Татяна Дончева
ул. “Княз Александър І” 12,
тел.: +359 2 940 7881
I. ТЪРГОВСКО – ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ЧИЛИ
1. Икономическо сътрудничество
Дипломатически отношения между България и Чили са установени през 1935 г., с прекъсвания през 1943-65 г. и 1973-90 г.
След военния преврат през 1973 г. България прекъсва дипломатическите си отношения с Чили, без да денонсира подписаните двустранни документи.
С началото на демократичния преход в двете страни, България предприе стъпки за възобновяването на икономическите и политическите контакти с Чили. На 6 април 1990 г. в Мадрид е подписано споразумение за възстановяване на дипломатическите отношения между България и Чили.
Чилийската икономика е водеща по няколко показателя, в сравнение с останалите страни от Южна Америка: конкурентоспособност, икономическа свобода, ниски нива на корупция, доходи на глава от населението и др. През м. май 2010 г. Чили става първата южноамериканска държава-член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Страната също така е член на Световната търговска организация, както и асоцииран член в МЕРКОСУР. Чилийското правителство като цяло последва антициклична фискална политика, натрупвайки излишъци от държавни инвестиционни фондове по време на периоди на високи цени на медта и икономически растеж и като цяло позволява да се харчат дефицити само през периоди на ниски цени на медта и растеж. Чили използва тези средства за финансиране на пакетни фискални стимули по време на икономическия спад през 2009 г. През 2014 г. президентът Мишел Бачелет въведе данъчни реформи, целящи да изпълнят обещанието си за кампания за борба с неравенството и осигуряване на достъп до образование и здравеопазване. Реформите се очаква да генерират допълнителни данъчни приходи, равняващи се на 3% от БВП на Чили, най-вече чрез увеличаване на данъчните ставки за корпоративните данъци до средните стойности на ОИСР. Към 31 октомври 2016 г. тези държавни инвестиционни фондове – държани предимно извън страната и отделени от резервите на Централната банка – възлизат на над 23,5 млрд. долара.
Икономиката на Чили се възстанови бързо от пандемията на фона на изключително силна политическа подкрепа, която в крайна сметка доведе до значително прегряване на икономиката. Инфлацията се повиши на фона на оживеното частно потребление, допълнително влошено от руската агресия срещу Украйна. Паричните власти действаха своевременно и решително за ограничаване на инфлацията.
През 2022 г. растежът на чилийската икономика се забави до 1,9 %. Прогнозите са свиване на производството с 0,5 % през 2023 г., последвано от растеж от 2,6 % през 2024 г. По-високите лихвени проценти и ниското бизнес доверие ще задържат инвестициите на ниски нива. Инфлацията започна да намалява и ще продължи да бъде умерена през 2023 г., за постигане на целта от 3% на Централната банка на Чили през 2024 г. Спазването на фискалните правила ще позволи умерени дефицити през 2023 г. и 2024 г. Очаква се дефицитът да достигне 2,8% от БВП през 2023 г. и 2,1% от БВП през 2024 г., а публичният дълг ще остане под разумния таван на дълга от 45% от БВП. Намаляването на бариерите пред конкуренцията и увеличаването на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност ще стимулира производителността.
Предвидената данъчна реформа ще направи данъчната система по-прогресивна и ще събере допълнителни приходи за укрепване на социалните програми и публичните инвестиции.
2. СТОКООБМЕН
През последните години, Чили загубва традиционно определеното й водещо място на партньорите на България сред страните от Латинска Америка. До 2010 г. включително, стокообменът между двете страни се развива неравномерно, с трайно негативно салдо за нашата страна. Преустановяването на вноса на стоковата позиция „медни руди и техните концентрати“, която заемаше най-голяма част от вноса до 2011 г. е причина за резкия спад в стокообмена между двете страни и за положителното търговско салдо на България с Чили в периода 2011 – 2013 г.
По данни на българската статистика стокообменът между Република България и Република Чили за периода 2006 – първите десет месеца на 2022 г. е както следва:
в млн. щ.д.
| ГОДИНА | ИЗНОС | ВНОС | СТОКООБМЕН | САЛДО |
| 2006 | 0,895 | 405,279 | 406,174 | -404,384 |
| 2007 | 6,974 | 493,601 | 500,575 | -486,627 |
| 2008 | 2,708 | 472,078 | 474,786 | -469,37 |
| 2009 | 3,684 | 337,331 | 341,015 | -333,647 |
| 2010 | 5,718 | 235,347 | 241,065 | -229,629 |
| 2011 | 17,046 | 6,722 | 23,768 | 10,324 |
| 2012 | 7,996 | 3,242 | 11,238 | 4,754 |
| 2013 | 5,59 | 3,43 | 9,02 | 2,16 |
| 2014 | 5,06 | 23,82 | 28,88 | -18,76 |
| 2015 | 16,26 | 9,31 | 25,57 | 6,95 |
| 2016 | 7,44 | 5,76 | 13,2 | 1,68 |
| 2017 | 7,49 | 5,77 | 13,26 | 1,72 |
| 2018 | 12,36 | 38,04 | 50,4 | -25,68 |
| 2019 | 15,00 | 37,80 | 52,8 | -22,8 |
| 2020 | 13,5 | 155,45 | 168,95 | -141,95 |
| 2021 | 17,35 | 325,28 | 342,63 | -307,93 |
| 2022 | 21,98 | 158,38 | 180,36 | -136,40 |
През 2022 г. стокообменът на страната ни с Чили възлиза на 180,36 млн. щ.д. спрямо 342,63 млн. щ.д. за 2021 г. – спад от -47,36 %. Българският износ бележи ръст от 26,68 %, което се дължи на износа на минерални торове. Чилийският внос за посочения период е съкратен с -51,31 % спрямо 2021 г., което се дължи на внесените по-малки количества медни руди.
Водещи стоки в стокообмена с Чили през 2022 г.
| Износ от България | % | Внос от Чили | % |
| Минерални или химични азотни торове | 23.45 | Медни руди и техните концентрати | 94.52 |
| Автоматични машини за обработка на информация и техните единици | 17.59 | Необработен калай | 1.86 |
| Медикаменти
| 6.48 | Медикаменти | 1.50 |
| Артикули и дрехи | 6.15 | Ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни | 0.63 |
| Медицински, хирургически, зъболекарски инструменти | 5.55 | Вина от прясно грозде | 0.36 |
През 2021 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният стокообмен между България и Чили отбелязва ръст от 102.8% спрямо същия период на миналата година, възлизайки на 342.63 млн. щ.д.
Българският износ за Чили също отбелязва ръст от 28.52% спрямо същия период на миналата година, като стойността му е 17.35 млн. щ.д., което се дължи на регистрирания ръст в износа на автоматични машини за обработка на информация и техните единиции, хранителни продукти, табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и др. Вносът от Чили бележи ръст от близо 110% до 325.28 млн. щ.д.
Водещи стоки в стокообмена с Чили през 2021 г.
| Износ от България | % | Внос от Чили | % |
| Автоматични машини за обработка на информация и техните единици | 30.29 | Медни руди и техните концентрати | 98.29 |
| Артикули и дрехи, употребявани | 13.95 | Медикаменти | 0.95 |
| Хидравлични турбини | 4.96 | Ракообразни | 0.31 |
| Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати | 4.40 | Вина от прясно грозде | 0.13 |
| Медикаменти | 4.31 | Хлориди | 0.12 |
За 2020 г. износът от България достига 13.5 млн. щ. д., което отбелязва спад от -10% в сравнение със същия период на предходната година. Вносът от Чили е на стойност 155.48 млн. щ. д., като тук се отбелязва ръст от 311.24% в сравнение с 2019 г. Стокообменът между двете държави е на стойност 168.95 млн. щ. д., като и тук статистиката отчита ръст от 220% в сравнение с 2019 г.
Водещи стоки в стокообмена с Чили през 2020 г.
| Износ от България | % | Внос от Чили | % |
| Автоматични машини за обработка на информация и техните единици | 32.2 | Медни руди и техните концентрати | 91.4 |
| Артикули и дрехи | 11.9 | Руди на благородните метали и техните концентрати | 4.9 |
| Медикаменти | 7.5 | Медикаменти | 1.6 |
| Семена от слънчоглед | 5.4 | Ракообразни | 0.7 |
| Инсектициди | 5.0 | Отпадъци и отломки от мед | 0.4 |
През 2019 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният стокообмен между България и Чили отбелязва ръст от 4.76% спрямо същия период на миналата година, възлизайки на 52.8 млн. щ.д.
Българският износ за Чили също отбелязва ръст от 21.36% спрямо същия период на миналата година, като стойността му е 15.00 млн. щ.д., което се дължи на регистрирания ръст в износа на автоматични машини за обработка на информация и техните единиции, хранителни продукти, табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и др. Вносът от Чили бележи спад от -0.63% до 37.80 млн. щ.д.
Водещи стоки в стокообмена с Чили през 2019 г.
| Износ от България | % | Внос от Чили | % |
| Автоматични машини за обработка на информация и техните единици | 25.93 | Медни руди и техните концентрати | 80.49 |
| Артикули и дрехи, употребявани | 8.18 | Медикаменти | 5.86 |
| Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати | 8.14 | Вълна, фини или груби косми | 2.54 |
| Инсектициди | 7.83 | Ракообразни | 2.47 |
| Електрически бойлери и бързовари | 4.56 | Вина от прясно грозде | 1.99 |
През 2018 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният стокообмен между България и Чили се увеличава с 280.09% спрямо същия период на миналата година, възлизайки на 50.4 млн. щ.д.
Българският износ за Чили отбелязва ръст от 65.02% спрямо същия период на миналата година, като стойността му е 12.36 млн. щ.д., което се дължи на регистрирания ръст в износа на медицински инструменти и апарати, артикули за колективни игри, други изделия от пластмаси и изделия от другите материали и други. Вносът от Чили също бележи ръст от 560% до 38.04 млн. щ.д.
Водещи стоки в стокообмена с Чили през 2018 г.
| Износ от България | % | Внос от Чили | % |
| Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати | 10.72 | Медни руди и техните концентрати | 81.86 |
| Артикули за колективни игри | 10.56 | Вълна, фини или груби косми, щрайхгарни или камгарни | 4.94 |
| Други изделия от пластмаси и изделия от другите материали | 10.41 | Медикаменти | 2.93 |
| Артикули и дрехи, употребявани | 7.72 | Вина от прясно грозде, включително обогатените с алкохол | 2.21 |
| Маркучи от вулканизиран каучук | 6.83 | Ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни, приготвени или консервирани | 2.04 |
През 2017 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният стокообмен между България и Чили отбелязва минимален ръст от 0.45% спрямо същия период на миналата година, възлизайки на 13.26 млн. щ.д.
Българският износ за Чили също отбелязва минимален ръст от 0.67% спрямо същия период на миналата година, като стойността му е 7.49 млн. щ.д., което се дължи на присъствието на артикули за колективни игри и др. Вносът от Чили бележи минимален ръст от 0.17% до 5.77 млн. щ.д.
Водещи стоки в стокообмена с Чили през 2017 г.
| Износ от България | % | Внос от Чили | % |
| Артикули за колективни игри | 10.35 | Медикаменти | 24.13 |
| Инсектициди | 8.82 | Ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни, приготвени или консервирани | 16.10 |
| Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати | 7.50 | Вина от прясно грозде, включително обогатените с алкохол | 14.89 |
| Електрически бойлери и бързовари | 7.49 | Вълни, нещрайхгарни | 11.11 |
| Плодове и други части от растения | 7.49 | Плодове и други части от растения | 9.38 |
През 2016 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният стокообмен между България и Чили отбелязва спад от -48.38% спрямо същия период на миналата година, възлизайки на 13.2 млн. щ.д.
Българският износ за Чили също отбелязва спад от -54.24% спрямо същия период на миналата година, като стойността му е 7.44 млн. щ.д., което се дължи на регистрирания спад в износа на други изделия от пластмаси и изделия от другите материали и други. Вносът от Чили спада с близо –40% до 5.76 млн. щ.д.
Водещи стоки в стокообмена с Чили през 2016 г.
| Износ от България | % | Внос от Чили | % |
| Електрически бойлери и бързовари | 17.31 | Вълна, фини или груби косми | 34.15 |
| Плодове, временно консервирани | 11.15 | Вина от прясно грозде | 16.54 |
| Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати | 9.94 | Медикаменти | 13.51 |
| Инсектициди | 9.68 | Ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни | 6.96 |
| Запушалки | 8.06 | Плодове и други части от растения | 6.13 |
3.Инвестиции
Регистрираните в България инвестиции от страните от Латинска Америка са незначителни, в това число и от Чили.
По данни на БНБ в периода 2014-2021 г. Годишни данни; Нетни чуждестранни инвестиции в България; Позиция в края на периода; Общо финансови активи/пасиви;
в млн. евро
|
| 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 |
| Чили | 0.8 | 6.9 | 5.2 | 0.8 | 0.1 | 1.6 | 2.5 |
2.6 |
4. Договорно-правна база
След влизането на страната ни в ЕС с Решение на Министерския съвет №727/29.08.2005 г. и № 196/07.04.2006 г. се денонсира Търговската спогодба между България и Чили, за което чилийската страна е уведомена по официален път. С денонсирането на спогодбата се прекратява и дейността на двустранната междуправителствена комисия. Чили има подписано Споразумение за свободна търговия с ЕС, което е в сила от 01.01.2003 г.