Водещ: „Стълбището“ на Дарик радио с Никола Стоянов, министър на икономиката. Здравейте.
Никола Стоянов: Здравейте.
Водещ: Да започнем с мерките за цените – бяха направени немалко неща, анализирани други. Сега вече, ако кажем, че би могло да има скорошен край на вашето правителство, ако бъде сформирано друго такова като част от парламента, какво е мнението ви – какви мерки за цените имаха реален ефект, наложително ли беше да се обсъжда, да се говори, да се прилага таван за цените, особено при положение, че инфлацията не е в чак такива високи размери, че потреблението расте, въобще какъв е анализът ви за контрола на цените към този момент?
Никола Стоянов: От една страна съм абсолютно убеден, че темата трябваше да бъде повдигната така високо на обществено внимание и на вниманието на правителството, както беше повдигнат, тъй като проблемът беше много сериозен. След като заварихме края на лятото една много високо, близо 19% инфлация през пика септември месец, след като особено с намесата, така, на колегите от сектор Енергетика бяха овладени цените на горивата, електроенергия, газ и други, остана много сериозен проблем за хората. Помня, още ноември – декември месец продължаващо покачване на цените на хранителните стоки. Така че ние още от тогава започнахме първите действия, а вече, когато дойде и второто служебно правителство, официално го обявихме за основен приоритет. Това, което ми направи, така, като равносметка мога да кажа впечатление, тъй като почти всяка седмица коментирах темата и всяка седмица моите колеги ми подават актуална информация. И аз за себе си виждам как седмица по седмица януари и февруари коментирахме как спадат ръстовете, така да го кажем, ръстовете намаляват, защото януари, след Нова година така първоначалните очаквания бяха, че ще започнат да спадат цените, обаче напротив, януари – февруари продължиха да се качват и то много сериозно. Първоначално гледахме как спадат ръстовете. Впоследствие са мина – няма ръст. Сега последните няколко седмици … добри две-три седмици коментирах – да, има отделни продуктови групи, които намаляват. Тогава беше олиото – 7-8%, киселото мляко – 5-6%. Но масовите – брашно, захар, яйца и така нататък се движеха около плюс-минус 1%, минус 1% повечето. Така, започна някакво минимално намаление да се усеща. Сега актуалните данни са вече олиото е над 12%, киселото мляко – 10, маслото – към 8. Тази цялата група – брашно, яйца, захар и така нататък вече са минус три-четири процента надолу. Тоест, ако се гледа ретроспективно, последните два-три месеца от сериозни ръстове стигнахме да го кажем до едно скромно намаление от три-четири процента. Но хубавото беше, че когато темата е толкова, така, високо в общественото внимание, взеха се сериозни мерки по различни направления – и чрез информираност, и чрез контрол, където вече 1500 проверки. Много съм щастлив там, и това го подчертавам навсякъде – в началото беше 95% съотношението проверка към нарушения, всяка проверка водеше до нарушение. Това само себе си показва, че секторът има нужда от много повече контрол. В момента вече са под 25% нарушенията спрямо проверките, които откриваме. Много хубав, дисциплиниращ ефект се получи. И разбира се, може би най-сериозното е законодателните инициативи. От една страна, Наредбата за проследяемост на стоките на Министерство на земеделието, от друга страна Закона за надценките на хранителните стоки, където ще се сложи таван на надценките, пак подчертавам, не на цените. На 10 юни изтича неговото обществено обсъждане и веднага ще мине през Министерски съвет и ще бъде внесен в парламента. Така че, убеден съм, на база на цялото развитие, че беше много правилно да се фокусираме върху тази тема, както и ние очаквахме тя няма да се реши за един-два месеца. И това трябва да продължи и се надявам наистина на приемственост в следващия редовен кабинет по тази тема. Защото фактът, който ясно се вижда и от сайта, и от множеството информации, които и българи в чужбина подават, и различни организации – България цените на хранителните стоки са прекалено скъпи спрямо, ако погледнем разходите и за заплати, и за енергия. Все пак това са основните разходи на всеки един субект в търговията. Така че няма причина българите да плащат спрямо общия стандарт в страната толкова високи цени. Разбира се, има и сериозни дисбаланси, които изискват по-дълго време. Нашият аграрен сектор, веригите на доставки, там разпокъсаността, производителността, ако щете в българското земеделие. Но има и проблеми в самата организация на търговията.
Водещ: Анализът ви за обвинението на веригите за високите цени, за надценките какво показва сега? Оказа се, че е доста по-дълбок проблемът всъщност.
Никола Стоянов: Ами, и да, и не. От една страна ние знаехме в началото, че има дълбоки проблеми, които не са в никакъв случай да го кажем в полето на търговците на дребно. Напротив, както казах, именно в организацията на нашия земеделски сектор, на това, че години наред той е бил така недостатъчно подпомаган, зеленчукопроизводство, плодове, животновъдство и т.н. Това фокусиране върху зърнените култури – неща, които ние си знаем, нали, генерално погледнато. От друга страна обаче, това става много ясно и от статистиката, която на сайта представяме, там много ясно се вижда, въпреки тези проблеми в селското стопанство, много от суровините падат. Ето сега зърнените са 2% надолу. Олио, млякото – 13% надолу. Доста от суровините падат. Виждаме, че цените на едро реагират, падат и те, а цените на дребно – да, вече спадат, но много по-малко. Казах – 3-4%. Тоест има нещо между цените на едро и цените на дребно в организацията, отново искам да подчертая, това никога не е било война срещу веригите.
Водещ: Те не са ли зависими прекалено много от внос, особено в онзи момент бяха прекалено много…
Никола Стоянов: Ами, не. Значи, аз си спомням ‘15-та –‘16-та, когато бях част от Министерство на икономиката. Тогава големият разговор с веригите беше повече местни продукти и не толкова много внос. От тогава нещата доста се промениха. Да, вносът продължава да е съществена част, но има и много местни продукти вече в тях.
Водещ: Субсидии, които да насърчават местното производство биха ли решили проблема?
Никола Стоянов: Едно изравняване на субсидиите в България и в Източна Европа с тези в Западна Европа със сигурност ще допринесе. Това категорично е един структурен проблем. България трябваше много отдавна и не само за България важи това, а за всички, така, нови членки, да го кажем на Европейски съюз, много отдавна беше предвидено да бъдат изравнени субсидиите. Това не се случва и се отлага постоянно. Сега последно е отложено за 2027 г. Трябваше да е много по-рано. Със сигурност, когато земеделските стопани на Запад получават по-големи субсидии е нормално тяхното продукцията, те да могат да си позволят да по-евтина, категорично е така. Но това, което, така, в разговорите и този дисбаланс между търговията на едро и търговията на дребно, да, търговците на дребно обвиняват доставчиците си, доставчиците обвиняват търговците на дребни. Там със сигурност има проблеми, които могат да се изчистват през законодателство в крайна сметка и полето на КЗК е там, да вземе, така, да влезе в своите правомощия. Но това, което категорично и ние идентифицирахме от една страна се декларират надценките, че са да кажем 30-40%. Но през обратни фактури ние разбираме, че те стигат между 70, 80 до 140%. Нали, това е видимо от примери, които ние имаме. От друга страна, имаме верига, една от най-големите, която няма, при нея няма обратни фактори примерно конкретното. Тоест показа се, че може да се работи по нормален начин без тези обратни фактури – толкова процента за щанд, толкова за рожден ден, толкова за реклама и т.н., които изкуствено фактически увеличават, така, надценката, да го кажем. Веригата купува от вас нещо за 100 лева, но накрая ви плаща 70 и няколко, и всъщност цената е 70 и няколко, не е 100. Тоест много дълбоко влезнахме в тази материя. Има и структурни дисбаланси, както казах, през субсидии, през организация на земеделие, животновъдство и т.н. в България, но има и най-вероятно, така да го каже, стремеж към много високи печалби в тази сложна ситуация.
Водещ: Ръст на потреблението, когато има такъв, не е ли най-логичното нещо да увеличиш и цените?
Никола Стоянов: Факт е, факт е, че на база на така щедрите увеличения, които политиците от 44-то до 48-о НС направиха, въпреки повишаващите се цени, пазарът продължаваше да расте. Абсолютен факт. И това със сигурност е подтикнало към тези високи цени. Затова казахме, и то е ясно и се вижда от специалистите, затова инфлацията в България беше толкова по-висока, отколкото в ЕС – именно, защото ние с наши си национални решения допринесохме за нея, това е факт.
Водещ: Какво се случи с пускането на този сайт, за който стана дума?
Никола Стоянов: Ами, от една страна това, което, много хубавото, което се случи, че успяхме наистина за месец, два да обединим на едно място цялата информация, която държавните институции събираха и до момента, но на различни места, разпокъсано, което не позволяваше реално да се прави хубав анализ на ситуацията. Дори може би е интересно за слушателите, че такъв сайт вече има и Евростат, такава информация. Тоест решението, което ние предприехме се вижда, че и на общоевропейско ниво се предприема. Хубаво е информация да е на едно място. Могат да се анализират нещата, не само от гражданите, на които им е интересно, не само от експертите, от самите държавни институции. Много по-ясно е в момента и за контролните органи, когато погледнати и видят могат лесно да анализират – къде е проблемът във веригата. Суровините падат, на едро цените падат, окей, там да кажем се движат паралелно спадовете, но да кажем цените на дребно не спадат по този начин, както виждаме при нас. Ясно е тогава, трябва да фокусират повече проверките и контрола в тази част от веригата. Ако беше обратното – суровините падат, но цените на едро стоят същите, щяха да се фокусира там. Тоест има не само информационна, но и регулаторна функция определено сайта. Това, което ме кара също така да смятам че е доста успешен, че продължава и вече поддържа вече втори месец по 10 хил. влизания на ден. Тоест задържа сериозен интерес.
Водещ: Повишаването, индексирането на доходите – как всичко това влияе на инфлацията? За 2022 г., ако не се лъжа, България има най-висок ръст на заплатите на годишна база. Какво означава това за инфлацията?
Никола Стоянов: Мисля, че някой беше използвал така този пример – това е като да гасиш огън с бензин. Наистина това се случи в България през миналата година първите осем месеца. Наистина много, така, неекспертен подход, бих казал. Разбира се, в България доходите са ниски, ясно е, всеки политик, всеки министър, всяко правителство иска да ги вдигне. Но неразумното увеличаване не води до добро за никой, дори и за тези, чиито доходи са увеличени, защото води именно до такива дисбаланси, рязко покачване на инфлацията и то в ситуация, в която инфлацията така или иначе растеше заради привнесени фактори – войната, енергийната криза. Наистина това беше много грешно решение. Ако миналата година малко по навреме бяха затегнати коланите, щяхме да минем много по-леко през целия този процес. Аз, за което съм щастлив, разбира се, август, когато встъпихме в длъжност, септември беше пика на инфлацията – 18,7%, тогава всички експерти, аз си спомням по студията като ходех, преди мен говореха различни експерти и предричаха пик на инфлацията през лятото на 2023 г. Очакванията бяха да продължи със сериозни темпове да се покачва, а се случи точно обратното, бих казал наистина най-позитивния сценарий за България, който тогава може би малцина са вярвали – от октомври насам, седем месеца подред инфлацията пада. За момента от 18,7% пика е 11,6% през април…
Водещ: Прогнозите ви до края на годината какви са, или поне местните избори?
Никола Стоянов: Прогнозите ми още от преди няколко месеца са, че очаквам лятото вече да е едноцифрена. Това ще се случи още следващия, май месец очаквам вече да е едноцифрена. Прогнозата ми е да се задържи около 5-6% процента в тази ситуация до местните избори, да стигне до тези стойности и да се задържи при тях. Което, разбира се, би позволило на България вече да мисли за еврозона и така нататък, следващите стъпки.
Водещ: Анализът ви от август до сега за ролята на Комисията за защита на конкуренция в казуси като този с цените какъв е?
Никола Стоянов: Въздържам се и далеч съм от, наистина се въздържам от това да коментирам Комисията за защита на конкуренцията, тъй като те са един абсолютно независим орган. При тях факт е, че техните, така да го кажа, разследвания или анализи на пазара изискват много време, защото наистина се сложни. Много е сложно да докажеш например картел и така нататък. И това трябва всички хора все пак и гражданите да са наясно, когато обвиняват комисията, че много бавно действа и така нататък, трябва да са наясно с това. Съвсем различно е да влезе в Комисия за защита на потребителите в един магазин примерно и да установи, че цената на щанда е една, а на касата е друга или грамажът е различен. Това го установяваш веднага, акт и нещата приключват. Там е доста по-сложно. Знам, че са сезирани и по този въпрос. За съжаление, може би, когато те вече излязат с решение, проблемът ще е отминал, тъй като виждаме, че постепенно се стабилизира пазарът. Но това е положението. Просто сложни са тези неща да се доказват.
Водещ: Ако се поставя на мястото на една компания, която за да произвежда нещо е зависима от много доставчици, цените на които се увеличава, тоест разходите на самата компания се увеличават, някои компании логично дори в България са свикани просто да вдигат своите крайни цени. Това не е ли също едно от логичните обяснения за вдигането на цените?
Никола Стоянов: Със сигурност. Най-логичното обяснение, първо, защо в България имаше още повече вдигане, освен това, че се получиха много доходите на населението и пазарът продължи да расте е, че в България много от компаниите, коефициента им на полезно действие, така ако мога да се изразя не е достатъчно добър. Средната производителност в България все още е много по-ниска от средната в Европейския съюз. Вместо, разбира се, сигурно много компании нямат и възможност, вместо инвестиции в подобряване на производителността, чрез които да задържиш примерно цените, въпреки по-високи доставки и т.н., да намалиш разходите, при нас, за съжаление, да, се свика така през годините автоматично се пренася това към крайните потребители в ситуация, в която обаче те поемат това покачване и пазарът продължава да расте, всички са щастливи така го кажем по веригата. Да, крайните потребители се оплакват, че е много скъпо, но в крайна сметка продължават да потребяват. Съзнавам, че е много различно за различните хора. И тук, когато ме слушат, всеки ще каже или много хора ще кажат – не, въобще не е така. Моите доходи не се увеличиха толкова. Много трудно ми беше през тези месеци да преживявам с тези скъпи храни. Има много хора, които са в такава ситуация и именно затова ние настояваме и за този закон за таван на надценките, както го казвам, за да има от всяка, там 17 продуктови групи по един поне достъпен наистина продукт, на достъпни цени. Но пазарът генерално, ако погледнем статистиката, факт е, че пазарът расте, въпреки високите цени. Това, което много ми се иска е, че повече и повече компании да разбират, че възможността те да абсорбират дори такива шокове или да увеличават печалбите си без да вдигат крайните цени е именно в повече ефективност при производството и повече инвестиции.
Водещ: Добре, тъй като непрекъснато говорим за пазар, за взаимовръзки, за влиянието му, може да се обобщи и от другата гледна точка, че държавната намеса в цените прилича донякъде на плановата икономика от едно време.
Никола Стоянов: Точно така е. Да кажем, че има много далечна прилика. Но ние съзнаваме,м че този таван за надценките, който предлагаме прилича на планова икономика. Таван на цените щеше да е точно планова икономика. Таванът на надценките е много мека намеса, и то само в седемнадесет продуктови групи, по един артикул. Ако бяхме казали – на 250 стоки таван на цените, така, унгарският вариант да го кажем, който видяхме до къде доведе, до наистина огромна инфлация там и огромни ръстове в цените след падането на тавана. Тогава бих се съгласил, че да, наистина прилича много. Тук намесата е наистина много лека, много фина бих казал, която няма да повлияе на пазара и на търговците сериозно. Това са 17 продуктови групи от стотици, които те имат. По един артикул. В повечето продуктови групи има по 20, до 70-80 артикула. Тоест намесата е много фина и лека, но би гарантирала наистина на хората с ниски доходи, защото в България има много такива хора, за съжаление, все още и това е, така, най-големият дълг на нашето общество към тях. Все пак да им се осигури възможност и те да имат достъп до качествена храна.
Водещ: Таванът на цените как точно се …
Никола Стоянов: На надценките.
Водещ: Защо са тези точно проценти, които сте заложили?
Никола Стоянов: Десет процента, нещо, което е да го кажем мен може би санитарния минимум за един така търговец на дребно. Като отново подчертавам, тук става дума само за големите търговци – над 30 млн. оборот. За тях няма да е никакъв проблем наистина по никакъв начин да повлияе на бизнеса им, че един артикул е само с 10 процента надценка. За останалите те имат право, както и досега да правят каквото искат. Тоест гледали сме наистина намесата де е много фина, но най, тези продукти или артикули с най-ниската цена от продуктова категория, той да е с надценка само 10, което допълнително ще свали много цената му, тъй като както казах в момента надценките са много, много сериозни, в десетки проценти. Там ще има наистина нещо, така, достъпно за хората, а и от друга страна ние го виждаме и през държавната компания Ел Би, млечната, това е възможно, абсолютно и може с такива …
Водещ: Всъщност тя се включи държавната …
Никола Стоянов: Това пък е, когато говорим за планова икономика…
Водещ: Какви са резултатите?
Никола Стоянов: Да, когато говорим за планова икономика от една страна през закона за това на надценките, другото пак е държавата се опитва през абсолютно конкурентни и пазарни методи също да повлияе на пазара през държавната компания.
Водещ: Те на няколко пъти намаляват цените.
Никола Стоянов: Ами, да. Вече цените са стабилни, от два месеца и повече – 12,9 е сиренето там, 15,9 лв. кашкавала в техните магазини. Те имаха, имат само 10 магазина в София, но успяха да сключат това споразумение с Централния кооперативен съюз, да зарежат техните магазини, които се съгласиха също с минимални надценки да работят, така че да запазят същите цени, които са във фирмените магазини на Ел Би. Новото, което е, сега на сайта на Ел Би вече има карта, на която могат да се видят всички магазини, които се зареждат в момента със стоки на Ел Би в цялата страна, вече са 112 магазина. Последно в Монтана – осем магазина, Бургас – девет, Варна – единадесет. Преди това Русе, Пловдив, Ловеч, вече в доста, така, области има. 112 магазина, както казах. Всеки може да види. Показа се, че може, през и което много ме радва е не просто някакви евтини продукти, напротив, там качеството е максимално високо, спазват се всички стандарти – колко литра мляко да се влагат, само българска суровина използват, откакто е новото ръководство, вкараха много хубави правила, максимално един доставчик на мляко да може до 20% да доставя, за да няма такива зависимости от доставчиците, каквито имаше в миналото, до 40% да е от малки доставчици. Тоест да се покаже, че може да се стимулират и местните животновъди, да се купува от повече на брой, да има правила и в крайна сметка да излезеш с продукт на поносими цени, защото това са нормалните цени в България при тези цени на млякото и себестойността. Разбира се, за различните компании е различно. Някои може повече инвестиции да са направили, не могат да си позволят точно такива цени. Но разликите не може да са в пъти.
Водещ: Извън този казус кога, според вас, реално потребителите усетиха и ще усещат това в цените? Тъй като казахте в началото, сравненията с чужбина се засилват, непрекъснато се дават примери за по-ниски цени там.
Никола Стоянов: Ами, аз смятам, че вече потребителите усетиха последния месец това, че поскъпването спря, определено. Дори, ако видите и коментарите така в общественото мнение, вече не се говори толкова по тази тема, както беше до януари- февруари, наистина драстично вече месеци наред поскъпва. Тоест хората със сигурност в момента посвикнаха с тези цени може би, видя се, че поскъпването спря. Да, има намаления в определени категории. Това, което забелязахме последните два месеца и откакто повдигнахме темата така високо в обществото мнение, многото промоции, с които така ли иначе търговци на дребно работят, но много изведнъж станаха. Тоест в момента гражданите вече пазаруват по-евтино, било то през промоции, било през някои вече малки намаления, които настъпиха. Този процес обаче трябва да се задълбочи. Ние, когато започнахме си поставяхме за цел, знаейки, че хоризонтът ни все пак е къс и надявайки се след нас редовното правителство да продължи усилията ни, ние искаме да видим спадове от 15-20%. Ето, при олиото вече са 13 за последните два месеца. Ако повече стоки се движат в тоя диапазон, ще кажем – да, наистина постигнахме много добри резултати.
Водещ: Ефектът при ресторантите сякаш не се случи там?
Никола Стоянов: Определено.
Водещ: Налице е вдигане на цените.
Никола Стоянов: Определено. Сега, ми е трудно да говоря за останалата част на страната, но за София категорично мога да го кажа. Уикенда няма места в ресторантите, а цените се качиха много. Това също в крайна сметка става на база на покупателната способност на хората и отново подчертавайки, знаейки, че има много хора в затруднено положение, все повече хора, особено в столицата, предполагам и в другите големи градове имат финансови възможности. Което в крайна сметка води до там – има търсене и цените се увеличават, има и много туристи, разбира се, така, с настъпване на летния сезон. Пазарът е, не, няма по-добър механизъм в цял свят открит, който да контролира в крайна сметка цените и когато има търсене, ще има и поскъпване. Факт е това нещо. Ние твърдо обаче държим, че отдавна е изминал момента и ефекта от пониженото ДДС, примерно за ресторантите. Когато най-накрая има бюджет, бъде приет, съм сигурен и така бих призовал да се върне на старите нива, защото, така, няма нужда вече, те работят много добре и печалбите са им отлични, това, което ние виждаме.
Водещ: Мина доста време на позицията на Сдружението за модерна търговия, ще я цитирам сега, където казваха, казват, че организацията е категорично против всякаква намеса в свободната търговия, която е предпоставка за изкривяване на пазара. Те тогава казаха, че ще представят и официално становище за закона. Тази позиция промени ли се в бъдещето, какво се случи?
Никола Стоянов: Не знам, честно казано, дали те са си променили позицията. Това, което аз мога да кажа, че в разговорите, които съм имал с отделни вериги, а те бяха много, и със Сдружението също. Поотделно си говорехме едни неща, в обществеността малко, така, мненията бяха други, включително и за участието на сайта ни в началото всички вериги заявиха, така, интерес и готовност за участие, в крайна сметка само две – Lidl и Coop подават цени. Така че не мога да коментирам, това са си техни решения. Всяка намеса на пазара, под намеса зависи и какво разбират. Аз под намеса от всичките тези мерки, единството, което е намеса е Закона за таван на надценките, който подчертах с какво малко влияние ще бъде. Всичко друго в крайна сметка, това, което Ел Би прави е абсолютно пазарен, нали, механизъм, сайта ни, това, че има информираност, не би трябвало никой да, така, да има нещо против него. Законодателните инициативи са прерогативи на една държава, която трябва да се грижи за своето общество в крайна сметка и за потребителите си. И макар и понякога на така търговците да не се харесва може би, някои така законодателни инициативи, в крайна сметка това са прерогативите на държавата.
Водещ: От август досега какво показва анализа ви – коя сфера в българската икономика наистина се развива добре по европейски стандарти?
Никола Стоянов: Не се е променило нещо от август насам. Последните години така с радост мога да го каже – това са сфери с висока добавена стойност. Разбира се, IT сектора продължава да расте, независимо от всички кризи, много сериозно – около 20% средно е годишният ръст при тях. Наистина там нещата единственият, така да го кажем затруднение или основният проблем е повече и повече таланти да намират и повече, и повече участници на пазара там. Те се развиват много добре. Автомобилната индустрия също. Там, въпреки кризите въпреки, въпреки сега и съвпадението от една страна криза с енергийните доставки, от друга страна прехода, който самата автомобилна индустрия изживява сама по-себе си към електрическата мобилност, все сериозни така трансформации, не попречиха по никакъв начин автомобилната индустрия да расте в България. Много съм щастлив от няколко посещения в именно такива заводи, видях, че и ковид пандемията не само, не е попречила, но много предприятия в България заради по-гъвкавата политика на българското първенство тогава спрямо ковид, не са затворили, успели са да работят и всъщност да се разширят по време на ковид пандемията, тъй като други, така, предприятия на групите им не са можели да работят. Така че автомобилната индустрия продължава като цяло. Много, все по-сериозно става машиностроенето, електротехника. И в износа ни виждаме техния дял, че расте постоянно. Така че това са, това са наистина основните…
Водещ: Всъщност в българския износ каква е ситуацията, какви тенденции може да определите?
Никола Стоянов: Ами, ситуацията е страхотна. Износът по предварителни данни за миналата година е 94,4 млрд. лв. на България, което представлява ръст от над 36% за годината. Всъщност България е страната с най-голям ръст на износа в Европейския съюз, подчертавам ръст, а не най-големия износ. Но ръста на износа е много…
Водещ: Това е част от военната индустрия вероятно…
Никола Стоянов: Не, този въпрос дори не съм сигурен дали и в парламента не ми го поставиха. Имайте предвид следното нещо – от 95 млрд. износ, не е ясна статистиката за миналата година, но да кажем, че от 1,5 ще се качи на 3 млрд. Сами разбирате, с 2-3% дял няма как. Дали ще е 2,5 или 3, половин милиард на фона на 95 млрд. няма как нали, тези приказки са не от експерти, категорично. Не, напротив, основното е много електрическа енергия изнесе България, третият най-голям износител на електрическа енергия в Европейския съюз, при тези цени, разбира се, там много сериозен ръст имаме. Медта, където сме много сериозен също производител и износител. Там имаме. Разбира се, както казах IT сектора, електротехника, машиностроене, машини, които България произвежда, авточасти, автомобилната индустрия всичките растяха страхотно през тази година и от там идват най-големите ръстове. Там са наистина с голям дял в износа – по 10, 12, 15%. Те могат да повлияят, не нали оръжията с 2-3% дял. Така че структурата, много хубаво е, че структурата се променя, все повече изнасяме продукция с висока добавена стойност и в крайна сметка това позволява и заплатите в България да се покачват. Когато има повече добавена стойност. Именно и затова, когато пък за инвестиции говорим, вече отминаха времената, които се борим просто за инвестиции. Вече не се борим за количество, в никакъв случай, имайки предвид и ограниченията – работна ръка в България. Борим се за качество. За по-качествени инвестиции, където ще се произвеждат продукти с по-висока добавена стойност и съответно могат да си позволят и по-високи заплати. Това е, към което се стремим.
Водещ: В този смисъл, новата инвестиция, която обявихте от Саудитска арабия какво представлява?
Никола Стоянов: Да, имах възможност онзи ден да се срещна със саудитската компания – Tawal. Te фактически купуват пасивната мрежа на БТК, на Виваком, заедно с инвестицията не само в България, а и в Хърватско и в Словения. Но това, което мен много ме радва е, тъй като доста усилия така последните шест – седем месеца цялостно правителството инвестира в събуждане на отношенията ни със Саудитска арабия. Аз самият бяха два пъти там, вицепремиера по икономическите политики също, на гости пък ни беше април месец техният министър на икономиката. И това цялостно съживяване на отношенията дава своите първи резултати. И това е един от тях. Който, така, надявам се ще повлече крак. Водим разговори и за много други и стратегически инвестиции в България. Това е пътят и всъщност това се и опитвам в Министерство икономиката през търговските аташета и т.н. да събудим отношения, които сме имали в миналото традиционни с много държави. Възможностите наистина са много сериозни. Преди един месец имахме делегация от Нигерия, тяхното министърка посрещнаха. Когато си говорим и с посланика, има министри, които са учили в България. В Конго двама министри говорят български и са били студентите тук. Въобще има много неизползвани, така, възможности, а България, за съжаление, във външноикономическата си политика, така да го нарека, е проспала десетилетия. Не е имало такива срещи. Японския министър на икономиката дойде за пръв път от 49 г. в България преди един месец. От Нигерия не беше имало от 17 г. посещение. Нали, сами разбирате, по този начин няма как да се прави бизнес и наистина, така, призовавам и редовно правителство след нас, министърът, който ще е след мен – отделяйте внимание на тези неща, защото тези контакти наистина водят до отваряне на възможности пред българския бизнес. Възможности има много сериозни и трябва да ги гоним.
Водещ: Зони в по-малки населени места кога ще има? 10 години бяха отбелязани от първата инвестиция в най-голямата държавна индустриална зона недалеч от София, Божурище. Държавата, първо, дали е добър стопанин? Какво показва анализа на тези 10 години?
Никола Стоянов: Много щастлив бях, че присъствах на 10-годишнината от първата инвестиция. Защото 2013 г., когато тя стана, аз бях част от екипа на Министерство на икономиката тогава за няколко месеца и макар и да не съм било, така, директно ангажиран, помня, тогава Божурище беше по-скоро пожелания и мечти наистина. Беше една зелена поляна. И тази немска компания, първите, които се престрашиха и инвестираха много сериозно продължават и до днес. И на събитието обявиха нова инвестиция, нов завод, разширяват се. Десет години по-късно фактите са следните – в Божурище, което е 3000 дка, е цялата територия на зоната, 2000 вече са продадени, тоест две трети от зоната. 610 млн. лв. са инвестициите до момента там, като са разкрити над 2000 работни места. Мисля, че само по себе си тези 37 компании са там, само по себе си тези цифри показва, че държавата е добър стопанин и моделът с индустриалните зони функционира много добре. Именно заради това, виждайки, че Божурище скоро ще се изчерпа с този интерес, ние, така, стартирахме и индустриална зона Доброславци, отново до София, тя е почти със същите размери – само 10 декара по-малка от Божурище, 2900 дка, само 100 дка, където искаме обаче да има фокус върху към автомобилната индустрия. Преговаряме, често има интерес към България и от големи, стратегически инвеститори, които се нуждаят и от повече място. Наистина да си свършим нашата домашна работа предварително. Защото до момента винаги е било така – идва някой инвеститор, почва да има някои изисквания и ние почваме – ей сега ще се опитаме да ги изпълним. Само, че те нещата не стават толкова бързо и винаги трябва една-две години, за да ги изпълниш и той казва – няма да чакам, отивам някъде, където вече са готови. Тук целта е ние предварително да устроим, нали, всички комуникации, така, транспортната мрежа да бъде подготвена – ток, вода, газ, канал, всичко, зоната да е готова, за да може наистина, когато преговаряме с някой, да му кажем – имаме нещо готово. Да, става и по другия начин, както Божурище, което беше само мечти … Повярваха в нас инвеститори тогава и се случиха нещата, но е много по-трудно и не и с големи стратегически милиардни инвестиции, по този начин трудно ще привлечен. Така че Доброславци отваряме. Предстои в Стара Загора също голяма зона – 2200 дка да се отвори на терен на Държавната консолидационна компания, отново в партньорство с Националната компания Индустриални зони. Тоест от една страна, държавата може да е добър стопанин и го показва на практика. Ще разширим тези възможности. От друга страна, много важно е за нас по-малките индустриални зони, там разчитаме много на парите по Плана за възстановяване и устойчивост, които Министерство на иновациите и растежа, доколкото знам, съвсем скоро ще бъде отворен този кол. Ще могат да кандидатстват зони, при нас се сертифицират, вече има над 20 индустриални парка, които са сертифицирани от Министерство икономиката, които отговарят на критериите по Закона за индустриалните паркове. Това много, така, ми се иска и това е, което искаме да видим наистина – 10, 15, 20 по-малки зони. Надявам се, приоритетно в Северна България, която има нужда, така, от по-сериозно развитие. И най-вече, където има и повече работна ръка. Имайте предвид, в България в момента най-големият проблем е работната ръка. А все още има много градчета, в които има работна ръка, но няма пък инвеститори. Именно, защото няма индустриални зони, трудно влиза първия, така да го кажем. Когато един отиде, види, че е хубаво, втория, третия влиза по-лесно. Но когато имаш една подготвена зона, а не просто една поляна, на която им казваме – тук ще стане нещо, ситуацията е коренно различни.
Водещ: Европейският фонд за отбрана, като говорим за кандидатстване, български предприятия ще могат да кандидатстват за 1,2 млрд. евро, ако не се лъжа.
Никола Стоянов: Само за тази година.
Водещ: За какви проекти са насочени тези средства?
Никола Стоянов: Проектите са към научна, изследователска дейност за така продукти и технологии за отбраната. От някои години вече фондът функционира. За периода 21-27 г. бюджетът му е 7,9 млрд. евро общо, от които 2,6 са за научни изследвания, така, иновации, а 5,3 са за разработване директно на продукти и технологии, тоест в целия етап от научната разработка, експериментите до крайния прототип се финансира. Радващото е, че вече има единадесет български компании, които са в проекти, които са финансирани. До момента са привлекли към 130 млн. евро инвестиции, което България е средата – 14-та е от всичките 26 държави по привлечени средства. Миналата година очакваме, така, юни месец ще бъде отворен и резултатите от миналата година, които са кандидатствали – 22 г. 25 български компании са кандидатствали тогава, така че се надяваме отново да има така спечелили доста. Сега ще се отвори за 23-та г., на 15 юни възможността и до средата на ноември ще може да се кандидатства. И аз присъствах заедно с половината политически кабинет, буквално на Министерство на икономиката, на това събитие, за да повдигнем чуваемостта, да покажем на компаниите наистина има възможности. За много от компаниите, те не бяха чували за тази възможност. Дори и големи компании от сектора в България. А възможности има. И в крайна сметка виждаме, че още повече ще се засилват възможностите в тази сфера. Покрай цялата геополитическа ситуация – от войната до Европейския, все повече средства ще бъдат влагани в тази индустрия.
Водещ: Никола Стоянов, министър на икономиката, в “Стълбището” на Дарик радио. Благодаря много.
Никола Стоянов: Много ви благодаря и аз.