Бразилия

Началник отдел “Азия, Африка, Америка и Австралия”

Аделина Кьосева

ул. “Княз Александър І” 12

тел.: +359 2 940 7688; факс: +359 2 987 4008

a.kioseva@mi.government.bg

Референт за Бразилия

Татяна Дончева

ул. “Княз Александър І” 12,

тел.: +359 2 940 7881

t.doncheva@mi.government.bg

СПРАВКА

ЗА

ТЪРГОВСКО – ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАТИВНА РЕПУБЛИКА БРАЗИЛИЯ

1. ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Търговските отношения с Бразилия датират от 1961 г., когато е подписана Спогодба за търговия, плащания и икономическо сътрудничество.

След посещението в България на тогавашния президент г-жа Дилма Русеф през 2011 г., Бразилия заема водещо място във външноикономическите приоритети на България.

Бразилия /10-тата най-голяма икономика в света/ е най-голямата икономика в Южна Америка. Диверсифицираната икономика на Бразилия обхваща гамата от тежки индустрии, като производство на самолети и автомобили, до добив на минерални и енергийни ресурси. След предизвикана от пандемия рецесия през 2020 г. (-3,9 процента на годишна база), икономиката на Бразилия се възстанови през 2021 г. (+4,6 процента на годишна база), благодарение на сектора на услугите.

Бразилия има богати природни ресурси и относително диверсифицирана икономика. Страната е най-големият производител в света на кафе, захарна тръстика и портокали и е един от най-големите производители на соя в света. С гори, покриващи половината от страната и най-голямата тропическа гора в света, Бразилия е четвъртият по големина износител на дървен материал в света. В допълнение, най-големият промишлен производител на добитък в света е Бразилия. Страната също така привлича много мултинационални компании в хранително-вкусовата промишленост и производството на биогорива. Въпреки това, въпреки че селското стопанство представлява 40,1% от износа, то допринася сравнително малко за БВП (5,9%) и дава работа само на 9% от населението. Селското стопанство обаче нарасна значително през 2021 г., нарастването е главно от увеличеното производство на соя и по-високите цени на селскостопанските суровини.

Бразилия също е голяма индустриална сила и се е възползвала значително от своите минерални богатства. Страната е вторият в света износител на желязо и един от водещите производители на алуминий и въглища. Като производител на петрол, Бразилия има за цел да стане енергийно независима в близко бъдеще, с резерви, които биха могли да я направят един от петте най-големи производители на петрол в света. Освен това страната става все по-важна в текстилния, авиационния, фармацевтичния, автомобилния, стоманодобивния и химическия сектор. Много от най-големите производители на автомобили в света са създали производствени предприятия в Бразилия. Индустриалният сектор допринася със 17,6% за БВП и дава работа на 19,9% от населението. Въпреки това през 2021 г. секторът беше засегнат от липсата на суровини, постоянната инфлация и високите цени на суровините и други разходи, като например електроенергия, които рязко скочиха поради постоянната суша, от която страната все още страда.

Секторът на услугите представлява 62,9% от бразилския БВП и наема 70,9% от активната работна сила. През последните години страната се зае с производството на услуги с висока добавена стойност, особено в областта на аеронавтиката и телекомуникациите. Туризмът също се разраства през последните години, което го прави важен сегмент от сектора. Въпреки че секторът на услугите беше най-засегнат по време на пандемията, през 2021 г. той показа значително възстановяване, тъй като нивата на ваксиниране и мобилността на населението се увеличиха. Възстановяването на сектора се движи главно от услугите за семействата, информацията и комуникацията и транспорта, както и от леко възстановяване в туристическата индустрия.

Бразилия е член на Общия пазар на южния конус (Меркосур), търговски блок, който включва също Аржентина, Парагвай и Уругвай – членството на Венецуела в организацията е спряно през август 2017 г. След азиатската и руската финансова криза, Меркосур заема протекционистка позиция, за да се предпази от излагане на нестабилни външни пазари. Продължават преговорите по споразумения за свободна търговия с Европейския съюз и Канада.

Бразилия е включена във водещите проекти за 2023 г. на Глобалния портал за сътрудничество между ЕС и сраните от Латинска Америка и Карибите в частта „Климат и енергия“ с проект “Protecting tropical forests, fighting deforestation and achieving sustainable and smart cities” и в частта „Дигитализация“ с проект „Deployment of 5G connection to foster digital transformation“.

2. СТОКООБМЕН

Стокообменът ни с Бразилия се характеризира със значителен дисбаланс и трайно негативно салдо за нашата страна, което обаче през последните години намалява. След 2008 г. спира вноса на железни руди и техните концентрати в България, които средногодишно достигаха стойности от около 8 млн.щ.д. Другите позиции от стокообмена се запазват относително постоянни.

По данни на българската статистика стокообменът между България и Бразилия за периода 2004 – първите единадесет месеца на 2020 г. е както следва:

/в млн.щ.д./

ГОДИНА	ИЗНОС	ВНОС	СТОКООБМЕН	САЛДО
2004	36,06	236,411	272,471	-200,351
2005	40,328	318,514	358,842	-278,186
2006	26,554	456,562	483,116	-430,008
2007	32,911	257,296	290,207	-224,385
2008	57,216	267,908	325,124	-210,692
2009	17,932	194,989	212,921	-177,057
2010	33,022	100,286	133,308	-67,264
2011	41,4	133,505	174,905	-92,105
2012	45,249	186,306	231,555	-141,057
2013	18,19	67,74	85,93	-49,55
2014	20,25	71,5	91,75	-51,25
2015	25,67	33,85	59,52	-8,18
2016	28,93	28,55	57,48	0,38
2017	27,23	21,77	49,00	5,46
2018	35,85	52,34	88,19	-16,49
2019	34,80	30,17	64,97	4,63
2020	48,93	117,01	165,94	-68,08
2021	55,55	218,10	273,65	-162,55
2022	102,96	341,08	444,04	-238,12

За дванадесетте месеца на 2022 г. двустранния стокообмен е на стойност 444,04 млн. щ.д., от които български износ на стойност 102,96 млн. щ.д. или 0,2% от общия износ на България за посочения период. Вносът от Бразилия в размер на 341,08 млн. щ.д., което представлява 0,6 % от общия внос за България

За посочения период стокообменът е нараснал с 62,3 % спрямо 2021 г. Българският износ регистрира 85,4 % увеличение, докато ръстът при бразилския внос в България е 56,4 %. Ръстът на българския износ се дължи на нова позиция, минерални или химични фосфорни торове, която формира 65 % от общия износ. Наблюдава се намаление от над 75 % в износа на антибиотици. При бразилския внос се наблюдава съществено увеличение във внесените количества „сурови или необработени тютюни“, както и при позициите „медни руди“ и „кафе“. Наблюдава се внос на „захар от тръстика или цвекло“ – 6.2 % от общия внос.

Водещи стоки в стокообмена с Бразилия за дванадесетте месеца на 2022 г.

Износ от България	%	Внос от Бразилия	%
Минерални или химични торове	65.0	Медни руди и техните концентрати	78.9
Антибиотици	3.5	Захар от тръстика	6.2
Други машини за терасиране	3.2	Кафе	5.6
Семена от слънчоглед	2.2	Сурови или необработени тютюни	2.4
Части	2.1	Нерафинирана мед, аноди	2.3

През 2021 г. стокообменът между двете страни възлиза на 273,65 млн. щ.д., като регистрира увеличение от 64,91 % спрямо предходната 2020 г. Българският износ също бележи ръст от 13,53 % и възлиза на 55,55 млн. щ.д. Бразилският внос в България регистрира ръст от 86,39% при стойност 218.10 млн. щ.д.

Водещи стоки в стокообмена с Бразилия през 2021 г.

Износ от България	%	Внос от Бразилия	%
Антибиотици	27.19	Медни руди и техните концентрати	85.23
Препарати от видовете, използвани за храна на животни	11.48	Кафе	6.19
Ензими	5.00	Екстракти	2.12
Други машини за терасиране	4.83	Самоходни, булдозери, …	1.58
Медицински инструменти	4.58	Сурови или необработени тютюни	1.55

За 2020 г. износът от България достига 48,93 млн. щ. д., което е нарастване от 40,6 % в сравнение с предходната 2019 година. Вносът от Бразилия е на стойност 117,01 млн. щ. д., като тук се отбелязва ръст от 287.84 % в сравнение със стойностите за 2019 г. Стокообменът между двете държави е на стойност 165.94 млн. щ. д., като и тук статистиката отчита ръст 155,41% в сравнение с 2019 г.

Водещи стоки в стокообмена с Бразилия през 2020 г.

Износ от България	%	Внос от Бразилия	%
Турбореактивни двигатели, турбовитлови двигатели	26.81	Медни руди и техните концентрати	67.74
Антибиотици	12.94	Кафе	13.45
Препарати от видовете, използвани за храна на животни	8.47	Турбореактивни двигатели, турбовитлови двигатели	5.62
Ензими	5.99	Екстракти	3.53
Семена от слънчоглед	4.57	Сурови или необработени тютюни	2.84

През 2019 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният стокообмен между България и Бразилия отбелязва спад от -26.3% спрямо същия период на миналата година, възлизайки на 64.97 млн. щ.д.

Българският износ за Бразилия спада с -2.9% спрямо същия период на миналата година, като стойността му е 34.80 млн. щ.д., което се дължи на отсъствието в износа на минерални или химични торове, съдържащи два или три от подхранващите елементи. Вносът от Бразилия също бележи спад от -42.4% до 30.17 млн. щ.д.

Водещи стоки в стокообмена с Бразилия през 2019 г.

Износ от България	%	Внос от Бразилия	%
Минерални или химични фосфорни торове	27.43	Кафе	42.95
Инсектициди	6.48	Екстракти	15.23
Препарати от видовете, използвани за храна на животни	6.01	Сурови или необработени тютюни	10.04
Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати	5.87	Фъстъци непечени	4.65
Семена от слънчоглед	5.53	Плодови сокове	2.74

През 2018 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният стокообмен между България и Бразилия се увеличава с 80% спрямо същия период на миналата година, възлизайки на 88.19 млн. щ.д.

Българският износ за Бразилия се увеличава с 31.66% спрямо същия период на миналата година, като стойността му е 35.85 млн. щ.д., което се дължи на по голямото присъствие в износа на минерални и/ли химични торове, ензими и др. Вносът от Бразилия също се увеличава с 140.42% до 52.34 млн. щ.д.

Водещи стоки в стокообмена с Бразилия през 2018 г.

Износ от България	%	Внос от Бразилия	%
Минерални или химични фосфорни торове	25.74	Медни руди и техните концентрати	32.92
Минерални или химични торове, съдържащи два или три подхранващи елементи	11.77	Кафе, печено или декофеинизирано; черупки, люспи от кафе; заместители на кафе	17.49
Ензими	6.15	Самоходни, булдозери, грейдери, скрепери, механични лопати, екскаватори, товарачни машини и др.	10.20
Инсектициди, отрови за гризачи, фунгициди, хербициди, и др.	4.87	Екстракти, есенции и концентрати от кафе, чай или мате	7.96
Медикаменти	4.22	Сурови или необработени тютюни	6.50

През 2017 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният стокообмен между България и Бразилия намалява с близо –15% спрямо същия период на миналата година, възлизайки на 49.00 млн. щ.д.

Българският износ за Бразилия отбелязва спад от -5.88% спрямо същия период на миналата година, като стойността му е 27.23 млн. щ.д., което се дължи на регистрирания спад в износа на минерални или химични фосфорни торове, ензими, хлебарски, тестени сладкарски или бисквитни продукти и др. Вносът от Бразилия също бележи спад от -23.75% до 21.77 млн. щ.д.

Водещи стоки в стокообмена с Бразилия през 2017 г.

Износ от България	%	Внос от Бразилия	%
Минерални или химични фосфорни торове	28.50	Кафе	48.30
Части и принадлежности	6.38	Екстракти, есенции и концентрати от кафе, чай или мате и препарати	19.65
Инсектициди	4.61	Сурови или необработени тютюни	5.80
Ензими	4.33	Фъстъци непечени	2.56
Препарати от видовете	4.23	Самоходни, булдозери, грейдери, скрепери, механични лопати, екскаватори, товарачни машини и товарачни механични лопати, трамбовъчни машини и компресорни пътни валяци	2.50
Хлебарски, тестени сладкарски или бисквитни продукти	3.40	Други обувки с външни ходила и горна част от каучук или пластмаси	2.40

През 2016 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният стокообмен между България и Бразилия отбелязва спад от -3.43% спрямо същия период на миналата година, възлизайки на 57.48 млн. щ.д.

Българският износ за Бразилия се увеличава с 12.70% спрямо същия период на миналата година, като стойността му е 28.93 млн. щ.д., което се дължи на регистрирания ръст в износа на минерални или химични фосфорни торове, части и принадлежности и други. Вносът от Бразилия отбелязва спад от -15.66% до 28.55 млн. щ.д.

Водещи стоки в стокообмена с Бразилия през 2016 г.

Износ от България	%	Внос от Бразилия	%
Минерални или химични фосфорни торове	32.75	Кафе	30.54
Ензими	7.52	Захар от захарна тръстика или от цвекло и химически чиста захароза	24.68
Хлебарски, тестени сладкарски или бисквитни продукти	7.16	Екстракти, есенции и концентрати от кафе	19.66
Части и принадлежности	6.93	Сурови или необработени тютюни	8.33
Инсектициди	4.88	Меса и карантии	2.03
Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати	4.61	Отпадъци и отломки от мед	1.35
Конструкции и части за конструкции	2.33	Обработени дялани или строителни камъни	1.12

През 2015 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният стокообмен между България и Бразилия отбелязва спад от -35.13% и достига 59.52 млн. щ.д. Българският износ за Бразилия отбелязва ръст от 26.77% на годишна база, като стойността му е 25.67 млн. щ.д., което се дължи на регистрирания ръст в износа на хлебни, тестени и сладкарски изделия, ензими и ензимни препарати, електрически трансформатори, медикаменти и инсектициди. Вносът от Бразилия спада с -52.66% до 33.85 млн. щ.д.

Водещи стоки в стокообмена с Бразилия за 2015 г.

Износ от България	%	Внос от Бразилия	%
Хлебарски, тестени сладкарски или бисквитни продукти	22.41	Сурови или необработени тютюни	41.13
Ензими и ензимни препарати	16.30	Кафе	26.05
Електрически трансформатори	11.70	Екстракти, есенции и концентрати от кафе, чай	13.95
Медикаменти	5.06	Медни руди и техните концентрати	3.10
Инсектициди	4.28	Обувки с външни ходила и горна част от каучук или пластмаси	1.50
Части и принадлежности	2.71	Обработени, дялани или строителни камъни	1.19
Флоат стъкло и стъкло шлифовано	2.63	Машини за екструдиране, изтегляне, текстуриране или нарязване	1.16

3. ИНВЕСТИЦИИ

По данни на БНБ потокът на бразилските инвестиции у нас за периода 2014 – 2019 г. е в размер на 1.3 млн. евро.

През последните години се повишава интереса за инвестиции в чужбина от страна на бразилски компании като основните области, в които те се реализират са финансите, хранително-вкусовата промишленост (особено във фабрики за производство и преработка), металургията и др.

За периода 2014-2019 г. са отчетени положителни нетни преки инвестиции на България в Бразилия в размер на 6.4 млн. евро. (данни на БНБ).

По данни на БНБ към 31 март 2023 г. бразилските инвестиции в България са следните:

годишни данни (млн. евро)

	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021	2022
Бразилия		-0,6	-2,4	-0,3	-3,5	6,1	0,0	-0,9	-0,6	-1,5

4. СМЕСЕНА КОМИСИЯ

На 5 октомври 2011 г., в рамките на посещението в България на г-жа Дилма Русеф, президент на Федеративна Република Бразилия, бе подписано Споразумение за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Федеративна Република Бразилия. То конкретизира перспективните области за двустранно сътрудничество и посочва мерки за разширяване и интензифициране на икономическото сътрудничество, както и предвижда създаването на Българо-бразилска междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество.

С влизането в сила на подписаното Споразумение се прекратява действието на Споразумението за търговия и икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Федеративна Република Бразилия, подписано в гр. Бразилия на 13 септември 1993 г.

Споразумението влиза в сила в деня на получаването на второто уведомление, потвърждаващо, че вътрешните процедури, необходими за влизането му в сила, са изпълнени. С нота №03 от 12.01.2016 г. на посолството на Бразилия в София, връчена на среща в МВнР на 13.01.2016 г., бразилската страна информира за изпълнението от нейна страна на вътрешните процедури за влизането в сила на споразумението. С нота до посолството на Бразилия в София, МВнР на България уточнява, че за дата на влизане в сила следва да се счита датата на получаване на горецитираната нота – 13.01.2016 г.

5. ПЕРСПЕРКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО

Перспективни стоки за реализация на бразилския пазар

• IT продукти;
• фармацевтични препарати за хуманната и ветеринарната медицина;
• етерични масла за преработка;
• изделия на химическата промишленост;
• заваръчна техника и оборудване;
• кранове и техника за нуждите на строителството;
• части и принадлежности за металообработващи машини;
• електротехнически машини, апарати и материали;
• резервни части за трактори;
• прецизно фото и медицинско оптично оборудване;
• оборудване и технологии;
• дамска и мъжка конфекция и др.

Възможни сфери на сътрудничество са високите технологии и железопътния транспорт. Бразилия има дългосрочни намерения за строеж на железници, в което нашата страна има опит.

С оглед увеличаване на българския износ за Бразилия, следва да се търсят възможности за по-активното участие на български фирми в организираните специализирани панаири, изложения и други форуми, където се обменя информация и опит и се установяват директни контакти.

6. ДОГОВОРНО ПРАВНА ОСНОВА НА ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И БРАЗИЛИЯ

• Споразумение за икономическо сътрудничество – подписано на 5 октомври 2011г. – влиза в сила – 13.01.2016 г.;
• Съвместна декларация за сътрудничество в областта на информационните технологии и съобщенията – подписано на 5 октомври 2011 г.
• Споразумение за сътрудничество в областта на спорта между правителството на Р България и правителството на Ф Р Бразилия – 2005 г.;
• Меморандум за разбирателство между МВнР на Р България и Министерство на външните отношения на Ф Р Бразилия – 2005 г.;
• Спогодба за безвизов режим за притежателите на обикновени паспорти, 2003 г.
• Програма за сътрудничество между правителството на Р България и правителството на Ф Р Бразилия за сътрудничество в областта на науката, образованието, културата и спорта за периода 2000 – 2003 г.;
• Споразумение за сътрудничество между Съюза на работодателите в България и търговската камара на Рио де Жанейро;
• Спогодба за търговия и икономическо сътрудничество, подписана на 13.09.1993 г. в Бразилия.

7. ДВУСТРАННИ КОНТАКТИ, ВИЗИТИ И ИНИЦИАТИВИ

• През м. февруари 2016 г. в Бразилия бяха осъществени две визити на най-високо ниво: на президента г-н Росен Плевнелиев и на министъра на икономиката. Посещенията засвидетелстваха желанието на България за развитие и задълбочаване на традиционно добрите отношения със страните от Латинска Америка и допринесоха за активизиране на търговско-икономическите връзки с Бразилия и региона, като цяло. В потвърждение на добрите намерения в тази насока бе съгласувано и от двете страни, през втората половина на 2016 г. да бъдат определени дати за провеждане на Първата сесия на Смесената българо-бразилска комисия за двустранно икономическо сътрудничество.
• През м. октомври 2011 г. на посещение в България бе президентът на Федеративна Република Бразилия – г-жа Дилма Русеф. Тя бе придружавана от трима свои министри – на външните работи – Антонио Патриота; на развитието, индустрията и търговията – Фернандо Пиментал; на секретариата и социалните комуникации – Елена Шагас. Г-жа Русеф бе приета от президента на Република България г-н Георги Първанов, от министър-председателя г-н Бойко Борисов и от председателя на Народното Събрание г-жа Цецка Цачева.
• През м. декември 2010 г. в Бразилия на посещение беше г-н Бойко Борисов, министър-председател на България за участие в церемонията по встъпването в длъжност на новия президент г-жа Дилма Русеф, която е с български корени. Съставът на делегацията включваше министъра на външните работи Николай Младенов и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков;
• През м. ноември 2008 г. на посещение в Бразилия беше г-н Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката, за разговори с представители на бизнеса и държавната администрация;
• През януари 2005 г. в Бразилия бяха осъществени две визити на най-високо ниво: на президента г-н Георги Първанов и на министъра на външните работи. Посещенията засвидетелстваха желанието на България за развитие и задълбочаване на отношенията със страните от Латинска Америка и допринесоха за активизиране на търговско-икономическите връзки с Бразилия и региона. По време на визитата бе изразено общо желание да се възстанови работата на смесената икономическа комисия, както и да се насърчава и улеснява участието на търговски делегации от двете страни в международни изложби, панаири и семинари, които да позволят на бизнес средите от двете страни взаимно да се запознаят с производствения потенциал и отрасловия напредък. Изразена бе необходимостта от намирането на нови възможности за активизиране на търговско-икономическите отношения и информиране на бизнеса за възможностите за инвестиции у нас.