Тръгнат ли цените нагоре, България има инструментите и веднага вносът ще бъде разрешен, посочи министър Стоянов
Водеща: Министрите на земеделието на страните от Европейския съюз вчера не стигнаха до решение по въпроса за украинското зърно. България обаче вече въведе от понеделник забрана на внос на 20 стоки от Украйна.
Водещ: Какви ще са последствията от това решение, ще поскъпнат ли цените и още теми, сега ще говорим с министърът на икономиката, който е наш специален гост. Никола Стоянов. Здравейте.
Никола Стоянов: Добро утро.
Водещ: Да започнем сега. Не се разбраха министрите на земеделието. Обаче каква е равносметката? Тези действия повече плюсове или повече негативи за потребителите?
Никола Стоянов: Първо, за да сме наясно откъде дойде целият проблем, малко ще се спра по в началото – Украйна не можеше да изнася своята продукция, поради войната и не може да използва черноморските си пристанища. Именно заради това Европейския съюз се нае да създаде коридори, по които в крайна сметка пшеницата и други култури да стигнат до най-заинтересованите и нуждаещи се страни. Голяма част, от които са от Африка.
Водещ: Трети държави.
Никола Стоянов: Трети държави, да. Това, което обаче се случи реално е, че вместо храните да минат транзит в тази посока, те останаха, и то най-вече в приграничните държави – Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България. Което от своя страна доведе до сериозни сътресения на пазара. Украинската стока е доста по-евтина, има, разбира се, както фактори, поради войната, но и поради това, че в Европейския съюз изискванията към фермерите са по-различни, така да го кажем, което води до оскъпяване на стока. Сами разбирате, че неслучайно и в Европейския съюз толкова години подред, знаете, са огромни субсидиите за земеделие. Защото ако не произвеждаме собствена храна в една криза, дори да има много силна армия или много силна икономика, без храна не се получават нещата. Именно заради това решението на българското правителство е всъщност своеобразна антидъмпингови мярка – решението за забрана на вноса на тези продукти. Разбира се, ние все още вярваме и аз съм твърдо уверен, че ще има общоевропейско решение, преговорите продължават. Към момента, на вчерашните преговори, тъй като от Европейска комисия в началото предложиха да се вземат мерки по отношение на вноса на четири продукта – пшеница, слънчогледово семе, царевица и соя, вчера в преговорите са предложили и пети продукт – слънчогледово олио.
Водеща: Тоест смятате, че може да се стигне до една по-голяма палитра от продукти, които да бъде, да бъде наложена такава забрана?
Никола Стоянов: В момента проблемът е, че България общо взето най-сериозният проблем е слънчогледовото семе и нас дори и тези пет продукта биха ни удовлетворява, тъй като по отношение на други продукти от Европейската комисия предлагат да започне разследване, така да се каже, има такава опция по регламента – да се установи наистина какво е пазарното, каква е пазарната ситуация и евентуално да се вземат мерки след два-три месеца. Но най-важните продукти за нас са всъщност тези четири – пет. Но за други държави не е така. Ние се движим, петте държави в пакет в исканията си. В крайна сметка хубавото е или нашата идея е, че макар и по-разширен списък, който искат, особено колегите от Полша, от Словакия, всяка държава ще може впоследствие сама да решава дали да свали забраната за конкретен продукт. Тоест дори и списъкът да е по-разширен, продуктите, които България не я засягат, ние веднага ще свалим пък за тях забраната и ще оставим само за тези, които наистина засягат пазара. Така че преговорите продължават. Днес ще бъде представен на гласуване вече регламентът от шведското председателство. Силно се надявам и съм уверен всъщност, че ще има и общоевропейско решение по въпроса.
Водещ: Казвате, пазарна ситуация. Вчера обаче тук в нашето студио от Асоциацията за защита на потребителите казаха – тази забрана, влизайки в сила, ще повиши цените на основни хранителни продукти – олиото, и не само. Има ли такова опасение?
Никола Стоянов: Логично е човек да си го помисли – при положение, че забраняваме внос на по-евтини суровини, че е възможно да се получи повишение на продуктите. Ние ще следим за това и аз няколко пъти имах възможност категорично да го каже. В момента, в който ние видим на едро дори и минимално мърдане на цените нагоре, България има инструментите, веднага вносът ще бъде разрешен. Имайте предвид, че интересите са разнопосочни. От една страна, българските производители казват – складовете ни са пълни с продукция, нямаме как да я реализираме в оставащия месец и половина – два до новата реколта. Трябва да се освободят…
Водеща: Точно така. Ние сме голям производител на слънчоглед.
Никола Стоянов: На слънчогледово семе сме огромен производител, също и пшеница, и царевица, и така нататък. Тоест от една страна е техният интерес. Ние не можем да оставим, особено при слънчогледовото семе проблемът е сериозен, тъй като то не може да бъде съхранявано толкова дълго. От друга страна са преработвателите, които, разбира се, се радват на по-евтини суровини, възможността да купуват по-евтини суровини. Да, олиото примерно наистина от началото на годината е поевтиняло с около 28% и 32% за последните, откакто служебното правителство е встъпило в сила. Но имайте предвид, че преди това имаше необосновано много сериозно покачване на цената на олиото. Всъщност с това поевтиняване в момента се върнала към цените от 2021 г., от преди поевтиняването, когато се е използвал български слънчоглед, отново за производство на това олио.
Водеща: Министър Стоянов, това означава, че гарантирате, че няма да допуснете да има повишение на цените, въпреки тази забрана.
Никола Стоянов: О, категорично. Категорично. Следим внимателно нещата, разбираме риска. От една страна трябва да се погрижим за нашите земеделски производители, от друга страна обаче много е важно и потребителите да получават хранителни продукти на поносими цени. Така че търсим баланса, не е лесно наистина. Но в крайна сметка сме …, сме гъвкави в инструментариума, така че в момента, в който видим покачване, винаги можем отново да свалим забраната.
Водещ: Така че … споменахте храните, цените на едро, този сайт, който вие пуснахте, каква е равносметката му? Колко, вече един месец работи, ако не се лъжа и там цените са точно на едро. Каква е равносметката?
Никола Стоянов: Там има цени и на вносител, и на суровини, и на едро, и на дребно. На дребно цените, които се предоставят постоянно са от Министерство на земеделието. Но отделно има и две вериги, които се включиха и предоставят собственици си цени. За съжаление, въпреки заявения интерес от много други, за момента те не се включват. Равносметката е следната – има висок интереси и хубавото е, че той се задържа, не само първите дни, когато дори много журналисти…
Водеща: Когато на всички им е интересно.
Никола Стоянов: Да, на всички им е интересно. Интересът продължава да е постоянен – около 10 хил. влизания на ден продължава да поддържа сайта, което много ни радва. Имате предвид, че сайта, освен роля да информира, има и за нас много сериозна, регулаторна бих я нарекъл функция, тъй като и държавните институции гледат този сайт. В крайна сметка сайта е и за служебно ползване, защото обединява цялата информация, набирана от различни функции на едно място. И там много лесно могат и от Комисия защита на потребители, и от Българска агенция за безопасност на храните, и от НАП да следят тенденциите, и от Агенция Митници подават информация. Така че да се види това, което виждаме, нали, продължава, така, за съжаление бих казал, от друга страна и оптимизъм за бъдещето. На едро цените седмици наред падат, на дребно бих казал, че за момента успяхме да задържим цените. Вече започват в някои категории да има, така да го кажа, малко по-сериозни намаления. Олиото ще цитирам отново за този месец и половина е 8% надолу, маслото е надолу 6%, киселото мляко – между 7 и 9%, в зависимост от масленоста, е паднало. Има и доста продукти, които се задържат около плюс-минус един процент, тоест на същите нива – мляко, захар, брашно, прясно мляко имам предвид. Така че не това, което търсим. Но за момента, за този месец и нещо от официалната, така, старт на кампанията да го кажем за овладяване на цените на храните, сме доволни за момента от резултата. Но продължаваме категорично. Това, което виждаме е много промоции в момента…
Водещ: Кое пречи да не виждате това, което искате, министър Стоянов?
Никола Стоянов: Ами, ние искаме трайно поевтиняване, сериозно. Така, според нашите разчети, това, което виждаме спрямо цените на едро, спрямо суровините наистина намаление от сорта на 10, 15, 20% трайни намаления са това, което ние искаме да видим в крайна сметка. Както казах, за момента при някои продукти виждаме 5,6, 7 процента, все още са ограничен брой продукти. Първата цел е това да стане по-масово. Виждаме много промоции, това, което ни прави впечатление. Тоест през промоция цените са ниски, но промоциите в крайна сметка са временно намаление.
Водеща: Тези промоции обаче не ги ли има постоянно?
Никола Стоянов: Ами откакто преди месец и половина правителството, така, сериозно обяви този приоритет, са доста по-масови. И всъщност може би това, към което се стремим е цените от промоциите да станат постоянни…
Водещ: А с таван на надценките какво може да бъде постигнато?
Никола Стоянов: С тавана на цените може да бъде постигнато следното нещо – от една страна, с една непазарна мярка, признаваме си, да ограничим максимално намесата на държавата, тоест само по един продукт, само в седемнадесет продуктови групи, тоест наместо да не е прекалена, от друга страна обаче да гарантираме на потребителите поне по един продукт от тези важни 17 продуктови групи на поносима цена. Това в крайна сметка е целта на закона. Затова и той е за шест месеца само, с ограничен период, за това е и насочен само към търговците с над 30 млн. лв. оборот, затова между другото в него и за тези конкретни артикули, забраняваме и така наречените обратни фактури, нали, тъй като с надценката много се спекулира и с това какъв е, каква е печалбата на веригите от конкретен продукт.
Водеща: Прекъсвам ви за кратко, защото големите вериги по отношение на тавана на надценките казват, че това ще е катастрофа за малките. Как отговаряте на това?
Никола Стоянов: Отговарям, че няма как да е катастрофа от 18 продуктови групи по един продукт ще се продава в големите вериги на минимална надценка. Дори за един малък магазин има над сто, със сигурност стотици продукти дори в малко магазинче. Няма как 17 продукта да са катастрофа за никой.
Водещ: Продължаваме с критиките, така да кажем, министър Стоянов. Ето тук е законопроектът, който внесохте за обществено обсъждане. Три странички – не е много текста. Но пък в него доста критики. От това, че този един продукт как ще се избира? Аз мога да избера най-скъпото сирене и да каже – ще го намаля с десет процента и каква е ползата за крайния потребител – нулева.
Никола Стоянов: Точно така.
Водещ: Това е едната критика.
Никола Стоянов: Аз имах имах възможност това да го коментирам. Не, тези продукти ще трябва да бъде между най-евтините продукти от категорията. И когато, първо, те трябва да гарантират и количество, когато на този продукт, конкретен, той ще е означен с етикетче. Тоест само десет процента надценка. Ако обаче, случва се, в отделен магазин, разбира се, може да няма, да се изчерпат количествата, веднага тази минимална оценка трябва да бъде прехвърлена към следващия продукт, като цена има, прредвид следващия. Като много важно, искам да подчертая, да, това няма да са скъпите продукти, ще са най-евтините продукти от категорията, но продукти от категорията, тоест, които отговарят на качествените изисквания – ако е кашкавал, да е кашкавал, ако е масло, да е масло.
Водещ: Да, записали сте имитиращи продукти, че ..
Никола Стоянов: Да, имитиращи продукти няма да влизат в тези.
Водещ: Да, обаче големите компании казват – защо атакувате нас? Ние в крайна сметка явно водим добра икономическа стратегия, имаме си клиенти, правим оборот. Какво толкова сме ви черни?
Никола Стоянов: Ние не атакуваме никой. Ние искаме да има хранителни стоки на поносими цени за българските потребители от една страна. Ясно е, че има много недъзи по веригата на доставки, като се започне още от земеделието, през търговците и се стигне и до търговците на дребно. Това надявам се едно редовно правителство след нас да продължи усилията ни. Тъй като има нужда от сериозни законови промени, също, въобще ериозни промени в механизма на веригите на доставки.
Водеща: Добре, министър Стоянов. Но в тази връзка как Ел Би Булгарикум постигнаха тези по-ниски?
Никола Стоянов: Ами, като така да кажа от една страна законът за тавана на надценките, ако е непазарният механизъм, с който се опитваме да влияем, Ел Би Булгарикум като държавна компания пък е пазарният механизъм, който също така много добре сработи сред инструментите, които използваме. През Ел Би показваме, че може качествено продукти, наистина само българска суровина, аз поздравявам така и новото ръководство, защото въведоха някои интересни правила – от един доставчик ще може максим до 20% от суровината да се купува, тоест да не са зависими, както е било преди това – от един-двама доставчици. четиридесет процента от суровината задължително са приели, че ще е от само малки доставчици, регионални. Така че се разпределя хубаво, така, потреблението им върху суровината от България. От друга страна, спазвайки всички рецептури и така нататък, по държавен стандарт, те показват, че може качествен продукт да стига на абсолютно поносима цена в магазините им. 12,9 лв. е сиренето и 15.90 е кашкавалът. Това, което забелязваме е те имат само десет магазина, разбира се, и това, което заварихме е само два процента пазарен дял. Тоест беше много трудно по някакъв начин да се повлияе на пазара. разбира се, в техните магазини, да, след тези цени започнаха наистина, дори опашки, зареждат по два пъти на ден вече, изчерпват се количествата. Много важно беше за тях да стигнат до повече потребители при този интерес. И всъщност договорът, който успяха да подпишат с Централния кооперативен съюз, им даде възможност да достигнат до магазинната мрежа на Централния кооперативен съюз.
Водещ: Сега в колко магазина се предлага вече…
Никола Стоянов: Към момента вече 75 продукта. Освен в София, в Пловдив и област Пловдив, Етрополе, Ловеч, област Перник от миналата седмица и най-последното, 8 магазина в област Русе вече са …
Водеща: В 75 магазина общо досега. Предстои още да се разраства.
Никола Стоянов: Досега от ДКС, които имат над 3000 магазина, разбира се. Имайте предвид, отново казвам, Ел Би е имало 2% пазарен дял, в момента се прави организация, назначават се хора, от една страна да се вдигне производството, за да могат повече магазини да зареждат, от друга страна Ел Би излезе миналата седмица и от една от най-големите търговски вериги в България. Просто, разбира се, без да я споменавам, ще кажа само, че при оборот от 1,5 млн. година, Ел Би е на 500 хил. лв. загуба, от това, че е в тази верига. Тоест от една страна доставчика е на огромна загуба, от друга страна цените в нея бяха много по-високи, отколкото са във фирмените магазини или тези на ЦКС. Тоест няма никаква икономическа, нали, за тях, да бъдат в тази верига. Оценяват се отношенията и с другите вериги. По този начин се освобождава също и стока разбира се за зареждане на повече, повече магазини. И това води определено, тази конкуренция води до води до резултати, тъй като виждаме, че и сериозни намаления започва да има именно в млечните продукти.
Водещ: Имате ли как да ни кажете какво очаквате през следващите месец – цените ще продължат ли падат надолу? Понеже сам казахте – задържали сме ги, но се стремим да понижим цените.
Никола Стоянов: Това, което очакваме все повече продуктови групи да почне да има спад, както тези няколко, които споменах постепенно.
Водещ: Процентно можем ли да кажем – 2-% спад?
Никола Стоянов: Ами, както виждате, напротив, при олио, масло, киселото мляко 7-9%, очаквам да започнем в такива проценти в началото – 5,6, 7 млн. да започнем да виждаме при повече продукти такова намаление, постепенно, разбира се. А което очаквам, гледайки цените на едро и цените на суровините, които много сериозно паднаха, няма пазарна логика и именно и за това сайттът е много полезен. Когато виждаме, це цената на едро пада, цената на суровината пада, трябва най-накрая и цената на дребно да започна да пада.
Водеща: Министър Стоянов, все пак има ли риск, ако тази мярка с надценката да бъде въведена по някакъв начин след нейното изтичане от тези шест месеца, които вие споменахте, да има повишение на цените? Защото имаше и такива критики.
Никола Стоянов: Това, което виждаме в други държави и което някои, така, по-скоро политици, а не експерти коментираха, че трябва закон за таван на цените, а не на надценките, води до това, което вие споменахте, до този риск, че след отпадането на този таван, цените скачат нагоре. Тук имайте предвид, че наистина е ограничено. Повечето, особено големите търговци, за които стана дума, те имат между 20 и 80-90 артикула в продуктова група. Ако от осемдесет вида кисели млека намалите един, няма как впоследствие това, че точно тук надценката на този продукт е била ниска, по някакъв начин да доведе до покачване цените на цялата категория, просто е изключено.
Водещ: Какво се случва с икономиката на България? Инфлацията все така поддържа високи нива, въпреки че малко сме тръгнали надолу?
Никола Стоянов: Ами, първо вече по-сериозно сме тръгнали надолу. Така, много съм щастлив, шести месец ототкакто върви надолу инфлацията, но вече през месец март е с два процентни пункта. До момента средно – 0,5 процентни пункта на месец от пика през септември – 18,7%, днес сме на 14. Така погледнато вече е 4-5% надолу.
Водещ: Но пак най-висока, министър Стоянов.
Никола Стоянов: Дали е най-високата не мога да кажа в момента със сигурност. Но е между високите.
Водеща: Една от най-високите е, да.
Никола Стоянов: Да, да, със сигурност. Това е и което заварихме между другото. И тогава, есента много от експертите очакваха лятото на 2023 г. да е пика на инфлацията. А ние всъщност още есента успяхме да обърнем тази тенденция, шести месец пада. Очакванията ми са да продължи със същите темпове, да спада и през април месец, каквито през март. Така че аз очаквам някъде лятото – юни-юли инфлацията да остана едноцифрена. Това, което се случва с икономиката, понеже ме попитахте, че тя се движи добре, въпреки всички негативни, така, изказвания на експерти и политици. Не знам защо се опитват някак си да, така, защо темата и мишена е българската икономика. Всъщност българската икономика се представя много добре. Последното тримесечие на миналата година беше с много добър ръст все още, въпреки всички очаквания за рецесия и така нататък. От всички показатели, най-сериозният проблем до момента ни беше инфлацията, която както казах вече е под контрол, шести месец пада и се надяваме и оценките са, че ще продължи да спада. Разбира се, в момента под така сериозни коментари започва вече да попада дефицитът, който се очаква за 2023 г. да е, така, да е доста по-трудно да влезем в тези три процента, които са Маастрихските критерии.
Водеща: По отношение на инвестициите обаче, там как се справяме?
Никола Стоянов: Ами, и при инвестициите се справяме много добре. Чух коментари, че нищо не се случвало, нямало инвестиции. Факт е, че политическата нестабилност е сериозен риск и сериозен минус през всички инвестиции, няма какво да се лъжем.
Водеща: А и сега с представянето на този проектобюджет още повече ни се струва, че ще има отлив на инвестиции или не е така?
Никола Стоянов: Отлив няма. Имайте предвид и официалната статистика на БНБ за миналата година, предварителните данни ръст около 85-90%, разбира се на база на инвестициите през 2021 г., която беше ковид. Но всъщност горе-долу за миналата година достигаме нивата от преди ковид. Тоест нормалните нива от последните години – около 2,7% процента се очаква да са инвестициите от Брутния вътрешен продукт, които имаме през последните години. Това не е нещо, което ни радва, разбира се. Трябва много повече. Но в условията на служебно правителство, което продължава толкова дълго време вече, все пак това е минус пред чуждестранните инвеститори – политическата нестабилност в България, трябва да кажа, че интересът е много висок. Само откакто служебното правителство е застъпило, за тези осем месеца Българската агенция за инвестиции е издала 17 сертификата, 1800 нови работни места и към 300 млн. нови инвестиции. Но това са само тези, които се сертифицират. Миналата седмица в Плевен открих за 110 млн. лв. инвестиция. Само от началото на годината съм присъствал – в Божурище, в Костинброд, в Кърджали, други инвестиции, които въобще не са се сертифицирали през Агенция за инвестиции, за още 60 млн. някъде. Инвестиции постоянно вървят. Сега една от компаниите, която септември месец при посещението ми в Мюнхен говорихме, откриват следващия месец в Стара Загора 200 нови работни места в автомобилна индустрия. Инвестициите вървят постоянно. България обаче има какво повече да направи, и в условията на служебно правителство. Ние трябва да предоставим добри терени за инвеститорите. Интерес има, но когато те идват, искам да могат бързо да започнат, да не, така, това, което ги притеснява, са бавни процедури по издаване на строителни разрешителни, бюрокрацията, разбира се. Нашият отговор на това е разширяване на индустриалните зони, които България предоставя чрез Националната компания Индустриални зони. Знаете, специализираната индустриална зона, която сега стартираме в Доброславци, специално за автомобилна индустрия. Имаше така и предишните дни форум именно за така батерии и електромобилността. България стана част от така да го кажа семейството на електромобилността в Европа, чрез Българската агенция за инвестиции. Тоест от една страна там, където наистина се целим в стратегически големи инвеститори, от друга страна обаче националната компания продължава своята работа и планът ни е да разкрием и доста по-малки зони, в провинцията, да бягаме и от тази концентрация в големите градове. Има все още доста по-малки населени места, където има работна ръка. Тъй като най-големият проблем пред инвестициите в момента и пред всички компании в България не е бизнес средата …
Водеща: Работната ръка.
Никола Стоянов: …, не е нищо друго, а работната ръка – това е най-големият проблем. Всеки ден от компаниите чувам – имаме поръчки, имаме всичко, нямаме работници, за да ги изпълним.
Водещ: Това е добра добре, министър Стоянов. Сам казвате обаче – инвестиции има. Казахте – Българската народна банка. Тя обаче вчера излезе с един доклад, едно предупреждение за ускорено повишаване на лихвите през следващите месеци. Как това ще се отрази на бизнес средата у нас?
Никола Стоянов: Това е политиката не само в цяла Европа, в целия свят, знаете – покачват се през цялото време много сериозно лихвите в опит да бъде овладяна инфлацията, след като доста пари се изсипаха по време на ковид кризата. Нали, трябва да си го окажем – печатниците работеха навсякъде по света много сериозно. Което нормално и след времената на пандемия хората, така, искаха отново да излязат и отново да харчат и с тези повишени доходи се качи много инфлацията. Няма как да избягаме от това. Лихвите ще се качват. Разбира се, идеалния вариант е България да успее бързо да влезе в еврозоната, което пък ще допринесе за обратен ефект, спад на лихвите донякъде, тоест ще неутрализира това покачване.
Водещ: Да, обаче само пред по-малко от час финансовият анализатор Десислава Николова каза, че това, че не сме в еврозоната за нас е добре, за да не виждаме такъв голям скок на лихвите. Къде е истината?
Никола Стоянов: Нали, за да не коментирам директно, не я познавам. Но това, което масово в смисъл е ясно – влезем ли в еврозоната, лихвите в България ще станат по-ниски. Това е категорично. Тоест в момент, в който лихвите се покачват, за нас би било още по-добре точно в такъв момент, изключвам всички останали предимства, да влезем в еврозоната, категорично.
Водеща: Има ли необходимост сега от свиването на някои разходи?
Никола Стоянов: Аз като министър на икономиката, разбира се, за мен е лесно да кажа – да, трябва да се свият разходите, а не да се, така, търсят повече приходи от компаниите, трябва да оставят повече пари в компаниите, за да могат да инвестират, да се развиват в този момент, именно когато и българските компании успяват, така да го кажа, да крадат нови пазарни дялове в ЕС, нещо, което виждаме, и в другите ни партньори. Разбира се, обаче въпросът е сложен. Трудно е да се режат социални разходи при тези ниски нива и на пенсиите в България, и на доходите като цяло на населението. И нормално всеки министър и всеки политик би искал да ги повиши. Моят апел е към депутатите наистина разумно този път, защото се видя последните четири народни събрания, с тези решения. Да, иска ни се на всички, но такива покачвания, безпринципни, без повишаване производителността на труда и т.н., не водят до добро за никого.
Водещ: Разбрахме. Разум при разглеждането на бюджета. Той влиза за обсъждане в Народното събрание. Преди това обаче трябва да мине през Тристранния съвет. Министър Никола Стоянов в „България сутрин”. Благодаря ви много.
Никола Стоянов: И аз ви благодаря.
Водеща: Благодарим ви за този разговор.