Актуално към 26.03.2021 г.
Какво представлява инвентаризационният процес и каква е базата за извършването му?
Инвентаризацията е процесът на проверка чрез различни способи на стойностите и натуралните параметри на активите (напр. материални запаси – материали, готова продукция и др.) и пасивите на предприятието към определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики.
Законът за счетоводството постановява извършването на инвентаризация на активите и пасивите в предприятието най-малко веднъж годишно с цел достоверното им представяне във финансовите отчети, като предприятията с нетни приходи от продажби под 200 000 лв. за текущия отчетен период, не подлежат на задължителна инвентаризация.
Инвентаризация се извършва и по решение на ръководителя на предприятието, по искане на органите на съдебната власт и на други органи, когато това е предвидено в закон. За извършването е задължително издаването на Заповед за инвентаризация, като в нея трябва да се посочи съставът (Председател и членове) на комисията.
Какви са възможните отклонения, установявани в процеса на инвентаризация?
- Излишъци: установените наличности са по-големи спрямо остатъците по счетоводните сметки. Всеки излишък следва да се осчетоводи по справедливата стойност на актива/пасива;
- Липси: установените наличности са по-малки спрямо остатъците по счетоводните сметки. Всяка липса следва да се осчетоводи по отчетната стойност на актива/пасива.
Какви са спецификите при отчитането на установени от инвентаризацията отклонения?
- Липси за сметка на предприятието: обикновено се дължат на естествени фири в резултат на природни бедствия, кражби и други липси, за които длъжностните лица нямат установена вина;
- Липси по вина на материално отговорното лице (МОЛ): със счетоводен запис се отразява задължаването на отговорното лице със стойността на липсващия актив;
- Липси, причинени от стихийни бедствия (когато липсващите активи са били застраховани): в счетоводната ведомост следва да бъдат отразени застрахователните обезщетения за получаване, съответстващи като стойност на унищожения актив;
- Липси, подлежащи на компенсиране посредством излишъци: този сценарий е приложим в случаите, в които между липсващия актив и актива в излишък съществува причинно-следствена връзка, като счетоводното отразяване се извършва в стойностни измерители;
- Излишъци: оценяват се по тяхната актуална продажна стойност, като се включват към активите на предприятието.
Могат ли да бъдат признати разходите от липси за данъчни цели?
Счетоводните разходи, свързани с установени липси на дълготрайни и краткотрайни активи (вкл. материални запаси), не се признават за данъчни цели, освен в случаите, при които липсите се дължат на:
- непреодолима сила (напр. природно бедствие);
- липси на стоки, произтичащи от търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки (таванът на липсите може да бъде в размер до 0.25 на сто от размера на нетните приходи от продажби на съответния търговски обект).
Повече информация относно признаването на разходи от липси за данъчни цели можете да откриете в чл. 28 от ЗКПО.
Могат ли да бъдат признати разходите за брак за данъчни цели?
Счетоводните разходи за брак на материални запаси не се признават за данъчни цели, освен в следните случаи:
- непреодолима сила (напр. природно бедствие);
- технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства;
- изтичане срока на годност (съгласно нормативен акт или фирмени стандарти).
Повече информация относно признаването на разходи за брак за данъчни цели можете да откриете в чл. 28 от ЗКПО.
| Повече информация | |
 | Повече информация относно свързаната нормативна уредба можете да откриете на страницата на Министерството на финансите. |