Loading...

Никола Стоянов: Имаме план как да върнем икономическия растеж в малките населени места.

Никола Стоянов: Имаме план как да върнем икономическия растеж в малките населени места.

Водещ: Намираме се в безпрецедентна политическа ситуация. Втори ден на партийна конфронтация. Втори ден на парламентарна криза. Поредни номинации за председател без избор. За последствията ще разговаряме с икономическия министър Никола Стоянов. Започваме с Никола Стоянов, служебен министър икономиката – здравейте.

Никола Стоянов: Здравейте.

Водещ: Готвите се да сдавате властта или още да управлявате?

Никола Стоянов: В момента съм министър и указанията са да работим. Чакам, обаче, с нетърпение да има и редовно правителство, честно казано, тъй като тази политическа стабилност със сигурност пречи.

Водещ: Какви са механизмите, имали механизми служебният кабинет да подпомага индустрия и бизнеса в такива условия, в неработещ парламент?

Никола Стоянов: Разбира се, механизми винаги има, те са просто по-ограничени без парламент, но механизми има. И ние работим през цялото време именно към подпомагане, от една страна, на бизнеса, на българския бизнес, от друга страна привличане на инвестиции – в различни посоки с различни идеи.

Водещ: А ако не се приеме на бюджет?

Никола Стоянов: Бюджетът е проблем разбира се, ако не се приеме, силно се надявам, че ще проявят, в крайна сметка, разум в парламента, ще започнат да работят и ще приемат. Ние, обаче, сме готови да работим според ситуацията.

Водещ: Една дванадесета за кое ще стигне по-напред?

Никола Стоянов: Трудно ще бъде, да.

Водещ: Добре ли сме или ли сме зле, всъщност, като говорим за икономика, разбира се, че всеки по себе си усеща сам по джоба си? Защо питам така – защото излезе ревизия на Националната статистика, ревизират данните за 2021 година с около седем милиарда лева нагоре, обаче и по данните, които виждаме от Националната статистика излиза, че през миналата година реалния ръст на брутния вътрешен продукт е бил 7,6 процента, а не 4,2, както беше обявено. Износът за стоки услуги е бил за над 85 милиарда лева и друго, което показва на статистиката, че през втората половина на миналата година, всъщност, растежът бил много добър, а ние ви слушаме вас политиците, включително и вас представителите на служебния кабинет, които казвате – „заварихме хаос”, другите взаимно се обвиняват кой колко лошо е управлявал държавата и източил хазната – сега ние на кого да вярваме?

Никола Стоянов: От една страна вярвайте винаги числата, аз като икономически министър няма как да не се радвам на тази ревизирана статистика. Истина, обаче, както вие казахте, за мен е много по-важно хората да го усетят по джоба си.

Водещ: Да не излезе така, че икономиката си вървите доста добре и то без вас – политиците?

Никола Стоянов: Икономиката върви, аз не съм политик, първо, а служебен министър. Да, наистина статистиката показва, че в края на мината година, трето и четвърто тримесечие, има много сериозно ускоряване, на четвърто тримесечие над 10 процента е ръстът. За съжаление, по предварителните данни, все още неокончателни, както са тези, виждаме, че първо и второ тримесечие нещата се забавят сериозно. Факторите са много, отново ще е повторя – едно е макроикономическите числа, винаги има значение каква база е било 2020 година, все пак пандемия имаше, ръстовете са спрямо 2020 година.

Водещ: Този двигател на какво се дължи всъщност, тези добри показатели?

Никола Стоянов: Истината е, че най-вероятно се дължи на добрата работа на колегите ми през 2021 година и на странични фактори един, от които е, че числата през 2020 година са били доста ниски, помните, когато пандемията от ковид дойде. На тяхна база е реализиран този висок ръст, но числата са наистина оптимистични. Истина е, че трябва дълго време такива числа, за да могат хората да го усетят по джоба си сега.

Водещ: Това ще даде ли още по-голямо основание на синдикатите, които тези дни говориха за национален протест, защото искаха увеличаване на доходите, исках още социални плащания, искат да се компенсира цялата инфлация, която почти 19 процента, искат минималната заплата от догодина 850 лева?

Никола Стоянов: Не знам как ще правят тези числа на синдикатите, те са наясно със ситуацията и ние редовно имаме разговори с тях и с работодателските организации. В нашите разговори за всички ситуацията е ясна, истината обаче е, че всеки от тях има своите отговорности, така както аз като министър, така и те като синдикати. В крайна сметка те имат отговорност към своите членове и винаги искат повече, така че и аз ги разбирам.

Водещ: Въпросът е какво е разумното и какво е възможното да се даде – това възможно ли е като искания?

Никола Стоянов: Със сигурност не и това, което те искат.

Водещ: Добре де, а може ли да се намери някакъв оптимален вариант между увеличение на доходите и инфлацията? Може ли да говорим за управление на инфлацията?

Никола Стоянов: Трябва да се управлява, трябва да се управлява и разбира се, че има разумен и оптимален вариант и той трябва да бъде постигнат в диалог между редовно правителство, дай Боже особено, с приет бюджет и синдикати и работодатели – това е пътя.

Водещ: Каква е прогнозата, когато говорим за ръста на инфлацията и къде се намираме в сравнение с останалите европейски страни, защото и Евростат излезе с данните тези дни?

Никола Стоянов: Аз имах възможност още преди около месец да коментирам тази тема и още тогава казах, че сме се приближили до пика на инфлацията и аз не очаквам повече – един-два десети от процента. Но това ще е пика горе-долу, оттук нататък инфлацията ще намалява. Проблематично е, че при нас инфлацията е два пъти по-висока, отколкото средната в Европейския съюз. Причината, разбира се, основната, е повишените цени на енергоизточниците в икономика като българската, която все пак няма толкова много добавена стойност или процентът на добавена стойност не е толкова висок, там цените на енергоизточниците дават по-голямо отражение и най-вероятно това е основната причина.

Водещ: Както казахме малко по-рано в разговора, наистина всеки усеща по джоба си каквото и да казва статистиката и данните, особено в бедните региони, които са далеч от големите градове. Има ли как да се даде някаква икономическа перспектива на такива населени места, може ли държавата да реагира наистина адекватно или само ще си говорим това от години насам и само ще констатираме такава вътрешна миграция?

Никола Стоянов: Има как и в момента вече ние имаме план в Министерство на икономика как това да се случи, използвайки парите по Плана за възстановяване, които са предвидени за нови индустриални зони или за финансиране на съществуващите. Нашата идея е следната и тя е продиктувана от практиката в момента, имах последните месеци постоянно срещи с чуждестранни инвеститори, идва чуждестранен инвеститор при мен и иска две хиляда работни места да отвори – отива във Видинско и каза – ама, то няма хора. Това е една повтаряща се история.

Водещ: Какво ние предлагаме на тези инвеститори?

Никола Стоянов: Затова идеята ни е да инвестираме в построяване на по-малки индустриални зони в провинцията, на няколко места в началото, пилотно, така че с промени в Закона за насърчаване инвестициите да започваме да привличаме инвестиции от тридесет-четиридесет-петдесет работни места, да се фокусираме върху по-малки, защото това е реалистично – толкова хора има. Постепенно да завъртим колелото на икономиката в тези по-слабо населени места, или да кажем по-бедни региони. Това е пътят, според нас, няма как да стане изведнъж да дойде една инвестиция огромна и да реши проблемите на региона – не, трябва… разбира се, изисква повече работа, защото привличане на една инвестиция дали ще е за за петдесет човека или за петстотин, горе-долу работата е една и съща, но трябва постепенно с много усилия да се привличат по-малки инвестиции, да им предложим добри условия, подготвени индустриални зони и аз съм сигурен, че постепенно българите от чужбина ще започнат да се връщат, ако ние провеждаме такава политика в по-малките населени места и се стремим и не приемаме всяка инвестиция просто така, не търсим инвестиции наред, не търсим инвестиции, които ще доведат до по-добре платени работни места.

Водещ: Слушам ви и си мисля, че и предишния кабинет – кабинетът „Петков” дойде с огромното намерение да привлича инвестиции, спомняме си обещанията, спомняме си плановете, които те имаха. Вие сте поредният министър, който говори за това, обаче някъде намеренията крушират в реалността.

Никола Стоянов: Ще направя една забележка – едно е да имаш амбиции да привлича инвестиции, друго е това, което аз ви казвам – да има фокус и да знаеш точно какви инвестиции и да знаеш точно как да ги привлечеш.

Водещ: Можем ли да бъде по-конкретни?

Никола Стоянов: Всички искат да привличат инвестиции – това е ясно, но въпросът е как.

Водещ: Да дадем конкретен пример с конкретен регион и какво може да предложи този регион?

Никола Стоянов: Смятаме две основни новости да приложим в привличането на инвестиции. Едната е, както споменах, в по-малки населени места, ние виждаме в момента, че има концентрация в големите градове, инвеститорите като идват ходят в големите градове, повечето искат да отворят много работни места, тъй като нашия закон за насърчаване инвестициите е правен преди 15 години. Той ориентиран и правен в условия на висока безработица, в момента няма такава в България. Фокус не ние бройката на работните места, а тяхното качество и именно това трябва да се промени. От една страна в малки населени места, фокус върху инвестиции, които отварят по-малко работни места, но по-добре платени, тъй като в момента най-големият проблем на всички работодатели е липсата на работна ръка. Единствения огромен пул от българи, от работна ръка е в чужбина, който в момента не е зает в България – ние, ако не постигнем това постепенно повече българи да се връщат, отколкото да заминават, а това може да бъде постигнато с много други фактори, но все пак основно и заплатата, която те могат да получават в родните си места.

Водещ: А фокусирали ли сте се в конкретни региони или говорите, че това може да стане по принцип?

Никола Стоянов: Това ще стане по принцип, като идеята ни в момента е с парите от Плана за възстановяване да направим три или четири такива по-малки зони като пилотен проект.

Водещ: Кои ще са първите места?

Никола Стоянов: Още не сме решили кои ще са парите места, но със сигурност Северозападна България ще е едно от тях, това мога категорично да го кажа. Ще се целим в населени места, разбира се, където все пак има по-висока безработица.

Водещ: А какви инвеститори бихте привлекли и откъде? Разговаряте ли вече някой?

Никола Стоянов: Разговаряме постоянно, интересът е много голям, както имаха възможност да кажа. В момента конюктурата е такава и заради ниършопинга, заради пандемията и заради това, че България стои стабилно на енергийната карта на Европа в момента. Интереси има, но тук искаме да наблегнем и да се фокусираме върху нещо друго – България е богата на доста суровини, които десетки години наред ние изнасяме и на гърба, на които в чужбина има цели индустрии зад тях построени. В България обаче се изнасят метали без добавена стойност или други материали.

Водещ: Но това са средства, които все пак остават стават в България.

Никола Стоянов: Да, но ние искаме да се фокусираме именно във времената, които са в момента виждате, че ресурсите стават по-ценни дори от парите, поради войната и така нататък, тоест ние искаме да се фокусираме върху привличането на инвеститори, които могат да използват суровини, които са налични в България. Тоест, конкретно, като им кажем – да, близко до дома вие, Европа иска да се реиндустриализира, иска да се прави се приберат компаниите по-близо до дома, България е част от Европейския съюз енергийно е стабилна и има и тези суровини, смятаме, че тези три фактора биха били така натежали в наша полза.

Водещ: Добре, но това са все още намерение и план, както казвате вие. От кого зависи да се осъществи?

Никола Стоянов: От следващия министър на икономиката в едно редовно правителство. За два месеца и половина аз мога да дам идеите и да подготвим план, няма как да….

Водещ: Добре, на финала сме на този разговор – знам, че според Закона за взривните вещества МВР упражнява контрол, но и Икономическото министерство има отношение към оръжейната индустрия. Моля ви за вашия много бърз коментар за инцидента в „Арсенал”, днес почина работникът, който е пострада вчера при контролиран взрив. Има ли механизми, по които държавата да контролира сигурността, имали нужда от промени във правилата?

Никола Стоянов: Първо, моите съболезнования към близките на загиналия, той е бил страхотен специалист от това, което чувам, с дългогодишна кариера. Истината е, че така постоянно се работи върху подобряване на правилата и службите постоянно контролират всички военни заводи, не само частните, какъвто „Арсенал”, но и държавните. Трудно е, много хора работят там. Предполагам, че и собствениците получават предписания от службите и ще вземат мерки.

Водещ: Благодаря за този разговор.

Споделете