Loading...

Монголия

Началник отдел “Азия, Африка, Америка и Австралия”
Аделина Кьосева
ул. “Княз Александър І” 12
тел.: +359 2 940 7688; факс: +359 2 987 4008
a.kioseva@mi.government.bg
Референт за Монголия
Юлия Филчева

ул. “Княз Александър І” 12,

тел.: +359 2 940 7784,

u.filcheva@mi.government.bg

Търговско-икономически отношения между Република България и Монголия

Между Република България и Монголия съществуват дългогодишни добри търговско-икономически отношения. Монголия е потенциален пазар за редица български стоки, които преди 1990 г. имаха традиционно присъствие в страната: консерви – зеленчукови, плодови, месни; парфюмерийни и козметични стоки; вина; цигари и др.

Първата Спогодба за икономическо и техническо сътрудничество между двете страни е подписана през 1956 г. Сътрудничеството се осъществява главно в областта на геологията, леката промишленост и селското стопанство. Българските инженерингови организации и специалисти имат значителен принос за развитието на Монголия с оказаната от тях помощ при строежа на редица предприятия. За периода 1965-1985 г. България е предоставила на Монголия кредити за финансиране изграждането и реконструкцията на редица обекти – кожарска фабрика, заводи за тухли и оранжерии.

От 1991 г. е в сила Спогодба за търговско-икономическо сътрудничество, която през 2006 г. бе осъвременена във връзка с хармонизирането на законодателството на България с това на ЕС.

Стокообменът между двете страни през 1986-1990 г. се развиваше динамично, като България заемаше 3-то място във външната търговия на Монголия. В периода след 1990 г. се отчита трайна тенденция към съкращаване на взаимната търговия между България и Монголия, силно повлияна от процеса на преструктуриране на икономиките на двете страни, недостига на валутни и финансови ресурси в Монголия, ограничаване на преките бизнес контакти и др.

През 1995 г. бе възстановена дейността на Смесената комисия за икономическо, търговско и научно-техническо сътрудничество (СКИТНТС).

І. СТОКООБМЕН

Двустранният стокообмен между България и Монголия се характеризира с незначителни стойности и постоянно положително салдо за българската страна. Обобщените данни за стокообмена между двете страни през последните години са дадени в следващата таблица.

Търговски стокообмен между Р България и Монголия в млн. US $

Година

2016

2017

2018

2019

2020

2021

2022-10м.

Износ

1.9

2.0

1.9

2.3

2.3

3.3

2.3

Внос

0.0

0.0

0.2

0.0

0.0

0.0

0.0

Общо

1.9

2.0

2.1

2.3

2.3

3.3

2.3

Салдо

+ 1.9

+ 2.0

+ 1.7

+2.3

+ 2.3

+ 3.3

+ 2.3

След най-ниските нива на взаимната търговия, достигнати през 2002 г., в резултат на възстановяване регулярната работа на Междуправителствената смесена комисия между България и Монголия, се забелязва известно оживление във взаимната търговия.

Структурата на българския износ през отделните години се определя основно от: тютюневи изделия (пури и цигари); алкохолни напитки (основно вина); захарни изделия, бисквити, сладкарски изделия, хранителни продукти (преработени плодове и зеленчуци, мед); медикаменти; козметика, парфюмерийни продукти; миещи и перилни препарати и др.

Водещи стоки в стокообмена с Монголия през 2016 г.:

Износ от България

%

Внос от Монголия

%

Хранителни продукти

40.2

Медикаменти

35.8

Препарати за поддържане на косата

8.0

Конфитюри, желета

2.3

Вина от прясно грозде

2.3

За 2017 г. общият стокообмен отново е съставен само от български износ за 2.0 млн. щ.д. и състоящ се от: хранителни продукти (807 хил. щ.д.); медикаменти (503 хил. щ.д.); миялни машини (156 хил. щ.д.); препарати за поддържане на косата (115 хил. щ.д.) и др.

Водещи стоки в стокообмена с Монголия през 2017 г.:

Износ от България

%

Внос от Монголия

%

Хранителни продукти

40.6

Медикаменти

25.3

Миялни машини

7.9

Препарати за поддържане на косата

5.8

Вина от прясно грозде

4.3

През 2018 г. взаимната търговия достига 2.1 млн. щ.д., от които български износ за 1.92 млн. щ.д., състоящ се от: хранителни продукти (895 хил. щ.д.); медикаменти (557 хил щ.д.); вина от прясно грозде (107 хил. щ.д.); препарати за поддържане на косата (81 хил. щ.д.) и др. Вносът от Монголия за същата година е на стойност 143 хил. щ.д. и се състои от: готови облекла (103 хил. щ.д.); тъкани от щрайхгарна вълна (25 хил. щ.д.) и др.

Водещи стоки в стокообмена с Монголия през 2018 г.:

Износ от България

%

Внос от Монголия

%

Хранителни продукти

46.6

Готови облекла

71.3

Медикаменти

29.0

Тъкани от щрайхгарна вълна

17.6

Вина от прясно грозде

5.6

Препарати за поддържане на косата

4.2

Миялни машини

3.9

За 2019 г. е реализиран само български износ за Монголия на стойност 2.34 млн. щ.д. и състоящ се от: хранителни продукти (1.1 млн. щ.д.); медикаменти (463 хил. щ.д.); препарати за поддържане на косата (144 хил. щ.д.) и др.

През 2020 г. отново е реализиран само български износ за Монголия на стойност 2.32 млн. щ.д. и състоящ се от: хранителни продукти (783 хил. щ.д.); медикаменти (622 хил. щ.д.) и други.

През 2021 г. стокобменът се състои само от български износ за 3.26 млн. щ.д.; хранителни продукти (1.0 млн. щ.д.); медикаменти (747 хил. щ.д.); пластмасове артикули (246 хил. щ.д.) и други.

За първите 10 месеца на 2022 г. българският износ е на стойност 2.34 млн. щ.д.; медикаменти (1.2 млн. щ.д.); хранителни продукти (198 хил. щ.д.) и други.

В настоящите условия Република България счита, че съществуват потенциални възможности за по-нататъшно разширяване и оптимално балансиране на двустранния стокообмен.

Важна предпоставка за нарастването на българския износ е както либерализирането на външнотърговския режим на Монголия, така и възможностите на българските фирми да предложат конкурентноспособни и атрактивни стоки на монголския пазар. Същевременно, българската страна счита, че символичният понастоящем внос от Монголия може да има съвсем реално изражение, съпоставимо с българския износ за Монголия. България може да внася от Монголия суровини и полезни изкопаеми (редки метали), кожи и кожени изделия, кашмирени влакна и прежди, вълнени камгарни прежди и други.

В потвърждение на горното следва да се отбележи, че през последните години редица проведени посещения и други съвместни мероприятия между бизнес-средите от двете страни демонстрират взаимния интерес от задълбочаване на взаимоизгодното сътрудничество в търговско-икономическата сфера.

На 03 януари 2018 г., Временно управляващият на посолството ни в Улан Батор, г-н Мирослав Комаров проведе среща с директора по международното сътрудничество на Министерството на селското стопанство и леката промишленост Санжмятав Зандалбал, за връчване на технически въпросник, изготвен от българското Министерство на земеделието и горите, относно проектирането на нова модерна оранжерия за зеленчуци край столицата.

На 09 август 2018 г. Временно управляващият бе приет от Болзбаяр Анхбаяр -началник на отдела по преработка на неметални суровини в Министерството на промишлеността, за представяне на оферта на българската компания „Приста ойл“ за изграждане на инсталация с безотпадъчна технология за рециклиране на отработени автомобилни масла. В предложението бе направена 10% специална отстъпка за Монголия, от стандартната цена на съоръжението – 20 млн. щ.д.

През м.декември 2018 г. Временно управляващият посети изграждащата се фотоволтаична инсталация край град Сайншанд, административен център на провинция източно Гоби. Обектът е с проектна мощност от 30 МВт и е на обща стойност 49 млн. евро, от които 30 млн. евро са инвестиция от Европейската банка за реконструкция и развитие EBRD. Обектът е поет от германската фирма 3i Development GmbH, базирана в гр. Мюнхен – част от семейната компания Tucher Group, а като подизпълнител участва българската компания „Пи Ви Консулт ООД“, със седалище в гр. София. Изграждането на обекта започва през септември 2018 г. и при монтирането на металните конструкции са били наети към 60 български специалисти. В края на годината от тях са останали десетина. Целта е съоръжението да бъде завършено за не повече от пет-шест месеца, каквато е фирмената практика в други страни – например Мароко, Русия, Австралия и др. Общият брой на соларните панели е 110 хиляди, а площта на обекта е 714 декара. Отделно изпълнителят е изградил за своя сметка свързването с далекопроводната мрежа на района.

През м.март и юни 2018 г. в България бяха осъществени посещения на Кърт Шатлейн, съдружник в монголската компания One Solution ltd., притежаваща оранжерия за лятно отглеждане на домати, краставици и спанак, изградена с американско участие, на около 40 км северно от Улан Батор. Целта бе да се установят преки контакти с водещ български производител на оранжерийни зеленчуци, като стратегически партньор за развитието на монголската компания. Посетени бяха три оранжерийни комплекса – край с. Трудовец, Ботевградско, гр. Зверино в Искърския пролом и гр. Първомай. Проведена бе работна среща с ресорен директор в Министерството на земеделието и горите.

През м.юли 2018 г., по молба на монголската страна, посолството на България в Улан Батор съдейства за установяване за първи път на преки контакти между г-н Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България и г-н Болдсайхан, депутат и председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите в Монголия. Между двамата бяха разменени писма за намерения, с цел сключване на Рамково споразумение за сътрудничество между двете организации.

Българската страна предприема мерки за разширяване износа на висококачествени български вина, разкриване на нови възможности за обучение и подготовка у нас на монголски специалисти, участие на български фирми в търгове по изпълнението на инфраструктурни проекти в Монголия и др.

ІІ. ИНЖЕНЕРИНГОВА ДЕЙНОСТ

Първата Спогодба за икономическо и техническо сътрудничество между двете страни е подписана през 1956 г. То се осъществяваше главно в областта на геологията, леката промишленост и селското стопанство. За периода 1965-1985 г. България е предоставила на Монголия кредити в размер на 28,2 млн. преводни рубли, с които е финансирано изграждането и реконструкцията на редица обекти – кожарска фабрика, заводи за тухли, оранжерии и пр.

Българските инженерингови организации и специалисти имат значителен принос за развитието на Монголия с оказаната от тях помощ в строежа на редица предприятия – кожухарската фабрика в Дархан, месокомбината в Чойбалсан, керамичното предприятие в Арвайхеер, птицезавод, млекокомбинат и оранжерии в Улан Батор и Шарин Гол, както и за разкриването и разработването на природни изкопаеми и други. У нас са завършили и специализирали стотици монголски граждани, някои от които заемат важни позиции в държавната администрация и в културния елит на страната.

В периода 2007-2008 г. българската компания „Геотехмин”, съвместно с холандската компания „Елтрана” инвестира около 4.0 млн. щ.д. в предприятие за добив на злато в местността Хужиртин Гол. Компанията откри свой филиал в Монголия и провежда геолого-проучвателни работи на територията на страната.

През м.май 2009 г., по време на посещението на зам.-министъра на продоволствието, селското стопанство и леката промишленост на Монголия, г-жа Ж. Сауле, монголската страна проучи възможностите да получи от България технологична помощ и техническо оборудване за изграждане на парникови стопанства на територията на страната на стойност от 1.046 млн. щ.д. в рамките на Програмата за оказване на техническа помощ на селското стопанство. По време на посещението представители на монголските компании „Девшил” и „Гурван Мунх Хаан” посетиха парниковото стопанство в село Баня за изучаване на местния опит. Представители на посолството на Монголия в София посетиха парниковите стопанства в Симитли и Радомир, като получената техническа документация беше изпратена по компетентност в Министерството на продоволствието, селското стопанство и леката промишленост на Монголия.

Перспективни области за сътрудничество в търговско-икономическите отношения между двете страни са: минно-добивната промишленост, доставка от България и монтаж на комплектни обекти за хранително-вкусовата и леката промишленост, напр. изграждане парникови стопанства, на малки предприятия за сушене на плодове и зеленчуци, за преработка на кожи и кожени изделия, заводи за производство на керамични блокове и керемиди. За изградените с техническото съдействие на България консервен завод в Орхон Шарингол и месокомбината в Чойбалсан съществуват възможности за модернизация на оборудването.

Съществуват възможности за привличане на висококвалифицирани български специалисти за работа в Монголия в различни области по съвместни проекти с трети страни или по линия на международните организации. Това с особена сила се отнася до съвместното провеждане на геолого-проучвателни работи, добив и преработка на полезни изкопаеми и минерални суровини на територията на Монголия.

III. ДОГОВОРНО – ПРАВНА ОСНОВА

След 1990 година между България и Монголия са подписани следните по-важни нормативни документи, вкл. в търговско-икономическата сфера:

– Спогодба между правителството на Република България и правителството на Монголската Народна Република за търговско-икономическо сътрудничество (01 май 1991 г., Улан Батор). След размяна на ноти, втората от които от 21 август 2006 г., двете страни изключиха член 2 и член 7 от Спогодбата за търговско-икономическо сътрудничество между правителствата на Р България и Монголия, предвид пълноправното членство на Р България в ЕС. Разменените ноти представляват Споразумение между правителствата на двете страни за изменение на посочената Спогодба (Споразумението ще влезе в сила след получаването на втората от нотите, с които двете страни се уведомяват, че са изпълнени необходимите за тази цел изисквания, съгласно националното им законодателство);

– Спогодба между правителството на Република България и правителството на Монголия за прекратяване на монголо-българското съвместно предприятие “Монголболгарметал” и за създаване на ново монголо-българско съвместно предприятие “Монголболгаргео” (28 октомври 1997 г., София);

– Спогодба между правителството на Република България и правителството на Монголия за сътрудничество и взаимопомощ в митническата област (20 май 1999 г. в София);

– Спогодба между Република България и Монголия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (28 февруари 2000 г., София). В сила от 17 февруари 2003 год.;

– Договор за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между Република България и Монголия (06 юни 2000 г., София). В сила от 26 март 2003 год. Обн. ДВ бр. 21 от 16.03.2004 г. В сила от 26.03.2003 г. Ратифициран със Закон, приет от 38-мо НС на 07.02.2001 г. ДВ бр. 16 от 20.02.2001 г.;

– Споразумение между правителството на Р България и правителството на Монголия за преобразуване на монголо-българското съвместно предприятие “Монголболгаргео” в дружество с ограничена отговорност (закрито акционерно дружество) – подписано на 23.01.2004 г. в Улан Батор. В сила от 03.12.2004 г.

– Споразумение между Правителството на Република България и Правителството на Република Монголия за сътрудничество в областта на карантината и защитата на растенията – подписано на 26 април 2005 г. в Улан Батор;

– Меморандум за разбирателство и сътрудничество в областта на земеделието между Министерство на прехраната и земеделието на Монголия и Министерство на земеделието и горите на Република България – подписан на 26 април 2005 г. в Улан Батор;

– План за сътрудничество между Министерството на здравеопазването на Р България и Министерството на здравето на Монголия за периода 2005-2008 г. – подписан на 26 април 2005 г. в Улан Батор.

По време на държавното посещение на президента на Р България, г-н Георги Първанов, в Монголия (28 август – 01 септември 2007 г.) бе приета Съвместна декларация за държавното посещение на президента на Република България в Монголия и бяха подписани следните двустранни документи:

– Програма между правителството на Република България и правителството на Монголия за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката за периода 2007-2011 г.;

– Споразумение между правителството на Република България и правителството на Монголия за сътрудничество в областта на пощенските съобщения, далекосъобщенията и информационните технологии;

– Меморандум за сътрудничество между Българската търговско-промишлена палата и Монголската национална търговско-промишлена палата;

– Договор за сътрудничество между Института за Антарктида и Монголския комитет за изследване на Антарктида.

На 09 октомври 2008 г., по време на държавното посещение у нас на президента на Монголия, Н. Пр. г-н Намбар Енхбаяр, бяха подписани следните по-важни двустранни документи:

– Споразумение за уреждане на задължения между Правителството на Р България и Правителството на Монголия;

– Меморандум за разбирателство между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия на Р България и Агенцията за чуждестранни инвестиции и външна търговия на Монголия;

– Меморандум за разбирателство в областта на туризма между Правителството на Р България и Правителството на Монголия и др.

В периода между Петата и Шестата сесия на Българо-монголската Смесена комисия (2010 г. – 2016 г.) бяха подписани следните по-важни двустранни документи:

А) По време на официалното посещение на президента Росен Плевнелиев в Монголия:

  • Споразумение за изпълнението на „Програмата за техническа помощ в сектор земеделие“ (Улан Батор, 11 май 2015 г.);
  • Споразумение между Министерството на образованието и науката на Р България и Министерството на образованието, културата и науката на Монголия за реализацията на стипендиантска програма в сферата на аграрните науки за обучение на монголски студенти в български ВУЗ (Улан Батор, 11 май 2015 г.);
  • Споразумение за научно сътрудничество между БАН и Академията на науките на Монголия (11 май 2015 г.);

Б) Други:

  • Протокол между Правителството на Р България и Правителството на Монголия за инвентаризация на международните договори, сключени между двете страни (Улан Батор, 13 януари 2016 г.).

Свързани документи

Споделете