България трябва бързо да влезе в Шенген, това ще стимулира икономиката, отбеляза унгарският министър на външните работи и търговията Петер Сиярто.
„България отдава голямо значение на развитието на икономическото сътрудничество с Унгария и подкрепя всяка инициатива, която би допринесла за активизиране на двустранното партньорство“. Това заяви министърът на икономиката Божидар Лукарски при откриването на Българо-унгарски бизнес форум днес в Будапеща, в който участие взеха близо 140 представители на български и унгарски компании.
В своето приветствие унгарският министър на външните работи и търговията Петер Сиярто посочи, че България и Унгария са се установили като успешни страни, които преодоляват старите икономически догми и доказват, че може да има едновременно икономически растеж и стабилни финанси. „България успя да защити границите на Европейския съюз от бежанската вълна, която има сериозни икономически последици. Направихте много повече за защитата на Шенген от други шенгенски държави“, заяви Сиярто. „Затова смятаме, че България трябва да влезе в Шенген колкото може по-скоро, което ще разшири търговско икономическите връзки“, допълни той.
На форума министър Лукарски изтъкна, че между двете страни съществува политическо, търговско-икономическо и културно сътрудничество, което превръща двустранните ни отношения в приоритетни. Той подчерта, че икономическата политика на българското правителство е насочена към запазване на финансова стабилност и предприемане на активни мерки за постигане на ускорен икономически растеж, които превръщат страната ни в атрактивна локация за бизнес и инвестиции. Като перспективни за привличане на унгарски инвестиции той подчерта редица високотехнологичните сектори като машиностроене и електротехника, информационни технологии, телекомуникации, научноизследователска и развойна дейност, технологии по опазване на околната среда. Потенциал има и в сферата на транспортната инфраструктура и логистика, земеделие и хранителни продукти, вкл. биохрани, здравеопазване.
Министър Сиярто от своя страна отбеляза, че през 2015 г. е постигнат рекорд в двустранната търговия, която отбелязва 14% ръст и възлиза на 1,3 млрд. евро. В същото време Унгария реализира износ за България на стойност 955 млн. евро, което е едно от най-високо постиганите нива. Сиярто подчерта още усилията на унгарската страна за насърчаване на търговските отношения с България, които получават силен стимул в резултат от отпусната от унгарската Ексимбанк нисколихвена кредитна линия в размер на 370 млн. евро за подпомагане на двустранната търговия.
По време на форума презентации за възможностите за разширяване на инвестициите и стокообмена с България направиха още изпълнителният директор на Българска агенция за инвестиции Стамен Янев, зам.-изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия Никола Стоянов и изпълнителният директор на Национална компания индустриални зони Стефан Стайков. Организатор на форума е Унгарска национална търговска къща.
В рамките на посещението си министър Лукарски се срещна със своя колега Михай Варга. Двамата изразиха мнение, че въпреки постигнатите силни резултати двустранните ни икономически отношения имат значително по-висок потенциал. На срещата министър Варга информира министър Лукарски за напредъка и опита на Унгария по въвеждането на дуалното обучение. Той обясни, че в Унгария 330 професионални училища са минали към министерството на икономиката. Ежегодно министерството и стопанската камара определят приоритетни специалности за професионално обучение според нуждите на бизнеса, обучението по които се субсидира от държавата. В момента по системата се обучават 53 хиляди младежи.
Министър Варга сподели също опита на Унгария по преодоляването на дълговата криза, намаляване на безработицата и постигане на икономически ръст. От своя страна министър Лукарски увери, че правителството и премиерът Борисов оценяват високо икономическата политика и добрите икономически показатели, постигнати от Унгария. Той посочи, че основен приоритет на страната ни е насърчаване на износа и кооперирането на експортно ориентираните предприятия. Министър Лукарски изрази увереност, че страни ни имат какво да споделят като опит и предложи да бъде направена съвместна среща на двете правителства. Двамата министри обсъдиха и предстоящото откриване на директна въздушна линия между София и Будапеща, която допълнително ще стимулира развитието на бизнес контактите.
По време на визитата министър Лукарски и министър Сиярто подписаха Споразумение за икономическо сътрудничество между България и Унгария, с което се създава смесена междуправителствена комисия. Комисията ще работи за насърчаване на стокообмена и увеличаване на инвестициите в редица области от взаимен интерес. Такива са енергетика, транспорт и транспортна инфраструктура, селско стопанство, хранително-вкусова промишленост, металургия, туризъм, здравеопазване и фармацевтична промишленост и др. Като сфери, в които двете страни могат да почерпят от взаимния си опит в Споразумението се очертават подкрепата за малките и средните предприятия, професионалното образование и обучение, научно-изследователската дейност и развитието на клъстерите. Двамата министри изразиха своята увереност, че създаването на междуправителствената комисия е важна стъпка за стимулиране на икономическото ни сътрудничество.
За 2014 г. стокообменът с Унгария е в размер на 1,077 млрд. евро.
За периода януари – ноември 2015 г. стокообменът с Унгария се е увеличил с 13,7 % и е в размер на около 1,225 млрд. евро. За 2015 г. в сравнение със същия период на 2014 г. износът за Унгария се е увеличил с 19,1% и възлиза на 330,2 млн. евро.
За периода януари – ноември 2015 г. в сравнение със същия период на 2014 г. вносът също се е увеличил с 11,8% и е в размер на 894,6 млн. евро.
В структурата на българския износ традиционен дял заемат изделия на обувната промишленост, произведения на хранително-вкусовата промишленост, изделия на машиностроенето, алуминий, текстил, органичната химия, акумулатори, както и нефтени масла и масла от битуминозни минерали.
Структурата на вноса от Унгария се разпределя между телевизионни и радиоапарати и части, автомобили, медикаменти, ел. оборудване, месни храни, уреди и други основни промишлени стоки.