Водещ: Първият ни гост емблематичен за нашето предаване – министърът на икономиката в служебното правителство Никола Стоянов. Благодаря ви, че приехте станах първи гост.
Никола Стоянов: Здравейте, благодаря за поканата.
Водещ: Да започнем от най-актуалната тема – бюджета. В края на миналата седмица вие одобрихте параметрите на текстовете и предстои да бъдат предложени на Народното събрание. Защо решихте да предложите този бюджет с този огромен дефицит, с този нов огромен дълг при положение, че имахте други планове?
Никола Стоянов: Да, прав сте. В началото имахме други планове, именно да предложим как бюджета може да е с 3 процента дефицит. Видя се, обаче, че политическите партии не подкрепят тези наши идеи и в една такава ситуация решихме просто да предложим бюджет, който представя картината такава, каквато е на база на решенията на Народните събрания от 44-то до 48-мо, които меко да кажа – доста увеличиха разходите. Тоест, ние предлагаме на разходна част, която не е наше решение и вече е в ръцете на депутатите да решат как ще я преодолеят, как ще продължи този голям дефицит.
Водещ: Добре, но вие сте министър на икономиката предложението на Министерство на финансите за консолидация беше, че с увеличаване на приходите през едни извънредни данъчни допълнения към фирмите, тоест имахме един извънреден данък за свръхпечалбите, прокрадна се съмнението за възможност ДДС да се вдигне в 22 процента, ДОД до 15 процента – какво е мнението на икономическия министър по темата?
Никола Стоянов: Министър на икономиката и индустрия, аз, разбира се, няма как да подкрепям мерки, които увеличават данъците или разходите на бизнеса и то в една ситуация все пак доста сложна международна обстановка, война, която близо до нас, след пандемията – ситуация, в която българския бизнес се оказа, че се адаптира много добре. Износът расте рекордно, което значи, че в крайна сметка българските компании успяват да завземат нови пазарни ниши и нов пазарен дял в ЕС. В една такава ситуация да го обезкървяваме, разбира се, са мерки, които аз не подкрепям, но е много важно за икономиката на една държава да има бюджет, който е в рамките на маастрихтските критерии. И именно заради това е ясно, че трябва все пак някакви компромиси, много е важно те да са балансирани и на МС, когато обсъждахме това бяха моите предложения. Да, накрая, ако трябва ще стигнем до бизнеса и евентуално облагането му, дали с данък свръхпечалба или някои мерки, но на първо място трябва максимално да направим със сивия сектор, максимално много приходи от там. На второ място максимално много спестяване от държавната администрация и чак на трето място да поискаме от бизнеса, ако се наложи. В крайна сметка ние като служебен кабинет сме поставени в тази ситуация от Народното събрание, много раздути разходи безпричинно.
Водещ: Имате ли информация какъв е размерът на сивия сектор в момента България, чисто процентно, спрямо…
Никола Стоянов: Едва ли някой може да даде точна информация, цитират се различни данни и аз не бих се ангажира с конкретни числа, но всички знаем, че има сив сектор и той е сериозна…
Водещ: Доколкото си спомням имаше едно изследване на Европейската комисия и на Евростат, че в България всъщност е най-висок дяла на сив сектор.
Никола Стоянов: Възможно е, специално в това отношение не е въпросът дали е най-високи или сме в средата и т.н. Има голям сив сектор в България, няма спор върху това и ние трябва да се стремим постоянно, това не е някакво решение от днес за утре, трябва постоянно всички правителства да се стремят негови дял да намалява. Защото, когато само качваме данъците ние отново натоварваме компаниите, които са на бяло и плащат данъци, другите от сивия сектор това не ги интересува. И е много важно и е важен сигнал към бизнеса, че не просто, когато държавата ѝ трябват пари взима от бизнеса, а първо и тя прави всичко възможно от сивия сектор, от собствените си разходи и т.н..
Водещ: Добре, спирам с бюджета, ще видим какво ще се получи, ще видим какво ще решат народните представители. Отиваме на най-големия проблем изглежда в момента страната – инфлацията. За мен взехте едно странно решение със създаването на сайт за сравнение цените. Кажете ми първо как вървят нещата там, има ли вече компании, които показват своите стоки?
Никола Стоянов: Не знам, доста въпроси получавах такива, не знам защо ви се струва, че е странно решението. Сайта преди всичко обединява на едно място информация, която всички държавни институции събират. Тази информация и до момента се събирала от Агенция „Митници”, от Агенцията за приходите.
Водещ: Точно за това изглежда странно. Вече го правите.
Никола Стоянов: Да, но е на различни места и анализът беше сложен. Сега, когато е на едно място цялата информация е много лесно да се направи анализ, много лесно се вижда как вървят цените на суровините, как вървят цените на едро, как вървят цените на дребно. Първо ние даваме тези, които се събират през Министерство на земеделието и в допълнение веригите, за момента само две от тях дават свои цени, въпреки че предварително бяха заявили интерес много повече и със сигурност скоро ще имаме среща с тях, за да разберем какво ги възпира, но в момента на сайта от една страна дава много ясна картина на случващото се и ако такъв сайт имаше преди една година, или е имало, според мен е трябвало много по-отдавна да има, много лесно може веднага да се видят изкривявания на пазара на храни. Сайтът има и втора функция много важна – тя е регулаторна, а не само информационна. Регулаторна дотолкова, доколкото самите органи контролиращи могат да си направят анализ към коя част от веригата на доставките да насочат повече своите проверки. Ако ние видим, че суровините падат, но цените на едро ръстът, то тогава ще се ориентираме повече към тази част между производител до търговци на едро. Ако видим обаче, че цените на едро падат, това, което виждаме последните седмици, а цените на дребно вече не ръстът, но и не нападат със същите темпове и разликата между цени на едро и дребно се отваря, ясно е, че трябва се насочат повече към тази част от веригата. Тоест, сайтът върши много добра работа.
Водещ: Можете ли да ми кажете към момента коя е тази стока, която дава най-голяма разлика тук в България и средноевропейските цени, знаете че се появиха подобни сравнения? Можем ли в числа да говорим.
Никола Стоянов: Да, имаше една… до 40 е процента при масовото, но хубавото на сайта е, че във времето ще се трупа все повече и повече информация, това ще позволява все по-задълбочен анализ. Тъй като след като стартирахме и сега пет-шест седмици след като е стартирал сайтът, даже не знам дали и толкова има, още е малко рано да се правят сериозни заключения по отношение на разлики с други държави, тъй като и маслото за последния месец и половина и в България е спаднал вече с 6 процента. Динамични са нещата. Но мисля наистина, че той дава много добра картина на целия хранителен сектор.
Водещ: Това, обаче, не е вашето единствено предложение, има едно друго предложение – наричаме го разговорно Закон за таван на надценките, дори не съм сигурен дали не се казва точно така и самия закон, той вече е пуснат за обществено обсъждане. Какъв очаквате да бъде резултата?
Никола Стоянов: Фактически, за да сме изчерпателни по 3 линии действаме: едното е сайтът, информираност; второто е контролът и на трето място е законодателните ни инициативи. Там основно място заема и закона за надценките. Там, очакваме едно много просто нещо – да има от 17 продуктови групи по един артикул на достъпна цена за потребителите, като същевременно тази чисто административна намеса на пазара е минимална, ние съзнаваме, че това не е пазарен механизъм, това е нещо, което се взима само в краен случай. Аз самият вярвам в пазара, а не в такива административни мерки.
Водещ: Обяснете ми само как така мярката е недискриминационна, при положение, че засяга само едни компании с обороти над 30 милиона. Тоест, опитвате се да защитите малките, това е ясно на всички, но не е или това проблем вече от юридическа гледна точка?
Никола Стоянов: Не, от юридическа гледна точка със сигурност не е проблем…
Водещ: Или най-малкото от морална?
Никола Стоянов: Ами вижте, истината е, че това е кризисна мярка, това не е мярка… аз за това го казвам – дискриминационна по отношение на пазара със сигурност е тази мярка, тя е непазарна, това категорично го признаваме. Тя е чисто административна мярка, която се намесва на пазара поради простата причина, че ситуацията е кризисна. Цените са прекалено високи, ние виждаме суровини падат, цени на едро падат, а цените на дребно не. Искаме да гарантираме на хората, че ще има достъпни по един продукт поне от продуктова група, най-важните сме взели, само 17 продуктови групи, 6 месеца срок на закона да действа, само докато се уравновеси пазарът. В крайна сметка ние продължаваме да вярваме в пазара и в това, че конкуренцията ще оправи нещата, но когато виждаме, че това не сработва или става много бавно, трябва и за потребителите все пак да гарантираме достъпност.
Водещ: Да погледнем инфлацията генерално, като цяло в страната – чувам последните седмици, че вие и представители на правителство казвате, че до голяма степен сте успели да овладеете инфлацията. Истината е, че за последните 4 месеца инфлацията в страната намалява, само че намалява в цяла Европа и в Еврозоната. Не виждате ли някаква истинска корелация между действията на ЕЦБ с повишаване на лихвите и намаляване на инфлацията или наистина вашите действия доведоха до тук? Опитвам се разбере дали не си приписвате малко заслуги за намаляването на инфлацията?
Никола Стоянов: Сега ще ви обясня защо се гордеем, че успяхме да постигнем определени резултати. Първо шести месец спада инфлацията, а не четвърти. Септември месец беше пика с 18,7 процента и от октомври насам спада, декември имаше задържане на практика. Радостното е, че март месец вече спадът е 2 процентни пункта – по-сериозно, тъй като предишните 5 месеца средно 0,5 на месец. Наистина, това за хората не да го усетят. Разликата, така, ако се погледне от 18,7 до 14 в момента, вече звучи по-сериозно. Дали е плод на спадането в цяла Европа ще ви кажа така: когато встъпи служебното правителство България беше пета в ЕС с най-висока инфлация, в момента сме на девето място, отново по инфлация, но деветото място е много близко по стойности, реално сме в средата между държавите от Европейския съюз. Тоест, от групата на тези с най-високата инфлация сега сме в средата, наистина, като показатели. И това показва, разбира се, че и външните фактори имат значение, но България успя на база на успехите, които реализирахме в енергийния сектор есента, разбира се, те дадоха най-големия подтик на това да спада инфлацията, горивата, транспорта пада 7-ми поред месец. Знаете, цените на газта, успяха колегите да проведат търгове прозрачни с много участници. Да, цените паднаха навсякъде, но есента аз, когато застъпих правехме планове коя индустрия първо ще затворим и въобще как ще мине зимата, а колегите именно тогава успяха да се преборят за по-добри цени.
Водещ: Като засегнахте индустриите, засегнахте и цените на енергията – България даде огромни пари за компенсации за електричество. България губи сериозни пари при разбиването на ДДС ставката, единната ДДС ставка, бюджетът губи. Не е ли време вече в тази позиция на икономическия цикъл, в която се намираме, за приключване на всички тези компенсации, не е ли време бизнесът да бъде оставен да работи на собственици бизнес планове и на пазар?
Никола Стоянов: Вие знаете, че има решение на предишния парламент до края на 2023 година да има компенсации за електричество над 200 лева. Мен, което ме радва е, че цената вече доста често е под 200 лева на борсата, дай Боже и така да продължава и още по-ниска да става, така че да няма нужда от компенсации. В ръцете на народните представители е да преценят. Аз мога да кажа, че тези компенсации изиграха много добра роля, защото позволиха на българските компании да ръстът. При падащ пазар в Европа, българските компании за миналата година износът ни се е увеличил към ЕС 38 процента. Първите 2 месеца на тази година продължава отново 14 процента ръст на износа. Нещо, което ясно показва, че при падащ пазар те завладяват нови пазари и именно тези компенсации в крайна сметка позволиха на българската индустрия да е конкурентоспособна. Дали оттук нататък е необходимо все още – депутатите ще преценят. Това, което мен ме радва е, че може би няма нужда, защото цената така или иначе пада под 200 лева.
Водещ: Добре, другата проблемна тема, обаче, от 2022 година и в момента продължава да е проблемна – цените на горивата. Искам да попитам, имате ли представа „Лукойл” на каква цена купува в момента руски петрол „Уралс”, каква е разликата с „Бренд” и дали, според вас, се усеща разликата тук в България на бензиноколонка?
Никола Стоянов: Разликата между „Бренд” и „Уралс” е динамичен, както вие знаете, но по отношение на цената има и таван на цената на руския петрол. За нас в тази ситуация е по-важно другото – септември месец България беше от с едни от най-високите цени, или август, когато застъпихме, едни от най-високите цени на горивата. Тогава дизелът в България струваше, колкото във Франция и оттогава акцизите не са се променили нито във Франция, нито в България. В момента България е с най-ниските цени, дори ако вземете Румъния, която тогава беше рекордьор по-ниски цени…
Водещ: България внася и най-голямо количество руски…
Никола Стоянов: Да, ние имаме дерогация за 2 години, до края на 2024 година, но цените са трайно най-ниските. В Румъния е 2,75 дизела.
Водещ: Цените на горивата в България винаги са били най-ниски.
Никола Стоянов: Август месец беше точно обратното и наистина спаднаха с 25-30 процента, което ясно отчита наистина фактора внос на сорта „Уралс”. Също много важно за нас, да подчертая, и в репортажа ви го имаше, но „Лукойл” вече внесе 179 милиона лева на 2 вноски – декември месец беше 90 милиона, март месец изплатиха още 89 милиона.
Водещ: Интересно ми е за какво държавата смята да използва вноските от тези глоби на „Лукойл”?
Никола Стоянов: Не, не глобите са от Комисия за защита на конкуренцията. Това е нещо съвсем друго. Тези пари, за които говоря е след като те преместиха космическата си дейност в България…
Водещ: Колко са тези пари до момента?
Никола Стоянов: 179 милиона данъци са платили те.
Водещ: За какво ги използваме?
Никола Стоянов: Ние ги използваме в момента за компенсациите, за картите по-евтини за пенсионери, за ученици, за безплатния транспорт до 10-годишна възраст на децата, именно за това се използват в момента.
Водещ: Те влизат в бюджета тези средства…
Никола Стоянов: Не, не, не влизат в бюджета. В отделен фонд са, извънбюджетна сметка и от тях се финансират именно тези мерки.
Водещ: Добре. Искам да ви попитам за една прогноза, правите ли нещо възможно, за да отворите възможността за „Лукойл” да доставят различни източници от Русия, дерогацията ще изтече? Знаем, че рафинерията, твърди поне че има проблем с технологичната обработка на друг вид петрол, случва ли се нищо по въпроса?
Никола Стоянов: Случва се, последните разговори, които имахме е, че те вече внасят и всеки месец поне по един танкер ще внасят с други видове петрол. Те са наясно, че това време вече, остава година и осем месеца до края на дерогацията, то именно заради това, тази дерогация България и тези изключения е получила поради географското положение, поради трудността с доставка на други видове и поради техническите проблеми. Година и осем месеца им остават и те работят, правят тестове и имаме твърдото им уверение, че от 1-ви януари 2025 година те ще работят, без да ползват руски петрол.
Водещ: Вървим към края, за това искам да се обърна към добрите новини. В края на миналата седмица, доколкото разбрах България се присъедини към Европейския алианс за батерии. Има ли почва България да се превърне в една от страните производители или поне на компоненти за батерии за електромобили, за соларни паркове – това е бъдещето при всички положения, така че има ли вариант да се възползваме?
Никола Стоянов: Аз съм много щастлив, че най-накрая го направихме и се присъединихме към алианса. Трябвало е може по-отдавна, но няма защо да гледаме назад. България, първо, българската индустрия за миналата година половин милиард е оборотът на индустрията свързана с батерии и акумулаторни батерии и решения за съхраняване на енергия. България има индустрия с опит в тази посока. Автомобилната индустрия, разбира се, всички знаят какъв бум претърпя последните 15 години, но имаме и индустрия за батерии. Отделно, България има и полезни изкопаеми, които са изключително важни в този сектор; трети сме по производство на мед в Европа, манган и други така необходими. Тоест, България има доста от факторите да може да допринесе за общо европейско развитие в тази посока, тъй като това е една тема важна за цяла Европа. 2017-та година Европа нямаше производители на батерии, в момента има двадесетина фабрики вече за батерии в страни-членки. Дай Боже следващата да е и в България, но България трябваше да е част от това семейство, да може да участва с останалите съвместни проекти, да се развиват технологиите и да покаже в крайна сметка какво може.
Водещ: Много ви благодаря, на гости ни беше служебният министър на икономиката и индустрия Никола Стоянов.