Водещ: Никола Стоянов, министър на икономиката от кабинета „Гълъб Донев 2”. Здравейте, г-н Стоянов.
Никола Стоянов: Здравейте.
Водещ: За първи път сте в нашето студио, надявам се не за последен.
Никола Стоянов: Благодаря за поканата.
Водещ: Не знам колко дълго ще продължи животът на това служебно правителство. Какво ви се иска на вас, по-бързо ли да приключвате своя дълг към държавата?
Никола Стоянов: Със сигурност това, което мога да кажа, е, че е изключително необходимо редовно правителство колкото може по-бързо, тъй като служебното правителство все пак е ограничено във възможностите да прави политики и дългосрочни планове, така че много би било добре за държавата да има редовно правителство.
Водещ: Кои са тези политики според вас, които, за да се случат, зависят от наличието на редовен кабинет? Какво не можете вие в момента като министър на икономиката?
Никола Стоянов: Реално всичко по-дългосрочно. Когато постъпихме, имахме план за три месеца. Тази неяснота постоянно, всъщност това е и политическата нестабилност, че не може да се планират нещата, във всички области абсолютно. Не се знае две седмици ли ще е още, два месеца ли ще е още, постоянно сме в такава ситуация, в която опитваме, разбира се, да направим най-доброто. Успяваме определени успехи да реализираме, но истината е, че е необходим дългосрочен план пред държавата и едно редовно правителство да го проведе в рамките на 3-4 години.
Водещ: Добре. Вашата равносметка до момента каква е – успяхте ли да предприемете такива мерки, че да овладеете тази висока инфлация, която изведнъж се появи в нашата страна? Тя си има своето логично обяснение, разбира се, със своите предпоставки.
Никола Стоянов: Бих казал, че това е един от големите успехи на служебното правителство, тъй като края на лятото, когато застъпихме, притесненията бяха много сериозни. Пикът септември месец – 18,7 беше достигнала инфлацията. Още от октомври, благодарение основно на работата на колегите от сектор енергетика, успяхме да овладеем цените и на газта, електричеството така или иначе имаше компенсации, но горивата много сериозно овладяване се случи, вече седми месец падат. Фактически от октомври месец започна пречупване на тенденцията. В началото много плахо, първите 5-6 месеца – 0,5 средно спадаше инфлацията. Март месец вече виждаме 2 процентни пункта надолу, което не може да не ни радва. Надявам се април да продължи така. в момента имаме инфлация около 14% от тези 18,7, която беше септември.
Водещ: До края на годината колко ще падне още инфлацията? Или иначе казано, на годишна база като направим равносметката на финала на 2023 г.?
Никола Стоянов: Моите очаквания са, ако няма, разбира се, тъй като в доста нестабилна международна среда се намираме в момента, но ако няма някакви – рязко засилване на войната, или някакви външни трусове сериозни, аз очаквам и се надявам още юни-юли месец да имаме едноцифрена инфлация в България. Това е, което мога към момента да кажа. Въздържам се от по-дълги прогнози.
Водещ: Едноцифрена, казвате, но в какви параметри? Относително, пак условно казано.
Никола Стоянов: За март месец е 14, надявам се и април да продължи този спад, евентуално надеждите ми са 1,7-1,8, тъй като покрай великденските празници винаги има малко покачване на цените. Но 1,7-1,8 надолу да слезем, след 2 през март. И вече през май месец още по-сериозно да върви надолу, така че под 10% да може да слезе през юни. И разбира се, целта към края на годината ще е 5, 6, 7% – в тези параметри да се стабилизираме.
Водещ: Каквато прогноза дадоха от Министерството на финансите за края на годината.
Никола Стоянов: Точно така.
Водещ: Добре. Стана ли ясно къде е проблемът с цените по търговските вериги? Говорихме си седмици наред, може би омръзнахме на хората, въпреки че за тях това е ключова тема. От производствената база излиза един продукт, обаче докато стигне до търговската мрежа, до всеки един от нас като потребител, цените скачат в пъти. Имаше и скандал около държавната млекопреработвателна компания „Ел Би Булгарикум”, оставка на шефа. Този скандал отделно, ако имате информация, какво се случи, защото проверки се извършваха, ама бързо му се поиска оставката, преди резултатите от проверките. Но първо ми кажете стана ли ясно къде е проблемът. Има ли наистина договаряне между търговци? КЗК се самосезира, три производства текат.
Никола Стоянов: Точно така. Аз, разбира се, не мога да изземвам правомощията на КЗК, те ще кажат дали има картел между търговците. Едно е ясно обаче – през сайта, който правителството успя да пусне, много ясно се вижда, че цени на суровини падат, цени на едро падат, цените на дребно – да кажем сега последните 1-2 седмици вече на някои стоки започнаха да падат, преди това по-скоро мога да кажа, че бяхме постигнали поне да не се качват повече. Ясно е, че в тази част от веригата на доставки – от цени на едро до цени на дребно – се случва нещо. Разбира се, там не са единствените играчи крайните търговци на дребно, има и търговци на едро, от които те се снабдяват. КЗК има правомощията да прецени дали има някакви непазарни съглашателства. Ние, което се стремим в крайна сметка, е три начина – от една страна чрез информираност, именно показвайки къде е проблемът, защото в момента категорично някой може да каже – защото суровините поскъпват, или суровините се задържат, затова и цените на дребно са толкова високи. Или защото цените на едро са високи, затова и цените на дребно са високи. То се вижда, че не е така. Тоест от една страна информираност, много ясно се виждат тенденциите. От втора страна – контрол, разбира се. При контрола, за да не отегчаваме зрителите, всеки път казвам колко много проверки, колко много актове. Най-радващото за мен е, че в началото, когато започваха проверките, съотношението проверки спрямо открити нарушения беше 95%. Почти при всяка проверка имаше нарушение. В момента вече е 25%, два месеца по-късно.
Водещ: Но това бяха проверките на КЗП.
Никола Стоянов: На КЗП, заедно с БАБХ и НАП.
Водещ: Тук обаче говорим по-скоро за работата на КЗК.
Никола Стоянов: КЗК, тъй като са независим орган, аз тях не мога да ги коментирам. Но все пак е много важно и проверките, които правят КЗП и БАБХ, тъй като нелоялните търговски практики водят до реално поскъпване на стоките.
Водещ: Добре, сега този сайт – извинявайте, че ви прекъсвам, понеже го споменахте, който направихте – какво показва? Защото вие го казахте преди секунди – намаляват цените на суровините, обаче цените в магазина не са драстично намалени.
Никола Стоянов: Това, което виждаме и може би вече всички са наясно – при падане на цени на едро, много по-бавно се случва падането на цените на дребно. Обратно – ако тръгнат цените на едро да се качват, веднага цените на дребно много бързо…
Водещ: Лостове няма как държавата да (…), за да накара търговците да намалят цените?
Никола Стоянов: Има, разбира се, лостове. Но и моето вярване е, че пазарът… аз вярвам максимално много в пазара. Въпреки това ние прибягнахме и до законодателна инициатива, която е такъв лост, чисто административна принуда.
Водещ: За надценката ли говорите?
Никола Стоянов: Да, законът за надценките в търговията с хранителни стоки. Където реално ще предложим на депутатите, изтича съвсем скоро и общественото обсъждане и ще можем да внесем закона в парламента. Ще предложим от 17 продуктови групи, да има поне по един артикул, който да е с минимална надценка, тоест максимум 10% може да бъде надценката. Ще бъдат забранени обратните фактури там, за да не си изкуствено увеличават печалбата веригите. И редица мерки са взети, така че да може да се укротят до някаква степен и по административен път цените. И другият начин е чисто пазарен, който и вие споменахте – държавата има млекопреработвателна компания – „Ел Би Булгарикум”, страхотни традиции, но много малък пазарен дял, който заварихме, около 2%, само 10 магазина в страната. Там също успяваме в крайна сметка да повлияем. И то се вижда, между другото, по цените на млечните продукти – именно те са една от групите, които започват да спадат.
Водещ: Ще стигнем и до „Ел Би Булгарикум”. Връщам ви само на този законопроект за надценка от 10% като таван, който държавата да наложи. Дайте да дадем някакъв обозрим период, в който този законопроект ще влезе в комисиите – защото първо минава през комисиите.
Никола Стоянов: В рамките на май е реалистично да влезе в парламента, след като мине и през Министерски съвет. И юни месец, вече зависи, аз мисля, че това би трябвало да е много напред и в дневния ред на депутатите, така че би трябвало бързо да мине.
Водещ: Усещате ли нагласи от политическите формации вече по отношение на този законопроект, защото немалко пъти виждаме политически сблъсъци и говорене с критики към вас? Тоест извън политическата риторика виждате ли нагласа за подкрепа и единомислие поне по този въпрос?
Никола Стоянов: Това, което виждаме, е, че всички политически партии са наясно колко е важен този проблем за българския народ. Генерално погледнато подкрепят мерки в посока сваляне цените на храните. Разбира се, когато ние предоставим проектозакона на народните представители, те могат да го променят по всякакъв начин. Не мога да кажа между различните партии зад какво мнение ще се обединят. Честно казано, това е едно от нещата, което е притеснително за нас като служебно правителство като един парламент, без ясно изразено мнозинство.
Водещ: Не съм убедена комисиите изобщо дали са заработили все още. Днес чакаме да се решават други политически въпроси.
Никола Стоянов: В края на май се надявам, че ще заработят.
Водещ: Президентът връчва първия мандат в понеделник, днес ще научим кой е кандидатът за министър-председател на ГЕРБ-СДС. Сайтът – и този въпрос да изчистим. Кажете ми честно – ефективен ли е този сайт? Хората влизат ли в този сайт? Моите близки, които имам около себе си, признавам си, не са влизали в този сайт и не са търсили информация там. Това не е критика.
Никола Стоянов: Сайтът трайно поддържа около 10 000 влизания на ден. Но може би имаше неразбиране в началото. Много хора помислиха, че това е сайт, на който ще влизат, ще сравняват и ще гледат къде е по-евтино, за да ходят там да пазаруват. Не е това идеята.
Водещ: Такова беше оставено като впечатление.
Никола Стоянов: Не е това идеята на сайта. Първо, на едно място е събрана цялата информация, която държавата набира. До момента беше разпръсната в различни институции и не позволяваше реален анализ. Разбира се, ако някой специалист се рови и сам си събере информацията. В момента е на едно място цялата информация – и за вноса, през НАП, когато е от ЕС, и през „Митници”, когато е от трети държави, и от Комисията по стоковите борси и тържищата – за цените на едро. Цените на суровините също – от производителите. И крайните цени на дребно. Отделно се включиха и две вериги. Тоест цялата информация е на едно място, което позволява в бъдеще, колкото повече се натрупва информация и статистика на сайта, това ще позволява на всяко правителство след нас много бързо да вижда изкривяванията…
Водещ: Правилно ли ви разбирам, че това е по-скоро инструмент за държавата, за държавната администрация, за различните ѝ структури, за да анализира и да обработва данните?
Никола Стоянов: И за двете. Не е само за анализ, но и за регулация, тъй като и регулаторните органи могат да се насочат – именно това, което в началото попитахте – да видят къде става изкривяването по веригата на доставки. Това също е много важен елемент. Но разбира се и за хората, защото там се дава възможност да се сравнява по области. Вие може да видите във вашата област, където вие живеете, как е спрямо останалите области на страната, цените как са. Или да сравнявате спрямо други държави.
Водещ: Това за мен ще е от полза за чисто журналистическата ми работа, но като потребител обаче, дали във Великотърновска област цената ще е по-добра, или в Габровска, аз, ако съм в едната, където цената не е хубава, няма да тръгна да купувам от Великотърновска област.
Никола Стоянов: Разбира се. Но дава информация. Все пак информацията моделира и поведението на потребителите.
Водещ: Добре. г-н Стоянов, да видим каква е към момента равносметката – то не е изминало толкова много време, но в крайна сметка ние ограничихме вноса на украински стоки – някои украински стоки, не всички. Какво можете да ни кажете към днешна дата? Много се изговори – заради протести, недоволство и на зърнопроизводители. Същевременно обаче, паралелно с взимането на това решение, се заговори за недостиг на някои стоки, че може да се появи. А пък някои производители казаха, че и цената ще скочи. Например за олиото, ако не се лъжа, имаше такива коментари.
Никола Стоянов: Интересите са разнопосочни, различни групи от българското общество имаха различни интереси. Правителството в тази ситуация трябваше да защити българския интерес, в рамките обаче и на ЕС. Още когато ние предприехме тази забрана едностранно, последвайки няколко други държави, като Полша, Словакия, Унгария, трябваше много бързо да реагираме, тъй като опасността след тяхната забрана цялото количество да се пренасочи към нас, беше много голяма. Още тогава ние бяхме наясно, че единственото решение е общоевропейско решение. Няма да стане с отделни държави да решат нещата. И работихме много силно върху това. Трябва да кажа, че и България, в лицето на министър Гечев, беше първата държава, която още есента сигнализира ЕК, че нещата не се случват по правилния начин. Пазарът се изкривява страшно много поради увеличения в пъти внос, много пъти, внос на различни стоки. След тази забрана имаше активни преговори с ЕК, показахме им къде са проблемите. Тъй като в началото идеята беше това да са коридори на солидарност, през нашите държави да преминава стоката към държави, които са традиционни клиенти на Украйна, и от Африка, които наистина имат нужда. За съжаление се получи това, че огромна част от стоката остана в тези пригранични държави – България, Румъния, Полша, а не продължи нататък. Това доведе до себе си, че свръхпредлагане на местния пазар.
Водещ: И залежаване на наша продукция.
Никола Стоянов: Залежаване на нашата, тъй като поради много причини украинската стока е по-евтина. Първо, все пак там има война, разбира се, което обуславя различно ценообразуване, хората трябва да си продадат стоката.
Водещ: Имаше ли проблем с това, че ние – си спомням, в кабинета „Петков” задържахме едно количество зърно?
Никола Стоянов: Да, този един месец, в който миналото лято не сме продавали, освен сериозните политически проблеми, аз и в Испания бях преди 2-3 месеца, още помнят там това нещо. И загубихме реално пазари, на които ние доставяхме традиционно, се отказаха от нас, защото не сме надежден доставчик.
Водещ: С г-н Никола Стоянов продължаваме нашия разговор, в качеството му на настоящ министър на икономиката. Отиват нещата нанякъде, г-н Стоянов, да видим дали ще е до редовен кабинет. Стигнахме до вноса на украински стоки. Аргументирахте решението си. Да, България не беше единствената държава, която предприе тази стъпка. Какво обаче можем да кажем към днешна дата – отразява ли се тази забрана по някакъв начин – дали на повишаване на цени, дали на недостиг на стоки, или всичко е в реда на нещата?
Никола Стоянов: В момента няма повишаване на цените, категорично мога да го кажа, или някакъв недостиг на стоки. В крайна сметка ЕК – това, което беше предприето, забрана за внос на 4 продукта – царевица, пшеница, слънчогледово семе – което нас фактически най-много ни вълнуваше – и рапица. Тази забрана ще даде възможност на българските производители да реализират своята продукция, тъй като складовете им са пълни със стока, а предстои скоро нова реколта да дойде, след месец и половина – два. Категорично те трябва да се освободят от тази стока, особено при слънчогледовото семе, то не може дълго време да бъде съхранявано. Разбира се, ние работим и по други, в рамките на правителството, транспортното министерство, заедно с Министерство на земеделието, работи се вече върху план как да може през България да преминават по-големи количества зърно, в случая, което е основната стока, така че ние да имаме необходимата инфраструктура и наистина тези транзитни коридори да могат да работят по начина, по който се очаква от тях.
Водещ: Добре. Депутатите ще се захванат, надявам се, много скоро с бюджетната рамка, която беше предложена от Министерството на финансите. С тази уговорка подхождам към вас по отношение на коментара ви към бюджета, но със сигурност имате такъв, имате и визия за нещата, като министър на икономиката. Възможен ли е или не дефицит от 3%?
Никола Стоянов: Категорично е възможен. Всичко е в ръцете на депутатите. Дефицит от 3% е възможен по всяко време, дори балансиран бюджет.
Водещ: Защо тогава се предлага такава рамка от 6,4, ако не се лъжа, или 6,8?
Никола Стоянов: 6,4. В началото имахме план да предложим бюджет с дефицит от 3%, като Министерството на финансите бяха предложили различни политики, все пак как това да се случи. Тъй като имайте предвид, че разходната част е горе-долу ясна, там няма какво да се пипа, тя е на база на решенията на предишните парламенти – от 44-ия до 48-ия, по отношение на различни видове социални плащания, повишаване доходи и т.н. Единственото, където може да се пипа, е в приходната част, да го кажа най-общо казано. Министерството на финансите и служебното правителство предложи няколко варианта какво да се пипне в приходната част, така че да постигнем 3% дефицит. Не получихме подкрепа от политическите партии, затова решихме просто да дадем картината такава, каквато е, на база на техните решения. И те вече да решат политиките, тъй като, имайте предвид, един бюджет винаги се дава и с прогноза за следващите 3 години. И това е което имах предвид, когато ви каза в началото – много е трудно за служебно правителство, без хоризонт на работа. То и редовно правителство, ако знае, че ще работи 3-4 месеца, е в същата ситуация. Как да правиш политики?
Водещ: Питам ви за личното ви мнение – какви трябва да са тези политики? Защото го чухме от формациите на онази прословута лидерска среща, която си беше истинско събитие, между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Казвам го с усмивка, защото с други колеги коментирахме, че на запад тези срещи не са някакво събитие, но у нас са. И тогава Томислав Дончев каза така: Трябва да се намалят разходите, да се орежат, да се увеличат приходите, но да не се пипат данъците на хората. Как става тази работа?
Никола Стоянов: Ако сте просто експерт, става лесно, намалявате разходите. Но не мисля, че политиците могат да си го позволят. При тези ниски нива на доходите в България е ясно, че всеки министър, или политик, има желание да ги покачва. В това отношение разбирам народните представители. За съжаление в България последните 2 години тази политическа нестабилност, постоянната предизборна ситуация, доведе до там, че партиите започнаха да наддават помежду си кой повече ще увеличи, и в крайна сметка увеличаваха не повече, отколкото е необходимо – не ме разбирайте погрешно, необходимо е още повече – но повече, отколкото можем да си позволим. И това доведе до там, че в момента разходите са по-раздути, отколкото България може да си позволи. И се почват разговори приходите как да бъдат наваксани.
Водещ: Но тук има и топка във вашата градина, прощавайте. Защото пък, да речем компенсациите – бизнесът се дразни като се каже компенсации – за електроенергията, бяха продължени и по време на служебния кабинет, не е ли така?
Никола Стоянов: Не, това е грешно. Те са на база на решение на народните представители отново.
Водещ: И не можете по никакъв начин като служебен кабинет да се оспорват.
Никола Стоянов: Решенията на Народното събрание за нас са закон. И второ, имайте предвид, че компенсациите не минават през бюджета, те са през отделен фонд.
Водещ: Те са от енергийните дружества. Добре, това приемаме, че няма как да се пипа. И това сега трябва да го решат отново депутатите.
Никола Стоянов: Ако депутатите решат от 1 юли да спрат компенсациите, този фонд и средствата, които са набрани в него, да бъдат прелети в бюджета.
Водещ: Добре, тук топката я изведохте не във вашата градина, както казах. С 25 стотинки за литър гориво не беше ли същото?
Никола Стоянов: Не, 25 стотинки – тогава на изпроводяк, така да го кажа, вече в оставка, бяха решили, не знам защо, да финансират цените на „Лукойл”, така че да не спадне пазарът. Тоест при тези високи цени потреблението да продължи да е високо, именно с пари от държавния бюджет. Тогава бяха гласувани 180 млн. лева, за да финансираме част от цените на „Лукойл”, без никакъв социален елемент, никаква насоченост, просто така да ги раздаваме.
Водещ: Тоест при вас не виждате някаква грешка по отношение на раздадените пари за едно или друго.
Никола Стоянов: Винаги има грешки, със сигурност, не мога да кажа, че не виждам никакви грешки. Но мога да кажа – ситуацията беше следната: Беше взето това решение за 25 стотинки, ние единствено ноември месец, тъй като свършиха парите, нямаше дори до края на годината да стигнат, гласувахме още 36 млн. тогава да се дадат, за да може до края на годината да продължи мярката.
Водещ: Ефективно ли беше това? бъдете честен.
Никола Стоянов: Ефективно е било за пазара. Без тези 25 стотинки, при тези цени на горивата, които имахме преди една година, много високи, със сигурност щеше потреблението да спадне повече. В случая е било много ефективно за „Лукойл” – продавали са повече, отколкото щяха да продават без 25 стотинки.
Водещ: За хората колко беше ефективно?
Никола Стоянов: За хората също е помогнало. Но имайте предвид, ако погледнете колко автомобили има, колко собственици на автомобили, и погледнете, че за 6 месеца са изхарчени около 180 млн. лева, доста малка част от тях са се възползвали, при положение, че нямаше ограничения колко пъти да се зарежда и т.н.
Водещ: По отношение на мерките за повишаване на приходите, орязване на разходите, без да се пипат данъците, привърженик ли сте на това и как може да стане, освен, разбира се, решението да се орежат тези компенсации и да се премахнат тези пера, които се дават към бизнеса за електроенергия?
Никола Стоянов: Аз съм твърд привърженик на това – и това го коментирахме на МС и всички колеги са съгласни – фокусът първо трябва да е максимално силно към сивия сектор, максимално много да се съберат данъците, които се дължат на държавата. Сивият сектор в България все още е на високи нива. Там има възможности и те са заложени в проектобюджета, който Министерството на финансите предложи. Там са заложени по-високи приходи, именно от сивия сектор. На второ място, трябва да кажа, премиерът е изключително стриктен в това отношение, ние сме свили до максимум, гледаме да свием и разходите на администрацията. Тоест първо да покажем на бизнеса – гоним сивия сектор, а не тези, които си плащат данъците, просто да им ги увеличим, защото е най-лесно. Ние самите се ограничаваме и разбира се, ако е необходимо, ще се прибегне и до бизнеса.
Водещ: Данъци в никакъв случай да не се пипат в момента. Или?
Никола Стоянов: Като министър от икономиката няма да чуете от мен друго. Да, разбира се, данъците не трябва да се пипат. Трябва да се върне ДДС на нивата за категории, които бяха подпомогнати по време на кризата, разбира се.
Водещ: На финала сме, а има още много въпроси към вас. И ми се ще много блиц да минем. Еврозоната – възможна ли е, както посочи Министерството на финансите, в началото на 2025 г.?
Никола Стоянов: Мисията е възможна все още. Да, предвид на политическата нестабилност в България…
Водещ: Но без рискове. Защото Георги Кадиев – за него си спомням, как се изказа по темата – сега ще намалим дефицита, ама като влезем, ЕЦБ не са някакви глупаци, те ще искат от нас сигурност, а не в ръцете им да избухнем с, цитирам, 4-5-6% дефицит. Мисля, че такива му бяха думите.
Никола Стоянов: Дефицитът с изкуствено намаление… намалението на дефицита би станало през някакви мерки. Ако те се заложат в бюджета, в програмата за следващите 3 години, тъй като, когато се прави бюджет, се прави бюджетна прогноза за 3 години напред, ако те са заложени и са нормални…
Водещ: Тоест абсолютно релевантна е тази прогноза.
Никола Стоянов: Да, всичко в крайна сметка е в ръцете на българските политици. И в тази ситуация, както ви казах, ако депутатите решат, бюджетът може и да е с 0 дефицит, в крайна сметка. Мерки има как да стане, въпрос е на политическо решение.
Водещ: Добре. И прогноза за инвестициите е хубаво да направим. Все плачем, че нямаме инвестиции.
Никола Стоянов: Не, напротив.
Водещ: И се цитират последните 2 години, от политически опоненти, разбира се, на ПП-ДБ.
Никола Стоянов: За миналата година предварителните данни сочат 85% ръст на инвестициите. Да, спрямо 2021 г., която беше още до пролетта Ковид година. Но 2,2 млрд. евро са предварителните прогнози за инвестиции за миналата година, което е около 2,7% от БВП. Интересът и в момента е много висок, по време на служебното правителство – 17 сертификата до момента сме издали за нови инвеститори, но това са само тези, които са сертифицирани. Интересът е голям. Политическата нестабилност е основното, което ни пречи в момента.
Водещ: Благодаря ви. Знам от предварителна информация от колегите, че с Япония имаме доста добро сътрудничество. Не остана време. Едно изречение, ако искате.
Никола Стоянов: И в миналия петък, историческо бих го нарекъл, посещение на министъра на икономиката на Япония, след 49 години прекъсване. Имахме много хубави разговори с него. И се надявам и там интересът от японски компании. В момента се водят преговори. Наистина, интересът за инвестиции от много държави е сериозен.
Водещ: Тук, в България?
Никола Стоянов: Да, за инвеститори в България. България в момента е интересна дестинация за инвестиции, покрай всички геополитически промени, които се случват заради войната.
Водещ: Дано.
Никола Стоянов: В наши ръце е ние този интерес да можем да го материализираме.
Водещ: Благодаря ви много, г-н Стоянов, че бяхте тук. Очаквам ви отново. Не знам докога ще бъдете икономически министър, но дотогава, докогато. И след това добре дошли сте тук, за да направим и вашата равносметка, защото тогава вече много по-спокойно и трезво можете да говорите за това, което се случи.
Никола Стоянов: С удоволствие.