Водещ: В рамките на четири последователни съботни дни от миналата събота, знаете, излъчваме по Дарик специални тематични издания на радио форума за идеи „Стълбището’. В рамките на тези четири последователни съботни дни се опитваме да представим идеите за развитие на страната напред, като част от предизборната кампания. Всяка събота за участие в този радио форум за идеи „Стълбището” Дарик радио отправя покана за безплатно участие към определени политически партии и коалиции, които могат да бъдат част от следващия парламент и които могат да допринесат със своите становища и програми за публичния дебат по поставените въпроси в тематичните издания на нашия форум, а тематичните издания. Темата е българският буквар, защо образованието има значение, но затова малко по-късно. Преди политическите послания, политическите разговори в днешното издание на „Стълбището”, сме свидетели на исторически най-високото ниво на индустриалното производство в съвременната ни стопанска история, Исторически невиждана ниска безработица, а въпреки това не преставаме да говорим за кризи. Когато икономически държавата, по-скоро ври и кипи а предвид предстоящия месец на Испания, който ще направим в Дарик радио и големите испански инвестиции в страната, които бяха отбелязани на българо-испански форум в Мадрид в края на миналия месец и разбира се по редица други теми. За мен е удоволствие нашия първи гост да е министъра на икономиката. Вече в студиото сме с Никола Стоянов. Здравейте.
Никола Стоянов: Здравейте.
Водещ: Какви мерки за цените в България биха имали реален ефект, когато говорим за две неща – има ръст на потреблението, има ръст на цените, наложително ли наистина да има таван на цените в една европейска прогресивна икономика в 21 век?
Никола Стоянов: За таван на цените ние в никакъв случай не говорим и аз лично – и в лично качество и като министър на икономиката и индустрията не подкрепям такива административни принудителни мерки. Вярвам силно в пазара и съм сигурен, че той е най-доброто, което може да се случи на българските граждани – да функционира добре. Разбира се, в случая са необходими мерки тъй като виждаме някои изкривявания, те отново са породени от нормални неща за пазара, а именно, че от една страна имаме много силни икономически субекти, силни и финансово и като организация и като ноу хау в лицето на търговските вериги, също и някои големи дистрибутори, не само търговските вериги. Отделно пък, от другата страна имаме едни малки производители – България, за съжаление, последните тридесет години думата „кооператив” и „кооперация” стана мръсна дума и производителите бягат от сдружение. Нормално, в много други държави в Западна Европа производителите се сдружават и тогава те са от едната страна равностойни на веригите, с които преговарят, имат модела, финансовата способност, пазарната сила да го направят. В случая, ние виждаме тази неравнопоставеност и предполагаме, че именно тя води до това да има изкривявания. Тази тема за храните на цените, на практика, още предишното служебно правителство я стартирахме някъде началото на ноември. Защо тогава стартирахме – искахме да има някои доводи, когато говорим с пазарните участници. Тях ги постигнахме след като първо се бяхме фокусирали върху цените на енергоизточниците – август, септември, октомври, основният фокус беше там. След като видяхме, че успяваме да укротим цените на горивата, тръгват надолу до днес вече 15-20 процента на долу, електроенергията, компенсациите работеха, знаете, 2023 година вече пада, компенсира се с над 200 лева над 250. Газта спадна много чувствително, тоест имахме серия от доводи и когато вече имахме тези доводи започнахме срещи. Първата беше при премиера в последствие аз направих няколко срещи по негова заръка, разбира се, Министерство на икономиката индустрията, на които с всички пазарни играчи обсъждахме. Накратко разговорът беше следният: енергоизточниците падат, логистиката пада и транспорта като себестойност, обаче цените не падат. В други сектори го виждаме, но при хранителните и бързооборотните стоки не – защо е така? На всички срещи, без да обвиняваме никой, без да водим война към някой, всички пазарни участници заявиха – да, има някакво изкривяване, виждаме го и ние, не е нормално да има такава голяма разлика между цените на вносител и производител и крайните цени. Но при тези разговори най-общо казано всеки обвини другия.
Водещ: Възможно ли ръста на потребление да е една от причините?
Никола Стоянов: Със сигурност, със сигурност ръста на потреблението стимулира търговците да не намаляват цените, нормално, щом при тези цени потреблението продължава да нараства значи клиентите са склонни да ги плащат, това е най-обикновената логика. Въпреки това и въпреки този ръст, обаче, ние не сме доволни, не можем да бъдем доволни като общество от това, че плащаме едни от най-високите цени. Сигурно има фактори, в тези разговори бяха изтъкнати такива – единият фактор е примерно – казаха от първи януари тол-таксите ще се повишат отново с 50 процент, отложихме това повишаване, специално, като фактор. Тоест, опитахме се в диалог да решим някои от проблемите, за съжаление, видяхме, че обратната връзка е – друг е виновен, не сме ние, при нас всичко е наред, минимални печалби. Всеки по верига каза, че има минимални печалби и не може да разбере откъде идва разликата. Затова започнахме сериозен анализ. Затова започваме проверки и решихме, че в крайна сметка най-важно за всеки един търговец и участник на пазара е неговия имидж, неговите клиенти са най-важните, затова от една страна искаме да информираме клиента каква е реалната ситуация, какви са цените на производител, какви са цените на едро и цените на дребно.
Водещ: За да направите това колко ще струва на държавата да назначи проверяващи органи?
Никола Стоянов: Преговарящи органи нови не са назначени, то си ги има тези органи. Подчертавам, че проверки и преди това са правени, но що се отнася до Комисията за защита на потребителите, която е част от Министерство на икономиката и индустрията и тя е към министъра, там в момента фокусът е повече върху хранителните стоки, в момента обаче се правят други компании, специализирани, примерно в момента към нефинансовите институции, които дават кредити, от която скоро ще изкараме резултат, но определено сега фокусът и по-голяма част от ресурса на Комисията е ориентиран към хранителните стоки, но по-важното – в момента правят проверки заедно с НАП и заедно с Българската агенция за безопасна храните. Когато комплексно се прави проверките това дава възможност повече неща да излезнат наяве.
Водещ: Всъщност, част от критиките, между другото, простете, че ви прекъсвам, са точно към Комисията. Някои от анализаторите казват, че при редовен кабинет и подсилване, осъвременяване на състава на Комисията, засилване на нейната роля, всъщност няма да има необходимост от такова нещо?
Никола Стоянов: Едно е засилване на нейната роля и ние в тази посока ще направим стъпки със законодателни промени и промени в под законови нормативни актове, защото наистина виждаме в момента максимума на акт, който те могат, като глоба е 50 000 лева. Въпреки че, от средата на февруари до 8 март са направени 578 проверки от Комисията за защита на потребителите, от които има към 549 открити нарушения. Въпреки че, забелязваме последните дни, тъй като аз всеки ден получавам бюлетин, последните дни намалява – началото бяха на една проверка по две-три. Виждаме, че вече има така мобилизиращ ефект в търговците и те вече предприемат мерки предварително, превантивно да няма такива нарушение и намаляват. Но това, което искам да кажа – от тях 216 са с мнение за нелоялни търговски практики, които по-сериозните нарушения.
Водещ: Какъв пример бихте дали за нелоялна практика?
Никола Стоянов: Основните примери са следните – на рафта пише примерно, че цената е промоция, 20 процента на долу, но на каса не е или пише, че е 400 грама, а като се измери не е. Другото е, разбира се, свързано с промоциите, където те имат основно и инструменти да проверяват. Пише, че промоция има на нещо си, на такава цена само че е нормално да кажем този търговец продава от този артикул – примерно олио, да кажем, подава на ден 1000 бутилки и прави промоция, но има на разположение само сто от промоционалната стока, то много бързо свършва и много хора като отидат – няма го и като са отишли така или иначе за олио купуват някое друго.
Водещ: Все пак, ако не се фокусираме само върху търговските вериги, къде в по-голяма дълбочина може да е проблема и субсидиите към малките производители могат ли в дългосрочен план да доведат до решение?
Никола Стоянов: Проблемът е структурен и то на много места, това е категорично, проблемът не е от вчера и днес – то е така последните 20 години, ако започнем по веригата подред – от една страна субсидиите. Влизането на България ЕС е било решено, че 2017 г. ще бъдат изравнени субсидиите за българските земеделски стопани с тези в Западна Европа. Сега това е отложено за 2030 г. Всеки път се отлага, продължава се да се дава предимство на фермерите от Западна Европа. Ние, сега в сряда на Министерски съвет гласувахме позиция на правителството, която ще бъде представена на следващата среща на парламента и на Европейската комисия, която държим веднага, още тази година, субсидиите да бъдат изравнени, още повече че именно държавите, които са по-близко до войната в Украйна, тоест на източния фланг, така да го кажа, на ЕС, те са тези, които имат по-ниски субсидии, а и те са тези, които са най-силно засегнати. И от нерегламентиран износ от Украйна на различни хранителни стоки, знаете, че имаше, коментираха се теми за зърно и за мляко, който подбива цените, цялостно тази близост до войната, разбира се, влияе най-силно на тези държави. И като започнем от началото, това със субсидиите, разбира се е сериозен фактор, ако нашите фермери получават много по-големи субсидии, каквито те в Западна Европа ще могат в крайна сметка се ползват по-евтино да продава тази продукция нагоре по веригата. Вторият проблем е, че при нас забелязваме, че има доста прекупвачи по веригата за разлика от Западна Европа.
Водещ: Защо това е така?
Никола Стоянов: Структурата не е изчистена и ние си задаваме този въпрос – защо това така, тъй като виждаме и някои практики, включително и при търговски вериги, които за някои продукти директно ги купуват цяла Европа, а в България минават през посредници, което със сигурност е нещо странно, което ние ще следваме, но местата, на които може да е тази имагинерна или спекула, за която всички говорят, макар да няма определение за спекула, е или при прекупвачите или е накрая при вериги или хранителни магазини, не само вериги, които стигат до крайните клиенти. Фокусът е към веригите не защото ги сочим с тях с пръст, напротив и аз като министър на икономиката винаги съм ги подкрепял, те внесоха една модернизация в сектора „Търговия с храни”, с тяхното ноу-хау, с тяхната организация и мисля, че обществото ни получава много по-добра услуга днес, отколкото преди големите вериги да влязат в България. Просто те държат огромен пазарен дял и затова те са най-видимите.
Водещ: Има ли реален фронт, в който сте, грубо казано, разбира се, на война с веригите и бихте искали да изчистите конкретен казус?
Никола Стоянов: В никакъв случай не сме на война с веригите. В постоянни разговори сме с много от тях, в момента държавата е по-скоро ситуация, в която се опитва да изясни нещата за себе си, за да можем да ги поставим в разговор?
Водещ: Зависими ли са от внос прекалено много, според вас?
Никола Стоянов: Не, не бих казал, в никакъв случай. Да, вносът на стоки е сериозно перо, но последните години в крайна сметка, аз помня, бях част от Министерство икономиката и 2014 г., 2015 г. тогава разговорите с веригите бяха да продават повече български стоки. Видяхме как след няколко години на разговори, напротив, нещата така се обърнаха, че те дори се рекламират през това, че продават български стоки, просто, защото клиентът иска български стоки. Така че, сигурен съм, между другото, че и този път в тези разговори ще се придвижим напред. Има практики, които не ни харесват, категорично и ние ги представихме на брифинга, който имахме в Министерски съвет. Една от тях, която законодателно бихме предложили да се промени и да се забрани е тъй наречените такси или причините, поради които, ако един доставчик продава на веригата нещо за 100 лева веригата му фактурира обратно – примерно маркетинг, реклама, логистика, място на щанд и така нататък. Истината е, че ги има тези практики, ние, разбира се, имаме информация, договори конкретни и така нататък, но тъй като те са търговска тайна нямаме право да ги казваме. От друга страна, обаче, има и позитивни практики и ние показахме на същия брифинг, където бяха дадени шест примера за търговски канали. Това са реални примери просто без именна и не с истинските цени, не е нещо имагинерно и един от тях показа една голяма верига, която няма такива такси, където е ясно – цената, на която те купуват е толкова и те плащат тази цена и си имат цена, на която продават, няма скрити такси – нещо, което много ни харесва и се надяваме законодателно да го решим, но и веригите също така от самосебе си дори да се саморегулира, защото смятаме, че това е честно. Не може в разговора да казваме – аз го купувам за 100 и го продавам 130 и надценката ми е 30, обаче всъщност се оказва, че купувайки го за 100 аз обратни фактури за 20 и няколко лева издавам, тоест го купувам за 70 и няколко лева. и тогава до 130 вече надценката става 90 процента, а това е реалната при някои стоки.
Водещ: Относно инфлацията, повишаването на доходите, за които говорим и повишаването на потреблението, влияе ли това на инфлацията?
Никола Стоянов: Със сигурност, бих казал, че заедно с войната и енергийната криза най-голямата причина, тъй като войната енергийната криза са външни фактори, те се отразиха на всички останали държави. Да, може би, повече на тези на източния фланг, малко повече поради близостта, но на всички. Ние виждаме една висока инфлация в целия европейски съюз, обаче в България на моменти тя става близо двойно или сега да кажем 50 процента по-висока. Тази допълнителна инфлация, категорично, основната причина за нея е политиката по доходите миналата година, която… на редовното правителство, това е ясно на всички. Лошото е, разбира се, когато има такива сътресения, доходите и хората трябва да бъдат подпомагани, аз съм далеч от това да кажа на хората – недейте да купувате, защото е скъпо или да не вдигаме доходите, нищо, тогава няма да се вдигнат цените, но това трябва да се прави разумно, внимателно. За съжаление, тази политическа нестабилност доведе до това, че много политици чисто популистки в опит да спечелят електорат, заради многото избори, които имаше, злоупотребиха, буквално, с бюджета и най-лошото е, когато прекаляваш и натиска върху бюджета става сериозен откъм разходи.
Водещ: Вашите изводи какви са за раздаване на пари за компенсации? Естествено, че минахме през какви ли не анализи – дали не трябва бъдат насочени само към тези, които страдат, дали пречи на създаването на конкурентен пазар и така нататък, в момента какво мислите за даването на компенсации от страна на държавата?
Никола Стоянов: Компенсациите показаха следното нещо, и гледайки назад то е лесно да се коментира, когато колата се обърнала или както към случая – слава Богу не се обърнала колата, компенсациите започва много късно в България, трябваше няколко месеца по-рано да започват компенсациите за цените на електричеството. Това допълнително усили шока. От друга страна трябваше те да са по-дългосрочни, още, когато се решат да беше решено до края на 2022 г. – напред да е. Това е от основните проблеми, когато при среща с компаниите и с чуждестранния бизнес, беше изтъкнато особено липсата на предвидимост. Компаниите трябва да могат да предвиждат. Това, че беше „айде още два месеца, айде още един месец, айде още три месеца” – това в някаква степен изтри от компенсацията, да го кажем. Второто важно нещо е – есента, когато вече служебното правителство беше на власт, ние искахме да са фокусирани и аз няколко пъти съм казвал в щаба по енергетика работихме за това да намерим формула, която да направи компенсациите по-фокусирани, тъй като, особено тогава, но и в момента, ние знаем има компании, които реализират свръхпечалби, тяхната продукция себестойността ѝ се покачи и цените се получиха страхотно, най-добрите времена някога, които са имали и въпреки това получават още няколко десетки милиона лева от държавата компенсации.
Водещ: И компенсации са едни скъпи мерки, всъщност?
Никола Стоянов: Много скъпи, но като оставим тези единични примери, които струваха доста на държавата, много трудно беше първо да се намери правилната формула и второ, ако компенсациите са различни за различните пазарни участници ние трябва да поискаме дерогация от ЕС. Отговорът там трае обикновено няколко месеца, зимата щеше да бъде изпусната.
Водещ: Тоест, за да се компенсират тези, които страдат най-много какъв е моделът?
Никола Стоянов: Или бавен – да се поиска дерогация защо конкретно тези, защо не е непозволена държавна помощ към тях, а за другите не или това, което направихме реално, за да е бързо – еднакво за всички, колкото и да е несправедливо, за съжаление, но като се изключат тези примери то проработи добре.
Водещ: Антиинфлационна мярка ли е това, защото…?
Никола Стоянов: И антиинфлационна със сигурност, тъй като компенсациите помогнаха на много фирми в индустрията да задържат цените си и то най-важното е, говорим тука за износа на България, защото едно при хранителните стоки, говорим – покачват се цените, да, утре може да качиш, в други ден може да качиш, в индустрията повечето компании работят с дългосрочни договори и там много трудно могат да променят тези цени и когато ги променят не може да е много често, дори и да ги променят веднъж-два пъти годишно ситуацията е динамична, не могат да ги променят всяка седмица. И когато те са казали, че ще доставят стоката за толкова пари, за тях е много важно да я доставят и да не са на загуба, разбира се. Истината е, че компенсациите, това, че и газта падна и горивата в България са рекордно ниски за Европейския съюз, помогна на българските компании да завладяват пазарен дял. В тази криза България за миналата година е на първо място по ръст на износа в ЕС. 39 процента е износа на България расте миналата година, което стига рекордни стойности и това показва в тази криза, в нарушените вериги доставки, българските компании в крайна сметка се справят отлично и в момента много от секторите са пълни с поръчки. Основният проблем е липсата на човешки ресурс, но ние в момента крадем пазарен дял в Европа и българските компании се развиват по-добре, отколкото е средното ниво.
Водещ: За да обобщим само темата за инфлацията, тъй като едва ли не понякога се стига и до конспиративни теории, тъй като инфлацията е фокусът, основния критерий за приемане или не в еврозоната, тя изкуствено може да се завиши, но инфлацията, казахте, всички знаем, се движи от външни фактори – енергийната криза и войната, натрупаните дисбаланси, между другото, заради дългото поддържане на ниски лихви на централните банки – кои са адекватните национални мерки сега, според вас, които държавата може да предприеме за намаляване на инфлацията? Никола Стоянов: Днес ние казваме инфлацията е основен въпрос за влизане в еврозоната просто, защото това е единственият компонент, по който не отговаряме, за това за нас тя е основен, иначе не по-малко основен е и дефицита в бюджета и много други данни. Инфлацията беше привнесена отвън, но ние миналата година, трябва си признаем, правителствата не си свършиха работата, при нас добре с политиката по доходите. Сега в момента какво може да се направи – малко по-рестриктивна политика по доходите, определено, след сваляне на цените на енергоизточниците вече, ние виждаме и последните четири месеца инфлацията върви надолу, но хората казват – „какво като ми показвате, че инфлацията върви надолу, като аз влизам в магазина и виждам как са нещата” и са прави абсолютно. Силно се надявам наистина, че сега в разговори с пазарните играчи ще успеем да постигаме едно укротяване и тръгване надолу и на цените на битовите стоки на хранителните стоки. И моята прогноза е, че инфлацията ще продължава да върви надолу, именно заради това и аз съм оптимист – България лятото ще поиска, според мен, ще бъде в състояние вече да има инфлация през май-юни на такива равнища, за да поискаме конвергентен доклад за влизане в еврозоната и реалистично да се опитаме от 1 юли 2024 година да влезем в еврозоната. Нещо, което ще донесе допълнително успокоение, както на лихвите, така и на пазарите, засилване на инвестиции, доверие в България, бизнесът само от смяна на курса ще спести стотици милиони – серия от неща, които още повече ще омекотят ефектите от това, което призовава в момента, тази инфлация и кризата, за която говорим.
Водещ: Ако коректно цитирам – средногодишната инфлация у нас е 13,5, средната за еврозоната е 8,7, обаче има три страни с най-ниска инфлация от 6,7 процента, тоест ние сме пет пункта над тях.
Никола Стоянов: Имайте предвид, че за Хърватия беше направен лек компромис, всички виждат каква е ситуацията в момента. В България, ако погледнете назад много дълги години инфлацията и всички показатели, които се гледат за еврозоната са били абсолютно в рамка, на всички е ясно, че в момента е чрезвичайна обстановката, заради войната. Така че, аз съм сигурен, че при едни нива от 5-6-7 процента, макар и изискването да е 3 процента, може вече да се говори, защото е ясна прогнозата за следващата година и още за тази е за много по-ниска инфлация, а следващата още по-ниска. Имало е събитие, случило се е, да, повлияло е, но трайната тенденция е съвсем друга в България и истината е, че ние макроикономически сме изключително стабилни, с нисък външен дълг – няма причини реално България да не е в еврозона.
Водещ: Износът бележи ръст. Преди да се фокусираме за темата „Испания” и преди предстоящия месец на Испания, който ще правим по Дарик радио, коментирайте, моля ви, пакета данни, който изнесохте, свързан с Великобритания. От кои сфери се генерира този рекорден износ и защо точно Великобритания? Брекзит ли е логична причина за това или нещо друго?
Никола Стоянов: Ако позволите една идея по-рано ще започна, когато влязохме като екип в министърство на икономиката и индустрията, за нас беше ясно, че в няколко посоки трябва да развиваме. Едната е, разбира се, да подкрепяме и да увеличим инвестициите в България, другата е да подкрепяме износа. Гледайки към износа, на вашия въпрос, това, което ни направи впечатление е следното – те често вървят заедно, трябва да го кажа, и инвестициите и износа от друга страна и цялостния търговски стокообмен. Германия, Австрия, Италия традиционно много познати, много силни в България, много компании, сериозни инвестиции, огромен стокооборот. Германия миналата година надмина 12 млрд. вече. Обаче, сериозни икономики като Франция, Испания, Великобритания не толкова силно, за сравнение ще кажа, че Германия – 12 милиарда, Великобритания е 1, 76 млрд. за парите единадесет месеца на миналата година.
Сами знаете каква е икономиката на Великобритания, какви са възможните, същото се отнася и за Испания и за Франция. Имаме страхотни примери, има страхотни инвестиции тук в България, бях на откриване преди няколко седмици в Кърджали на трето разширение на една френска компания, където собственика каза – „Слава Богу, че преди години открихме предприятието в България, иначе днес цялата компания нямаше да съществува”. Няколко интересни факти – първо, по време на ковид и това, че политиката тук в България беше по-гъвкава на властите е позволило, и това го чувам вече от много чужди компании, по време на Ковид добре, че са били заводите им в България, тъй като на много места в Западна Европа те са спрели да работят и българските заводи са успели да изнесат тежестта на поръчките, което пък е използвано от много български заводи да се разширят и те разчитат все повече на България. Второто нещо, обаче, е, че те са доволни от качеството, което произвеждат тук, това ми казаха днес – „Няма никакво значение завода ни във Франция, завода в България няма разлика”. Тоест, българските таланти, качеството на работа тук е много сериозно ниво и трябва да се гордеем с това. Виждайки, че във Франция, Испания, Великобритания са по-слаби нещата и има много повече потенциал, реших и в края на февруари месец, планираме го още от ноември, и с испанското посолство, с нашите търговски аташета там, с тяхното тук, направихме един мини инвестиционен форум по последния модел: поканихме, в партньорство с тяхната търговска камара, много испански компании, които имат интерес към региона, поканихме с нас, обаче, и испански компании, които вече са в България да споделят техния опит. Те дойдоха до Мадрид, за да споделят техния опит. Това е нещо, което не сме измислили, просто аз имам късмет последните 20 години да се занимава много сериозно с тази сфера и това са форуми, на които аз лично съм бил канен и присъствал и се правят от много други държави именно по този формат, тъй като испанците вярват най-много испанците. Така че, когато дойдоха компании от България и им разказаха техния опит тук, това е повече от всички думи, които един министър на икономиката на България може да каже.
Водещ: В кои сфери държави в България са силни испанците?
Никола Стоянов: В много различни сфери, разбира се, всички знаем производство на санитария и така нататък, много страхотен пример, фитинги – огромно предприятие също в Монтана, в различни сфери. По-важното е това, което аз представих пред испанските компании, тъй като на пръв поглед Испания, знаете, е голяма и когато те се заинтересуват колко е голяма България, какъв пазар, на пръв поглед не звучи много привлекателно. Това, което аз представих пред тях, че идвайки в България те могат да стъпят сериозно в целия регион, тъй като чисто географски, чисто логистично, ако произвеждаш в България имаш всички възможности да си лидер на пазарите в Румъния, и в Сърбия и в Северна Македония, Гърция и да кажем Европейската част на Турция – всичко е много близко тук, включително и Унгария не е далеч. Испанските компании много от тях са силни да го кажем – до средата на Европа, от Запад на Изток, много от тях няма сериозно присъствие тук и именно България, предоставяйки, разбира се, от една страна една от най-ниските данъчни ставки, което не бива да забравяме, но и качествен човешки ресурс. Тук качеството, което постигат нашите съграждани е много високо, дава отлични възможности и в допълнение, разбира се, гледайки напред е от една страна промяната в потоците на стоки, заради войната ние наблюдаваме как стоките започват повече се движат от юг на север, а не от изток на Запад, през пристанищата на Гърция и Турция. Товаропотока през България расте неимоверно, в пъти, буквално, през последната година, тоест и за веригите на доставки ще е удобно, когато са в България и доставки и всичко може пристига, а предстои, надявам се, много скоро възстановяване на Украйна, което също техните компании го отчетоха.
Водещ: Извън тези хубави данни, обаче, каква добавена стойност има това за българската икономика?
Никола Стоянов: За българската икономика има много сериозна добавена стойност и аз ще обясня и за слушателите ви защо – всички казват защо трябва към инвестиции да се стремим, не е ли много по-важно да помогнем на българските компании да изнасят?
Водещ: Това, за което говорихме в началото – и за субсидиите.
Никола Стоянов: Точно така. И двете неща се изключително важни – от една страна инвестициите определено са по-бързия начин да помогнем на икономиката, защото при инвестиции в най-общия случай става дума за компании, които вече имат пазари, които имат ноу-хау, които произвеждат и са успешни на тези пазари и които се разширяват и за това им трябва нова производствена база.
Отваряйки тук производство, за което те вече знаят всичко, имат ноу-хау, не трябва да измислят, не рискуват тепърва – ще стане ли, няма ли да стане, всичко им е ясно, започват да произвеждат, имат готовите пазари, тоест тук стават много по-бързо нещата. Ние редовно с инвеститори, когато имаме среща те в момента идват и казват – „ние имаме вече от февруари, от март догодина започваме да изпълняваме поръчките през Българското предприятие.” Бизнеса не спи, парите не стоят на едно място, тоест това е много по-бърз начин, от една страна, разбира се, добавена стойност, работни места и по време на строителството, но после тези хора тук получават заплати, осигуровки, плащат се данъци, имат много подизпълнители, които се развиват доставяйки неща за тези компании и в общия случай на 90 процента от продукцията е износ, което, разбира се, е отлична новина за българската икономика, тъй като влизат свежи ресурси от чужбина тук в българската икономика. Също толкова важно, малко по-бавно е да се случват нещата при подкрепата за износа на българските компании, която също е много важни, а за мене в лично качество е тема, с която се занимавам от 20 години. Там нещата стават по-бавно, трябва да си признаем българските компании много често не са толкова конкурентни на външните пазари. Причината е следната – България е един малък пазар и те трябва на много ранен стадии да започнат да изнасят, за да могат да растат. Ако една полска компания, огромен местен пазар може на местния пазар расте, расте, расте и вече, когато е достатъчно професионална, има финансовата мощ и всичко тогава да тръгне за износ, българските компании трябва много рано да мислят за износ, което прави нещата малко по-трудни определено. Но и в тази посока искаме да направим много. В момента променяме и вече променихме вътрешните правила за работа на службата по търговско-икономическите въпроси в чужбина, променяме начина, по който те работят. През годините всеки се оплаквал – не работят добре, ще ги контролираме и т.н., истината е, че никой не им дал хубава рамка как да работят. Хората са специалисти, но трябва да им даде рамка какво да правят. Ще дам обикновени примери – до момента тръгва си стария, не се застъпват с новия, който идва, всеки нов започва отначало – първата година, докато събере визитки, фирми, докато се ориентира. Това е нещо, което, когато го видях просто не можах да повярвам. В момента е фиксирано как когато си тръгва стария, какъв отчет трябва да има, къде да предадем материали, вече е електронно, всеки си има папка, всички контакти стоят вътре, минимум две седмици до един месец ще се засичат с новия, за да може да му предаде, да го запознае с хора, да може да има един летящ старт, когато се сменят – нещо, което е много важно за мен. Второто, да знаят предварително, не в последния момент някой е намерил връзки, звъннал на някой и изведнъж заминава след една седмица – не, трябва да знаят, те имат и семейства хората, фиксирали сме поне четири месеца по-рано, че приключва мандата, новият да знае и той поне четири месеца по-рано къде ще заминава, да се подготвят. Дребни неща, които, обаче, би трябвало да доведат до много по-сериозно качество на работа. Отделно от това искаме отново да се върнем на пазари, които са били традиционни за България. Истината е, че последните 20 години само сме се свивали, в момента искам отново да отворим и да имаме служба по търговско-икономическите въпроси в Бразилия, в Аржентина, евентуално в Мексико, за Южна Африка търсим, Нигерия да отворим, в Испания отворихме втори, във Франция чакаме генералното ни консулство в Лион да отвори и ще изпратим втори човек. Да, ние искаме да засилим икономическите отношения, но трябва да направиш нещо, а не само да го искаш и между другото искам да използвам и трибуната, която ми е представена в момента, за да кажа, че до две седмици ние ще стартираме конкурси за всички тези дестинации. Искаме този път да е отворено прозрачно, ще бъде на сайта на Министерство икономиката, да кандидатстват, колкото може повече хора. До момента много често конкурсите са правени скрито, бързо, за някой – не, искаме наистина да намерим качествени хора, те ще минат през обучение задължително 1-2 месеца в дирекцията и външно министерство, но хора, които, ако някой има интерес, знае португалски търсим за Бразилия задължително човек с португалски и за Аржентина с испански, искаме да няма компромиси, да знаят местния език, млади, активни хора с опит в търговията, наистина призовавам всички да следят и да участват, които имат интерес. Опитваме се в тази посока да развият нещата.
Водещ: Връщам ви на родна почва в края на разговора – вчера съобщихте за множество нарушения, не е тема от вчера, в дейността на държавната млекопреработвателна компания „Ел Би Булгарикум” паралелно с одита, тече проверка на ДАНС в дружеството. Да припомним само в края на февруари около 21 беше освободен от поста изпълнителния директор, тогава той каза, че с намаляването на цените е засегнал много интереси, засегнал е вашите лични интереси, мафията е победила държавата. Тъй като сте принципал на Държавната консолидационна компания, какви лични интереси визира той, накратко? Какво толкова се случи там в тази компания?
Никола Стоянов: За мен е много жалко, наистина, да коментирам този случай, имайки предвид, че това ръководство, за което говорите е избрано по времето, по което аз съм министър. Да, с конкурс.
Водещ: Това е Николай Маринов.
Никола Стоянов: Истината е, че, може би, донякъде, да кажем, че и аз имам вина, че съм подценил и не съм обърнал достатъчно внимание в началото. Фактите, за съжаление, са следните – съвсем на кратко одитът откри множество нарушения, сега ДАНС влезнаха в дружеството, тъй като на изпроводяк той си е изтрил целият компютър, кореспонденцията и така нататък, ще се налага да постановява данни. Но за какво става дума – явно изпълнителния директор заедно с председателят, то се оказа и, че са съпартийци, явно са се познавали от преди това и от първия ден са работили в синхрон. Тя веднага му е вдигнала обезщетението шест заплати, което е над 70 000 лева при освобождаване независимо по какви причини.
Водещ: Тоест, сега ще страда бъдат изплатени?
Никола Стоянов: Със сигурност, предполагам, че компанията между другото ще заведе и искове към него като управител, защото щетите, които са нанесени огромни. Много неща, като се започне от закупуване на автомобили, те не са имали и хубави вътрешни правила, въобще не са вкарали, но въпреки това е правилно поне три оферти да има. На седмица инициира с докладна – нека да купим автомобили, на седми се решава – ще ги купим. Едната оферта е пристигнала на 8-ми от трите, другите две няма дори дати, не се знае. Едната фирма, която е оферирала нейният управител след една седмица е станал управител на другата, която спечелила. Сигурно са били свързани по някакъв начин. Серия от безобразия с млякото….
Водещ: Вашия личен интерес, вие сте настискали едва ли не за определена компания, макар че едната, с която е сключен договор, доколкото разбирам е сформирана няколко дни по-рано.
Никола Стоянов: Те и двете компании не са били в един регистър, който Министерството на земеделието, което е задължително компаниите да са там, за да доставят. След като са почнали договора с „Ел Би” тогава тогава са подали документи въобще да се регистрират. Теориите му се смениха много – първо беше, че защото е намалена цената за това е махнат, само искам да кажа вече са готови предварителните анализи на новото ръководство и на база на това, че спираме да купуваме чуждо мляко и че са провели открит конкурс между различни доставчици, съответно цената, на която „Ел Би” ще купува мляко е спаднала доста – тези цени не само ще бъдат запазени, по-ниските, които той много рекламираше, напротив ще бъдат свалени още. Предварителните разчети сочат, че сиренето в магазините на „Ел Би” ще може да бъде под 15 лева.
Водещ: Той не казва ли всъщност, че част от атаката срещу него е от търговските вериги?
Никола Стоянов: Той се опита да се изкара такъв герои, тъй като края на януари беше поискал от мен да спра проверка, която е назначена от ДКК, аз му казах категорично, че това няма как да стане, тъй като вече има много сигнали от служители към мен. В момент явно той разбра, че ще бъде освободен, въпрос на време, и предприе тактиката да се прави на герой. В случая първо се опита да каже, че защото е свалил, но той ги е свали цените в деня, в който вече е уволнен.
Опитал се е да антидатира документ, че е от петък, а не от понеделник. После следващото беше, че аз някакви интереси, притискал съм го да купува някаква фирма, после пък другата, че понеже евентуално идва голяма инвестиция от Саудитска Арабия… той да управлява. Лутаха се в тезите, за съжаление, истината е следната: единството в тази ситуация, с което съм горд е, че контролните механизми сработиха бързо, те са застъпили тези хора в началото на декември, безобразията са ги започнали веднага – нещо, което е изненадало всички, но аз след Нова година някъде около 10 януари започвах да получавам сигнали от служители, дългогодишни, на компанията, за което им благодаря.
Водещ: От какво естество бяха тези сигнали?
Никола Стоянов: За качеството на млякото, че не качествено мляко.
Водещ: Изкупуваната суровина, имате предвид?
Никола Стоянов: Едното беше за изкупуваната суровина, другото за този търг за автомобили. Там са платени 1 милион напред, авансово 100 процента, а до ден-днешен няма нищо докарано и в договора няма никаква гаранция дали нещо ще се получи. Имайте предвид, че публични средства 100 процента авансово, и аз като министър, независимо с какво мога да платя, само срещу банкова гаранция, трябва да са гарантирани парите. В случая няма никакви гаранции и само да кажа, че фирмата, която е спечелила три дена по-късно управителя и съдружника, който е подписал вече не е във фирмата. Той е напуснал. Дали са си там, да не говоря – фотосесии по 9000 лева са си правим. Изведнъж бонуси на трима служители по 10 000 лева и тримата са назначени при няколко месеца от него – единия е специалистът, който изтрил компютъра, другия е специалистът, който провел цялата процедура за купуване на коли и личната пиарка, това са били най-важните служители в Дружеството. Те са взели по 10 000 лева бонуси. Серия от проблеми, радвам се в крайна сметка, че бързо ги открихме, предприехме необходимите мерки, прекратихме тези безобразия. Разбирам обществото, че е чувствително в момента на тази тема и той се опитали да използва, че е притискан, а фактите са много прости – хората през просото са вършили безобразие, бяха заловени много бързо, бяха прекратени техните възможности да положат безобразията и това е пътят, по който трябва да вървят всички ръководители и аз. Това е като към всички останали дружества в МК, който си позволи каквито и да е залитания, камо ли такива груби ще бъда безкомпромисен.
Водещ: Никола Стоянов, министър на икономиката и индустрията.