И какво се случи с конкретиката вече?
Никола Стоянов: В щаба по енергетика работихме по такава формула. Тя е готова. Ще бъде така предадена и от вицепремиера Алексиев, който ръководи щаба към парламента. Силно се надявам да разберат, че ние нямаме против да помагаме на всички, ако имаше пари, но в тази ситуация, когато все пак бюджетът е под натиск, кризи и няколко кризи едновременно в цял свят, не само в България, трябва да действаме по умно, да помогнем наистина на тези, които имат нужда. Всеки спестен в момента е важен.
Водещ: По какви критерии?
Никола Стоянов: Ами критериите са много, разбира се – колко е енергоемко производството, как се движат цените на крайните стоки, които конкретната компания продава. Тъй като има компании, които – да, токът, много се е вдигнал, но и цените на техните продукти на международните пазари са се вдигнали и всъщност в момента реализират дори свръхпечалби, а ние им помагаме, финансирайки тока. Случаите са много. Колкото компании има, може би, толкова и частни случаи. Много е трудно да се обобщи и да се направи една рамка. Истината е, че беше много трудно.
Водещ: Затова ви питах за критериите, по които сте се обединили. Ще се гледа оборота им?
Никола Стоянов: Не толкова оборота. Въпросът е каква част от себестойността на продукцията им от енергия, как се движат цените на крайните им продукти. Просто, за да се установи наистина имат ли нужда или не. Специалистите, все пак, и от Министерство на енергетиката знаят какво трябва да се гледа. Огледахме го от много страни, заедно и с работодателските организации. Разбира се, трябва да се съобразим и с тренда и това, което и Европа казва от нас, трябва да се насочим и към спестяване, и към инвестиции във възобновяеми източници, тоест да стимулират компаниите да го правят това нещо.
Водещ: Тоест, ще се изиска ли това от тях – да се види правят икономии?
Никола Стоянов: Една от идеите е да бъдат подкрепени по-силно компании, които все пак инвестират в енергийна ефективност и възобновяеми източници, тъй като това е бъдещето.
Водещ: Кога реално ще се внесе и за разглеждане?
Никола Стоянов: Честно казано, не знам в момента какъв е планът, но предполагам в най-скоро време, то сигурно вече в неформални разговори се обсъжда, предполагам, но тъй като вицепремиера там движи нещата.
Водещ: Знам, че не е точно към вас. Погледнах преди разговора ни, обаче, отново има въпроси с прословутите двадесет и пет стотинки на литър на колонка – това е част от мерките, ако може да ни каже докога, защото май парите и там не са безкрайни?
Никола Стоянов: Както е гласувано от НС, там имаше определени пари, които са за тази мярка. МФ менажира целият процес и те знаят колко пари остават. В ръцете на новото НС е да решат ще се отпуснат ли нови средства, за да продължи мярката. Моето лично мнение и надежда е да продължи падането на горивата по скоро, така че тази мярка да се обезсмисли. Тя свърши своя много добър ефект през лятото и началото на лятото, когато цените бяха доста по високи, отколкото в момента. Силно се надявам, все пак, да може поне тази мярка в бюджета да си я спести, тъй като примерно паднат цените и не е необходимо да я има.
Водещ: Що се отнася до инфлацията и това как тя трябва да бъде овладяна, отново полярни мнения на специалисти в областта, трябва ли да слагат таван на цените на определени дори хранителни продукти важни? Таван за цените на газа се говореше, знаем, също така.
Никола Стоянов: Ами помните, преди два месеца се говореше много за таван на цените на газа. Днес вече никой не говори, тъй като цените на газа паднаха. Аз съм против такива мерки като министър на икономиката – непазарни с тавани на различни цени. Трябва да се работи за това да се създадат условия, цените да не могат да растат. Моето мнение лично е, че в последния месец, в който растеше инфлацията, данните, които излезнаха за септември и от октомври, ние вече ще видим, че този ръст ще спре. Той виждаме, че и се забавя, разбира се, както и очаквахме и мисля, че октомври вече числата ще са по-добри и в сериозна степен инфлацията, мога да кажа, че е овладяна през цените на енергийните носители. В момента, да, храните продължават, тъй като вече отминава летния сезон, разбира се. Това е традиционно зимата.
Водещ: Вие ще правите проверки, спекула някъде открихте ли с цените?
Никола Стоянов: Ами, аз изисках от Комисията за защита на потребителите, още в предишния вариант на ръководство, за да не стават спекулации по тази тема, те ми дадоха тази справка. Мисля, че от 798 проверки за спекула имаше буквално по 10 акта и то бяха за места, където някой е забравил да сложи цена по-скоро. Истината е, че не сме открили, но в ситуация като сегашната може да се очаква, така че проверките няма да спрат. Напротив. Особено сега в есенно-зимния сезон ще продължат с още по голяма интензивност.
Водещ: На финала на нашия разговор да обърнем внимание и за прословутото предложение да оказвам военна помощ за Украйна. Първо, все още ли няма искане и изобщо нищо не се е случило по темата за ремонт на военна техника?
Никола Стоянов: За ремонта не мога да кажа, тъй като ремонтите евентуално биха се извършвали в Терем холдинг, който е част от Министерство на отбраната и аз там не съм много запознат. Това, което имах възможност и преди да кажа военнопромишления комплекс, който е в Министерство на икономиката, производствени компании, държавни и в момента са обезпечени с договори за няколко години напред. Тоест дори и в момента парламентът да реши, че можем да изнасяме директно за Украйна, нали, тези договори биха могли да се случат след няколко години, тъй като производствените мощности в момента са натоварени на максимална степен.
Водещ: Нямаме възможност в момента да изнасяме директно за Украйна?
Никола Стоянов: Ако парламентът реши, може да бъде разрешено и ние на комисията по експорт бихме разрешавали такива износи. Просто реалното е така, че компаниите имат договори. Те имат производствен план и не само държавните, но и частните компании са така в момента, доколкото знам. Имат договори за поне 2-3 години напред.
Водещ: Някои от тези договори все пак доставят ли оръжие за Украйна?
Никола Стоянов: Възможно е, като съм имал възможност да кажа – възможно е през трети държави и през други държави тези оръжия да отиват там. Това е възможно.
Водещ: Добре, ще видим как ще протече гласуването в Народното събрание, буквално минута до финал на нашия разговор. Ще ви стигне ли време и за промени за Закона за инвестиции? Ние някак обобщихме намеренията ви в разговора до момента, но онези, които наистина вече трябва да получат одобрение.
Никола Стоянов: Когато си служебен министър само за три месеца е ясно, че много от нещата няма как да свършат за този период. Аз лично, опитът ми в администрацията говори за това, че когато се подеме обаче някаква смислена тема и останалите я подемат, има устойчивост в прокарването на смислени теми и силно се надявам, аз от моя страна ще дам всичко приемствеността да е много добра със следващия министър, така че той да продължи усилията и дай Боже в едно редовно правителство с добро разбирателство и в парламента мнозинство, което да го подкрепя, да бъдат прокарани тези така мерки, тъй като са много смислени според мен.
Водещ: Вие готов ли сте да останете министър до пролетта?
Никола Стоянов: Аз съм готов, на каквото ми кажат, но казвам ви го откровено във всичките ни разговори, които имам, особено в чужбина, Много би било добре за България да има редовно правителство. Няма какво да се лъжем.
Водещ: Очаквате ли скоро да бъдете изслушан в Народното събрание? Имаше заявка за всички министри с много въпроси.
Никола Стоянов: Готов съм по всяко време и по всички теми, така че, когато народните представители преценят, винаги съм там за тях.
Водещ: Може би това ще е първото „очи в очи” с Корнелия Нинова и БСП диалог, за това би било още по-интересно.
Никола Стоянов: Нямам никакъв проблем. Г-жа Нинова е била министър на икономиката и като колега аз имам най-добри чувства към нея, разбира се.
Водещ: Впрочем, ревизия на ревизията на ревизията, а когато вие си тръгвате очаквате ли да ревизират и вашето управление?
Никола Стоянов: С удоволствие. Аз, тъй като го очаквам от първия ден, съм правил само неща, от които да не се срамувам.
Водещ: Благодаря ви много за този разговор, господин министър.
Никола Стоянов: И аз ви благодаря!