ул. “Княз Александър І” 12,
тел.: +359 2 940 7784,
Търговско-икономически отношения между Република България и Монголия
Между Република България и Монголия съществуват дългогодишни добри търговско-икономически отношения. Монголия е потенциален пазар за редица български стоки, които преди 1990 г. имаха традиционно присъствие в страната: консерви – зеленчукови, плодови, месни; парфюмерийни и козметични стоки; вина; цигари и др.
Първата Спогодба за икономическо и техническо сътрудничество между двете страни е подписана през 1956 г. Сътрудничеството се осъществява главно в областта на геологията, леката промишленост и селското стопанство. Българските инженерингови организации и специалисти имат значителен принос за развитието на Монголия с оказаната от тях помощ при строежа на редица предприятия. За периода 1965-1985 г. България е предоставила на Монголия кредити за финансиране изграждането и реконструкцията на редица обекти – кожарска фабрика, заводи за тухли и оранжерии.
От 1991 г. е в сила Спогодба за търговско-икономическо сътрудничество, която през 2006 г. бе осъвременена във връзка с хармонизирането на законодателството на България с това на ЕС.
Стокообменът между двете страни през 1986-1990 г. се развиваше динамично, като България заемаше 3-то място във външната търговия на Монголия. В периода след 1990 г. се отчита трайна тенденция към съкращаване на взаимната търговия между България и Монголия, силно повлияна от процеса на преструктуриране на икономиките на двете страни, недостига на валутни и финансови ресурси в Монголия, ограничаване на преките бизнес контакти и др.
През 1995 г. бе възстановена дейността на Смесената комисия за икономическо, търговско и научно-техническо сътрудничество (СКИТНТС).
І. СТОКООБМЕН
Двустранният стокообмен между България и Монголия се характеризира с незначителни стойности и постоянно положително салдо за българската страна. Обобщените данни за стокообмена между двете страни през последните години са дадени в следващата таблица.
Търговски стокообмен между Р България и Монголия в млн. US $
| Година | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | 2022-10м. |
| Износ | 1.9 | 2.0 | 1.9 | 2.3 | 2.3 | 3.3 | 2.3 |
| Внос | 0.0 | 0.0 | 0.2 | 0.0 | 0.0 | 0.0 | 0.0 |
| Общо | 1.9 | 2.0 | 2.1 | 2.3 | 2.3 | 3.3 | 2.3 |
| Салдо | + 1.9 | + 2.0 | + 1.7 | +2.3 | + 2.3 | + 3.3 | + 2.3 |
След най-ниските нива на взаимната търговия, достигнати през 2002 г., в резултат на възстановяване регулярната работа на Междуправителствената смесена комисия между България и Монголия, се забелязва известно оживление във взаимната търговия.
Структурата на българския износ през отделните години се определя основно от: тютюневи изделия (пури и цигари); алкохолни напитки (основно вина); захарни изделия, бисквити, сладкарски изделия, хранителни продукти (преработени плодове и зеленчуци, мед); медикаменти; козметика, парфюмерийни продукти; миещи и перилни препарати и др.
Водещи стоки в стокообмена с Монголия през 2016 г.:
| Износ от България | % | Внос от Монголия | % |
| Хранителни продукти | 40.2 | – | – |
| Медикаменти | 35.8 | – | – |
| Препарати за поддържане на косата | 8.0 | – | – |
| Конфитюри, желета | 2.3 |
|
|
| Вина от прясно грозде | 2.3 | – | – |
За 2017 г. общият стокообмен отново е съставен само от български износ за 2.0 млн. щ.д. и състоящ се от: хранителни продукти (807 хил. щ.д.); медикаменти (503 хил. щ.д.); миялни машини (156 хил. щ.д.); препарати за поддържане на косата (115 хил. щ.д.) и др.
Водещи стоки в стокообмена с Монголия през 2017 г.:
| Износ от България | % | Внос от Монголия | % |
| Хранителни продукти | 40.6 | – | – |
| Медикаменти | 25.3 | – | – |
| Миялни машини | 7.9 | – | – |
| Препарати за поддържане на косата | 5.8 |
|
|
| Вина от прясно грозде | 4.3 | – | – |
През 2018 г. взаимната търговия достига 2.1 млн. щ.д., от които български износ за 1.92 млн. щ.д., състоящ се от: хранителни продукти (895 хил. щ.д.); медикаменти (557 хил щ.д.); вина от прясно грозде (107 хил. щ.д.); препарати за поддържане на косата (81 хил. щ.д.) и др. Вносът от Монголия за същата година е на стойност 143 хил. щ.д. и се състои от: готови облекла (103 хил. щ.д.); тъкани от щрайхгарна вълна (25 хил. щ.д.) и др.
Водещи стоки в стокообмена с Монголия през 2018 г.:
| Износ от България | % | Внос от Монголия | % |
| Хранителни продукти | 46.6 | Готови облекла | 71.3 |
| Медикаменти | 29.0 | Тъкани от щрайхгарна вълна | 17.6 |
| Вина от прясно грозде | 5.6 | – | – |
| Препарати за поддържане на косата | 4.2 |
|
|
| Миялни машини | 3.9 | – | – |
За 2019 г. е реализиран само български износ за Монголия на стойност 2.34 млн. щ.д. и състоящ се от: хранителни продукти (1.1 млн. щ.д.); медикаменти (463 хил. щ.д.); препарати за поддържане на косата (144 хил. щ.д.) и др.
През 2020 г. отново е реализиран само български износ за Монголия на стойност 2.32 млн. щ.д. и състоящ се от: хранителни продукти (783 хил. щ.д.); медикаменти (622 хил. щ.д.) и други.
През 2021 г. стокобменът се състои само от български износ за 3.26 млн. щ.д.; хранителни продукти (1.0 млн. щ.д.); медикаменти (747 хил. щ.д.); пластмасове артикули (246 хил. щ.д.) и други.
За първите 10 месеца на 2022 г. българският износ е на стойност 2.34 млн. щ.д.; медикаменти (1.2 млн. щ.д.); хранителни продукти (198 хил. щ.д.) и други.
В настоящите условия Република България счита, че съществуват потенциални възможности за по-нататъшно разширяване и оптимално балансиране на двустранния стокообмен.
Важна предпоставка за нарастването на българския износ е както либерализирането на външнотърговския режим на Монголия, така и възможностите на българските фирми да предложат конкурентноспособни и атрактивни стоки на монголския пазар. Същевременно, българската страна счита, че символичният понастоящем внос от Монголия може да има съвсем реално изражение, съпоставимо с българския износ за Монголия. България може да внася от Монголия суровини и полезни изкопаеми (редки метали), кожи и кожени изделия, кашмирени влакна и прежди, вълнени камгарни прежди и други.
В потвърждение на горното следва да се отбележи, че през последните години редица проведени посещения и други съвместни мероприятия между бизнес-средите от двете страни демонстрират взаимния интерес от задълбочаване на взаимоизгодното сътрудничество в търговско-икономическата сфера.
На 03 януари 2018 г., Временно управляващият на посолството ни в Улан Батор, г-н Мирослав Комаров проведе среща с директора по международното сътрудничество на Министерството на селското стопанство и леката промишленост Санжмятав Зандалбал, за връчване на технически въпросник, изготвен от българското Министерство на земеделието и горите, относно проектирането на нова модерна оранжерия за зеленчуци край столицата.
На 09 август 2018 г. Временно управляващият бе приет от Болзбаяр Анхбаяр -началник на отдела по преработка на неметални суровини в Министерството на промишлеността, за представяне на оферта на българската компания „Приста ойл“ за изграждане на инсталация с безотпадъчна технология за рециклиране на отработени автомобилни масла. В предложението бе направена 10% специална отстъпка за Монголия, от стандартната цена на съоръжението – 20 млн. щ.д.
През м.декември 2018 г. Временно управляващият посети изграждащата се фотоволтаична инсталация край град Сайншанд, административен център на провинция източно Гоби. Обектът е с проектна мощност от 30 МВт и е на обща стойност 49 млн. евро, от които 30 млн. евро са инвестиция от Европейската банка за реконструкция и развитие EBRD. Обектът е поет от германската фирма 3i Development GmbH, базирана в гр. Мюнхен – част от семейната компания Tucher Group, а като подизпълнител участва българската компания „Пи Ви Консулт ООД“, със седалище в гр. София. Изграждането на обекта започва през септември 2018 г. и при монтирането на металните конструкции са били наети към 60 български специалисти. В края на годината от тях са останали десетина. Целта е съоръжението да бъде завършено за не повече от пет-шест месеца, каквато е фирмената практика в други страни – например Мароко, Русия, Австралия и др. Общият брой на соларните панели е 110 хиляди, а площта на обекта е 714 декара. Отделно изпълнителят е изградил за своя сметка свързването с далекопроводната мрежа на района.
През м.март и юни 2018 г. в България бяха осъществени посещения на Кърт Шатлейн, съдружник в монголската компания One Solution ltd., притежаваща оранжерия за лятно отглеждане на домати, краставици и спанак, изградена с американско участие, на около 40 км северно от Улан Батор. Целта бе да се установят преки контакти с водещ български производител на оранжерийни зеленчуци, като стратегически партньор за развитието на монголската компания. Посетени бяха три оранжерийни комплекса – край с. Трудовец, Ботевградско, гр. Зверино в Искърския пролом и гр. Първомай. Проведена бе работна среща с ресорен директор в Министерството на земеделието и горите.
През м.юли 2018 г., по молба на монголската страна, посолството на България в Улан Батор съдейства за установяване за първи път на преки контакти между г-н Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България и г-н Болдсайхан, депутат и председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите в Монголия. Между двамата бяха разменени писма за намерения, с цел сключване на Рамково споразумение за сътрудничество между двете организации.
Българската страна предприема мерки за разширяване износа на висококачествени български вина, разкриване на нови възможности за обучение и подготовка у нас на монголски специалисти, участие на български фирми в търгове по изпълнението на инфраструктурни проекти в Монголия и др.
ІІ. ИНЖЕНЕРИНГОВА ДЕЙНОСТ
Първата Спогодба за икономическо и техническо сътрудничество между двете страни е подписана през 1956 г. То се осъществяваше главно в областта на геологията, леката промишленост и селското стопанство. За периода 1965-1985 г. България е предоставила на Монголия кредити в размер на 28,2 млн. преводни рубли, с които е финансирано изграждането и реконструкцията на редица обекти – кожарска фабрика, заводи за тухли, оранжерии и пр.
Българските инженерингови организации и специалисти имат значителен принос за развитието на Монголия с оказаната от тях помощ в строежа на редица предприятия – кожухарската фабрика в Дархан, месокомбината в Чойбалсан, керамичното предприятие в Арвайхеер, птицезавод, млекокомбинат и оранжерии в Улан Батор и Шарин Гол, както и за разкриването и разработването на природни изкопаеми и други. У нас са завършили и специализирали стотици монголски граждани, някои от които заемат важни позиции в държавната администрация и в културния елит на страната.
В периода 2007-2008 г. българската компания „Геотехмин”, съвместно с холандската компания „Елтрана” инвестира около 4.0 млн. щ.д. в предприятие за добив на злато в местността Хужиртин Гол. Компанията откри свой филиал в Монголия и провежда геолого-проучвателни работи на територията на страната.
През м.май 2009 г., по време на посещението на зам.-министъра на продоволствието, селското стопанство и леката промишленост на Монголия, г-жа Ж. Сауле, монголската страна проучи възможностите да получи от България технологична помощ и техническо оборудване за изграждане на парникови стопанства на територията на страната на стойност от 1.046 млн. щ.д. в рамките на Програмата за оказване на техническа помощ на селското стопанство. По време на посещението представители на монголските компании „Девшил” и „Гурван Мунх Хаан” посетиха парниковото стопанство в село Баня за изучаване на местния опит. Представители на посолството на Монголия в София посетиха парниковите стопанства в Симитли и Радомир, като получената техническа документация беше изпратена по компетентност в Министерството на продоволствието, селското стопанство и леката промишленост на Монголия.
Перспективни области за сътрудничество в търговско-икономическите отношения между двете страни са: минно-добивната промишленост, доставка от България и монтаж на комплектни обекти за хранително-вкусовата и леката промишленост, напр. изграждане парникови стопанства, на малки предприятия за сушене на плодове и зеленчуци, за преработка на кожи и кожени изделия, заводи за производство на керамични блокове и керемиди. За изградените с техническото съдействие на България консервен завод в Орхон Шарингол и месокомбината в Чойбалсан съществуват възможности за модернизация на оборудването.
Съществуват възможности за привличане на висококвалифицирани български специалисти за работа в Монголия в различни области по съвместни проекти с трети страни или по линия на международните организации. Това с особена сила се отнася до съвместното провеждане на геолого-проучвателни работи, добив и преработка на полезни изкопаеми и минерални суровини на територията на Монголия.
III. ДОГОВОРНО – ПРАВНА ОСНОВА
След 1990 година между България и Монголия са подписани следните по-важни нормативни документи, вкл. в търговско-икономическата сфера:
– Спогодба между правителството на Република България и правителството на Монголската Народна Република за търговско-икономическо сътрудничество (01 май 1991 г., Улан Батор). След размяна на ноти, втората от които от 21 август 2006 г., двете страни изключиха член 2 и член 7 от Спогодбата за търговско-икономическо сътрудничество между правителствата на Р България и Монголия, предвид пълноправното членство на Р България в ЕС. Разменените ноти представляват Споразумение между правителствата на двете страни за изменение на посочената Спогодба (Споразумението ще влезе в сила след получаването на втората от нотите, с които двете страни се уведомяват, че са изпълнени необходимите за тази цел изисквания, съгласно националното им законодателство);
– Спогодба между правителството на Република България и правителството на Монголия за прекратяване на монголо-българското съвместно предприятие “Монголболгарметал” и за създаване на ново монголо-българско съвместно предприятие “Монголболгаргео” (28 октомври 1997 г., София);
– Спогодба между правителството на Република България и правителството на Монголия за сътрудничество и взаимопомощ в митническата област (20 май 1999 г. в София);
– Спогодба между Република България и Монголия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (28 февруари 2000 г., София). В сила от 17 февруари 2003 год.;
– Договор за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между Република България и Монголия (06 юни 2000 г., София). В сила от 26 март 2003 год. Обн. ДВ бр. 21 от 16.03.2004 г. В сила от 26.03.2003 г. Ратифициран със Закон, приет от 38-мо НС на 07.02.2001 г. ДВ бр. 16 от 20.02.2001 г.;
– Споразумение между правителството на Р България и правителството на Монголия за преобразуване на монголо-българското съвместно предприятие “Монголболгаргео” в дружество с ограничена отговорност (закрито акционерно дружество) – подписано на 23.01.2004 г. в Улан Батор. В сила от 03.12.2004 г.
– Споразумение между Правителството на Република България и Правителството на Република Монголия за сътрудничество в областта на карантината и защитата на растенията – подписано на 26 април 2005 г. в Улан Батор;
– Меморандум за разбирателство и сътрудничество в областта на земеделието между Министерство на прехраната и земеделието на Монголия и Министерство на земеделието и горите на Република България – подписан на 26 април 2005 г. в Улан Батор;
– План за сътрудничество между Министерството на здравеопазването на Р България и Министерството на здравето на Монголия за периода 2005-2008 г. – подписан на 26 април 2005 г. в Улан Батор.
По време на държавното посещение на президента на Р България, г-н Георги Първанов, в Монголия (28 август – 01 септември 2007 г.) бе приета Съвместна декларация за държавното посещение на президента на Република България в Монголия и бяха подписани следните двустранни документи:
– Програма между правителството на Република България и правителството на Монголия за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката за периода 2007-2011 г.;
– Споразумение между правителството на Република България и правителството на Монголия за сътрудничество в областта на пощенските съобщения, далекосъобщенията и информационните технологии;
– Меморандум за сътрудничество между Българската търговско-промишлена палата и Монголската национална търговско-промишлена палата;
– Договор за сътрудничество между Института за Антарктида и Монголския комитет за изследване на Антарктида.
На 09 октомври 2008 г., по време на държавното посещение у нас на президента на Монголия, Н. Пр. г-н Намбар Енхбаяр, бяха подписани следните по-важни двустранни документи:
– Споразумение за уреждане на задължения между Правителството на Р България и Правителството на Монголия;
– Меморандум за разбирателство между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия на Р България и Агенцията за чуждестранни инвестиции и външна търговия на Монголия;
– Меморандум за разбирателство в областта на туризма между Правителството на Р България и Правителството на Монголия и др.
В периода между Петата и Шестата сесия на Българо-монголската Смесена комисия (2010 г. – 2016 г.) бяха подписани следните по-важни двустранни документи:
А) По време на официалното посещение на президента Росен Плевнелиев в Монголия:
- Споразумение за изпълнението на „Програмата за техническа помощ в сектор земеделие“ (Улан Батор, 11 май 2015 г.);
- Споразумение между Министерството на образованието и науката на Р България и Министерството на образованието, културата и науката на Монголия за реализацията на стипендиантска програма в сферата на аграрните науки за обучение на монголски студенти в български ВУЗ (Улан Батор, 11 май 2015 г.);
- Споразумение за научно сътрудничество между БАН и Академията на науките на Монголия (11 май 2015 г.);
Б) Други:
- Протокол между Правителството на Р България и Правителството на Монголия за инвентаризация на международните договори, сключени между двете страни (Улан Батор, 13 януари 2016 г.).