Надграждането на програмния период 2014-2020 г. трябва да се разглежда не само през призмата на усвояването на наличните средства от финансовите инструменти, но и чрез реално постигнатите резултати – създадени работни места, ръст на икономиката, обхват на сектори, които не са толкова привлекателни за инвеститорите, търсещи печалба и обикновено остават извън полезрението на фонд мениджърите и финансовите посредници. Това каза заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов по време на конференция на тема „Финансови инструменти на ЕС – поуки и перспективи“, съвместна инициатива на Европейската сметна палата и Сметната палата на Република България.
Зам.-министър Борисов подчерта, че в рамките на сегашната ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, за разлика от предишната, финансовите инструменти не са отделени в една Приоритетна ос (ПО), а са обособени по три различни, с което е заложено да имат по-голяма фокусираност върху постигането на специфичните им цели в областта на „Иновации и технологично развитие“, „Развитие на производствения капацитет на МСП“ и „Енергийна и ресурсна ефективност“.
В рамките на дискусията, зам.-министърът напомни, че за България, като страна, присъединила се към ЕС през 2007 година, началото за прилагането на финансов инженеринг е положено през 2009 година, когато Министерство на икономиката от името на Република България подписва Финансовото споразумение с Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата JEREMIE, където първите инструменти се появяват на пазар реално през 2012 година. „Заделеният ресурс от ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007-2013 за тази инициатива е 349 млн. евро, а прилаганите инструменти са насочени изцяло към подпомагането и развитието на малки и средни предприятия, които са гръбнакът на българската икономика“, допълни той.
По думите му като особено важно, не само по отношение на нуждите на пазара, но и по отношение на формирането на изцяло нов тип предприемаческа култура в страната се явява формирането на дяловите инструменти, тъй като подобен тип инвестиционна дейност на практика не е популярна в България. Като пример той посочи двата фонда за първоначално финансиране Launchub и Eleven, чрез които са подкрепени 190 компании на различен етап от своето развитие и които са се превърнали в нарицателно за подкрепата на европейското финансиране към стартиращите предприятия. „Благодарение на тях редица международни екипи избраха страната ни като място да стартират своя бизнес, което бе отразено и от много световни бизнес издания (Forbes, Financial Times), поставяйки България и София в топ 5 на „стартъп дестинациите“ в Европа“, заяви зам.-министърът.
В тази връзка той припомни, че България стана третата държава (след Малта и Испания), която взима решение да се включи в хоризонталния инструмент на ЕК, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд през 2015 година и за по-малко от година успява да сключи споразумение с Европейския инвестиционен фонд. Инициативата в България в момента се изпълнява от 9 търговски банки и 1 лизингово дружество.
