Водещ: Имахме възможност да обсъдим състоянието, кондицията на българската икономика с предишните ни събеседници в „Неделя 150“, но истинският отговор очакваме от министъра в служебното правителство Никола Стоянов, който е гост в нашето студио. Здравейте, добре дошли.
Никола Стоянов: Добре заварили, благодаря за поканата.
Водещ: Затова защо не говорят в парламента когато обсъждат счупена ли е държавата и с какви финанси разполага? Депутатите защо не казват, че сме в добро икономическо състояние? Докладът на Българската стопанска камара за първото шестмесечие на годината се основава даже не на националната статистика а на данните от Световната търговска организация, което го прави още по-достоверен. Българската икономика расте според този доклад, а това означава и, че нейният внос в публичните финанси през данъците позволяват да дишаме малко по-свободно.
Никола Стоянов: Истината е, че още от миналата година, когато стартира и покачването на инфлацията, въобще кризите започнаха да се вихрят, българската икономика се движи много стабилно. Второто шестмесечие на миналата година с много високи ръстове последното тримесечие, над 10 процента ръст на брутния вътрешен продукт /БВП/. Сега първите шест месеца също са обнадеждаващи и определено висок ръст и на износа, и на вноса, точно както казахте и според международни данни, като нашият Статистически институт дава дори още по-високи числа в това отношение. Така че, българската икономика в момента се държи много добре и смея да твърдя, че това е камъкът върху който България ще може да стъпи, за да се изтегли напред в тази криза.
Водещ: Имаше едни прогнози за това, че енергийната криза, инфлацията при внесените и независещи от България фактори ще доведат до вълна от фалити в икономиката, до закриване на работни места. Имате ли данни това да се е случило някъде и в кои сектори?
Никола Стоянов: Не, няма такава вълна, за момента не наблюдаваме такава вълна. И ако видите прогнозите за ръста срещу как се променя пролетната прогноза на повечето институции, като почнем БНБ, Министерство на финансите, на международните институции спрямо есенната им прогноза. Есенната прогноза навсякъде се покачва за 2022 година като намаляват за 2023-та. Тоест, има някакви лоши очаквания и те сега се преместват във времето. Не се състояха тази година сега евентуално се очаква да са следващата година. Но през работата на колегите, за което ги поздравявам, малко или много в сериозна степен определено, цените на енергийните ресурси в България мога да кажа, че са овладени. Знаете, виждате и прогнозата за цената на газта за ноември месец, октомври вече имаше много голям спад. Затова и аз лично смятам, че инфлацията, след като видяхме последните данни септември, когато продължава още малко да се покачва, от тук нататък вече е върви надолу на база на това, че цените на енергоресурсите са овладени. Сега вече наблюдаваме покачване по-скоро, което ни притеснява при хранителните стоки.
Водещ: След колко време се отразява в цените на крайните стоки едно поевтиняване на цената на природния газ, например? Питам, защото много лесно се вдигат цените, това е известно от години, и много трудно и почти незабележимо, когато са благоприятни условията на борсите, това нещо се калкулира обратно в стоките?
Никола Стоянов: Вярно е това, което казвате, опитът наистина показва такива движения. От една страна макроикономическите показатели се усещат някъде след около три до шест месеца от населението и от бизнеса, трябва известно време на позитивен тренд, за да го усетят и хората. От друга страна в момента много са динамични времената и ние очакваме, че има все пак много голям психологически ефект при формиране на цените, притеснението от неяснотата на бъдещето. Тоест, в момента, в който сега се види тенденцията октомври-ноември спад на газта, вървят добре, търгове, които правителството провежда, тоест цените определено се вижда, че в средносрочен план ще бъдат стабилни, се надяваме по-бързо този път да реагират и при формиране на цени на крайните стоки за населението.
Водещ: Важно е, наистина служебното правителство има ограничени правомощия, но докато този парламент не е ясно дали ще успее да излъчи редовно правителство, от вас се очакват предложенията за решения. Депутатите казаха, че са склонни да търсят общ подход за компенсациите, които очаква и бизнеса, и битовите потребители за много неща, с които зависят с тези енергийни цени и световните тенденции. Какви са вашите мерки, какво предлагате? Защото нали и политиците всеки предлага своя списък с обещания и добри новини. Ето утре се очаква, сигурно сте чули, Бойко Борисов в едно разградско село снощи е казал пред електората на ГЕРБ, че ще внесе проектозакон, който ще намали цената на горивата с един лев?
Никола Стоянов: Първо, искам да призова парламента, виждам че имат много проблеми вътре и нещата за изясняване, но темпото на служебното правителство е доста високо и нещата се развиват доста динамично да следят събитията. Сега разбрах, че първо щели да ни задължават да започнем десетгодишни търгове за газ да стартираме, те започнаха преди десет дена. Като гледам, че те не знаят какво ние правим започвам да се притеснявам. Разбрах, че ще приемат решение да ни задължат да внесем необходимите законови промени в така известите закони във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост. Ние два месеца и половина това работим, готови са, казахме нееднократно, че ще ги внасяме, няма нужда да ни задължават. По отношение на отделните мерки за различните видове енергийни източници мога да кажа следното нещо: Що се отнася до електричеството там еднозначната позиция на служебното правителство е мерките да продължат до края на 2023 година. В рамките на щаба по енергетика имаше много сериозен диалог и през експерти, но и с работодателски организации и синдикати и т.н. Приеха се и се предложиха интересни мерки и мисля, че вече ситуацията е доста изчистена откъм план как да се действа. Но това, което и аз като министър на икономиката държа е предприятията български да бъдат конкурентоспособни, тоест решенията, които се вземат, защото това не е просто така да им помагаме защото трябва да помагаме, не, целта е те да са конкурентоспособни. И точно това, с което вие започнахте – българската икономика да е конкурентоспособна, така че да расте, да дава достатъчно работни места, така че да минем по-леко през кризата по този начин. По отношение на горивата, които са другата тема разбира се, там беше прието още от предишното народно събрание помощта от 25 стотинки на литър…
Водещ: Но знаем ли до кога ще продължи тази помощ?
Никола Стоянов: В това решение тогава на народното събрание беше алокиран ресурс, който е за тази помощ, който е доколкото знам вече е на изчерпване, така че сега е в ръцете на народните представители да решат ще може ли да продължи тази мярка. Но по-важното е, че в момента служебното правителство вече подготви и минаха на Министерски съвет и още тази седмица ще бъдат внесени в народното събрание комплексни законови мерки, които ще доведат до там цените на горивата да продължат трайно да спадат или през компенсации, които са по-големи, или самите цени да почнат да спадат. Така или иначе населението и фирмите ще могат да разчитат на по-ниски цени на горивата в следващите месеци.
Водещ: Какво представлява този комплекс законодателен?
Никола Стоянов: Няма да влизам в детайли сега, още тази седмица при внасянето му в парламента ще видите. Не го правя единствено поради причина, че в момента партиите в парламента са доста ревниви един към друг по отношение на това кой предлага мерките и т.н. За да не предизвиквам излишни напрежения правителството ще ги внесе още тази седмица и тогава ще могат и народните представители да работят върху тях, да си кажат мнението и да решат в крайна сметка как да се случат нещата. Тази идея на ГЕРБ, за която споменахте, доколкото разбрах е обсъдена и на консултациите при президента, знаем за тази идея. За съжаление мислим, че тя не е работеща по отношение на българския бюджет. Тази идея, която те предлага би донесла по-скоро приходи към европейския бюджет, защото става дума за инструменти, които не пълнят нашия бюджет. Мисля, че сме намерили по-доброто решение и се надяваме партиите да са на същото мнение и да го подкрепят разбира се.
Водещ: Ако има такова универсално решение предполагам, че няма да претендирате за бащинство на идеята?
Никола Стоянов: При нас хубавото е, че…
Водещ: Не се дразни политическото его и да има някакъв консенсус за приемането им в народното събрание.
Никола Стоянов: Ако сте забелязали служебното правителство в това отношение няма политическо его, тъй като ние нито се явяваме на избори, така че, това е в терена на политическите партии.
Водещ: А за ревността в рамките на самия бизнес да попитам, защото през седмицата разбрахме за едно писмо на четирите работодателски организации, изпратено до премиера, до вашия колега енергийния министър и до вас. В което се обръща внимание за това, че трябва да се изпълни обещанието, че всички производители на тази скъпа в момента електрическа енергия, която им дава големи печалби, трябва да бъдат ангажирани с вноските към солидарния фонд, нещо, което ние наричаме изземване на свръхпечалбата на енергийните дружества. Засега това беше само от държавните производители. Как стои въпроса с частните производители и не са ли твърде високи границите, които поставяте за изземване на тази печалба, нещо което бизнесът смята, че няма да наруши много интереса на частните енергийни дружества?
Никола Стоянов: Първо искам да кажа, че именно тези комплексни законови решения, които тази седмица ще внесем са в тази сфера, като те ще са не само по отношение вземане свръхпечалбите за електричество, но и за горива и от там ще има развитие по въпроса за горивата. Второто нещо, което искам да отбележа, по отношение на държавните дружества, независимо…
Водещ: Може ли само да уточним, като казахте, че и производителите на горива ще трябва да се разделят със свръхпечалбата, това означава ли, че „Лукойл Нефтохим“ ще попадне под…?
Никола Стоянов: В България има един производител, доколкото знам една рафинерия… Да, да.
Водещ: Добре, това е много важно уточнение, понеже всички погледи са насочени натам и фактът, че тя отскоро плаща данъци в България.
Никола Стоянов: Наистина се надявам на още няколко дена търпение и ще ви помоля, мисля че хубави неща очакват обществеността по отношение на нашите предложения. Но да се върна на въпроса ви, искам да кажа следното нещо: Разбирам работодателските организации, ние сме в постоянен диалог с тях, вие знаете, аз самия съм заявил, че министърът на икономиката в крайна сметка трябва да е гласът на бизнеса в това правителство и в огромна част от случаите аз се опитвам да бъда техния говорител на Министерски съвет. Истината е, че те искат повече печалби да бъдат иззети от енергийните дружества, но трябва да имате предвид следното нещо: Държавните енергийни дружества, така или иначе всички печалби, които реализират те отиват в бюджета. Тоест, една част от тях сега през тези законови промени ще отиват в този фонд, който ще е за помощ към бизнеса по отношение на високите цени на електричество, другите отиват в бюджета по други мерки. Разбира се, нормално е бизнесът да иска повече да се изземва, нормално е държавата да има все пак и други неща в предвид. Виждате, че в последните месеци България доста солидно зае полагащото и се място на лидер на енергийния пазар тук в региона, особено по отношение на електричеството вие знаете ние сме третия най-голям износител в Европа. Не просто го държим, но смея да твърдя, че последните месеци успяхме тази енергийна сила да я прехвърлим леко и като политическа сила. И във връзка с откриването на 1 октомври на интерконектора с Южния газов коридор. Знаете към нас се обърнаха за помощ и от Северна Македония, където по време на форума, доколкото знам и в разговори на президента с госпожа Фон дер Лайен на няколко пъти доведоха до това, че те ще бъдат подпомогнати, не само Северна Македония, но и целите Западни балкани. В момента вече се водят разговори за споразумения между двете газови системи на България и на Молдова. Знаете имаше онзи ден посещение на президента там. Тоест, ние вече имаме още повече отговорности, така да го кажа, и в региона и към някои от нашите съседи, особено разбира се, където има големи групи малцинствени българи. Така че, за нас в тази ситуация е важно и енергийната ни система да е стабилна. Аз разбирам, че бизнесът иска колкото може повече да се изземе, за да им се помага повече. Говорехме евентуално при възможност дори прага за подпомагане още по-надолу да слезе, така че над по-ниска цена да се подпомага. Но държавата, именно затова е държава, все пак да балансира интересите на всички играчи на пазара. Диалогът с работодателските организации разбра се продължава и аз мисля, че в това отношение те не могат да се оплачат.
Водещ: За бизнеса има ли проблем решението на вашето служебно правителство да не внася бюджет за следващата година, а просто да бъде удължен сега действащия бюджет?
Никола Стоянов: За всички има значение какъв ще е бюджетът на България…
Водещ: Може би даже въпросът трябва да звучи така – политическата криза как се отразява на бизнеса?
Никола Стоянов: Политическата криза разбира се, аз мога да потвърдя в моята работа се усеща, разбира се. При всички разговори, които имам в чужбина навсякъде ме питат – Кога ще има редовно правителство? Сега нашите партньори, и аз бях тази седмица в Саудитска Арабия, преди това в Азербайджан, преди това в Обединените емирства, от една страна много висок интерес за работа с България. Фактът, че въобще приемат служебен министър, сега имах среща с четирима министри в Саудитска Арабия, посрещат ни с много голям интерес. Фактът, че говорят с нас, въпреки че знаят, че ние сме служебни министри и след няколко седмици, дай Боже ще има редовно правителство, показва високия интерес към България. Все пак показва, че те виждат някаква устойчивост в политиката на България, дали през президентска институция, която в момента през служебното правителство управлява, предполагам имат разговори и с някои от водещите партии в България. Но това е, което на мен ми прави впечатление – политическата нестабилност бих казал е единствения основен проблем на икономиката на България в момента. А по отношение на това колко е важен бюджета и неговото внасяне – разбира се, бюджетът е нещо, около което се върти всичко останало в една държава, смятам, че обаче е много правилно това решение, което взехме и на Министерски съвет да се внесе просто бюджет, който е удължаване на тазгодишния бюджет поради една причина. Имаме много лош опит от последните няколко парламента как се развиха дебатите по бюджета, не се знае ще има ли редовно правителство, няма ли да има редовно правителство. Видяхме, че партиите ако са в предизборна кампания действат много разточително и именно тези действия водят сега до трудностите, които има пред бюджета на България.
Водещ: Макар че, „Продължаваме промяната“ обещават от утре отново да поставят въпроса за бюджета и техните 16 мерки, очевидно разчитат това решение да не е финално за удължаване на сега действащия бюджет. Но всичко зависи от това дали политиците ще седнат да се разберат изобщо възможно ли е редовно правителство в този парламент? Нещо, което пак снощи в това разградско село е казал Бойко Борисов по повод на чуждите инвестиции: „Сега може да дойдат цели заводи в България от тези, които напускат зоните на конфликт между Русия и Украйна, трябва да има редовно правителство, което да ги приеме.“ – казва Бойко Борисов.
Никола Стоянов: Аз се радвам, че така опитен политик…
Водещ: Има ли такова движение на инвеститори?
Никола Стоянов: Има огромен интерес на България към момента, аз това го повтарям от месец и половина и се радвам все пак, че така политик с дългогодишен опит като него също е на това мнение. Истината е, че България е успяла, че благодарение на колегите ми и тази енергийна стабилност, която има тук, благодарение така или иначе на тенденцията, която пандемията от Ковид предизвика за прибиране на много предприятия обратно в Европа от Далечния Изток, има сериозен интерес. И съм абсолютно съгласен, че ние трябва да се подготвим за него, за да не изпуснем шанса си за пореден път. Тази подготовка ние я виждаме в няколко посоки, ако ви е интересно мога да разкажа повече за това.
Водещ: Разбира се.
Никола Стоянов: Сами знаете, аз бях и в Германия, почти всяка седмица имам с по двама-трима потенциални инвеститори среща. Интересът е голям, обаче и ние имаме проблеми разбира се, както всички си знаем и трябва една част от тях да бъдат изчистени. В момента от една страна стартирахме тази инициатива „Закуска на инвеститори н министъра“, виждаме се подред. Бяхме вече с австрийския бизнес, с немския тази седмица, след германския бизнес ще има с френски, американски и т.н. Там търсим обратно връзка за проблемите, не за хвалбите а къде са проблемите, какво може да подобрим в бизнес средата. Но важното е при привличане на инвестиция да имаш и стратегия, да знаеш какво искаш да се случи, за да успееш да го направиш. Според мен, а и екипа на Министерство на икономиката сме на мнение, че Законът за насърчаване на инвестициите, който е в момента, той беше правен преди петнадесетина години при съвсем други условия, на висока безработица в България. През този период ние се стремяхме просто към привличане на инвестиции и истината е, че нашите търговски аташета нямаха фокус, като ние не бяхме им го задали, какво точно търсим. Всеки инвеститор беше добре дошъл. Сега трябва категорично да се преориентираме към качество на тези инвестиции, било то по отношение на заплащането, а не толкова на броя на работните места. Второто много важно нещо, което искаме е да привлечем компании, които ползват ресурси, България ресурси, които са български, които се добиват тук. България е много богата на някои видове ресурси, въпреки малката си територия изнасяме огромни количества метали просто на блокчета, цели индустрии в други държави са на база износа на България. Ние искаме да привлечем компании точно в момента, особено тази, така наречена базова индустрия, компании затварят в Европа работа поради липса на енергия и поради високите цени. Искаме да привлечем именно такива компании тук. И третия ни фокус по привличане на инвестициите е, виждаме последните години свръхконцентрация София, Пловдив, в момента вече към Стара Загора… Ние искаме да обърнем внимание на по-малките населени места, защото там процесът…
Водещ: Там трябва да има пътища, за предпочитане магистрали, трябва да има работна ръка, хора да живеят там, а не да берат ягоди във Великобритания.
Никола Стоянов: Точно така, в това отношение, тъй като знаете основният проблем в бизнеса е работната ръка, точно както и вие казахте, има цели обезлюдени райони. Ние не считаме, че е възможно с идването на голям инвеститор… Буквално преди две седмици много голяма немска компания говорихме, бяха тук, искаха 2000 работни места, след като се запознаха тука с възможностите на България качиха до 2800 и бяха включително и във Видин, един от регионите, който е емблематичен, българският Северозапад, че е обезлюден, че е беден, че няма хора. Няма как да стане една голяма компания да дойде, да отвори много работни места там, просто защото няма толкова хора там, разбира се и компаниите не се решават на този риск. Но според нас е възможно постепенно, и тук трябва да има политическа воля от партиите за една дългосрочна политика в тази посока. През отварянето на по-малки индустриални зони, през промяна в Закона за насърчаване на инвестициите къде да се стимулират по-малки инвестиции – 30, 40 или 50 работни места. Но ако те са, да го кажем, предлагат заплати, които са над средната в района. Трябва да се помисли точно какви критерии да не заложат, а не просто да гоним много работни места. Смятам, че това е начина, една по една, защото утре ако има инвестиция 50 човека или 100 човека, няма проблеми да отидат и във Видин и в много други райони, които важат като обезлюдени, толкова хора има. Това е начина да се върнат…
Водещ: И трябва и държавна стратегия…
Никола Стоянов: Точно така.
Водещ: Да привличаме инвеститори, но да знаем какви ще са те и какво ще произвеждат, за да подготвим кадри.
Никола Стоянов: Точно върху това работим, да има стратегия на привличането. От една страна, както ви казах ресурсно ориентирани компании, там идеята ни е, работим и с минногеоложката асоциация много тясно, да наложим картата на България с местата, където има полезни изкопаеми, местата, където те се преработват до метали. Отгоре да наложим ж.п.мрежата на България, тъй като е много важна, те използват железопътен транспорт за тези суровини. И да наложим картата на безработицата в България и да намерим две места за зони, които да са ориентирани към ресурсни компании, които ползват ресурс от България.
Водещ: Ще дойдат ли саудитски инвеститори, ако намерим такива пресечни точки?
Никола Стоянов: Саудитските инвеститори ще дойдат, стига България да продължи работата с тях. Истината е, че това, което виждам като ходя в чужбина е една история на пропуснати шансове. Отива някой, има страхотни идеи и три години нищо не се случва и след три години пак идва някой…
Водещ: Знаете ли колко делегации сме пращали в Катар да продават агнешко месо и сирене на катарци.
Никола Стоянов: Сигурно.
Водещ: Все едно и също, като някакво перпетуумобиле…
Никола Стоянов: Интересното е, че въпреки всичко от другата страна интересът е много голям. За Саудитска Арабия, понеже казахте за сиренето, една от сферите, която е интересна за тях като да си партнираме е земеделието и животновъдството. Аз там им предложих, тъй като и аз давам от бизнеса, искам конкретни проекти, нещо конкретно, не фантазии, не десетки милиарди и т.н., нещо конкретно, макар и не може би за някои хора толкова значително. Част от Министерство на икономиката /…/ държавната млечна компания, която между другото държи лиценза за българската бактерия за кисело мляко. Навремето сме имали лицензи в много части на света, в момента е останало най-известния от тях в Япония, където догодина правим 50 години на съвместна работа с компанията „Мейджи“ и ще се стартира съвместен научен институт японо-български за киселото мляко тук в България. Една страхотна история на страхотно партньорство. Искаме да стартираме нови такива партньорства. Освен с министъра на индустрията и минералите на Саудитска Арабия имах възможност да говоря и с най-голямата им млечна компания. Предложих им, тъй като в момента в Европа има недостиг на мляко, четири пъти се е качила цената на млякото за последната година, на прясното мляко. Предложих им инвестиция в голяма кравеферма съвместно с „Ел Би Булгарикум“, с държавната компания, за тях винаги и много важно…
Водещ: Кравеферма у нас?
Никола Стоянов: Да, кравеферма у нас, а инвестиция голяма кравеферма и разширяване на производствените мощности на „Ел Би…“, срещу което те да получават сирене и кашкавал именно от това мляко, да се преработва тука и да получават сирене и кашкавал и да получат и лиценз за българско кисело мляко, което те да приготвят от тук, да купуват закваски. Включително се оказа, че те са много запознати, вече внасят българско сирене и го продават там под името „България“, като искат, счели са, според техните маркетингови проучвания, че това е хубаво да се наложи тази марка, защото имат добри настроения в населението целия Персийски залив и спомени от едно време от българското сирене. Дори стигнахме до там, че обсъждахме, пробвали са българско кисело мляко, че им е малко прекалено кисело за техния вкус, искат по-неутрално. Аз ги информирах, тука имаме прекрасен институт част от „Ел Би“, който може да направи вкуса точно такъв, какъвто им харесва. Силно се надявам, проявиха много висок интерес и съм ги поканил да гостуват в България, на място да се запознаят с „Ел Би“. Такива конкретни проекти. Другото, много интересно за Саудитска Арабия, те във връзка с тяхната „Визия 2030“ за индустриализация на държавата, в момента всички знаят много се опира на тяхната индустрия, на петрола и т.н., но те искат да се развиват, имат много смела и амбициозна програма, един от секторите, който включва е развитие на минната индустрия, тъй като те са богати на доста руди и метали, където търсят много нашия опит. Знаят, че България е традиционно силна в минната индустрия. Поканиха ни, януари месец ще има много голяма конференция при тях международна, именно на тази тема. Поканиха, който е тогава министър на икономиката на България да отиде и с няколко големи компании български, които са в тази сфера. Те предлагат страхотни облекчения и стимули за чуждестранни компании, които искат и имат интерес да почват разработване на концесии за руди в Саудитска Арабия. От друга страна те самите проявиха интерес да инвестират тук, в концесии в България. Питаха ме има ли свободни находища и т.н., тоест, това ще е една тема също интересна за тях. Като аз споменавам по-страничните теми, защото енергетика, логистика, инфраструктура, те са ясни и там интересът е голям.
Водещ: Щях да ви питам – Танцът със сабите играха ли го?
Никола Стоянов: Не, не. Много интересно беше, още нещо да спомена. За мен самия беше изненада – туризма е много интересно. Имах няколко неформални срещи извън тези в министерствата с широк кръг хора. Оказа се, че България е тотално непозната за тях като туристическа дестинация. Те дори ни казаха: Ние ходим в Босна на планина, в Грузия, не знаехме, че ски курорти има, планини… Единият беше ходил и им разказваше какви винарни има в България и колко е красива природата. Имайте предвид, на 23 април стартира директна връзка Риад-София, и аз ще говоря и с колегата от януари месец още трябва да започне реклама, тъй като винаги съм си мислел, те имат много високи изисквания, седемзвездни хотели, но разбира се и там не всички хора са от кралската фамилия и има сериозен потенциал, тъй като е голяма държава – над 30 милиона.
Водещ: Понеже напредна времето ни, пак ви връщам към доклада на Стопанската камара. Най-големия износ сме реализирали през износа на електроенергия и оръжие. Това абсолютно не ни учудва, знаем какви са нуждите на Европа в момента, в частност на Украйна, през Полша са осъществявани тези оръжейни сделки. Кажете обаче, държавните предприятия, понеже те са производители на тези наши импортни стоки, как се управляват в момента? По познатия ни политически начин, или все пак експертно-мениджърски?
Никола Стоянов: За мен една от целите ми, когато поех отговорността за този пост беше да прекратя това да може политически да се управляват държавните предприятия, защото виждах през годините какво се случва. Всеки нов министър идва, сменя по законен или незаконен начин ръководствата. Истината е, че тези смени, без да коментирам конкретните хора, никога не са за добро. Истината е, че за всеки… Помислете си, вие ако имате бизнес и през шест месеца сменяте началниците или през една година, няма как той да върви добре. Именно заради това сега вече за обществено обсъждане предложихме и промени в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Те са в духа и на мерките, които са предложени във връзка с присъединяването ни към ОИСР, където това също е една тема, която е много важна за тях как се управляват държавните предприятия, и именно липсата на устойчивост в момента в управлението. През тези промени искаме няколко неща да направим. Първо, когато се правят конкурси да не могат да бъдат правени конкурси, каквито видяхме – от петак до понеделник.
Водещ: За нашия човек.
Никола Стоянов: Не мога да коментирам за нашия човек ли са, но от петък до понеделник конкурси да не може, тоест да има минимални срокове за подаване на документи. Второто нещо е, наистина да се спазва закона, в закона са изброени случаите, при които може да бъде освободено едно ръководство и ние да разписваме малко по-подробно какво значат те, определение за тях. Защото обикновено се използва – системно неизпълнение на служебните задължения, никъде не пише какво значи това. Сега малко разписваме какво значи това, за да не може министрите просто така да го пишат и да сменят хора. Второто, което е много важно, в момента, тъй като винаги се казва – хората се назначават с конкурс, но това се заобикаляше, просто се уволняват назначените с конкурс, които имат петгодишен или тригодишен мандат…
Водещ: Те и обществените поръчки се натаманяваха…
Никола Стоянов: Едно е да натаманяваш, друго е въобще да не правиш обществена поръчка. По отношение на държавните предприятия все едно въобще не се прави обществена поръчка, някой е избран с конкурс, те казват – няма да е той, слагаме този до провеждане на конкурс, но срок нямаше. Сега слагаме шестмесечен срок, ако някой е назначен без конкурс той може да бъде максимум шест месеца, но конкурс трябва да бъде пуснат. Това, което наблюдавахме предишните осем месеца да няма конкурси за нито едно предприятие, освен такива от петък до понеделник, не е в полза на никой. Според мен, и се надявам наистина и политическите партии в парламента да подкрепят и да разберат – важно е предприятията да имат устойчивост. Конкурсите се провеждат както в самото министерство така и в Агенцията за публичните предприятия, там влизат и учени, широка е комисията, прозрачен е начина. Трябва да могат като се изберат хора те да знаят – имат програма петгодишна, могат да правят устойчиви решения и да развиват бизнеса. Ти ако имаш несигурност, а и за съжаление виждаме в момента, че често се сменят министрите в България поради тази политическа несигурност и предприятията от там няма как да се развиват добре.
Водещ: Когато мениджърите се сменят като носни кърпи, трудно е едно държавно предприятия да може да се развива…
Никола Стоянов: Не трудно, а невъзможно, бих казал.
Водещ: …да се развива така, че да реализира печалба.
Никола Стоянов: Абсолютно.
Водещ: Да ви върна към обещанието, че тази седмица ще внесе служебното правителство комплекс от законодателни решения, които да доведат до намаляване на цените на енергоресурсите, в това число и на горивата?
Никола Стоянов: До намаляване или повишаване тяхното компенсиране.
Водещ: Много важно обещание, което ще следим с внимание…
Никола Стоянов: Дай Боже да има подкрепа и в парламента от партиите.
Водещ: …Надявам се ще коментираме при следващата ни среща в „Неделя 150“. Благодаря ви, специален гост – министъра на икономиката в служебното правителство.