На транспортния сектор се падат две трети от консумацията на енергия в рамките на Европейския съюз. Горивната ефективност представлява съществен елемент на рамката на Съюза за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и има ключово значение за намаляването на потреблението на енергия. Автомобилният транспорт е бил източник на около 22% от общите емисии на парникови газове в Съюза през 2015 г.
Между 20 % и 30 % от разхода на гориво на превозните средства се дължи на гумите, основно в резултат на тяхното съпротивление при търкаляне. Намаляването на съпротивлението им при търкаляне може да допринесе значително за енергийната ефективност на автомобилния транспорт и по този начин за намаляването на емисиите. Масовото използване на енергийно ефективни гуми може да помогне за намаляване на емисиите на СО2 с 4 млн. тона годишно, което е равно на премахването на 1,3 млн. леки автомобила от пътищата на ЕС на година.
Предмет на енергийно етикетиране са горивната ефективност на гумите, сцеплението с влажна пътна настилка и външния шум при търкаляне. Посредством енергийния етикет се предоставя информация относно посочените параметри с цел да се повлияе върху решенията за покупка на крайните потребители в полза на гуми, които са по-безопасни, по-безшумни и по-ефективни от гледна точка на разхода на гориво. Това от своя страна насърчава производителите да подобряват тези параметри, което ще проправи пътя към по-устойчиво потребление и производство.
Енергийното етикетиране на гуми е въведено в европейското законодателство с Регламент (ЕО) 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри. През 2019 година беше установена необходимост от осъвременяване на изискванията за етикета на гумите с цел да се отчете технологичния прогрес. Това наложи приемането на нов регламент, а именно Регламент (ЕС) 2020/740 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 г. относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други параметри, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1369 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1222/2009. Новият регламент се прилага от 1 май 2021 г.
Регламентите се прилагат за гуми от класове С1, С2 и С3, определени в член 8 от Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях, който определя:
а) гуми от клас C1 – гуми, проектирани основно за превозни средства от категории M1, N1, O1 и O2 – леки, лекотоварни, ремаркета и полуремаркета;
б) гуми от клас C2 – гуми, проектирани основно за превозни средства от категории M2, M3, N, O3 и O4 с индекс на товароносимост при единично монтиране ≤ 121 и символ за категория на скорост ≥ „N“ – автобуси, 7+1 – маршрутки, товарни, големи ремаркета;
в) гуми от клас C3 – гуми, проектирани основно за превозни средства от категории M2, M3, N, O3 и O4 с един от следните индекси на товароносимост: – автобуси, маршрутки, товарни, големи ремаркета.
Определена гума може да бъде класифицирана в повече от един клас, при условие че тази гума отговаря на всички изисквания за всеки клас, за който е класифицирана.
Категориите превозни средства са посочени в чл. 149, ал. 1, точки 2, 3 и 5 от Закона за движение по пътищата.
Следва да се отбележи, че от 1 май 2021 г. върху гумите за тежкотоварни автомобили, продавани на пазара на ЕС също трябва да се поставя енергиен етикет. Досега подобно изискване имаше само за гумите на леките и лекотоварни автомобили, докато за тежкотоварните се изискваше етикетите да фигурират само в техническата документация и на съответните уебсайтове.
Изискванията за отделните класове гуми по отношение на определянето на класовете на горивна ефективност, сцепление с влажна пътна настилка и външен шум при търкаляне са посочени в приложение I на Регламент (ЕС) 2020/740.
Контролът по спазването на изискванията на Регламент (ЕС) 2020/740, се осъществява от Комисията за защита на потребителите.