Ангел Хаджийски
ул. “Княз Александър І” 12,
тел.: +359 2 940 7660
Tърговско – икономически отношения между Република България и Ислямска Република Пакистан
- Пакистан е важен партньор за България в региона на Южна Азия. Считаме, че съществува потенциал за разширяване на двустранното търговско-икономическо сътрудничество.
- Между двете страни функционира българо-пакистанската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество, която е важен инструмент за развитие на икономическите връзки между двете страни.
За сведение:
I-та учредителна сесия на българо-пакистанската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество бе проведена 22-23 юни 2015 в София. По време на сесията бяха идентифицирани възможностите за задълбочаване на двустранното сътрудничество в областта на търговията и инвестициите, селското стопанство, туризма, информационните технологии и съобщенията, транспорта, науката и образованието, културата и др.
По време на сесията бяха подписани и двустранни споразумения, които разширяват договорно-правната рамка:
- меморандум между агенциите за МСП,
- меморандум между търговско-промишлените палати,
- меморандум между аграрните университети в Пловдив и Файсалабад,
- Проведен бе двустранен бизнес форум.
II-та сесия на междуправителствена комисия бе проведена в периода 18-21 май 2019 в Исламабад. Обсъдени бяха възможностите за сътрудничество в перспективни области, като търговия, транспорт, селското стопанство, информационните технологии и др.
Като сектори с потенциал за реализиране на съвместни инвестиционни проекти и създаване на смесени предприятия бяха идентифицирани:
- аутомотив (автомобили, мотоциклети, трактори);
- електрически стоки (LED светлини, електрически вентилатори, трансформатори, електромери, проводници, кабели и др.);
- механични стоки (Пакистан разполага с достатъчен капацитет за производство и износ на механично оборудване в България);
- опаковане и преработка на храни/плодове (хладилни складове, складиране и развитие на хранителната верига) и др.
По време на сесията бе подписана междуправителствена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.
СТОКООБМЕН
млн. $
| Година | Износ | Внос | Стокообмен | Салдо |
| 2012 | 15.8 | 14.7 | 30.5 | 1.1 |
| 2013 | 25.4 | 14.0 | 39.4 | 11.4 |
| 2014 | 14.7 | 20.5 | 35.2 | -5.8 |
| 2015 | 13.8 | 16.2 | 30.0 | -2.4 |
| 2016 | 13.9 | 15.8 | 29.7 | -1.9 |
| 2017 | 15.9 | 21.1 | 37.0 | -5.2 |
| 2018 | 16.3 | 20.8 | 37.1 | -4,5 |
| 2019 | 15.3 | 30.9 | 46.2 | -15.6 |
| 2020 | 27.2 | 35.7 | 62.9 | -8.5 |
| 2021 | 93.7 | 44.4 | 138.1 | 49.3 |
| 2022 | 79,0 | 50,4 | 129,4 | 28,6 |
* 2022 бележи намаление на българския износ с 15,7% спрямо предходната година, като възлиза на 79,0 млн.$ и увеличение на вноса от Пакистан с 13,5% ⇒ възлизащ на 50,4 млн.$.
Водещи позиции в стокообмена с Пакистан за 2022
| Износ от България
| % от общия износ | Внос от Пакистан
| % от общия внос |
| Пшеница и смес от пшеница и ръж | 70,8 | Спално бельо, покривки и кърпи за маса, за тоалет и за кухня | 29,2 |
| Резервни части предназначени за машини и апарати | 7,7 | Памучни тъкани, съдържащи тегловно най-малко 85% памук, с тегло, непревишаващо 200 g/m2 | 8,9 |
| Артикули и дрехи, употребявани | 5,5 | Памучни прежди (различни от шевните конци), съдържащи тегловно най-малко 85% памук, непригодени за продажба на дребно | 8,8 |
| Сурови и необработени тютюни | 2,9 | Тъкани от синтетични щапелни влакна, съдържащи тегловно по-малко от 85% от тези влакна, смесени предимно или само с памук, с тегло, непревишаващо 170 g/m2 | 6,4 |
| Крафтхартии и крафткартони, непокрити, нито намазани, на роли или на листа | 2,8 | Сурови или необработени тютюни | 6,0 |
| Двигатели | 2,4 | Памучни тъкани, съдържащи тегловно най-малко 85% памук, с тегло, превишаващо 200 g/m2 | 5,9 |
| Помпи за течности, дори с устройства за измерване | 1,6 | Други конфекционирани артикули, включително шаблоните за дрехи | 4,3 |
- Считаме, че съществува потенциал за разширяване на износа ни за огромния пакистански пазар (над 200 млн. души) на храни, като напр. българско кисело мляко, слънчогледово олио, консервирани плодове и зеленчуци, зърнени храни (пшеница, царевица), като приветстваме създаването на смесени предприятия между български и пакистански фирми в тези области. С потенциал за износ за Пакистан са също продукти на машиностроенето и по-конкретно машини за хранително-вкусовата промишленост и селскостопанска техника; медикаменти и субстанции.
- С членството си в ЕС България е част от многомилионен общ пазар и сътрудничеството с български компании е перспективен начин за разширяване на пазарите на Пакистан в ЕС. Благодарение на своето стратегическо географско положение, България може да играе ролята на входна врата за бизнеса извън ЕС към европейския пазар. Пакистан се ползва от Общата система за преференции на ЕС, което е предпоставка за нарастване на търговията.
За сведение:
От 2014 Пакистан ползва едностранни преференции при внос в ЕС в рамките на Схемата за общи тарифни преференции (ОТП) т.е. нулеви мита върху 2/3-ти от всички категории продукти. Благодарение на *ОСП+ (Общата стопанска политика) повече от 76% от износа на Пакистан, включително текстил и облекло, влизат в ЕС без мита и квоти, което представлява почти 20% от износа на страната в световен мащаб. За да поддържа ОСП+, Пакистан трябва да продължи да ратифицира и ефективно да прилага 27 основни международни конвенции за правата на човека и труда, опазването на околната среда и доброто управление, което се следи отблизо от ЕК, ЕС и Европейския парламент.
Предстоящите промени в схемата на ЕС за общи тарифни преференции, които се очаква да влязат в сила от 01 януари 2024, налагат преминаване през нова процедура на одобрение от всички страни – бенефициенти, в т.ч. Пакистан. Специален акцент е поставен върху увеличаването на броя на международните конвенции от 27 на 33, които кандидатстващите държави трябва да са ратифицирали и да прилагат успешно. Новата процедура по кандидатстване и евентуално одобрение ще се осъществява на индивидуална основа за всяка отделна държава, а не на регионален принцип. Кандидатстващите страни следва да представят План за действие, свързан с ефективното изпълнение на поставените критерии. Предвижда се предоставяне на 2-годишен срок за кандидатстване след влизането в сила на новия регламент, тоест до края на 2025.
================================================
*ОСП+: е набор от закони, приети от ЕС, за да осигурят единна политика за селското стопанство в страните от ЕС. Създаден през 1962 от шестте страни основателки на тогавашните Европейски общности, това е най-старата политика на ЕС, която все още е в сила. Целта му е да осигури достъпна, безопасна и висококачествена храна за гражданите на ЕС.
- Заинтересовани сме и от привличане на пакистански инвестиции. Считаме, че сектори с потенциал са селското стопанство, информационните технологии и съобщенията. Съществуват възможности за пакистански компании, които биха могли да наемат обработваема земя за производство на плодове, зеленчуци, житни и слънчогледови култури, както и тютюн, в което България има традиции. Продукцията би могла да се реализира на огромния европейски пазар, а също и в Азия. Възможно е сътрудничество в областта на високите технологии посредством новите високотехнологични паркове, които се изграждат у нас. Приветстваме пакистански компании, които да развият научния си потенциал в България и реализират продукта на своето високотехнологично производство в ЕС.
- Пакистанските компании, заинтересовани да инвестират у нас, могат да получат подкрепа от „Национална компания индустриални зони“, която има готовност да предложи готови индустриални терени, върху които пакистански инвеститори бързо да стартират производства.