Водещ: Важен разговор предстои. И сега ще говорим за бюджета, за инвестициите, за онова, което планира служебният кабинет, но и онова, което е реалистично. Защото знаем, че когато говорим за всичко това, има и не малка доза политика, която ще чуем вероятно и в пленарната зала. При мен е икономическият министър Никола Стоянов. Здравейте, добро утро.
Никола Стоянов: Здравейте.
Водещ: Г-н Стоянов, нека да започне, с новината, свързана с вноса на продукти от Украйна, придобил популярност като внос на зърно, но не само. Отмяната на забрана за внос на определни храни от Украйна не се отнася до вече сключени договори и заварени сделки обаче, предупреди и вашият колега Явор Гечев. За какъв проблем става въпрос?
Никола Стоянов: България беше първата държава, и министър Гечев, който информира Европейската комисия още есента, че има проблеми. И тези, така, коридори на солидарност, които бяха разработени с с цел транзит на продукция от Украйна към нуждаещи се държави не функционират добре. Съответно много от продукцията остава в приграничните държави, една от които е България. Това свръх предлагане на украински агростопански, така, агрохранителни продукти в България наруши пазара и постави много пък от местните производители в много сложна ситуация. Именно заради това и ние бяхме, така, принудени, търсейки общоевропейско решение, когато него го нямаше да въведем забрана за внос на много продукти от Украйна. Но още и когато въвеждахме забраната, казахме, че единството решение е общоевропейско. И то вече е налице, от преди два дни. Има такова решение. Крайното решение – забранява се вноса на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе, тези четири продукта. В последния момент беше извадено слънчогледовото олио. Специално за слънчогледовото олио България ще има земеделския министър в петък среща с колегата си от Украйна, така че да, така, постигнем двустранно споразумение как да регулираме там търговията. По отношение на тези четири продукта, за които вносът се забранява до 5 юни, да, нормално е във всички, така, решения, нормална практика е да се позволи договорите които вече са сключени да бъдат доизпълнени, тъй като никоя администрация не иска с така принудителни административни мерки да се намесва по средата на икономически отношения. България ще доразпише как точно ще се проверяват тези, изпълнението по договорите, така че стриктно да изпълняваме и това общоевропейско решение.
Водещ: Тоест няма да се стигне до там, че тази мярка да се окаже неприложима. На практика на границата как ще се проверяват камионите? Нима всеки камион, тоест всеки шофьор ще трябва да си носи договор.
Никола Стоянов: Контролът ще е сериозен, именно и заради тези опасения, които и вие изказахте. В разговори сме и с комисията как точно да приложим регламента, който току-що беше така приет и ще има разписани правила. Ще бъдат информирани търговците и съответно превозвачите какви документи ще са необходими да предоставят.
Водещ: Споменаха границата и договори и така нататък, защото това пък да не доведе до километрични опашки и забавяне с проверките.
Никола Стоянов: Разбира се, проверките най-вероятно ще доведат до така нуждата от повече време на границата. Служителите и на Агенция Митници ще направят всичко възможно, разбира се, така че да възпрепятстват минимално, така, търговците. Но важното за нас в крайна сметка от правителството беше да защитим интереса на България и както така, тъй като имаше доста коментари, може би е редно да го кажа – когато въведохме забраната, защо я въвеждаме и така нататък. Ние няма се поколебаем да защитаваме български интерес, дори в рамките на Европейски съюз като пълноправен член. В крайна сметка, когато нещо не е наред и Европейска комисия не взима мерки навреме, ние както и показахме сме готови и с едностранни мерки.
Водещ: 10 милиона евро от втория пакет компенсации България ще получи. Вторият пакет помощ в 100 милиона евро в размер за всички еврочленки, които направиха тази забрана. И се дава възможно за 200% съфинансиране от самите държави. Всички тези милиони, които цитирах в момента обаче компенсират ли в достатъчна степен родното производство? Някои фирми, зърнопроизводители и не само казаха – ние сме на ръба на фалита, защото не можем да си изкарвам от хамбарите продукцията.
Никола Стоянов: Тези помощи със сигурност не компенсират, щетите са много по-големи и ние самите не сме доволни от начина, по който тези 100 милиона евро са разпределени. И сме в диалог с Европейска комисия по въпроса. Но по-важното в крайна сметка за нас беше дали ще са 10 или 15, или 20 млн., те няма те да спасят положението, така да се каже, за българските производители. Забраната, която въведохме преди това, по-стриктния контрол, който въведохме и по отношение на хигиенни изисквания към продукцията, влизаща от Украйна – това е, което може да помогне в крайна сметка. Разбира се, както съм имал възможност да коментирам – интересите са разнопосочни. От една страна производителите, както и вие цитирахте, казват, че са на ръба на фалита, от друга страна пък преработвателите казват – не, те искат много по-високи цени, отколкото са борсовите. Ние сме готови веднага да изкупуваме и тяхна продукция. Така че трудно е да се така прецени, нали, разнопосочни са интересите. Но ние като правителство в крайна сметка искаме да защитим всички. От една страна, да дадем възможност и на производителите да проведат своята продукция, тъй като складовете им са пълни, новата реколта идва, особено при слънчогледовото семе и срока на годност не е толкова дълъг, не може дълго време да се съхранява. Мисля, че с мерките, които така предприехме, дадохме и глътка въздух, сега с тази забрана ще следим стриктно нейното прилагане и ще може навреме всъщност и българските производители да реализира продукцията си, но не на свръх цени. В никакъв случай.
Водещ: Това е важното уточнение. Защото сам казахте, тръгна и тази тема – те сами са си виновни, държаха си ги в складовете, чакаха едни високи цени, очакваха високи цени…
Никола Стоянов: Ами, да, обаче има контра тезата от тях пък е, че не са чакали по-високи цени, ами именно миналата година по време на редовното правителство, знаете, за около месец беше спрян износът на зърно. И те точно този месец се казва, че горе-долу около един милион тона нормално по това време на годината се изнасят, които сега са в българските складове. Така че отново обвиняват донякъде държавата. Трудно е, отново казвам, интересите са различни. Но мисля, че балансирано успяхме да защитим всички по веригата и в момента имаме и забраната до 5 юни, ще може междувременно българските производители да реализират продукцията си. Така, че в тази трудна обстановка горе-долу мисля, че добре се получават нещата за всички интереси в целия, така, кръг.
Водещ: Доколко е възможно за всички, разбира се.
Никола Стоянов: Разбира се.
Водещ: Нека да поговорим обаче и за цените на храните. Първо, вече има ли някакви реални резултати от този сайт, който беше създаден и какъв е този резултат?
Никола Стоянов: От сайта реално от първия ден има много важен резултат. За нас беше най-важното да обедини, информацията на едно място. Наистина държавата да има инструмент или място, където да може да анализира ситуацията. До момента цените на едро са на едно място, цените за вноса на друго място…
Водещ: И какво показват анализите ви?
Никола Стоянов: Анализите на информацията, която се събира в сайта от месец и половина показват ясна тенденция – суровините падат много сериозно, цените на едро спадат малко по-малко сериозно.
Водещ: А на дребно?
Никола Стоянов: Тези на дребно със сигурност вече не се увеличават. Има определени продуктови групи, където има намаления. Примерно, олиото е осем процента надолу, маслото шест процента надолу, млечните, при киселото мляко седем до девет процента, в зависимост от маслеността. Има вече такива отделни примери. Не е, разбира се, това, към което се стремим ние. Но беше ни ясно още в началото, че няма как да очакваме за месец и половина да постигнем резултата, който целим – 15-20%, сериозен спад на хранителните стоки надолу. Това е един процес. Но сайтът е много важен първо с това обединение на информацията на едно място. Нищо не можеш да правиш без данни в крайна сметка и никакви реални решения да се взимат. И второ, той има много сериозна регулаторна функция, тъй като органите, които контролират, които са много активни, особено знаете по темата в последните месец и половина – два, могат да видят къде по веригата на доставки е проблемът в крайна сметка.
Водещ: Има ли повече проверки и санкции?
Никола Стоянов: Разбира се, от Комисия за защита на потребителите към момента са извършени около 1350 проверки, 331 са вече откритите нелоялни търговски практики, тоест по-сериозните нарушения. По 169 от съставените при проверките актове вече са подписани споразумения, тоест търговците, които са санкционирани, са признали вината си. При такова споразумение се дава възможност само 70% от глобата да се плати, вместо сто процента. Тоест контролните функции на контролните органи могат много по-фокусирано да се насочат там, където е проблемът наистина. Ако видят, че разликата между суровини и цени на едро се разширява много, примерно спадат суровините, а цените на едро растат, ясно е, че в тази част от веригата трябват повече промени. Сега те са насочени в по-голямата си към веригата между цени на едро и цени на дребно, защото се вижда, че те се отдалечават една от друга – на едро падат, на дребно все още са в застой.
Водещ: Помним обаче, че търговските вериги казаха – фокусират се върху нас и това не е честно. Сега посмекчи ли се вече тонът?
Никола Стоянов: Тонът в разговорите никога не е бил лош. Да, чувах отделни такива изявления, но това са по-скоро в медиите. В срещите, които сме имали с тях никога не е имало лош тон. Фокусът ни е върху всички търговци на дребно с оборот над 30 млн. лв. Имайте предвид, че това са около 30 субекта. Големите търговски вериги, които са обединени в сдружение, са пет-шест наистина най-големите, а не 30. Тоест фокусът определено не е върху тях. За съжаление, това, което виждаме е лека пасивност от тях в диалога последните една-две седмици. Може би на база, политическата ситуация се надяват или очакват да дойде някое правителство по-благосклонно. Тъй като виждаме, че не са много активни в диалога и когато ги каним…
Водещ: А какво очаквате от тях?
Никола Стоянов: Миналата седмица ги поканихме и не се отзоваха повечето от тях. Което до момента не се е случвало. И ни се стори странно. Може и заради празниците, разбира се. Не искам никой да обвинявам. Но трябва да знаят, че ние сме предприели твърда политика и не става дума за някакъв фойерверк за една – две седмици. Не, ние ще държим българските потребители да получават стоките си на нормални цени.
Водещ: Да преминем вече и към политиките, свързани с бизнеса и свързани с бюджета. Ел Би Булгарикум беше също замесен в ценообразуването, по-скоро регулацията донякъде да паднат цените. Казахте добрите тенденции. Но какви са плановете за това предприятие?
Никола Стоянов: За Ел Би Булгарикум имаме много големи планове поради простата причина, че компанията в миналото е била много сериозна, давали сме лицензи на над 30 държави по света, където се е произвежда българско кисело мляко. От една страна по отношение цените на храните, да, това е един пазарен принцип, чрез който държавата се опитва да повлияе на цените – чрез държавната компания, която показа, че може качествена продукция, произведена по всички стандарти, само с българско мляко да е на поносими цени и това продължава във все повече магазини в страната. Тяхната продукция вече може да бъде намерена след споразумението им с ЦКС, в близо осемдесет магазина в страната, интересът е огромен.
Водещ: Доволни ли сте от управлението, защото там имаше всъщност криза и проблем.
Никола Стоянов: За момента определено съм доволен от управлението. Истината е, че това, което заварих бяха страшно много неща, които трябваше да започнем от нулата. В момента един лицензионен договор единствен с Япония, който 50 години честваме тази година, реално е активен. Онзи ден, подписаха споразумение с Монголия, втората държава в Азия, която получи лиценз за производство на българско кисело мляко. Много се радвам, защото с посланика на Монголия стартирахме тази инициатива през декември м.г. и днес има резултат. Компанията, която получава лиценз е в топ пет на най-големите данъкоплатци в страната, с над 30% пазарен дял по отношение на млечните продукти. Ел Би вече има разговори и с други държави, тъй като техният бизнес е разделен на две – единият е в България и целта е разширяване на пазара и присъствие в магазини. Втората, но голяма част от бизнеса на Ел Би са лицензите и закваските, които те продават в чужбина, за да се произвежда българско кисело мляко, което в крайна сметка е и българския посланик за граница, прославя България и помага на много други сектори.
Водещ: Добре, нека да преминем и към останалите ни теми, а именно бюджета. Философията през миналите две-три години бизнесът да бъде подпомаган, компенсиран заради загубите, първо, заради ковид, а след това и заради войната и сега философията – ами, време е бизнесът вече също да даде своя дан в бюджета с различни данъци и увеличени ставки на ДДС и така нататък, вие защитавате ли я тази теза?
Никола Стоянов: Като министър на икономиката за мен през цялото време беше изключително важно българският бизнес да е конкурентноспособен. Българският бизнес е глобален, той се конкурира с компании от ЕС, но и от много други континенти, буквално. Важно е той да е конкурентноспособен на световната сцена, а не дали ние ще ги подпомогнем в това или онова. Ние сме принудени, когато чуждестранните компании е ЕС получават помощи, получават компенсации за енергия и така нататък, ние да направим същото, защото ако не бяхме подпомогнали българския бизнес тогава, той щеше да е неконкурентноспособен и да загуби пазари. Това са реалностите.
Водещ: … както сам сте казвали – на калпак, за всичко еднакво.
Никола Стоянов: Факт. Покрай определени регулации в ЕС, които направиха много трудно диверсифицирането примерно на компенсациите за електричество, въпреки че работихме в щаба по енергетика тогава върху формула, признавам беше много трудно да се направи формула, която да е справедлива наистина, да отчете всички детайли и индивидуалности. Отделно от това, щеше да е трудно да защитим пред ЕС една такава формула, така че да получим позволение за нейното прилагане.
Водещ: Добре, сега можем ли да се поправим, ако мога така да се изразя, с бюджет 2023?
Никола Стоянов: Това не е поправка. Компенсацията изиграха своята роля и я изиграха страхотно, трябва да го кажа. Българските компании по време на криза, по време на падащ пазар в ЕС, разширяват износа си с 38% за 2022 г. България е на първо място по ръст на износа. Именно това най-ясно показва, че компенсациите и помощите, които българското правителство даде на български бизнес свършиха своята работа, категорично.
Водещ: Тоест сега ДДС трябва да се върне в нормалния си за всички вид?
Никола Стоянов: Аз лично съм привърженик на връщането на ДДС какъвто беше за всички. Времето, специално за тези сектори, които трябваше да бъдат подпомогнати, мина, те вече се развиват добре и ние го виждаме – печалбите им растат сериозно. Така че, определено подкрепям такава мярка. А и със спиране на компенсациите и помощите в останалите части от ЕС, идва време и нашите компании да се върнат към нормалността.
Водещ: Моля ви да коментирате едно предложение на синдикатите за въвеждане на корпоративен данък и то тази година като един плавен преход към онзи, който ще влезе в сила 2024 г. като европейска директива и задължение за големите корпорации. И казват – ами, тогава всички ще кажат, за едните толкова висок данък, за други толкова нисък, трябва да няма толкова голямо разграничение. Трябва ли да се върви в тази посока сега с бюджета?
Никола Стоянов: Личното ми мнение е, че е рано да се върви в тази посока. Този разговор е много дълъг и се води много години назад. В България особено страшно често съм го чувал и преди в Агенция за малки средни предприятия, големи предприятия, които се оплакват – ние, защото сме големи, не можем да кандидатстваме по много от програмите от ЕС, ние сме големи, само защото имаме повече хора примерно и влизаме в графата големи, но по обороти не сме толкова големи. Това е наследено, да кажем, с предприятия, които са приватизирани или защото още коефициента на полезно действие, ако щете в българския бизнеси и компании не е толкова висок, с повече хора те постигат по-ниски резултати. Тоест диалогът е доста сложен, специално по отношение България и по отношение на големите компании в България. И между тях има много разлики. Може да се говори по темата и трябва да се говори, тъй като в крайна сметка това предстои. Но специално за тази година мисля, че е рано да се прави.
Водещ: Всъщност колко са тези в България големи корпорации, които ще бъде засегнатите 2024 г.? Малко ли са?
Никола Стоянов: Не са много – 0,2% от всички компании в България са големите предприятия. Но имайте предвид, че те отговарят за огромна част от заетостта в България и за огромна част от БВП.
Водещ: Тъй като ни остават около минута – две до края, се чудя от всички въпроси кои да кажем. Едно друго обвинение, че служебният кабинет заложи твърде голям дефицит. Вие сте имали и други варианти, с три процента включително, но давате на народните представители този от 6,5%. Защо?
Никола Стоянов: Искам много ясно да стане на всички – служебният кабинет не е заложил дефицита. Служебният кабинет просто заложи в бюджета, който представи разходите, които са гласувани от 44-о до 48-о НС. Това е просто една картина на решенията на депутатите в разходната част, приходната част върви, така както е планирана, даже някои казват, прекалено оптимистично, с 1,8% ръст тази година.
Водещ: А 10 млрд. лв. за капиталови разходи. Защо толкова много, питат.
Никола Стоянов: Капиталовите разходи са сведени наистина до санитарния минимум. Това не е много. Има да се изпълняват много проекти, за които тази година е последна и много проекти по европейските програми, които трябва да бъдат довършени. Тези капиталови разходи трябва да се случат, за да избегнем по-сериозни корекции и загуби в крайна сметка и връщане на средства.
Водещ: Тоест трябва да бъде изпълните тези 10 млрд.? Не твърде оптимистично.
Никола Стоянов: Сигурен съм, че Министерство на финансите с удоволствие биха ги намалили, ако можеха да си го позволяват. Но не би било държавнически.
Водещ: Иначе ще загубим средства.
Никола Стоянов: Разбира се.
Водещ: Д-р Юлиан Войнов попада в състава на проекто кабинета на Продължаваме промяната – Демократична България. Вашето мнение, изобщо готвите ли се да напуснете скоро кабинета си или още ще…
Никола Стоянов: С удоволствие още днес съм готов веднага да отстъпя кабинета на редовен министър. Много е важно за България да има редовно правителство, наистина се надявам политическите партии да се споразумеят и да има такова.
Водещ: Благодаря ви много за този разговор.
Никола Стоянов: И аз благодаря.
Водещ: Следващият път и останалите въпроси, защото много останаха…
Никола Стоянов: С удоволствие.