Водещ: Министърът на икономиката ни е на гости. Добре дошли.
Никола Стоянов: Добре заварили.
Водещ: След като 20 стоки от 24 април до 30 юни, украински продукти, няма да могат да се внасят в България, но ще могат транзитно да преминават. И веднага възникнаха въпроси. Ще ми се да започна с най-елементарния потребителски въпрос – ако си внасяме евтино украинско зърно, няма ли да имаме по-евтин хляб, защото цената ще е конкурентна, респективно при спиране на вноса на евтиното украинско зърно няма ли да имаме по-скъп хляб?
Никола Стоянов: Абсолютно прав сте, това е логичен въпрос, който и вчера на Министерски съвет обсъждахме доста сериозно. И тук искам най-отговорно да заявя – ние ще наблюдаваме цените на едро. Ако се опитат в крайна сметка българските производители, заради които правим всичко това, за да ги защитим, ако се използва моментът, че вносът става по-малко, в опит да се вдигат цените отново, ние сме готови веднага да реагираме и отново да разрешим този внос.
Водеща: А това няма ли да е съвсем логично следствие – да се вдигнат цените при по-малки количества?
Никола Стоянов: Не, тъй като в момента – и това е причината да вземем това наистина крайно решение, че пазарът е наистина залят от стока. По данни на Министерство на земеделието в момента продукция за около 3 млрд. лева стои в хамбарите и в силозите на българските производители. Трябва по някакъв начин тя да бъде реализирана. Именно заради това спираме вноса.
Водещ: А тя не може да се реализира, така ли? Не може ли да се продаде другаде? Обясняваха ни преди това, че светът ще умре от глад, ако Украйна не изнася, сега изведнъж на Украйна ѝ казват – ами няма да изнасяш, защото всички си имаме достатъчно.
Никола Стоянов: Точно това е нашата борба. Не Украйна няма да изнася, напротив, ние продължаваме да подкрепяме Украйна. България няма да забрани транзита. Украйна може да си изнася, българската територия е на разположение за транзитни, по тези коридори на солидарност, каквато беше идеята в началото. Но да не остава в момента не само в България, а във всички пригранични държави. В момента пет държави сме, които сме в това положение. От другата страна на Европа внасят от Южна Америка, вместо украинското зърно да стигне до тях. Просто има проблеми явно в логистика, или в организацията, но тези коридори не сработиха, каквато беше идеята.
Водеща: Ще се върне към темата за цените с един пример от многобройните примери в социалните мрежи за такова народно творчество по темата. Наистина по-евтиният внос не означава ли по-ниски цени? Това, което правите в момента, не е ли обратния знак на всичко, което направихте… Не сте ли като Ален Рубер, който се качва до 99-ия етаж, и после доброволно слиза 10 етажа по-надолу? Защото това, което правите, не означава ли по-скъп хляб, по-скъпо месо, защото и фуражите са там?
Никола Стоянов: Категорично трябва да кажа – трябва да се търси баланс. Да, вие знаете, служебното правителство се бори особено активно последните няколко месеца и за овладяването на цените на хранителните стоки. Съзнаваме този риск, считаме, че в тези категории пазарът в момента е наводнен, което води до дисбаланси. За съжаление, въпреки че се внасяше на доста по-ниски цени много от тези стоки, ние не видяхме такова намаление за крайния потребител в крайна сметка. Да, има намаления – примерно при олиото – но не в такива мащаби. Сега категорично ще наблюдаваме много внимателно. И ако цените тръгнат на едро, веднага сме готови да го разрешим, защото съзнаваме този риск, който казвате. И разчитаме българските земеделски стопани и производители да разберат – това го правим за тях и разчитаме на тяхната лоялност да не използват момента за спекула.
Водещ: Аз като потребител мога ли да попитам – кой спечели от онази далавера с олиото? 7 лева, че и 7,65 помня, а пък в същия момент вие казвате, че много евтина е цената, при която влиза слънчогледът. Тук имаше ли някой, който купува много евтин украински слънчоглед, много евтин, а продава накрая на рафта за 7,65?
Никола Стоянов: Със сигурност мога да ви кажа едно нещо – печели някой по веригата. Когато суровината е евтина, а крайният продукт е скъп, някой по веригата печели,а губят българските потребители. Без да навлизам в подробности.
Водещ: Навлезте. Кой спечели тогава – производители на зърно или производителите на олио?
Никола Стоянов: Преработватели, търговци по веригата. Без да посочвам конкретно някой, но от слънчогледовото семе до олиото в магазина, те са по веригата.
Водеща: А може ли като цяло да се приеме, че част от проблема е именно желанието за спекула? И че всъщност в хамбарите има и от онова жито, и въобще зърно, което е задържано в очакване на по-високи цени, които не се случват, и сега там са и тази продукция, и украинската продукция, и всъщност зад всичко това стоят пак хората с майбасите.
Никола Стоянов: Има много фактори. Но имайте предвид и следното нещо – първо, България направи огромна грешка миналото лято, когато спря износа на зърно. Загубихме тогава традиционни пазари, бяха спрени френски, испански кораби, тук вече натоварени да тръгнат. Около един месец не се изнасяше зърно. Горе-долу толкова са количествата, които по това време на годината се изнасят за един месец, които в момента са в хамбарите на производителите. Същевременно обаче трябва да имате предвид следното нещо – примерно при слънчогледовото семе, то се насочва към България, тъй като в България има сериозни мощности за преработката му. Не може всяка държава да го вземе и да го преработи, просто защото повечето нямат такива мощности. България е голям производител, съответно има и големи мощности за преработка. Затова се насочва насам и там е основният много голям проблем.
Водещ: Сега може ли да поскъпне себестойността на олиото?
Никола Стоянов: Ние ще следим. Ако поскъпне, просто ще реагираме. Разчитаме, че даваме шанс на българските производители да могат да пласират тяхното слънчогледово семе, тъй като при него и съхранението не може да продължи много дълго и е критично следващите месец и половина българските производители да могат да освободят място за новата реколта.
Водеща: Може ли да се стигне до ревизия на вашето решение още сега? Защото гледах резултатите от тази онлайн на министрите на икономиката – ЕК предлага 100 млн. евро още подпомагане за засегнатите икономики, както и да спре украинския внос на – вие ще кажете – слънчоглед, живот, какви още четири вноса, които са жизненоважни за нас. Това може ли да промени вашата позиция?
Никола Стоянов: В момента ежедневно преговаряме. Трябва да знаете, че още по празниците, след първото решение на Полша всъщност да спре вноса, веднага нашите експерти анализираха ситуацията, заедно с Министерството на земеделието, и подготвихме този акт, който вчера Министерски съвет прие. Въпреки това ние оставаме на твърдото мнение, че търсим общоевропейско решение, преговаряме за такова. И в момента, в който има такова, най-вероятно необходимостта от акта, който приехме вчера, ще отпадне и той ще бъде отменен.
Водещ: Ако дадат още пари?
Никола Стоянов: Не е въпросът в момента в парите толкова, по-важно е пазарът да започне да функционира нормално. Загубите биха били милиарди. Тези 100 млн. за пет държави, дали ще ги дадат или не, те по никакъв начин не покриват загубите на българските производители.
Водещ: Кажете глобалната картина как си я представяте? Казвате, че в тази част на Европа – коя имате предвид – Португалия, Испания?
Никола Стоянов: Другият край на Европа – ами да, те имат нужда от зърно, а в момента не стига до тях въобще, а приграничните държави са наводнени.
Водещ: А сега какво очаквате да стане?
Никола Стоянов: Очакваме в нашите държави да не остават вече тези продукти, които са в списъка, а те транзитно да преминават към останалата част на Европа. Освен това от ЕК се ангажираха, имат среща, мисля, че е в петък още, със Световната организация по изхранване на човечеството, да се помогне точно – идеята беше – на пазари и в Северна Африка и т.н., които разчитат на това зърно.
Водещ: Обясняваше се как ще умре от глад половин континент, ако няма украински…
Никола Стоянов: Точно така, само че в момента то не стига до тях. Идеята на създаването на коридорите не работи, усъвършенстваме в момента схемата, за да може наистина да стигне до нуждаещите се пазари, а не тук да се конкурира с местните производители.
Водещ: През България кое ще минава сега, според вас, за коя държава ще е?
Никола Стоянов: Абсолютно всичко ще бъде разрешено да минава през България?
Водещ: На практика къде ще отива?
Никола Стоянов: Украйна има своите пазари. Идеалният вариант е да стига до някое пристанище и да излиза и от ЕС.
Водещ: До Гърция, така ли? Това ли си представяте?
Никола Стоянов: Именно, да. И от там да може и към Северна Африка и т.н. – други традиционни пазари за Украйна, които те нормално са достигали, разбира се, през пристанищата си на Черно море, които в момента не функционират.
Водеща: Един въпрос, който е много важен от потребителска гледна точка. Спекулира ли се според вас с темата за качеството? Защото периодично се появяват такива внушения, включително от хора, които са овластени? Нямам предвид само тези твърдения – дете се натрови с украински яйца – абсолютни някакви хибридки. Но ето какво каза министър Гечев вчера: Включително има сериозни опасения от съседни държави по отношение на фитосанитарните качества на редица от продуктите. Знаете, че някои от държавите имат унищожена продукция, имат положителни тестове за неразрешени в ЕС препарати. У нас има ли някакви доказателства за проблем с качеството? БАБХ казали ли е, че има проблем с това или с друго, та да се говори по този начин?
Никола Стоянов: За да разберете каква е ситуацията, ще ви отговоря така: Първо, в ЕС има констатирани проблеми. проблемите са с отделни пратки. В Словакия най-много, в Полша.
Водеща: В България има ли?
Никола Стоянов: България е втора държава, България не е гранична държава с Украйна. Тоест всички продукти, които влизат от Украйна, минават първо през Румъния и се тестват там. Ние сме втори по веригата и ние приемаме сертификата от румънската лаборатория за валиден, тъй като това е ЕС. Веднъж влезнало в ЕС…
Водеща: Значи не би трябвало да имаме притеснения.
Никола Стоянов: Въпреки това ние наблюдаваме, защото правим вътрешен контрол, наблюдаваме случаи. Особено, когато различни вредители са пренесени с продуктите, които се внасят. Не съм специалист в земеделския сектор, за което се извинявам – някакъв вид пеперуда беше, което е вредител, всъщност, и после при съхранението на зърното има някакви проблеми. Има проблеми, вчера те бяха коментирани на срещата, която имахме с еврокомисаря. Разбира се, от Украйна нормално заявиха – те са огромен износител, те са наясно с критериите за качество. Случва се в отделни пратки, това се случва в крайна сметка на всеки производител, но проблеми има намерени, но не е нещо, което населението да се притеснява.
Водещ: Добре. Украсили са ни с много красиви, прекрасни, малко са пластмасови, но са много добре подредени.
Водеща: Тези жълтите са вносни, гаранция не са български.
Водещ: Кажете ни, това, което виждаме като цени, да си свикваме ли вече с него? хората психологически привикнаха ли, че това са цените у нас? И вие ще намалите ли да насаждате това очакване за по-голям спад в цените оттук насетне? Защото… колко са краставиците, 4,50? Да, не са 7 и нещо, но 2 лева едва ли ще станат. Да свикваме ли с европейските цени и да се спре с това създаване на фалшиви очаквания вече?
Никола Стоянов: Ако имате предвид дали служебното правителство продължава своята битка за овладяване и намаляване на цените – категорично ще ви кажа да. Ние продължаваме и очакваме спад на цените. Краставиците не са добър пример, тъй като те заради сезонността най-вероятно ще спаднат още доста. По-важното, което е, че ние наблюдаваме в отдени видове храни спад…
Водеща: Дайте ни примери.
Никола Стоянов: Млечни продукти за последния месец. Разбира се, сезонността в момента води до увеличение на някои продукти. За март месец например лук най-много е нараснал, но това са по-скоро сезонни флуктуации. Продължаваме да се борим в тази посока. Знаете, законодателство има, което сме предложили, продължаваме и диалога с веригите. Следващата седмица ще има отново среща, ще поканим всички търговци с оборот над 30 млн. лева.
Водеща: С каква идея?
Никола Стоянов: Отново с тях да обсъдим мерките, които правителството предлага, да чуем от тях, те къде виждат отново проблеми. Вече няколко месеца работим заедно. Наистина последните една-две седмици покрай други проблеми не сме се виждали с тях. Плюс това да видим защо огромна част от тях заявиха голям интерес да участват на сайта, но до момента само две вериги подават цени на сайта. Да обсъдим отново ситуацията.
Водеща: Иска ми се да бъдем по-конкретни. Кажете, например, тази инициатива с цените на „Ел Би Булгарикум” повлече ли крак? Казахте, че има намаление в сектора на млечните. За какво намаление говорим, чувствително има ли?
Никола Стоянов: Намалението при млечните за март месец за момента имаме статистиката, все още е в рамките на 1-2% – при прясно мляко и т.н., 4% мисля при кашкавала. Не е толкова чувствително. Но за април очаквам да е по-чувствително, тъй като знаете, че „Ел Би” в края на март започна тази инициатива и в собствените си магазини успя да намали цените. А и по-важното – след като успяха това споразумение с ЦКС да сключат, вече в 61 магазина в Пловдивско, Етрополе…
Водещ: Не трябваше ли в 3500?
Никола Стоянов: Постепенно всяка седмица се увеличават. Следващите, доколкото знам, ще са в област Перник.
Водещ: Стана ли ясно – това са кашкавал, сирене, мляко и масло на ниска цена.
Никола Стоянов: Кашкавалът е 15,90. Сиренето е 12,90. Киселото мляко от 1,20 започва, прясното – от 2,52. Искам да подчертая, че обратната връзка, която получаваме, е, че качеството е много добро, което нас ни радва. Тук не става въпрос нещо да пуснем на ниска цена, напротив. Показваме, че има много добро качество на поносима цена.
Водещ: Ще ни платите за реклама и ще я излъчваме в рекламния блок. Не знам, с тези цени, които не са толкова предмет на някакъв опит да ги регулирате… Бяхте дали пример със спекула с някакъв дезодорант от 6 лева купен, на 9 лева.
Никола Стоянов: Онзи ден си го купих за 5,49.
Водеща: Ама на някаква промоция.
Никола Стоянов: Това беше цената, не знам. Струваше 5,99 миналото лято, в абсолютно същия магазин, на абсолютно същия щанд, който винаги пазарувам. Цяла зима беше 10,69, изведнъж онзи ден си го купих за 5,49.
Водеща: Има ли обяснение – цени на горива, цени на суровини, цени на материали?
Никола Стоянов: Разбира се, вие виждате, транспортът пада седми месец подред. Инфлацията – генерално.
Водеща: Ама може ли така, че на половина да падне цената на един дезодорант?
Никола Стоянов: Категорично не. И според мен и в това, което и ние ви казахме, което и от сайта се вижда рязко – с поскъпването на цените, което разбира се имаше обективни фактори за него, особено до есента, все пак… не мога да кажа дали доставчици или търговци на дребно, но някой по веригата се опита да спечели много повече. И се стигна именно до такива драстични случаи.
Водещ: Гледах една много подробна презентация за липсата на инвестиции у нас. Това, че те като абсолютна стойност намаляват и отиват на нива от началото на 2000 г. 2008 г. – бум. В сравнение с Румъния – много пъти и в това студио видях, че е тема на брой и на колеги – има ли нещо, което пропускате глобално като условия на нашия терен? Изчерпани са, казват експерти, онези фактори за растеж на нашата икономика, които се ползват от инвестиции в името и от това, че е евтина работната ръка. Трябва да се произвежда нещо с висока добавена стойност. Нещо, което да го произведеш тук евтино, но да го продадеш скъпо. Пропуска ли този основен сегмент нашата икономика? Основният дял заети не е ли в нископроцентни, от гледна точка на растежа ни, отрасли?
Никола Стоянов: Първо, много лошо впечатление ми прави, че някой прави презентация за това, че инвестициите са ниски. Статистиката може да се разглежда по много начини. Генерално ще се опитам да ви дам една картина. Инвестициите в последните 20 години се движат в размера между 2 и 3% от БВП, ако извадим пиковете, когато са били много силни години – шеста, седма, осма, после имаше отново пик. Сравненията, че са се върнали като 20-та, то може да са, че са се върнали като 2015-а, защото 15-а също бяха след пика – шеста, седма, осма, после имаше спад. Това са наистина, когато търсиш да намериш под вола теле. Реалностите са следните – предварителните данни за инвестициите за миналата година са 85% ръст. Въпреки този ръст, отново 2,7 от БВП някъде, което не е задоволителен резултат. Самият вие казахте – Румъния се движи много по-добре. Разбира се, там пазарът е много по-голям. Аз от 20 години, 2004 г. всъщност, не са 20 още, откакто съм се върнал в България, в частната ми работа съм се занимавал и с инвестиции. Самият аз съм отговарял и за България, и за Румъния. И въпреки че съм българин, винаги съм се опитвал да привлека инвестициите към България. Мога да ви кажа, че в разговори с инвеститори – да, данъците добре, разходите за енергия или за труд добре, но те питат винаги колко голям е пазарът. Защото данъци плащаш от това, което си спечелил, разходите ги покриваш с това, което спечелиш. Всеки гледа къде може повече да спечели.
Водеща: Добре, само това ли е?
Никола Стоянов: Не, казвам го, за да подчертая, че има и обективни фактори. Разбира се, ние можем да направим много повече. Знаете и за инициативата ни за индустриалната зона в Доброславци. Сега има и по Плана за възстановяване и устойчивост пари за индустриални зони. Тепърва ще развием нови. Твърдото ми убеждение – това, което виждам в разговори с чуждестранни инвеститори, които имаме ежедневно – интерес към България, при условията, които предлага в момента – и като данъци, и като условия за енергия, наличието ѝ, цени на енергията, и като разходи за труд, са добри, има интерес. Ние трябва да сме по-подготвени в това да има готови терени, по-бързи процедури по отношение на строителни разрешителни, присъединяване…
Водещ: Само това ли е проблемът?
Никола Стоянов: Това е сериозен проблем. Другият най-сериозен проблем, бих го нарекъл най-сериозен, е работната ръка. България категорично трябва да намери решение на този проблем. Няма компания, с която да не се виждам, която първият проблем, който да не постави, е работна ръка. Това, което чувам от фирмите – имаме поръчки, трябват ни повече работници.
Водещ: Как е изчерпан този ресурс? Да внесем ли, какво да направим?
Никола Стоянов: Има няколко решения, по които работим. Краткосрочното е да внесем от трети държави, да е по-облекчена процедурата. В момента процедурата явно не е достатъчно облекчена за компаниите. Имайте предвид, Румъния например, защото я дадохте за пример, за миналата година е внесла 100 000 работници от трети държави. Ние сме внесли 1000-2000. Сами разбирате. Това е краткосрочното решение. Много е важно да има и друго решение, а то е професионалното обучение. Второто нещо, от което се оплакват – да, имате хора, но не са добре обучени. Идват, тепърва трябва да ги учим на всичко.
Водеща: За финал ви връщам в абсолютното злободневие. Знам, че въпросът по-скоро е към министъра на финансите, и все пак – бюджет внасяте ли? Кога? Защото срокът изтича, до края на април е удълженият бюджет, а редовен кабинет все още нямаме. И ако внасяте, какъв бюджет е – такъв, какъвто да се хареса на хората, или такъв, какъвто трябва, за да се позатегне финансовата дисциплина?
Никола Стоянов: Разбира се, когато говорим за бюджет, има много фактори. Служебното правителство ще внесе бюджет в парламента, който ще е с 3% дефицит, който ще гарантира 12% увеличение на пенсиите от 1 юли, 10% увеличение на заплатите в администрацията, които не са им актуализирани през миналата година. И отново ще предложим увеличение на учителските заплати. Това е, което ние ще предложим на депутатите.
Водеща: Увеличение на учителските заплати с колко?
Никола Стоянов: Не е решено с колко, но ще предложим да има такова увеличение.
Водеща: Кога го внасяте, другата седмица?
Никола Стоянов: До края на април, началото на май най-късно ще бъде внесен. Наблюдаваме и ние ситуацията в парламента и се надяваме да има мнозинство. Защото трябва да има мнозинство, което да подкрепи бюджетът да е разумен. Това е най-голямата опасност – ако няма мнозинство в парламента, отново да почнат да се увеличават социалните безконтролно. Това е сериозен риск.
Водеща: Благодарим ви.
Водещ: Благодарим ви. Разбира се, че имаме още теми и въпроси, запазваме си правото да ви поканим за гостуване отново скоро.