Водеща: Добър ден на Божидар Лукарски, министър на икономиката.
Божидар Лукарски: Добър ден!
Водеща: Министър Лукарски, каква ще е 2015-та година за българите и за икономиката?
Божидар Лукарски: Надявам се и съм сигурен, че ще бъде по-добра от 2014-та година както за българите, така и за българската икономика.
Водеща: Защо смятате така?
Божидар Лукарски: Ами, защото всички тези политически и икономически трусове, с които беше съпроводена 2014-та, се надявам, че вече са зад гърба ни, с общите усилия на всички ни, надявам се да можем да работим по-спокойно и да създадем едно усещане за стабилност, както сред българските граждани, така и най-вече сред чуждестранните инвеститори, за които това е от особена важност. Устойчивостта и стабилността на едно управление или усещането за стабилност на една държава е нещото, което привлича чуждестранни инвестиции. Това е моята и на министерството основа задача и се надявам в този аспект 2015-та да бъде точно такава.
Водеща: Организационно, първо да уточним, вие успяхте ли напълно да разделите Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и да заработите на пълни обороти от началото на годината, разбира се?
Божидар Лукарски: Ще бъда съвсем честен, че все още не сме успели. Де юре успяхме да го направим, организационно, все още имаме доста битови неуредици със сгради, с компютри и чакаме един дълъг процес, който е свързан с ликвидирането на Министерството на инвестиционното проектиране, чиято сграда трябва да се ползва от колегите от Министерството на туризма. Това е нещо, което все още чисто битово ни затруднява. Все още имаме ликвидационни съвместни комисии по разделянето на трите министерства, но по-голямата част от тежката и юридическа работа е зад нас. В първите дни на заседанието на НС през новата година предстоят и промени на законопроекти, в които са цитирани трите министерства, и които касаят работата и на Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката и Министерството на туризма. Надявам се до края на този преходен месец януари да успеем да свършим цялата работа.
Водеща: Специално за вашето министерство има ли битови проблеми по отношение на сгради и компютри? Вашите хора има ли къде да седнат?
Божидар Лукарски: Имаме все още неизяснени въпроси с Министерството на енергетиката по отношение сградата на „Батенберг”, но мисля, че всичко ще се разреши, така че както работният състав на Министерството на икономиката, така и работният състав на Министерството на енергетиката да работят във възможно най-добрите битови условия, така, както е било преди, когато министерството не е било разделено.
Водеща: Какъв ще е ефектът, според вас, от увеличената минимална работна заплата? Според икономисти ефектът ще бъде в това, че голя част от хората ще останат безработни.
Божидар Лукарски: Има такава теория, чисто икономическа, но има и теория, че това
може да засили сивата икономика. Нека да оставим нещата теоретически настрани. Аз мисля, че повишението на минималната работна заплата ще има положителен ефект върху икономиката и върху покупателната способност на гражданите. Вчера имах една среща с представители на КНСБ, които изказаха точно такова твърдение, че със засилването на икономическата ефективност за покупателната способност в посоката и развитието на икономиката вдигането на минималната работна заплата ще има благоприятен ефект. Дано да са прави.
Водеща: А вие, какви мерки ще предприемете? Бяхте обявили, че правите преглед на лицензионните режими и промени в законодателството? До къде стигнахте и въобще какви са амбициите за тази година?
Божидар Лукарски: И на регулаторните. Съвсем скоро ще приключим с този преглед. Основното, по което вече сме се подготвили, и се надявам в зависимост от дейността на икономическата комисия на НС да вкараме до края на януари, ако е възможно, законопроект, свързан и с промени в наредбите, касаещи асансьорите – един много наболял проблем, тъй като там имаме проблем с режимите. Както с разрешителни, така и с лицензионни, разбира се. Не трябва да се абсолютизира и тези режими да вървят към максимална либерализация, особено в такива сектори, като асансьорното производство, по отношение на нещата, които касаят здравето и живота на гражданите. Съвсем скоро ще имаме пълна визия на тези промени.
Водеща: А по отношение на останалата административна тежест? Наясно ли сте вече
какво точно ще променяте?
Божидар Лукарски: Имаме визия в кои сектори ще има промени.
Водеща: Питам Ви, защото предишната министърка на икономиката непрекъснато това твърдеше – падат сто режима, падат не знам колко, но в същото време бизнесът се задъхва и казва „държавата ни пречи, не ни помага”.
Божидар Лукарски: Вижте, винаги има едно разминаване между визията. Това е нещото, което аз, като министър на икономиката, ще се опитам да изгладя и в този ред на мисли ще възстановя съветите за икономическо развитие, които включват както представители на министерството, така и народните представители, които са в икономическата комисия към НС, така и представители на браншовите организации на работодателите. Под административна тежест различните хора виждат различно. Много често, на пример, представителите на работодателите и на бизнеса виждат в административната тежест и такава, каквато касае отношенията работодател работник и в това е отношение, не е административна тежест. Всичките пенсионни осигуровки, социални и битови придобивки на работниците по някога се приемат от бизнеса като задъхващо условие, но те не са такива. Те са част от законодателството, което не е свързано с регулаторния и лицензионния режим. Други са проблемите, но ние имаме съвместни виждания с работодателите и в тези срещи ще стигнем до конкретни изводи как да ги отстраним, така че бизнесът наистина да не се задъхва. Имахме среща и с КРИБ и с Асоциацията на индустриалния капитал, които ни дадоха конкретни препоръки за това кои режими би трябвало да отпаднат и кои да бъдат либерализирани. В интерес на истината като бройка и регулационните, и лицензионните режими не са чак толкова много на брой, но действително, някои от тях са доста ограничаващи за бизнеса, най-точно казано като време. Тези режими по някога са фатални за малките и средни предприятия като време, като откриване на една фирма, като плащане на данъци, данъчни облекчени и неща, които от едрият бизнес се приемат трудно, а за малките и средни предприятия понякога са абсолютно невъзможни.
Водеща: Споменахте Съвета за икономическо развитие. Той беше закрит, до колкото си спомням, преди години. Защо пак да го възстановяваме?
Божидар Лукарски: Това беше една много хубава идея, която даде г-н Петър Кънев, който е председател на икономическата комисия в НС. На мен и на моите колеги в министерството ни се стори добра. След като я споделих с бизнеса и с хората от браншовите организации на работодателите те я приеха с много голям ентусиазъм. С учудване установихме, че сред бизнеса, а и сред синдикатите, този съвет и времето, когато е работил, е имал много ползотворно влияние върху икономиката като цяло. Той е действал много добре по времето на министър Лидия Шулева, след това е бил закрит. Поради тази причина ние единодушно решихме, както в министерството, така и в комисията да го подновим и той ще започне работа отново в края на януари. Надявам се да има ползотворно влияние понеже ще осъществява ежемесечната връзка между реалния бизнес и Министерството на икономиката, което трябва да създава климата за развитието на този бизнес.
Водеща: Дано да има по-добър резултат от неговата дейност от тази на изборния борд, енергийния борд и купищата комисии, които имаме и съвети. Четох, че всъщност един от приоритетите ви е съживяване на икономиката в Северозападна България. Какво конкретно планирате?
Божидар Лукарски: Това не е свързано само с Министерството на икономиката, това е общодържавна политика, която имахме като идея Реформаторския блок преди изборите, а именно да създадем нещо като агенция за Северозападна България, защото не е тайна, че това е най-изостаналият регион. Ако може да направим така, както в някои държави съществува, да има дори по-добри данъчни облекчения за инвеститорите в тази част на България. Чисто законово все още проверяваме до колко е възможно да се случи, но това, което аз лично като министър на икономиката бих могъл да направя е да насочим голяма част от инвестициите в този край на България с оглед на това, че там могат да бъдат развивани нови и иновационни технологии. Точно преди минути проведох среща с италиански бизнесмени. Оказа се, че италианска фирма, която е най-големият производител в Европа и на трето място в света след две американски компании в областта на производството на био храни и по-конкретно на земеделско производство – био ягоди и био плодове е харесала монтанския край и вече е създала там масиви за био ягоди и био плодове и иска да разшири своя бизнес в района. Това е един добър пример за това какви иновативни технологии могат да се развиват в Северозападна България, която беше един символ за тежката индустриализация по времето на социализма. След като тази индустриализация остана само спомен много хора останаха безработни и без прехрана там. Ето, един пример за това как може да се вдигне на крака икономиката там и изобщо средните доходи на гражданите.
Водеща: Как по друг начин можете да ги мотивирате? Голяма част от тези инвеститори ще ви кажат „Ама ние не можем да стигнем до въпросните села, в които ни карате да инвестираме”, например. Това е само един от примерите.
Божидар Лукарски: За това ви казах, че това не е проблем само на Министерството на икономиката. Естествено, че инфраструктурата е много важна и в този ред на мисли се надявам напълно и съм сигурен, че ще получи помощ и от Регионалното министерство. Има идеи за възраждането на индустриалната зона във Видин, покрай вторият мост на Дунав. Обсъждали сме и с министерство Московски различни идеи за възраждането на летището във Видин като един център, който може да бъде създаден като индустриален хъб, и който е близо до 3 граници на европейски държави – сръбската, българската и румънската. Имаме идеи и се надявам наистина в управлението на това правителство жителите на Северозападния регион да усетят по-сериозно промяна в своето благосъстояние.
Водеща: В крайна сметка агенция за Северозападна България ще има ли?
Божидар Лукарски: В крайна сметка агенция за Северозападна България не мога да ви кажа на 100% дали ще има. Това е една от идеите ни. Ние от Реформаторски блок настояваме да има такова нещо. Дали ще се случи чисто законово е все още много рано да кажа, но това е една наша добра идея.
Водеща: При разделянето на министерството на три ясно ли е вече кои са държавните предприятия, за които ще отговаряте и принципал, на които ще е Министерството на икономиката?
Божидар Лукарски: Да, това е абсолютно ясно. Имаме разделителен протокол и решение на Министерски съвет по този въпрос. Разделили сме ги общо взето на принципа: тези, които имат някакво отношение към Министерството на енергетиката, каквото и да било, свързано с енергийни източници или производство на енергия, да бъдат към Министерството на енергетиката, а такива, които касаят туризма, като например „Слънчев бряг” АД да бъде към Министерството на туризма. Имаме конкретен протокол за всяко едно дружества, кое отива към едно от трите министерства.
Водеща: Колко са предприятията, които ще бъдат към вас? В какви състояния са?
Божидар Лукарски: Точна бройка в момента не мога да кажа, но по-голямата част остават като принципал към Министерството на икономиката.
Водеща: В какво състояние са тези предприятия?
Божидар Лукарски: Различно. Факт е, че голяма част от тях имаха вложения в КТБ, което няма как да не се отрази. Всички предприятия от военно-промишления комплекс остават като принципал на Министерството на икономиката. КТБ беше една от банките, която издаваше кредитивите по оръжейните сделки, което затрудни голяма част от бизнеса във военно-промишления комплекс в края на миналата година, но се надявам състоянието им през 2015-та, както отговорих на първият ваш въпрос, да е по-добро отколкото през 2014-та.
Водеща: Промени предвиждате ли, защото вашият икономически съветник Владимир Каролев казва, че не вижда причина, например, ВМЗ-Сопот и „Кинтекс” да останат държавни дружества?
Божидар Лукарски: Г-н Каролев е малко революционер и краен. В моите виждания той изповядва изключително малка намеса на държавата в областта на икономиката. Моето мнение като министър и мнението на екипа като цяло е, че все още не е назрял момента ключовите и водещите предприятия от военно-промишления комплекс да бъдат приватизирани. Това е един сектор от икономиката, в който държавата трябва да има поглед и да запази своето влияние. Това е моето мнение.
Водеща: Разбира се, не можем да обсъдим всички предприятия, но специално в тези двете, които споменах, предвиждате ли някакви промени и някакво преструктуриране?
Божидар Лукарски: Да, предвиждат се промени, защото през всичките тези години е имало най-различни назначения, включително и чисто партийни. Вече имаме една оставка на един от членовете на Съвета на директорите във ВМЗ-Сопот, но като цяло ще прегледам дейността особено на ВМЗ-Сопот и на „Кинтекс” и тогава финансовите показатели ще дадат основание да решим кой е най-добрият мениджърски екип за ръководство на тези дружества.
Водеща: Тоест, предстоят промени?
Божидар Лукарски: Да, след преценката, която още не е завършила специално за „Кинтекс”. За ВМЗ-Сопот, в момента предприятието работи добре. Имаше, разбира се едни партийни назначения, казах вече за едната оставка на един партийно представен кадър. ВМЗ-Сопот като цяло е предприятие, което през 2014-та година заработи добре и беше вдигнато на крака. Моето мнение е, че изпълнителният директор, върху чиято работа имам поглед, си върши добре работата.
Водеща: Губим ли войната със сивия сектор?
Божидар Лукарски: Войната със „сивия” сектор не е отговорност само на Министерството на икономиката. По принцип дефиницията за „сив” сектор е данъци, които не постъпват в хазната в следствие на това, че не са вписани в данъчните декларации. Проблемът със „сивият” сектор не е проблем само на България. Той е проблем на голяма част от европейските страни.
Водеща: Това не бива да ни успокоява, нали разбирате?
Божидар Лукарски: Щях да го кажа веднага, но вие ме предварихте. Това не трябва да ни е индулгенция и да е нещо, по което да се сравняваме, че другите са зле. Искам да ви кажа, че борбата със „сивата” икономика е свързана и с Министерството на финансите и с данъчните служители, данъчните служби и най-вече със съда и съдебната система. Без тяхната намеса не можем да се преборим със „сивия” сектор. Това, което всъщност от страна на Министерството на икономиката „спомага” за развитието на „сивия” сектор е именно многобройните, не многобройните, а тежките лицензионни разрешителни режими, които тласкат предприятията от малкия и средния бизнес, които осъществяват голяма част от плащанията си в кеш да не ги декларират и съответно да попадат в „сивия” сектор на икономиката. Всъщност, „сивият” сектор на икономиката е проблем именно на малкия и среден бизнес и в този ред на мисли, да не се повтарям отново, но ролята на Министерството на икономиката е в либерализацията на голяма част от режимите, които да могат така да помогнат, че предприятията наистина да декларират реалните си доходи и да плащат реалните си данъци.
Водеща: Вярно ли е, че в Министерски съвет е постъпило писмо от чуждестранен инвеститор, който иска да купи проекта АЕЦ „Белене”?
Божидар Лукарски: Аз нямам такава информация, а и АЕЦ „Белене” е проект, който касае Министерството на енергетиката.
Водеща: Така е, но като член на Министерски съвет ви питам. А притеснен ли сте от срива на еврото и как ще се отрази това на нашата страна? Ще се отрази ли?
Божидар Лукарски: Аз не съм строг финансист. Как ще се отрази това на нашата страна би следвало най-точен отговор да даде министърът на финансите Владислав Горанов, който съм сигурен, че има точната визия по въпроса. Не бих могъл да го нарека чак срив на еврото. Има, разбира се, спад на курса, но не бих казал, че на този етап това е нещо, което трябва да се предраматизира.
Водеща: Имате ли много оплаквания от санкциите, които въведе ЕС срещу Русия и настоявания да паднат тези санкции? Говоря за български производителите.
Божидар Лукарски: На този етап нямам такива оплаквания. Знам, че голяма част от производителите по-скоро в следствие на тези санкции, част от нашите пазари на стоки са заети от други производителите от трети страни, извън ЕС. Особено от страна на Китай и Индия. Но, в крайна сметка ние сме членове на ЕС, членове сме на Евроатлантическия пакт и трябва да поемем своята отговорност като такъв съюзник. Естествено, че има негативи и за нас, но ще се стараем да ги минимизираме.
Водеща: Благодаря ви! Божидар Лукарски, министър на икономиката.