Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Загреб
Мирела Тасева
Служба по търговско-икономически въпроси гр. Загреб Republika Hrvatska, 10000 Zagreb, Ul. Vladimira Nazora 39 тел. + 385 1 4646 609 факс + 385 1 4646 625 e-mail: m.tasseva@mi.government.bg
Министерство на икономиката и индустрията
I. Икономически отношения между България и Хърватия
II. Бизнес компас
III. Други
I. Икономически отношения между България и Хърватия
- Стокообмен
в млн.евро:
Година | Стокообмен | Ръст% | Износ | Ръст% | Внос | Ръст% | Салдо |
2011 | 102.400 | -19.8 | 77.606 | -5.3 | 24.794 | -3.2 | 52.812 |
2012 | 109.113 | 6.6 | 78.720 | 1.4 | 30.393 | -30.6 | 48.327 |
2013 | 86.891 | -20.4 | 50.086 | -36.4 | 36.805 | 22.6 | 13.282 |
2014 | 138.268 | 59.1 | 92.975 | 85.6 | 50.086 | 21.1 | 45.292 |
2015 | 155.121 | 12.1 | 95.660 | 2.8 | 59.497 | 18.7 | 26.127 |
2016 | 174.699 | 12.6 | 111.830 | 16.9 | 62.870 | 5.6 | 48.960 |
2017 | 193.678 | 10.8 | 114.154 | 2.1 | 79.484 | 26.4 | 34.630 |
2018 | 281.059 | 45.1 | 185.827 | 62.8 | 95.232 | 19.8 | 90.595 |
2019 | 229.368 | -18.4 | 147.843 | 20.4 | 81.525 | -14.4 | 66.317 |
2020 | 345.117 | 50.7 | 165.185 | 12.0 | 179.932 | 120.7 | 345.117 |
2021 | 514.989 | 49.0 | 325.447 | 97.0 | 189.541 | 5.0 | 135.906 |
1-6.2022 | 301.495 | 4.6 | 231.434 | 45.5 | 70.061 | -45.8 | 161.373 |
Тенденции в стокообмена през 2021 г. в сравнение с 2020г.:
- Увеличаване на износа с: 97.0 %
- Увеличаване на вноса с: 5.0 %
- Увеличаване на стокообмена с: 49.0 %
- Тенденция: Увеличаване на износа, вноса и стокообмена.
- Водещи стоки в търговията
Водещи стоки в българския износ за Хърватия за 2021 г.
No | Описание | EUR‘000 | % |
0 | общо Хърватия | 325447.3 | 0.9 |
1 | Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид: | 69 029 | 21.2 |
2 | [Биодизел и смеси от биодизел, които не съдържат нефтени масла или масла от битуминозни материали, или ги съдържат, но под 70 % тегловно] | 56 921 | 17.5 |
3 | Нефтени масла и масла от битуминозни минерали, различни от суровите; | 25 299 | 7.8 |
4 | Костюми, ансамбли, сака, рокли, поли, поли-панталони, панталони | 20 473 | 6.3 |
5 | Приемателни телевизионни апарати | 14 263 | 4.4 |
6 | Медикаменти (с изключение на продуктите от NN 3002, 3005 или 3006): | 11 316 | 3.5 |
7 | Хлебарски, тестени сладкарски или бисквитни продукти, дори с прибавка на какао; | 5 482 | 1.7 |
8 | Нефтен газ и други газообразни въглеводороди: | 4 941 | 1.5 |
9 | Други тръби и кухи профили (например заварени, нитовани, подгънати или само с доближени ръбове), от желязо или от стомана: | 4 359 | 1.3 |
10 | Шоколад и други хранителни продукти, съдържащи какао: | 4 346 | 1.3 |
Водещи стоки в българския внос от Хърватия за 2021 г.
No | Описание | EUR‘000 | % |
0 | Общо за Хърватия | 189541.1 | 0.5 |
1 | Сурови нефтени масла и сурови масла от битуминозни минерали | 82 132 | 43.3 |
2 | Пури (включително тези с отрязани краища), пурети и цигари от тютюн или от заместители на тютюна | 11 012 | 5.8 |
3 | Готови козметични продукти, гримове, препарати за поддържане на кожата | 7 012 | 3.7 |
4 | Приемателни телевизионни апарати | 5 297 | 2.8 |
5 | Минерални или химични азотни торове | 4 968 | 2.6 |
6 | Отпадъци и отломки от мед | 4 458 | 2.4 |
7 | Минерални или химични торове | 3 345 | 1.8 |
8 | Нефтен газ и други газообразни въглеводороди: | 3 236 | 1.7 |
9 | Други хартии и картони, непокрити, на роли или на листа | 3 107 | 1.6 |
10 | Други изделия от естествена или възстановена кожа | 2 670 | 1.4 |
- Инвестиции
Сумарните хърватски инвестиции в България към 31.12.2021 г. възлизат на 38.8 млн. евро. През 2021 г. в България са постъпили 6.7 млн. евро хърватски инвестиции, а през първото полугодие на 2022 г. потокът на инвестициите е -1.8 млн. евро.
Източник: БНБ
Хърватски фирми, инвестирали в България: „Кончар”, „Магнум груп”, „Орбико”, „Институт по инфраструктурни проекти” (IGN), „Геофото инженеринг”, „Конструктор инженеринг”, “Далековод”, „Подравка”.
Български инвестиции в Хърватия
Българската фирма „K&K Електроникс“ притежава 17 магазина, „Техномаркет” 10 магазина за продажба на електроника и техника за домакинството: в Загреб, Задар, Шибеник, Вараждин, Реика, Осиек, Карловац, Сплит, Дубровник, Копривница, Пореч, Пула; българска инвестиция е и изградената на полуостров Истрия кабелна ТВ мрежа от фирма “Истра комуникейшънс”, “Титан Промет”, „Елмарк Холдинд”. В Хърватия работи представителството на производителя на аксесоари за автомобили „Балев Аерон”, фирмите „Рефан”, „Бургас Промет ”, „Победа”, „Електромаркет”, „Итал Фууд Индъстри” АД, “Винарска изба Телиш” “Дерони”, „Българска роза”-Карлово, „Радомир Метал Индъстриз”, „Витанеа”, „Захарни заводи-Варна”, „Арома”, „Био Фреш”, и др.
- Туризъм
Туристопоток между България и Хърватия
година | брой хърватски туристи в България | брой българи, посетили Хърватия |
2011 | 15 325 | 2 287 |
2012 | 14 061 | 3 682 |
2013 | 14 660 | 7 168 |
2014 | 15 840 | 9 020 |
2015 | 16 795 | 12 845 |
2016 | 17 974 | 26 957 |
2017 | 22 757 | 32 129 |
2018 | 22 332 | 36 222 |
2019 | 29 270 | 42 283 |
2020 | 3000 | Няма данни |
2021 | 11066 | Няма данни |
1-6.2022 | 8 662 | 6873 |
- Смесена междуправителствена комисия
– 24-25 юни 1996 г. – Загреб – Първа сесия на Смесената комисия;
– 7-8 декември 1998 г. – София – Втора сесия на Смесената комисия;
– 15-16 юни 2000 г. – Загреб – Трета сесия на Смесената комисия. На сесията специално бяха обсъдени възможностите за либерализация на търговията между двете страни;
– 17-18 февруари 2004 г. – София –Четвърта Сесия на Смесената комисия. На сесията бяха обсъдени въпроси от областите: търговия, промишленост, труд и социална политика, селско стопанство и околна среда. Страните се договориха да продължат размяна на информации и предприемане на стъпки за разрешаване на актуални въпроси в горепосочените области.
– 22-23 май 2006 г. – Загреб –Пета Сесия на Смесената комисия. На сесията бяха обсъдени въпроси от областите: търговия, статистика, промишленост, труд и социална политика, селско стопанство и защита при бедствия и аварии.
– 01.06.2010 г. – София, Шеста сесия на Смесената комисия. На сесията бяха обсъдени въпроси от областите: търговия, туризъм, енергетика, транспорт, околна среда и др.
– 2 юли 2014 г. – Загреб, Седма сесия на Смесената комисия.
Във връзка с членството на България в ЕС и текущото осъвременяване на международните договори на България с трети страни, на 24 април 2009 г. в София, в рамките на Енергийния форум, е подписан Меморандум за икономическо сътрудничество между Министерство на икономиката и енергетиката на Република България и министерство на икономиката, труда и предприемачеството на Република Хърватия.
- Договорно–правна база
След отделянето на Република Хърватия от състава на бивша Югославия, двете страни предприеха стъпки по създаване на нова договорно правна основа за развитие на взаимните търговско-икономически отношения. България призна независимостта на Република Хърватия на 15 януари 1992 г. В периода 1992-1998 г. бяха подписани следните документи в икономическата област:
- Договор за сътрудничество в областта на туризма – подписан на 25.06.1996 г. Утвърден с решение на МС №673/11.12.1998 г. В сила от 25.01.1999 г.
- Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите – подписан 25.06.1996 г.;Влязъл в сила от 20.02.1998 г.
- Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото – подписана 15.07.1997 г.; в сила от 30.07.1998 г.
- Спогодба между Държавната агенция по стандартизация и метрология на Република България и Държавната служба за стандартизация и метрология на Република Хърватия за сътрудничество в областта на сертификацията, метрологията и акредитацията – подписана на 11.07.2000 г. В сила от датата на подписване.
- Меморандум за сътрудничество между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерство на икономиката, труда и предприемачеството на Република Хърватия, 24.04.2009 г.