Ливан

Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Бейрут

Пламен Василев

Ръководител Служба по търговско-икономически въпроси

Посолство на Република България

HAZMIEH, Mar Takla, 44 Str., Sector 6, P.O.Box 11-6544, Beirut
тел.: +961 5 453044;

факс: +961 5 453044
e-mail:

p.vasilev@mi.government.bg

Владимир Аврамов
Hazmieh, Mar Takla, 44 Str., Sector 6, P.O.Box 11-6544
тел./факс: +961 5 453 044
e-mail: v.avramov@mi.government.bg

https://www.facebook.com/BGEconomicOfficeLB

https://www.facebook.com/BGEconOfficeLB/

https://twitter.com/BGEconOfficeLB

https://www.linkedin.com/in/economic-office-bulgarian-embassy-beirut-028941106/

Началник отдел “Азия, Африка, Америка и Австралия”

Аделина Кьосева

ул.”Княз Александър І” 12

тел:+359 2 940 7688;

факс:+359 2 987 4008

a.kioseva@mi.government.bg

Референт за Ливан

Мехмед Мюхтар
ул. “Княз Александър І” 12,
тел.: +359 2 940 7652
m.myuhtar@mi.government.bg

I. Търговско-икономически отношения между Република България и Ливан

II. Бизнес компас

III. Секторни анализи:

– Условия за вноса на козметични продукти в Ливан

– Планове и проекти за стабилизиране и развитие на ливанската енергетика

– Състояние на банковия сектор на Ливанската република

– Състояние на сектора на недвижимите имоти в Ливан

– Състояние на млекопреработвателния сектор в Ливан (2019-2021)

– Промени в митническия режим на Ливан – 2019

– Отношения между Ливанската република и ЕС

– Текущи проблеми в икономиката на Ливан, валутен риск (декември 2019)

ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – ЛИВАНСКАТА РЕПУБЛИКА

Площ: 10 400 км² Столица: Бейрут 2 385 млн. жители (2018) Официален език: арабски, също така френски, английски, арменски. Население (2018): 6 100 075 жители. Икономика: БВП (2017): 54,18 млрд.щ.д. БВП/човек: 19 600 щ.д./2017 19 500 щ.д./2016 19 300 щ.д./2015 91 място спрямо останалия свят.

БВП, процент на растеж: 1,5% – 2017; 1,7% – 2016; 0,2% – 2015. 172-ро място спрямо останалия свят. Посолство на Ливан: София, България. Извънреден и пълномощен посланик: Н.Пр. г-н Тоуфик Джабер. Национален празник: Ден на независимостта, 22 ноември (1943)

ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Ливанската република заема важно място в провежданата от ЕС политика на съседство (ЕПС) и Средиземноморския процес. Ливан е един от основните бенефициенти на средства от ЕС сред Средиземноморските държави. През юни 2002 Ливан подписа споразумение за асоцииране с ЕС, което влезе в сила през април 2006. В резултат на това ливанските промишлени и повечето селскостопански продукти се ползват със свободен достъп до пазара на ЕС.

От края на 90-те години българо-ливанските отношения чувствително се активизираха. Осъществен бе обмен на множество визити на високо и най-високо равнище. Активни са отношенията между представителите на бизнес средите. На 02.07.2002 със съдействието на БТПП, бе учреден Българо-ливански бизнес клуб, преименуван през април 2016 на Българо-ливански бизнес съвет. В началото на 2016 в Бейрут бе създаден и Ливанско-български бизнес съвет.

СТОКООБМЕН

През 2022 г. двустранната търговия достига 262,63 млн. щ.д., което е ръст от 127,8 % спрямо 2021 г. Българският износ за посочения период е на стойност 185,8 млн. щ.д., което бележи значителен ръст от 210,7 % спрямо същия 2021 г. Вносът с Ливан за посочения период е на стойност 76,83 млн. щ.д., като тук също се отчита ръст от 38,4 %. спрямо 2021 г.

Водещи стоки в износа са: Нефтени масла; Пшеница и ръж; Царевица; Сирена и извара; Електрически акумулатори; Семена от слънчоглед; Шоколад

Водещи стоки във вноса са: Отпадъци и отломки от мед; Сурови и необработени тютюни; Плочи, листа, фолио, ленти и пластини от непорести пластмаси.

За 2021 г. стокообмена ни с Ливан бележи значително намаление на българския износ с 49,66 % спрямо 2020, като възлиза на 59,8 млн.щ.д. и увеличение на вноса от Ливан с 49,2 % – възлизащ на 55,5 млн.щ.д.

За 2020 г. бележи намаление на българския износ с 10,6% спрямо 2019, като възлиза на 118,8 млн.щ.д. и увеличение на вноса от Ливан с 18,8% – възлизащ на 37,2 млн.щ.д.

Водещи позиции в стокообмена за 2021 г.

Износ от България	%	Внос от Ливан	%
Нефтени масла	35,62	Отпадъци и отломки от мед	75.04
Пшеница и ръж	17,55	Сурови и необработени тютюни	22,20
Царевица	12,02	Плочи, листа, фолио, ленти и пластини от непорести пластмаси	1,40
Сирена и извара	2,97
Електрически акумулатори	2,77
Семена от слънчоглед	2,25
Шоколад	2,19

ИНЖЕНЕРИНГОВА ДЕЙНОСТ

Български инженерингови организации са изградили в Ливан далекопроводи, обекти в селското стопанство и в други отрасли на икономиката. Поради изискването за банкова гаранция в размер на 10% от стойността на изграждания обект, както и някои други специфики на ливанското законодателство, на настоящия етап българските инженерингови фирми могат да участват само като подизпълнители при реализацията на крупни проекти, финансирани от ливанското правителство.

ИНВЕСТИЦИИ

По данни на БНБ ливанските инвестиции в България за периода 1996–2017 възлизат на 44.4 млн. евро. Нетните чуждестранни инвестиции в България; Позиция в края на периода за 2022 г.; Общо финансови активи/пасиви; възлизат на 89.2 мил. евро

По данни от БУЛСТАТ, в България са регистрирани над 2000 фирми с участието на ливански физически и юридически лица, предимно в сферата на търговията.

Най-голям е относителният дял на физическите лица, инвестирали в търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството.

Ливанските инвестиции у нас са съсредоточени предимно в производството на хранителни и химически продукти и в търговията на едро.

Ливанско участие има в някои от средните и големи български фирми като “НЕОХИМ” АД – Димитровград, “ВИНПРОМ КАРНОБАТ”, “МЕГЛЕ България”, “PAIN D’OR-България”, както и клон на транспортната фирма “GEZAIRI”.

Благоприятни възможности за увеличаване на ливанските инвестиции у нас съществуват в области като: туризъм, банково и застрахователно дело, хранително-вкусова промишленост, преработвателна и лека промишленост. От ливанска страна се проявява интерес и към инвестиране в сферата на услугите (хотелиерство, ресторантьорство), недвижимите имоти (офис центрове, кина и др.).

ПОСЕЩЕНИЯ И СРЕЩИ

• § В периода 12-13 ноември 2018 на посещение в България бе ливанска бизнес делегация, включваща представители на 29 ливански компании. В рамките на визитата на 12 ноември 2018 БТПП, съвместно с Ливано-българския бизнес съвет (ЛББС) и Посолството на Ливан в София организира българо-ливански бизнес форум в София. Форумът постави фокус върху секторите строителство, телекомуникации, хранително-вкусова промишленост, търговия, туризъм и др.
• § В периода 12-14 март 2018 в различни градове в Ливан бяха проведени семинари на тема „Възможности за бизнес и инвестиции в България”. Мероприятията бяха организирани от Ливано-българския бизнес съвет (ЛББС) и Търговско-промишлени и земеделски палати (ТПЗП) „Бейрут и Планината Ливан”, „Триполи и Северен Ливан” и „Сайда и Южен Ливан”.
• § В периода 4-7 април 2017 БТПП организира бизнес делегацията до Бейрут, Ливан, ръководена от председателя на палатата г-н Цветан Симеонов. Българската делегация участва в Ливанско-български бизнес форум, организиран от Търговско-промишлената и земеделска палата (ТПЗП) на Бейрут и Планината Ливан и със съдействието на смесените съвети от България и Ливан.
• § На 25 април 2016 се проведе Българо-ливански бизнес форум, организиран съвместно от БТПП и Търговско-промишлената и земеделска палата на Бейрут и Планината Ливан. Участие във форума взеха 19 ливански компании и над 40 български фирми. По време на мероприятието се подписа Меморандум за разбирателство между БТПП и Федерацията на търговско-промишлените и земеделски палата в Ливан.
• § В периода 20-22 декември 2010 се състоя посещение на министър-председателя, г-н Бойко Борисов, в Ливан. В рамките на визитата бе подписан Договор между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за сътрудничество в областта на туризма, както и Допълнително споразумение изменящо договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.