Армения

Министерство на икономиката и индустрията

Началник на отдел “Руска федерация, страни от ОНД и Грузия”

Деница Колинс

ул. “Княз Александър І” 12

тел.: +359 2 940 7908;

e-mail: d.collins@mi.government.bg

Референт за Армения

Дафина Севдина

ул. “Княз Александър І” 12

тел.: +359 2 940 7683

e-mail: d.sevdina@mi.government.bg

Търговско-икономически отношения между Република България и Република Армения

Стокообмен на България с Армения (в млн. щ.д.)

Период	Стокообмен	Износ	Внос	Салдо
2012 г.	25.990	25.353	0.637	24.716
2013 г.	27.614	22.293	5.320	16.973
2014 г.	25.508	24.757	0.752	24.005
2015 г.	23.176	21.438	1.738	19.700
2016 г.	20.006	19.710	0.296	19.414
2017 г.	31.317	30.936	0.381	30.555
2018 г.	27.388	26.952	0.436	26.516
2019 г.	41.437	39.989	1.448	38.541
2020 г.	40.518	39.968	0.550	39.418
2021 г.	42.556	41.519	1.037	40.482

Източник: НСИ и МИИ

Двустранните търговски връзки между България и Армения след 2000 г., като цяло се характеризират с малки обеми на доставките, като за годините от 2008 г. до 2019 г. българският износ за Армения възлиза на около 0.1% от съвкупния износ на страната ни.

По данни на НСИ за 2021 г. двустранният стокообмен с Армения възлиза на 42.556 млн. щ. долара, с 5.0% повече, спрямо реализирания през същия период на предходната година. Българският износ за Армения се е увеличил с 3.9% като достига 41.519 млн. щ. долара. Вносът от Армения в България се е увеличил със 88.7% и възлиза на 1.037 хил. щ. долара.

През 2020 г. двустранният стокообмен възлиза на 40.518 млн. щ. долара, от които 39.968 млн. щ. долара е българският износ за Армения. Износът ни за периода е намалял с 0,6 % в сравнение със същия период на 2019 г. Вносът от Армения е намалял с 62 % и възлиза на 550 хил. щ. долара.

2. Водещи стоки по внос/износ

Водеща стокова група в българския износ за Армения през последните години са: повърхностно активни органични вещества, перилни и почистващи препарати, препарати за поддържане на коса, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, медикаменти, медицински, хирургически, зъболекарски инструменти и апарати, трактори, хидравлични турбини.

Българският внос от Армения е представен предимно от стоки с по-ниска степен на преработка. Сред водещите стоки във вноса от Армения за последните години присъстват спиртни напитки, вина, изделия от керамика, дървен материал, мебели и части за машини и автомобили, трикотажни изделия.

Водещи стоки в стокообмена между България и Армения през 2021 г.

Износ от България	% от износа	Внос от Армения	% от вноса
Нефтени масла и масла от битуминозни минерали	9,6	Етилов алкохол	38,9
Повърхностно активни органични вещества	6,7	Фланели, пуловери, жилетки	15,8
Препарати за поддържане на косата	3,7	Вина от прясно грозде	5,8
Трактори	3,1	Вати от текстилни материали	4,7
Хидравлични турбини	3,0	Изделия от керамика	4,5
Медикаменти	2,8	Трикотажни изделия	4,2
Медицински, хирургически, зъболекарски инструменти	1,7	Диаманти	3,1

3. Инвестиции

През 2009 г. размера на преките чуждестранни инвестиции от Армения в България достигат най-високо ниво от 31.4 млн. евро, като инвестиция на стойност около 25 млн. евро е закупуването на „Бутилираща компания Горна Баня” от арменския концерн „Мултигруп”.

По данни на БНБ, за 2020 г. размера на преките чуждестранни инвестиции от Армения в България възлиза на 0.2 млн. евро.

Преки арменски инвестиции в България (млн. евро)

Период	Поток (нетни трансакции)	Размер (салдо към края на отчетния период)
2014 г.	0.8	28.0
2015 г.	-14.6	14.0
2016 г.	-1.6	12.2
2017 г.	2.7	19.8
2018 г.	-1.4	14.9
2019 г.	-1.1	15.1
2020 г.	0.2	15.3
2021 г.	0.1	15.4

Източник: БНБ

4. Туризъм

Пътувания между Армения и България

Период	Арменски граждани посетили България с цел туризъм
2012 г.	6 976
2013 г.	6 491
2014 г.	6 683
2015 г.	5 737
2016 г.	5 270
2017 г.	6 442
2018 г.	6 470
2019 г.	6 334
2020 г.	761

Източник: Министерство на туризма на Република България

Географската близост на България и Армения, сходните бит, религия и култура представляват благоприятни фактори за развитието на двустранните отношения в областта на туризма между двете страни. Липсата на директна самолетна връзка между София и Ереван и визовия режим са факторите затрудняващи двустранните туристически връзки.

В периода 2007-2018 г. се наблюдава постепенно увеличение на броя на арменските туристи посетили България, с по-значително нарастване през 2012 г., когато посещенията са се увеличили с 30.9%, спрямо предходната година. През 2019 г. арменските граждани посетили България са 6 334, което е намаление със 17.9 % спрямо предходната година.

За 2020 г. няма данни за посещенията на арменски туристи в България.

5. Договорно-правна база

От 5 февруари 2003 г. Армения е пълноправен член на Световната търговска организация (СТО), с което поема ангажименти за отваряне на пазара си и създаване на условия за свободна конкуренция и търговия. Армения е една от страните, обхванати от Европейската политика на съседство. На 24 юли 2013 г. е обявено успешното приключване на преговорите по договаряне на Дълбоката и всеобхватна зона за свободна търговия (ДВЗСТ/DCFTA) част от договаряно Споразумение за асоцииране между ЕС и Армения, но впоследствие от арменска страна е обявено решение за присъединяване към Митническия съюз на Русия, Казахстан и Беларус и формирането на Евразийската икономическа общност.

На 2 януари 2015 г. Армения се присъедини към Евразийския икономически съюз (с Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан). Въпреки решението на Армения да не подписва Споразумението за асоцииране с ЕС, включително Дълбоката и всеобхватна зона за свободна търговия, Армения и ЕС продължават политическия и търговския си диалог, в областите в които това е съвместимо с новите задължения на Армения към Евразийския икономически съюз.

Сред сключените двустранни споразумения с България са:

– Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Армения за създаване на българо-арменска междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. (подписана на 13 ноември 2007 г., в сила от 21.02.2008 г.);

– Договор за взаимно насърчаване и защита на инвестициите (София, 19 януари 1995 г.) – в сила от 27 март 1996 г.;

– Договор за сътрудничество в областта на туризма (Ереван, 2 декември 1999 г.) – в сила от 2 август 2000 г.;

– Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (София, 10 април 1994 г.);

– Протокол между Република България и Република Армения за изменение на Спогодбата между Република България и Република Армения за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото от 10.04.1995 г. (подписан на 10.12.2008г., не разполагаме с информация за ратифицирането от българска страна).

– Спогодба за сътрудничество и взаимна помощ в митническата дейност (Ереван, 2 декември 1999 г. – в сила от 18.04.2002 г.);

– Договор за сътрудничество за международни комбинирани превози на товари (Ереван, 1 декември 1999 г.);

– Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Армения за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии (подписана на 10.04.1995 г., в сила от 3.10.1995 г.);

– Многостранна спогодба за мултимодални превози на товари между правителството на Република България, правителството на Република Армения и Изпълнителната власт на Грузия, подписана на 10.10.2003 г. (Не разполагаме с информация за приключване на процеса по размяна на ноти между страните по Спогодбата.);

– Спогодба за регулиране на трудовата миграция между Правителството на Република България и Правителството на Република Армения (влезе в сила на 9 октомври 2018 г.).

– Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Армения за международни автомобилни превози на пътници и товари, подписана на 28 октомври 2019 г. в град Ереван, Република Армения.

До 31.12.2006 г. в основата на двустранните търговско-икономически отношения на България и Армения е Спогодбата за търговско-икономическо сътрудничество, подписана на 25 април 1994 г. Във връзка с присъединяването на България към ЕС тази спогодба е денонсирана по взаимно съгласие, считано от 01.01.2007 г., като икономическите връзки се осъществяват на базата на договорноправната рамка между Армения и ЕС и правилата на СТО, в която членуват България и Армения.

6. Междуправителствена комисия

Съществена роля за активизиране на връзките между двете страни е отредена на Българо-арменската междуправителствена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество (МПК).

Съпредседатели на МПК са министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията на Република България (съгласно РМС 477 от 21.08.2017 г.) и министърът на министърът на високите технологии и индустрията на Армения (предвид изменението в структурата на българското правителство, се очаква да бъде прието актуално Решение на Министерския съвет за определяне на председатели на българските части на междуправителствените комисии).

По време на петото, шестото и осмото заседание на Междуправителствената българо-арменска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, съответно в София на 9-10 декември 2008 г., в Ереван на 9-10 септември 2009 г. и в Ереван на 12-13 март 2019 г. са проведени и бизнес форуми организирани от Българска търговско-промишлена палата, Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Арменската агенция за развитие, Арменската търговско-промишлена палата и Фондацията „Бизнес Армения“.

По време на шестото заседание е подписан и Меморандум за разбирателство между Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Фонд „Национален център за развитие на малкото и средно предприемачество на Армения”.

Последното към момента, осмо заседание на Междуправителствената българско-арменска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество се проведе в периода 12-13 март 2019 г. в гр. Ереван. В рамките му е направен преглед на състоянието и перспективите за развитие на двустранната договорно-правна база и двустранното сътрудничество в области, като: икономика, транспорт, информационни и комуникационни технологии, селско стопанство, туризъм, образование и наука, култура и други. По време на осмото заседание от страна на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия са подписани 3 меморандума с партньорски организации.

Поредното девето заседание на Междуправителствената комисия ще бъде проведено в България в период съгласуван по дипломатически път.