Водещ: Министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов е тук, в деня, в който беше публикуван проект на закон за надценките на хранителните продукти. Казвам сега добре дошли на г-н министъра Никола Стоянов.
Никола Стоянов: Здравейте.
Водещ: Г-н Стоянов, ще говорим за надценките, ще дадете подробности, но да започнем с един много важен въпрос. Вярно ли е, че на 3 май служебният кабинет внася проектобюджета? Има ли значение дали ще има кабинет?
Никола Стоянов: Служебният кабинет ще внесе проектобюджет. Разбира се, огромно значение има и дали ще има мнозинство в парламента, най-вече, и кабинет. По тази тема мога само да кажа, че служебното правителство и към момента спазва стриктна финансова дисциплина, от една страна – нещо много важно, ограничават се разходи, където може в администрацията, дори буквално и командировките сме ги прехвърлили да се одобряват от началниците на кабинети, а не от главни секретари. Всичко се гледа стриктно, така че наистина твърда финансова дисциплина. Замразени са заплати в бордове, всичко се държи под контрол. От друга страна много сериозно застъпваме към събираемостта. Даже на последния Министерски съвет коментирахме и по инициатива на вицепремиера Демерджиев още повече се ангажират всички органи със сивия сектор в България, така че всичко възможно да се направи, за да се увеличат приходите в хазната, именно от тези, които се опитват да избегнат плащане на данъци. От втора страна, също много важно, разбира се, е ограничаването на разходите, което споменах, събираемостта върви много добре засега, 20% увеличение, и то при много – нещо, което мен много ме радва – при много висок ръст на износа, който води, нормално, до по-малко ДДС за хазната, но е много хубаво, че българските компании печелят пазари и изнасят все повече. Както казах, приходите се качват с малко над 20%. Именно тази строга финансова дисциплина и добрата събираемост ще позволи на правителството да увеличи и пенсиите с 12% и на администрациите, на които миналата година не са качвани заплатите – с 10%, и учителските заплати. Така че към момента се движим стабилно във финансовата част. По отношение на бюджета, тъй като много коментари имаше и за данък „Свръхпечалба“, който се предлага, искам да кажа следното нещо: Служебното правителство ще предложи бюджет с дефицит 3%, с различни варианти този дефицит да се случи да е 3%. Различни варианти за приходната част най-вече, тъй като в разходната част на практика е това, което миналата година парламентите са гласували. Какво ще решат депутатите, е съвсем друг въпрос, в техни ръце ще е. Но ние, и аз твърдо държах на това, и го подкрепи целият Министерски съвет – първото ще е сивият сектор, второто ще е спестявания и ограничаване на разходите в администрацията, и чак трета мярка е да се обърнем наистина към бизнеса, който работи и който плаща данъци, евентуално с такава мярка. Това е много важно за нас да се подчертае.
Водещ: Тоест свръхпечалбата ще бъде един от вариантите, така ли?
Никола Стоянов: Разбира се. В крайна сметка депутатите ще решат, но ние стигаме до този вариант чак след като искаме максимално много да се направи по отношение на сивия сектор и по отношение на спестяванията в държавната администрация.
Водещ: А какво ще предложите за компенсациите за скъпия ток, остават ли?
Никола Стоянов: Компенсациите ще останат за момента, да. Така, както е гласувал парламентът.
Водещ: Добре, интересно ще бъде.
Никола Стоянов: Да, със сигурност е сериозно предизвикателство, тъй като разходната част, за съжаление, въпреки че казах, че приходите се покачиха с 20%, разходната част е увеличена с 30%. На база на това, че миналата година тази политическа нестабилност, парламенти без ясно мнозинство в тях, едно предизборно наддаване се получи, социалните разходи просто се покачиха с 30%. Нещо, което е, сами знаете дори колко е инфлацията, дори с това да сравним, колко е инфлацията, която всички казват, че е много висока, но социалните разходи са се повишили с 30%.
Водещ: Добре, но ако сега зациклят преговорите, няма ли опасност този бюджет, който ще го вкарате в парламента, да придобие още по-социално раздут характер?
Никола Стоянов: Именно заради това есента не предложихме такъв бюджет, именно заради тази опасност. Но сега вече няма накъде. Разбира се, пак остава в ръцете на депутатите, те ако решат, могат да удължат отново и предишния бюджет, в крайна сметка. Те решават, такава опасност има. И тази политическа нестабилност, докато я има, ще има и опасност за бюджета.
Водещ: Добре, казахте ни новина, внасяте проектобюджета на всяка цена. Скоро, така ли?
Никола Стоянов: Да, в началото на май, най-вероятно.
Водещ: И облагането на свръхпечалбата е един от вариантите, не е задължително.
Никола Стоянов: Разбира се, да.
Водещ: И остава компенсацията за скъпия ток – депутатите да решат.
Никола Стоянов: Точно така.
Водещ: Добре. Да минем към законопроекта, който публикувахте днес на страницата на министерството – Закон за надценка на храните.
Никола Стоянов: За таван на надценките, да.
Водещ: За таван на надценките. 17 храни сте предвидили в този списък.
Никола Стоянов: Да, 17 видове храни, или групи храни. Една група примерно е кашкавал, друга е масло, бял хляб, хляб „Добруджа“, за да разберат хората какво имам предвид. Същината на закона каква е? Ние сме наясно, че слагане на таван на надценките е намеса, непазарен инструмент, административна намеса в пазара. Но имаме две цели с този закон. От една страна от всяка продуктова група да има един кашкавал, едно сирене, едно масло – наистина тук става дума за продукти от първа необходимост, които да са на наистина поносими цени, с надценка до 10%, така че хората, особено тези, които са в по-затруднено положение, да могат да си позволят да пазаруват такива храни.
Водещ: Ще има ли щандове за бедни?
Никола Стоянов: Не, няма да са на отделен щанд.
Водещ: Искам да спомена, защото хората ги интересува – няма да са на отделен щанд, ще си ги търсят някъде.
Никола Стоянов: Няма да са на отделен щанд, те ще имат специален етикет, с който ще бъдат означени, за да знаят хората кои са те. Задължени ще бъдат търговците да поддържат наличности. Ако се изчерпи единият продукт, ще могат да заместят с друг продукт, но отново между тези, които са с най-ниска цена, тоест да прехвърлят тази най-ниска надценка към друг продукт. Второто, което е – от една страна се намесваме, ще има достъпни за тях, от друга страна се намесваме минимално. Затова не са и много продуктовите групи, наистина стоки от първа необходимост и само по един артикул от продуктова група.
Водещ: Искам да ги прочета, защото нашите зрители се интересуват. Преди малко пуснахте този закон. Ориз, брашно тип 500, хляб бял, хляб „Добруджа“, свинско месо, охладено пилешко месо, кайма 60/40 – свинско/телешко – охладена, прясно мляко краве 2-3,8%, кисело мляко краве – по същия начин от 2 до 3,8%, краве сирене бяло саламурено, кашкавал от краве мляко, яйца размер М, млечно масло, слънчогледово масло или олио, захар, зрял боб и храни за кърмачета.
Никола Стоянов: Точно така.
Водещ: Така, сега обяснете… Има обаче едно условие в закона – това е само за търговци, които имат годишен оборот 30…
Никола Стоянов: Над 30 милиона лева за миналата година. Това са около 30 на брой, най-големите търговци на дребно в България. Тъй като имаше и такива въпроси дали е насочено срещу големите вериги. Имайте предвид, че големите вериги са 5-6, до 10 играча, зависи как ги смятаме. Тези, които са 30 и няколко процента от пазара, са първите 10. Рук става дума за първите 30.
Водещ: Тоест малките бакалии няма да имат такива евтини стоки.
Никола Стоянов: Категорично не, поради следната причина: Първо, там ценообразуването е на съвсем друг принцип, въобще концепцията на тези магазини е да са близо до дома, не непременно на най-ниската цена. Плюс това би било прекалено сложно за малките търговци да поддържат етикети, да сменят, да подават информацията към държавата, тъй като тези изисквания ще се контролират. КЗП ще бъде органът, който ще ги контролира. Нещо много важно – в закона залагаме глоба при неизпълнение – до 2% от оборота. Този път глобите ще бъдат сериозни.
Водещ: Ние сме подготвили специално за глобите, ако искате да видим какво точно предвижда закона.
Репортер: В проектозакона са предвидени и глоби за нарушителите. Санкциите за търговците са в няколко случая: Ако не приложат закона – имуществена санкция в размер на 2% от оборота през предходната година. Ако не информират Министерството на икономиката и индустрията – глоба 5000 лева, съответно имуществена санкция – 10 000 лева. Ако не поддържат продуктите в достатъчни количества – глоба от 5000 до 50 000 лева, съответно имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лева.
Водещ: Доста солени изглеждат така записаните санкции.
Никола Стоянов: На фона на оборотите са нормални. Тези, които са до момента глоби, са просто несъществени, на база на оборотите на големите търговци.
Водещ: Вие обаче казвате продукти, които не са в промоция.
Никола Стоянов: Да, категорично.
Водещ: Няма ли сега опасност тук да започнат да играят веригите и всъщност вие въобще да не можете да хванете намаляват ли цени, не намаляват ли?
Никола Стоянов: Те ще са длъжни да подават тази информация към нас, така че ние лесно ще можем да хванем. Те ще трябва да казват за кой точно продукт е, за който те прилагат тази надценка от максимум 10%, тя може да е по-ниска от 10, ако те преценят. Промоциите не ни интересуват, ние искаме трайно намаление на цените и трайно ниски цени на тези продукти. Законът – може би също е важно да се каже – идеята е да важи 6 месеца след приемането му. Знаем, че е непазарна намеса в пазара, но мислим, че за такъв период от време пазарът ще се орегулира отново и тези катаклизми, които в момента виждаме и продължаваме да виждаме – цените на суровините падат много, цените на дребно падат 3 седмици подред, особено последната седмица доста сериозно на едро падат цените, а на дребно цените, да кажем, че не се повишават в момента, но и не виждаме сериозен спад.
Водещ: Г-н министър, вие носите етикетите, които трябва да се сложат върху тези продукти, които ще търси потребителят.
Никола Стоянов: Това са етикетите върху продуктите, които търговците на дребно качват на нашия сайт foodprice.bg, и те са означени там. Търговците ще качват най-ниската цена от конкретна продуктова група, без промоциите. Друго е това, което имаме предвид, там ще е друг етикетът вече, по Закона за таван на надценките. Единият продукт, който ще бъде с надценка максимум 10%. Същият етикет го има кръгъл, квадратен или правоъгълен, според етикетите, които предлага веригата. Но ще бъдат означени и тези с ниска надценка със сигурност. И те ще могат веригите да си ги качат на нашия сайт, за целите и на анализа.
Водещ: С колко според вас ще паднат цените в резултат на този закон и тези мерки?
Никола Стоянов: Трудно е да се каже, тъй като и продуктите са различни, с различни надценки и в момента. Но ако вземем пример – и нещо много важно да се подчертае – за тези продукти, които са с тази минимална надценка, ще бъде забранено търговците да правят т.нар. обратни фактури към доставчика. Имахме възможност да дадем още на брифинга в Министерски съвет примера – купуват нещо за 1 лев, продаваме го за 1,30, тоест надценката ни е само 30%. Обаче от тези 1 лев, за който купуват, те не го плащат на доставчика, а се започна – обратна фактура – 8 стотинки за реклама, 10 стотинки за логистика, 3 стотинки за рожден ден, 5 стотинки за място на щанда. Това ще бъде забранено за тези стоки. Ако купуват за 1 лев, ще могат да продават максимум за 1,10 лв. и нямат право обратни фактури към доставчика. Което, ако го перефразирам към въпроса ви, ако за 1 лев купуват, но всъщност купуват за 70 и няколко стотинки, защото 20 и няколко процента са обратните фактури, а продават за 1,30 лв., ние видяхме примерите, които бяхме дали, много често надценките са 70-80%, тук ще е 10%. Сами можете да си представите в какви размери очакваме да са намаленията, но пак казвам, за всеки продукт е различно, разбира се.
Водещ: Добре, ще видим, ще бъде интересно, тези продукти, които не са промоционални и са с ниска надценка, дали няма да са с по-високи цени от промоционалните.
Никола Стоянов: Възможно е, но промоциите са за ограничен период от време, ограничени количества. Промоциите не са това, което ние искаме да видим. Ние виждаме вече много повече промоции последния месец и нещо, откакто правителството се занимава с темата, но това не е трайно намаление на цените.
Водещ: Тоест, ако изберат един продукт – сирене, една марка – и го обявят при вас, те трябва да го държат с трайно ниска цена. Не могат всяка седмица да променят.
Никола Стоянов: Не. Те могат да променят единствено, ако им се изчерпят наличностите на този продукт. Вземат друг продукт, който е между най-евтините от категорията, и вече новият продукт – за което ще трябва да ни информират – новият продукт да е с 10% надценка, тоест да свалят неговата цена.
Водещ: Добре, но ако е от некачествени продукти?
Никола Стоянов: Категорично в закона е записано – никакви заместващи продукти, имитиращи, с водно съдържание и т.н.
Водещ: Ако е сирене – да е сирене.
Никола Стоянов: Ако е сирене – да е сирене, да. Сигурно, тъй като ние искаме минималната надценка да е все пак при някой от най-евтините продукти в категорията, но който покрива критериите за сирене или кашкавал, тъй като искахме да избегнем ситуацията – особено в големите магазини има 20 вида кашкавал, може би има кашкавали по 50-60 лева – какво ще помогне на хората, ако там надценката е само 10%. Тоест категорично искахме да е на по-евтините продукти от групата. И разбира се, може би по-евтините продукти – не мога да кажа като качество, може би има по-скъпи, които са по-качествени, от категорията, но ще трябва да покриват критериите за конкретния продукт.
Водещ: Много бързо да минем през темата за държавното млекопреработвателно предприятие. Сключихте едно споразумение с Централния кооперативен съюз, така че да продават млечните си продукти в техните магазини. Каква е идеята – повече държава, връщане на кооперативните магазини?
Никола Стоянов: Не, за разлика с инструмента с тавана на надценките, който до момента коментирах и казах, че е непазарен механизъм, това пък е възможно най-пазарният механизъм – конкуренция. Просто с този инструмент, който ние имаме – да, държавно предприятие е, собственик е държавата, но ние на свободния пазар се конкурираме с всички останали. В собствените си магазини „Ел Би“ преди няколко седмици успяха вече да свалят цените, 15,90 лв. за килограм кашкавал, 12,90 лв. за килограм сирене. Видяхме огромен интерес, даже имаше коментари, че магазините, специално за „Красно село“, че е празен. По два пъти на ден ги зареждат, даже и по три пъти. Има по 20 души опашки отпред пред магазините, но те имат само 10 магазина в София и един във Видим. Тоест първата важна задача беше да можем да стигнем до повече клиенти. Благодаря на ЦКС, че те се съгласиха, тъй като „Ел Би“ са търсили партньор, който иска и може да работи с минимални надценки, около 10% и по-малка, търсихме такъв, за да може да се запазят абсолютно същите цени. Цените в ЦКС са същите, каквито са във фирмените магазини на „Ел Би“. Има и там повишено търсене. В момента усилията на „Ел Би“ са към това да качат производителността си и да могат постепенно да зареждат все повече магазини на ЦКС, тъй като те имат огромна мрежа и поетапно да задоволят повече клиенти.
Водещ: Ще затворите ли цикъла? След визитата ви в Израел дойде новината, че ще правите и кравеферми.
Никола Стоянов: Работим от отдавна по тази тема. Още от октомври месец и първата ми визита в Саудитска Арабия. Там си говорим с много сериозна компания за съвместна инвестиция в кравеферма. Сега и от Израел очаквам специалисти, по същата тема говорихме. Имаме определено такава идея, и тогава, когато я подехме, не беше толкова свързана с местния пазар, а по-скоро с износ и търсенето на български продукти. Но работим в тази посока, да.
Водещ: Добре. И накрая остана време да поговорим за оръжието за Украйна. Българският президент отказа България да участва в онази инициатива за доставка на 155-милиметрови снаряди за Украйна. Но пък вие твърдите, че ние можем да ги произвеждаме. Две частни фирми могат да произвеждат. Имат ли вече договори?
Никола Стоянов: Наистина, не знам защо така в обществото тази тема постоянно се коментира. Тя е по-скоро за експерти, не толкова за обществено коментиране. Ние в такава инициатива така или иначе не можем да участваме, защото е решено, че няма да изнасяме към Украйна. Съвсем друго нещо е българската индустрия дали може да произвежда. Има, произвеждат дори ВМЗ, но едно е отделни бройки да произвеждаш, друго е серийно да произвеждаш. Има нужда от технологии, нашата индустрия върви в тази посока, да мине от стандартите на бившия Съветски съюз към натовски стандарти…
Водещ: Ще произвеждаме ли серийно 155-милиметрови?
Никола Стоянов: Със сигурност ние и българската индустрия ще се опита да направи този преход, тъй като това е бъдещето, тя трябва да търси устойчивост. 70 000 човека работят в нея и те трябва да имат работа, разбира се.
Водещ: Украинските медии твърдят, че България ще достави нужното въоръжение, в огромни количества, цитирайки Бойко Ноев, бившия министър на отбраната.
Никола Стоянов: Въздържам се от такива коментари. Това е… не знам как да ги коментирам. Първо, нещата не се развиват толкова бързо в тази индустрия, дори от утре да почнат да се усвояват възможности, това ще стане след 1-2 години, за да може да се произвеждат серийно. Нещата там не стават толкова бързо, не знам как си ги представят хората, които правят такива коментари.
Водещ: Добре, но все пак ние ще участваме в европейския проект за обновяване на въоръжението.
Никола Стоянов: България като член на ЕС, въобще отбранителната индустрия в ЕС стана ясно на всички, че има нужда от инвестиции и от съживяване, буквално. Виждайки бюджетите на големите държави от ЕС, които растат страхотно, ние виждаме нова пазарна ниша – ЕС, който до момента традиционно не ни е бил клиент, би могъл през усвояване на такива изделия ние да произвеждаме и за немската армия, за френската армия и т.н.
Водещ: Има един голям спор около тази инициатива – дали само европейски фирми да бъдат натоварени с изпълнение на тази поръчка за Украйна, и обновяването на капацитета на европейските армии, или да се допуснат и други, има се предвид предимно турски производители. Дали ние ще се опитаме тук в тази ниша да се възползваме и да сключим повече контракти?
Никола Стоянов: Не знам за този спор. Мога да ви кажа, че доколкото отговарям и за отбранителната индустрия на България, а и за всички останали сектори, за които отговарям, където видим пазарна ниша, пазарът го позволява и имаме възможности, ние ще се опитаме да завземем пазара. И поздравявам всички български компании, които с този ръст на износа – 40%, показват, че в спадащ пазар в Европа, те в момента печелят пазарен дял.
Водещ: Добре, много ви благодаря, г-н министър.
Никола Стоянов: И аз.
Водещ: По тази тема специално ще говорим. Както и за надценките и бюджета.
Никола Стоянов: Благодаря ви и аз.