Loading...

Никола Стоянов: Очаквам скоро понижение на инфлацията при крайните цени

Никола Стоянов: Очаквам скоро понижение на инфлацията при крайните цени

Водещ: Никола Стоянов, служебен министър на икономиката. Здравейте.

Никола Стоянов: Здравейте.

Водещ: Прочетох нещо любопитно. Кажете, как е възможно споразумение за партньорство между „Ел Би Булгарикум” и Централния кооперативен съюз да е част от мерките за намаляване на цените?

Никола Стоянов: О, даже бих казал, че това е една от най-пазарните мерки, които може да се използва, а именно повишаване на конкуренцията. Преди няколко седмици, след като „Ел Би” започна по-прозрачни процедури по закупуване на суровини, успя да намали цените и на суровини, и на материали, и съответно успя да намали цените в собствените си магазини, фирмените си магазини – те имат 10 магазина в София и един във Видин – което доведе буквално до увеличаване на два пъти, рязко, в рамките на една седмица, на търсенето на техните продукти във фирмените магазини, отново подчертавам. Там цената беше обявена, мисля, 15,90 за кашкавал и 12,90 за сирене за килограм.

Водещ: Това са 10 магазина. Разбирате ли, затова гледам така шеговито.

Никола Стоянов: Точно така. Именно затова това споразумение е толкова важно. След като видяхме това развитие, разбира се, нормално „Ел Би” търсеха възможност да стигнат до повече клиенти.

Водещ: И какво стана?

Никола Стоянов: Търсеха партньор, който е съгласен да работи също с ниски надценки, така че да могат да запазят същите цени, каквито са във фирмените магазини. Намерили са такъв партньор в лицето на ЦКС и затова подписаха споразумение. ЦКС има много широка мрежа от магазини, поетапно ще започнат да се зареждат – първо София, Пловдив, после, доколкото разбрах, Ловеч, Русе, Варна, Бургас.

Водещ: Големите вериги магазини отказват да работят с цените, които предлага „Ел Би Булгарикум”.

Никола Стоянов: Те са отворени към абсолютно всеки, който е съгласен при тези условия да работи.

Водещ: Тук трябва да изясним нещо, защото всички се чудят къде е проблемът – дали в производителя, дали в прекупвача, дали в този, който купува. Ако сега тази фирма „Ел Би Булгарикум” отиде в една голяма верига…

Никола Стоянов: Тя е в няколко вериги.

Водещ: Аз продавам за 15 лева кашкавала. Какво казва голямата верига?

Никола Стоянов: „Ел Би Булгарикум” е в няколко вериги. Договорите се договарят веднъж годишно, те имат в момента договори и те доставят на подобни цени, на каквито доставят (…).

Водещ: А на каква се продават?

Никола Стоянов: Можете да отидете и да видите разликата.

Водещ: Да, трябва да направя една проверка. Вие нали направихте един сайт, може ли там да бъде проверено това? Какъв е този сайт и как хората да се ориентират? Искам да разбера има ли кашкавал за 15 лева някъде да купя. Това ще бъде ли в помощ на домакините?

Никола Стоянов: Не, идеята на този сайт не е на него да търсите къде е най-ниската цена и да отидете там да пазарувате. Идеите и функциите на този сайт са няколко. От една страна се събира цялата информация, която институциите събират. Това са НАП, Агенция „Митници”, Стокови борси и тържища, Министерство на земеделието – по отношение на средните цени на дребно. От друга страна там даваме възможност и на веригите с над 30 млн. оборот за миналата година да предоставят вече своите най-ниски цени, но без промоции. Тоест, дори вие да видите на сайта цена 15 лева, примерно, на сирене, най-вероятно, ако отидете в същия магазин, ще има още по-ниска цена, защото може да има някой продукт в промоция. Но идеята на сайта по отношение на информираността е да показва нещата и всеки да може да си направи анализ как вървят цените. Примерно, последните три седмици вече виждаме, особено последната седмица, по-рязко тръгва намаление на цените на едро. И сега ще можем да видим от следващата седмица ще последва ли най-накрая и такова на дребно, по-осезателно. Тъй като в момента определено виждаме едно задържане на цените, повече промоции в последния месец и нещо, откакто правителството постави темата пред обществеността.

Водещ: Но реално няма никакъв резултат.

Никола Стоянов: Резултатът е задържане на цените за момента. Но ние гоним резултат намаление на цените, а не просто задържане.

Водещ: Посещава ли се този сайт?

Никола Стоянов: Над 10 000 влизания на ден, средно в момента.

Водещ: И хората научават какво?

Никола Стоянов: Хората могат да се информират и по региони, и за различни продукти, цени на вносител, на производител, могат да направят съпоставка как се движат суровините, дали това води до намаляване на цените на едро, дали води до намаляване на цените на дребно. Могат да сравнят същите продукти в други държави как са цените.

Водещ: Добре, а вие как контролирате, защото, не знам… знам, че КЗК е органът, обаче като чух, че 9 години ще тече тая проверка, аз съм напълно обезверена и нищо не очаквам от това. Затова питам властта какво прави. Как вие контролирате надценките?

Никола Стоянов: Втората основна функция на сайта е и регулаторна. И такъв сайт на практика е трябвало да има много отдавна, който да обединява на едно място цялата информация. Той помага включително и на контролните органи да се ориентират къде да насочат проверките. Защото, ако виждаме, че цената на суровината пада, но на едро се качва, тоест те трябва да се фокусират повече в тази част от веригата на доставки, която е до цените на едро, тъй като не се отразява суровината. Ако видим обаче, че цената на суровината пада, цената на едро също пада, а цената на дребно расте, тогава трябва да се насочат към пазарните играчи, които са от цените на едро нагоре. По този начин могат да се ориентират. На сайта отделно има рубрика относно контрола и там могат всички да се запознаят с това колко проверки, какви са резултатите от тях. Към момента 1084 проверки са направени, има 700 и няколко нарушения. 270 са съмненията за нелоялни търговски практики и са издадени вече доста актове.

Водещ: Винаги съм се чудела тези актове и тези глоби – това е като с лошото строителство на пътища и други. Те не покриват ли в крайна сметка печалбата? Ако глобите един човек с 1000 лева, или със 100 лева, а той е спечелил 5000, или 50 000, ами той ще си плаща глобите.

Никола Стоянов: Права сте напълно. Затова в Закона за търговия с храни, който готвим, искаме да увеличим много глобите, или в Закона за защита на потребителите, ще видим къде да направим тази промяна. Тъй като в момента максималният акт, който може КЗП да налага, е 50 000 лева, подчертавам отново, тъй като и в разговори с търговците казват – да, ама той никога не е налаган, защо трябва да вдигате тавана. Нормално е, ако актът ти е до 50, при първо нарушение ти налагаш много по-малко, никога не започваш с максимума. Но ако максимумът е както в някои европейски държави до 4% от оборота, тогава ще видим актове от сорта на 500 000, 1 милион, дори при първо нарушение. Права сте, че според нас в момента глобите са ниски и това може да е калкулирано в печалбата буквално.

Водещ: Това е като навсякъде, във всяка сфера важи това нещо. Защото да се хвалиш, че си глобил някого, който не си е свършил работата, е абсолютно (…).

Никола Стоянов: Каквото ни позволява законът в момента.

Водещ: Добре. Отказахте ли се от идеята за данък свръхпечалба, таван на цените, или как да кажа, таван на надценката?

Никола Стоянов: Идея за таван на цените никога не е имало.

Водещ: БСП, Корнелия Нинова.

Никола Стоянов: Не искам да цитирам…

Водещ: Вече сме отвъд предизборната кампания, така че можем да си говорим.

Никола Стоянов: Включително цитираха, че във Франция го има. Не, няма. Таван на цените…

Водещ: Те се разбраха с веригите все пак да има някакъв таван.

Никола Стоянов: За нещо съвсем различно става дума. Не е сега моментът да им го обяснявам. Таван на цените има единствено в Северна Македония, която не е член на ЕС. В Румъния е имало преди доста години и след четири дни са го махнали. И в Унгария има в момента. Навсякъде, където таван на цените е имало, е довело само до лоши последствия. Или няма стока – в Северна Македония бяха останали два дена без хляб – или после, в момента, в който се махне таванът, цените порастват още повече – нещо, което наблюдаваме в Унгария, с най-високата инфлация на хранителните стоки.

Водещ: Това е валидно, което казвате. Обаче все пак Макрон се разбра…

Никола Стоянов: Там е нещо съвсем различно. Ние, между другото, водим разговори такива разговори и тук. И тук такова споразумение е възможно, но това няма нищо общо с нашите законодателни инициативи. Бях обещал, вчера трябваше да е на обществено обсъждане, не успяхме да спазим това обещание, но до ден-два буквално ще качим закона за тавана на надценките за обществено обсъждане. Експертите помолиха още няколко неща да доогледат.

Водещ: Не сте се отказали от тази идея.

Никола Стоянов: Не, буквално сряда или четвъртък ще е качено. Днес последният драфт вече гледат експертите. Там твърдо ще предложим на депутатите, в техни ръце ще остане това решение, ние искаме да има таван от до 10% да е надценката за един продукт от продуктова група – примерно един вид кашкавал, един вид масло и т.н. Ще става дума за някои от продуктите, които са в най-ниската ценова категория в продуктовата група, но които отговарят на условията – като е кашкавал, да е кашкавал. Не става дума за заместващи продукти, имитиращи, или какви бяха там.

Водещ: По един продукт, истински и качествен, да бъде с 10% максимална надценка.

Никола Стоянов: По един от продуктова група, истински, качествен, да е с максимално 10% надценка, така че гражданите да могат и да знаят – от всеки продукт ще има нещо наистина по-изгодно, което те да си позволят.

Водещ: И това да бъде трайно.

Никола Стоянов: Това ще бъде трайно. Планираме този закон да е за шест месеца. да има от приемането си валидност шест месеца, тъй като в момента има такива сътресения на пазара. Искаме все пак и минимална да се месим на пазара. Ние съзнаваме, че това не е пазарна мярка, когато държавата се намесва с такова ограничение. Но смятаме, че наистина е минимално, когато става дума за един продукт от продуктова група, е минимална намеса, която обаче ще гарантира поносими цени на един продукт за потребителите.

Водещ: Данък „Свръхпечалба”?

Никола Стоянов: Данък „Свръхпечалба” – по отношение на него мога да кажа следното – във всяко правителство министърът на финансите трябва да пълни бюджета, а аз като министър на икономиката и индустрията считам, че моята задача е първо да съм гласът на бизнеса в това правителство и да защитавам интересите на бизнеса. Тъй като вече получих доста негативни отзиви, се надявам да има един по-широк дебат.

Водещ: Тоест вие засега не подкрепяте идеята за данък „Свръхпечалба”?

Никола Стоянов: Не че не я подкрепям. Подкрепям идеята да има по-широк дебат по тази тема, тъй като считам, че има и сериозни резерви по нея.

Водещ: Това е много интересно, защото казват, че по този начин светлият бизнес ще понесе голямата тежест, а тъмният, сивият бизнес няма да понесе.

Никола Стоянов: При всяка административна мярка тъмният бизнес не понася…

Водещ: И всъщност другият проблем, който се появява, е, че този бизнес, който получи субсидии, така да се каже, помощи за ток, а нямаше такава нужда, за него не е проблем данък „Свръхпечалба”. А този бизнес, който имаше нужда от тока…

Никола Стоянов: Разговорът тук е малко по-различен. Икономиката върви добре, въпреки негативните прогнози за зимата. Ръстът е по-висок от очакваното.

Водещ: Точно това щях да ви попитам.

Никола Стоянов: Обаче миналата година, на база на решенията на депутатите, по време на тази политическа нестабилност в крайна сметка и това предизборно наддаване, социалните разходи се увеличиха страшно много. И в момента бюджетът е под натиск. Когато много увеличаваш разходите, трябва отнякъде да дойдат и приходи. Това мисля, че ще е едно от основните предизвикателства и пред новия парламент.

Водещ: Тоест вие разчитате, че чрез този данък „Свръхпечалба” да се попълнят липсващите в бюджета…

Никола Стоянов: Това е идеята на Министерството на финансите. Пак казвам, за мен е по-важно друг – компаниите да работят и да са конкурентоспособни.

Водещ: Този данък ще бъде все пак подложен на обсъждане.

Никола Стоянов: Разбира се.

Водещ: Няма да се случи тези дни, бизнесът да е спокоен. Обаче вие казахте, че икономиката расте. Помня вашият предшественик Корнелия Нинова, когато беше министър на икономиката в кабинета „Петков”, се говореше за рекорден икономически ръст.

Никола Стоянов: Не, не за това. Имаше едно нещо, което цитираше през цялото време. Най-голям ръст в индустрията, но ръст – там ставаше дума, че понеже България е с много по-ниски нива, е пораснала процентно най-много, а не в номинално изражение. Това се коментираше. Това, което аз мога да кажа, е, че когато встъпих август месец прогнозите бяха за много тежка зима, за пик на инфлацията през лятото 2023 г. и за спад на БВП още през четвъртото тримесечие на миналата година.

Водещ: Кой беше направил тези прогнози?

Никола Стоянов: Всички международни институции. И експерти по студията така говориха. Фактите са следните – септември и октомври беше пикът на инфлацията, от ноември месец насам, вече четири месеца инфлацията спада. Знам, хората са прави, ще кажат – да, не го усещаме по джобовете си. Разбирам, спадът инфлацията не в такива размери, в които ни се иска, но сега има много позитивен тренд – февруари месец цените на производител спадат много сериозно. Февруари месец инфлацията на производител е само 8,9% спрямо година по-рано, при пик на производител до 56% през септември месец. Така че наистина очаквам в момента и с по-сериозни темпове да почне да спада и инфлацията, и крайните цени.

Водещ: И сега един важен въпрос, който от месеци наред, всъщност от началото на войната вълнува хората. В момента нашите оръжейни заводи работят с максималните си мощности. Има ли ръст в продажбата на оръжие? Питам, разбира се, основно за държавния завод, но вероятно имате впечатление и за другите заводи.

Никола Стоянов: Ще ви кажа следното нещо, тъй като много коментари се чуват от хора, които не са експерти в сектора. Предприятията работят на пълни обороти, търсенето е сериозно, ръст със сигурност ще има спрямо 2021 г., когато нямаше много работа. Очаквам такъв, официалните данни до 30 юни трябва да бъдат представени. Но коментари от сорта, че заради производство на оръжие расте износът, са силно безсмислени, когато имате предвид, че в момента очакваме данните още, но да кажем, че износът ще е около 3 млрд., а целият износ на България е 94. Нали разбирате съотношението… Ако се е вдигнал, да е от 2 на 3, нямам точните данни още, но ако се е вдигнал от 2 на 3 износът, дали това точно е повлияло на рекордния, между другото, ръст на износа на България, в духа на рекордните ръстове. 38% е ръстът на износ на България за изминалата година – най-висок от всички държави в ЕС. И това е, което мен много ме радва, че българските компании успяха по време на тази криза в цяла Европа и в света около нас, това значи, че те на практика завладяват нови пазари. Защото пазарът спада, а те растат в износа си. Тоест те изместват свои конкуренти. Именно заради това не смятам, че е моментът те да бъдат обезкървени, а напротив, трябва да бъдат подпомогнати. Макар и някои изкривявания, които и вие казахте, при компенсацията на електричество, някои не са имали нужда – факт е, ние го знаем това – но е добър момент сега българските компании да бъдат подкрепяни, защото растат, въпреки спада на пазара.

Водещ: Вече сме буквално на финала. Кажете, има ли компании, които работят директно с Украйна?

Никола Стоянов: Не.

Водещ: Или продължаваме по схемата през Полша, през Чехия…

Никола Стоянов: Аз не мога да коментирам по какви схеми, но директен износ за Украйна, комисията, на която аз съм председател, не разрешава.

Водещ: А иначе молите ли ги тези, които купуват оръжията, да кажат къде отиват след това?

Никола Стоянов: Те са задължени да дават кой е крайният потребител.

Водещ: Има ли някъде краен потребител Украйна?

Никола Стоянов: Не. Краен потребител Украйна няма.

Водещ: Продължава схемата да е сложна. Благодаря ви за този разговор.

Никола Стоянов: Всичко хубаво.

Споделете