Водещ: Министърът на икономиката Никола Стоянов вече е в нашето студио. Здравейте.
Никола Стоянов: Добро утро.
Водещ: Разбрах, че сте успели да чуете част от разговора ни с Лъчезар Богданов преди малко. Той очаква дори дефлация месец за месец съвсем скоро. Ще ни каже дали това са и вашите очаквания. Цитирахме данните, които той дава по отношение на цената на тока – първите две седмици на май вече на нивата от юли 2021 г. Поевтиняване на течните горива, пшеница, слънчоглед, природен газ, фуражна царевица, торове. Торовете са се върнали на нивата от март 2021 година. И сега големият ни въпрос като потребители на всички нас е кога ще усетим това и през цените в магазините? Защото засега не е факт.
Никола Стоянов: Не е факт, права сте. Това е и нещо, което ние се стремим. Абсолютно съм съгласен с нещата, които и г-н Богданов изтъкна във вашето студио. Много се радвам да го чуя и от експерти, защото аз есента чувах от експертите прогнози, че пикът на инфлацията в България ще бъде лятото на 2023 г., не от него конкретно, но от други експерти. Още тогава се ангажирах с мнение, че напротив, вървим обратно и вече седми месец подред инфлацията пада. Наистина много е радващо март месец два пункта надолу, сега през април 2,4 процента, вече е 11,6% и всъщност това, което повтарям от няколко месеца, че лятото вече очакваме едно цифрена инфлация е на прага да се случи още през май месец. Тъй като, ако продължи, аз вярвам, че ще продължи тенденцията по този начин, още май ще слезем под 10%.
Водещ: Април 23-а спрямо април 22-а е 11,6. Вие очаквате, че под 10 ще падне.
Никола Стоянов: Под 10 още май месец ще падне. Прогнозата ни преди няколко месеца беше, че лятото юни-юли, но дори ще се случи по-рано, отколкото очаквахме.
Водещ: А цените?
Никола Стоянов: Цените, разбира се, на хранителните стоки, ако говорите за тях…
Водещ: Най-вече за тях.
Никола Стоянов: Защото абсолютно съм съгласен, на база на работа и на колегите, която свършиха още есента овладяхме енергийните цени. Сега вече рекордно ниски, наистина са се върнали на нива от 2021 г., а не от 2022 г. Има всички, всички основания цените на хранителните стоки да падат. Фактът е, че на едро те падат, последните от седем-осем седмици само една или две се покачва, всички останали падат.
Водещ: На дребно не реагират обаче.
Никола Стоянов: На дребно не се покачват категорично. Има отделни категории, в които има спад, например олиото 10%, киселите млека – седем до девет процента, маслото – шест процента пада. За олиото е интересно да се каже, че примерно през март месец всички останали държави от Европейския се се покачва, напротив там цената е най-много в Унгария – 33% се качва само през април, през март извинявайте. При нас е минус един процента. България единствената държава през март, в която олиото пада, трябва да го кажа. И за момента от началото на годината с десет процента е спаднала цената.
Водещ: Значи данните казват нещо, което ние още не сме усетили.
Никола Стоянов: Но това са отделни категории. Да, да, не е достатъчно, за да се усети. Категорично създавам това и продължаваме нашите усилия. Продължаваме по всички теми, контролът продължава. Вече са над 1450 проверките, 841 акта са съставени, над 350 са съмненията за нелоялни търговски практики. По отношение на проверките, което най-много ме радваме мен лично е в началото 95% бяха нарушенията към броя на проверките – всяка проверка откриваше нарушение. В момента вече са под 25 процента. Тоест определено контролът има дисциплиниращ ефект върху веригите.
Водещ: Тези, това голямо говорене за спекула, за картели в един момент големите търговски вериги, особено се бяха превърнали в мишена буквално. Нещо от всичките тези неща потвърди ли се във времето, когато инфлацията вървеше нагоре само и всичко…
Никола Стоянов: Аз самият се въздържам от такива думи като спекула и като картели, категорично, и няма как да ги чуете от мен. Тъй като това е в прерогативите на Комисия за защита на конкуренция. Те са се сезирали, работят по въпроса и предполагам, че във времето при тях работата е много сложна наистина и тези неща се доказват много трудно. Но видяхме, че по отношение на Лукойл, макар и с така известно забавяне, те взеха много сериозни мерки. Така че те ще преценят и там сериозните мерки са при тях, и в крайна сметка като глоби и установяване на картели. Но фактите са си факти. Много ясно се виждат и през сайта, който направихме. И така това много ме радва, продължава много висок да е интересът към него. Там всичко е нагледно. Виждаме падащи суровини – прясното мляко е паднало 12% от началото на нея, слънчогледово олио споменахме, много, много от суровините падат, на едро цените падат – на дребно не, или много по-малко, отколкото е логично да паднат. Когато есента говорихме с търговците на дребно, те казваха – ама много е скъп токът, много са скъпи горивата, логистиката и т.н. Всички тези неща спаднаха, сега казват – ръст на заплатите.
Водещ: А не е ли логично…
Никола Стоянов: Винаги може да се намери някаква причина. Истината е, че няма логика в тези цени на дребно в България в момента. Това е категорично. Каква е причината? Всеки може да изтъква много причини. Ние провеждахме разговори и с търговци на едро, и с търговци на дребно, и с производители. Истината е, че всеки сочеше другия, мога, нали, категорично да го кажа. Затова и честно казано спрях да провеждам тези срещи, защото всеки е невинен и сочи другия. Няма, нали, всеки има доводи защо при него нещата се покачват.
Водещ: В момента има ли групи стоки, която или които продължава ръста на цените при тях и които ви карат да търсите някаква логика и някакво обяснение…
Никола Стоянов: Единствените покачвания на цените са чисто сезонни, което е всяка година…
Водещ: Извън тях, сезонните. Те са ясни.
Никола Стоянов: Но извън тях няма такива продукти. Вече категорично мога да кажа, че покачване на цени няма. Но намалението е само в отделни категории, все още малко по-съществено. Иначе като цяло виждаме едно задържане – около 1% повишение или минус 1 при брашно, захар, яйца. Просто седят на на едно място, да го кажем, или намаляват съвсем малко. Не е това, към което се стремим. В крайна сметка сега тръгна и на междуведомствено вече съгласуване – закона за надценките на хранителните.
Водещ: Ще го бъде ли този закон?
Никола Стоянов: Ами, ние си го движим абсолютно по административния ред и той тук до края на месеца или да не ви излъжа точно кога изтичат 30 дена обществено обсъждане. Но вече имаме оценка за неговото въздействие от МС положителна Така, че си го движим и ще го дадем на Народното събрание.
Водещ: Само да припомня на нашите зрители – ставаше дума за 17 групи стоки, нали така.
Никола Стоянов: 17 групи стоки по един артикул.
Водещ: По един вид от тях, защитен с минимална надценка.
Никола Стоянов: Да. Максимум 10% ще може да бъде надценката при един артикул от тази продуктова група. В крайна сметка това ще гарантира по един артикул на поносима цена.
Водещ: Искате ли да погледнем каква оценка ви дават нашите зрители, които са участвали в анкетата ни.
Никола Стоянов: Разбира се.
Водещ: Попитахме – успяха ли мерките на кабинета да укротят цените на стоките от първа необходимост. Сега, това не е, това е някакво малко проучване без претенция за представителност. И все пак 62% казват – не, смятам, че мерките нямат ефект. 62%.
Никола Стоянов: Това е много позитивно, защото в началото бяха 92%.
Водещ: А, вие намерихте позитивния прочит. Добре.
Никола Стоянов: Не, наистина ме радва. Защото аз помня в едно друго студио в началото, когато започвахме – очаквате ли, че мерките на правителството ще дадат ефект, беше 92% не.
Водещ: Особено внимание към друг процент обаче. Мисля, че укротяването на цените е резултат от други процеси – почти 20% казват това. Това пък да е друга теза, която чувахме. Сега правителството ще се прави, че взима мерки, пък накрая цените ще паднат, просто защото ще падне цената на тока на газ на суровина.
Никола Стоянов: Ама не, тя не пада просто така от само себе си нали. Нали, как да кажа, мога много и да говоря за мерките по отношение на горивата, и с Лукойл се случиха, и с тока, и с газта най-вече. Договорите, които колегите успяха да постигнати с гръцката и с турската държава, те не падат нещата от само себе си. На тази теза може би най-ясният отговор е следният – инфлация, България по ръст на инфлацията беше, когато ние застъпихме август месец миналата година беше пета в ЕС по най-най-висока инфлация. В момента хармонизираният индекс на производствените цени за април месец инфлацията в България е 10,3% според него, ние сме на девето място вече в Европейския съюз, като сме много близко всъщност до средата по данни – 10% е тук, 8,1% е средната за ЕС. Ножицата между нас и средното за Европейския се затваря категорично. Тоест не е на база тенденция, че навсякъде ще се случва. И ако погледнете цените на горивата, примерно август месец горивата в България бяха близки до тези, цените им до тези във Франция Германия. Сега категорично са един лев надолу близо – 80, 90 ст., 25-30% са паднали. Тоест, на база на световните тенденции в България нещата също се случват, разбира се, има влияние, разбира се, има влияние. Но в България процесите на спад на инфлацията са много по-сериозни.
Водещ: Има я и затова исках да ви попитам – в момента, в когато сега с вас си говорим за очаквана от експертите дефлация на местна база, възможно ли е обратният процес да тръгне, в зависимост от това какво се случва в Украйна. Тези пазари се влияят много от геополитика и събитията около нас.
Никола Стоянов: Имайте предвид следното нещо – с война на 300-400 км от нашите граници в Европа, до нас всичко е възможно да се случи. Всички тези прогнози в крайна сметка са спрямо сегашната ситуация. Никой не може да предвиди как могат да ескалират нещата. но в сегашната ситуация на относителна стабилност, да го кажем последната половин година, ясна е тенденцията – март месец беше 0,5% инфлацията спрямо февруари, сега април спрямо март е 0,3, спада постоянно, много продуктови групи са вече в дефлация. Така че за май месец може да се очаква наистина дефлация. И аз именно заради това очаквам още през май месец да е едно цифрена и то около 9% вече да отиде инфлацията. Така че нещата са под контрол в това отношение.
Водещ: Дано да е така. За този сайт, който разработихте, който разбирам, че целта му е много повече да улавя деформации там, където има изкривявания през информацията, която се налива в него, отколкото да отворя сайта и да видя къде е най-изгодно за мен да пазарувам.
Никола Стоянов: Абсолютно сте права, да.
Водещ: Няма как, не се използва за това, да. Няма как да стане. Но някакви изкривявания успяхте ли да уловите в крайна сметка на база на данните, които се влагат …
Никола Стоянов: Изкривяванията са абсолютно ясни. Истината е, че колкото по-дълго време се трупа информация в този сайт, толкова по-полезен ще бъде той. Но още сега, два месеца след началото на старта му или по-малко може категорично да се уловят именно тези изкривявания, че във веригата от суровини, където има намаление се отразява при цените на едро, тоест там вървят паралелно горе-долу. Обаче цените на едро не вървят паралелно с цените на дребно. Виждаме намаляване на едро, на дребно да кажем последните седмици не е увеличение, но седят стабилно. Ножицата между едро и дребно се отваря. Което категорично показва, че именно в тази част от веригата печалбите ръстът и цените затова не спадат. Така, че в това отношение сме абсолютно категорично.
Водещ: Сега, по темата за цените, ако има какво още да добавите – добавете. Аз искам да ви попитам за инвестициите. Чудех се вчера, като се подготвях за нашия разговор, кой инвеститор ще дойде в държава, в която заместник-главният прокурор се страхува, че главният може да го убие.
Никола Стоянов: Ами, ще ви отговоря така – 2022 г. е втората най-добра година по инвестиции в България за последните дванадесет. 20 г. е била рекордната, 2022 г. е на второ място. Данните на БНБ все още са предварителни, актуализират се постоянно. Към момента според последните данни две цяло и два милиарда евро са инвестициите. Около две 2,7% от Брутния вътрешен продукт са те. И като отговор на вашия въпроси – идват много инвеститори, най-вероятно биха идвали много повече, ако в България имаше политическа нестабилност и не се случваха тази неща, за които говорите. Защото към момента интересът към България е много висок. всяка седмица буквално посрещам доста инвеститори, постоянно се откриват нови инвестиции и стартират.
Водещ: Защо идват в една несигурна среда? Защо идват…
Никола Стоянов: Заради, навсякъде има плюсове и минуси.
Водещ: Несигурна среда от гледна точка на управление имам предвид, редовна власт, несигурна среда от гледна точка работа на съдебната система, несигурна среда от гледна точка на всякакви административни, бюрократични и т.н.
Никола Стоянов: Не бих казал несигурна.
Водещ: Или тук хайде да речем, че сме направили някакви стъпки напред там.
Никола Стоянов: Но навсякъде, всяка държава по света има плюсове и минуси. Както казахте, в България в момента има минуси и са политическата криза и в съдебната система, да кажем, че не функционира перфектно. Със сигурност тези минуси ги има, от години наред. Но има и много плюсове. И именно заради тях много компании преценяват, че въпреки това си струва да дойдат, разбира се, с надеждата скоро да има и редовно правителство, и политическа стабилност, която донесе стабилност и в съдебната система, разбира се, да се стабилизират нещата. Но плюсовете са много. В крайна сметка в тази геополитическа ситуация, разбира се, със съжаление това, че има война и хората страдат, но България в момента и поради тази причина, поради геополитически, така, размествания е още по-интересна за инвестиции. Коридорите и веригите на доставки промениха своята посока от изток – запад, както досега беше. В момента много силно се развива коридорът юг – север, тоест от гръцките пристанища нагоре през България. Цялостно заради затруднените вериги на доставки, по-скъпата логистика, много компании, едно европейски, че се връщат от Далечния изток да произвеждат в Европа, тъй наречения nearshoring, забелязани последните месеци много голям интерес от азиатски компании oт Далечния изток да почнат, така, да се интересуват отваряне на производствени възможни в Европейския съюз. Когато става дума за Европейски съюз, категорично България е най-доброто място за производство. Предлага най-добрите условия по ред причини – данъците, разбира се, които знаете, но кадрите, с които разполага тук, талантите, с които разполага България. Аз няма да забравя септември още като бях в България международен наистина гигант, който ни каза – София спечели между 22 града в Европа, с които се съревноваваше и то категорично. И на първо място заради талантите. В крайна сметка навсякъде в Европа има недостиг на работна ръка, както и в България. Това са процеси, с които ние трябва да се борим. Но България има страхотни таланти, има ниски данъци, добро място за производство е. Третото нещо, което вие споменахте – административните затруднения. Истината е, че Европа е бюрократични като цяло, ако се сравнява със САЩ и България не е изключение от това нещо. Трябва системна работа там. Може да се намали административната тежест, категорично.
Водещ: Въпросът е каква част от тези инвестиции наистина ще се случат…
Никола Стоянов: Не, аз говоря за случващи се, не за планирани, да.
Водещ: Да, аз говоря за тия, които бяха планирани и заявени. Сега последно четох, най-голямата бизнес организация на държавите от Арабската лига проучват възможностите …
Никола Стоянов: Да, точно така.
Водещ: … да се превърне в нещо като хъб техен за внос и износ. Реално ли е това? Възможно ли е?
Никола Стоянов: Абсолютно реално е.
Водещ: Преговори има ли, ще стане ли?
Никола Стоянов: Да, да. Имах среща. Не, то е решено. Тяхната организация ще направят тук съвместно с Българска търговско-промишлена палата, вече е решено, ще направят в България съвместна организация, която ще има офис тук, за да представлява Лигата на арабските нации. Там са 22 държави, с още 14 асоциирани членове, включително и от Южна Америка и така нататък. Това, което си говорихме, разбира се, от една страна да, България е врата към пазар с 500 милиона население Европейския съюз, разбира се, с което ние се гордеем. Те казаха – зад нас стои цяла Африка. Ние нямаме споразумение за свободна търговия с цяла Африка. Възможностите са много. Това, което обаче на мен ми прави впечатление – ние самите има много да работим. В последните 20-30 години буквално са зарязани отношенията ни с много държави, с които традиционно сме имали много сериозни бизнес отношенията.
Водещ: Имате предвид включително и на дипломатическо ниво да седнем да поговорим.
Никола Стоянов: Включително. Просто няма срещи на високо ниво от много, много години. Японски министър беше миналата седмица на икономика за пръв път от 49 години в България. Сама разбирате, преди две седмици имаше министър от Нигерия, от 17 г. не бяха идвали.
Водещ: Добре, да се върнем към нашата си икономика. Имахме рекорден износ и рекордни стойности на индустриалното производство в един момент. Това продължава ли да е така?
Никола Стоянов: Износът продължава да се движи много добре. За миналата година България е първа по ръст на износа, подчертавам по ръст, а не най-големият износ сред всички държави… Но ръстът на износа беше наистина впечатляващ – тридесет и осем процента средно. Към трети държави е тридесет и пет, към ЕС дори по-висок – тридесет и осем. Нещо, което е страхотно и показва в тази криза, за мен това е много радващо, първо, показва, че мерките, които се взеха за подпомагане на бизнеса – компенсации на електричество и т.н., дадоха своя резултат за това да поддържат българския бизнес конкурентноспособен. Защото в падащ пазар в Европа и това, което и господин Богданов коментираше, очаква се охлаждане на икономиката навсякъде, то е факт в еврозоната, разбира се, по-меко от очакваното, няма рецесии, но на ръба се движат всички. В падащ пазар българските компании растат. Нещо, което мен много ме радва. Това значи, че те завладяват нови пазарни ниши. Първите три месеца на годината – малко над осем процента е ръстът на износа, продължава да е силен. Разбира се, не е в такива мерки, но вече се сравнява с миналата година от много високи числа тръгваме…
Водещ: Когато сме имали много високи нива, да.
Никола Стоянов: И разбира се, затова ръста. Но това отново е много стабилен ръст, при положение, че там пазарът е около нулата расте или някъде пада дори, а ние растат продажбите ни с над осем процента. Това е много радващо. Индустриалното производство за пръв месец вече не расте, но разбира се, на база на много по-високите числа от миналата година, много дълъг растеж имаше и много високи растежи. Разбира се и след ковид пандемията, когато се беше свило…
Водещ: Тоест това не е притеснителна тенденция, не означава фалити, не означава затруднения за бизнеса или…
Никола Стоянов: Не, това не е. Вижте, аз им постоянно срещи с компании в България, с техни асоциации, които ги представляват и така нататък. Това, което чувам масово, казвам разбира се отделни случаи има, които са затруднени. Но масовото, което чувам е – имаме поръчки, имаме много работа, дайте ни хора. В момента най-големият проблем пред българския бизнес е липсата на работна ръка и това е между другото и един от минусите, когато инвеститорите проучват България. Заедно с политическата…
Водещ: Че трябва да си дойдат с работната ръка ли, така ли излиза накрая?
Никола Стоянов: Не, че ние трябва да има по-гъвкаво законодателство, първо, за внос на работници от трети държави, конкурентните до нас държави. Румъния миналата година е внесла 100 хиляди работници от трети държави, България е внесла около 2000, под 2000. Сами може да направите съпоставката. Тъй като разбира се има много други мерки, но те са малко по-средносрочни, като професионално образование, където имаме много повече да направим, така че кадрите да са по-подготвени за влизане на пазара на труда, разбира се това, което ние искаме – откриване на повече по-малки индустриални зони из страната, които да дадат възможност на повече българи пък от чужбина да се завръщат по родните си места, да имат работа с достойно заплащане. Това, върху което се фокусираме вече е не просто инвестиции на килограм, а по-скоро инвестиции с повече добавена стойност, така че могат да си позволят по-високи заплати. България вече не е мястото, където инвестираш заради ниските заплати. Това е категорично.
Водещ: Благодаря ви. Последен въпрос всъщност от мен, 19 май, нали 19 май е днес, нямаме още бюджет. С така колкото повече, въпреки че приемали сме бюджет и през юли, помня, така доста години назад.
Никола Стоянов: Сега не можем да си го позволим.
Водещ: Нови рискове добавят ли се с всеки ден, който минава в крайна сметка?
Никола Стоянов: Вижте, законът, удължителния закон за бюджета от 22-а година, който в момента е факт изтича на 10 юни. На 11 юни държава…
Водещ: На 11 юни какво става?
Никола Стоянов: Трябва да спре да се разплаща. Така че в ръцете на депутатите е. Дедлайна е категоричен – до 10 юни ние трябва или да имаме нов закон за бюджета, дай Боже, или да има удължаване отново на удължителния закон. Защото на 11 юни нещата спират.
Водещ: В ръцете на народните представители е това. Благодаря.
Никола Стоянов: Да. И наистина много се надявам на тях.
Водещ: Благодаря ви. Да погледнем, точно при тях има председателски съвет тази сутрин, както разбирам от колегите. Наталия Герджикова ще включим. Днес в друга посока гледат не към бюджета, а към наказателните закони по-скоро, господин Стоянов. Благодаря ви за участието.
Никола Стоянов: И аз ви благодаря.