Loading...

Литва

Служба по търговско-икономическите въпроси, Варшава

с акредитация за Литва, Латвия и Естония
Йордан Драганчев
Biuro Radcy Handlowego, Ambasady Republiki Bulgarii
Al. Ujazdowskie 33/35, 00-540 Warszawa, Poland
тел: +48 22 621 25 35;
факс: +48 22 625 59 89;
моб: +48 602 763 100;
e-mail: y.draganchev@mi.government.bg
https://www.facebook.com/BGEconOfficePL
https://twitter.com/@BGEconOfficePL
https://www.linkedin.com/in/%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B0%D0%B2%D0%B0

Министерство на икономиката и индустрията

Началник отдел “Европа”
Весела Байрактарова
ул.”Княз Александър І” 12
тел.: +359 2 940 7886
v.bairaktarova@mi.government.bg
Референт за Литва
Елвира Андрейчева
ул. “Княз Александър І”12
тел.: +359 2 940 7751
e.andreicheva@mi.government.bg

I. Икономически отношения между България и Република Литва

II. Бизнес компас

I. Икономически отношения между България и Република Литва

1. Стокообмен (в млн. евро)

Година

Стокообмен

Промяна в %

Износ

Промяна в %

Внос

Промяна в %

Салдо

2011

67.514

29.45

26.445

13.0

41.069

42.77

-14.623

2012

82.214

21.8

35.265

33.5

46.949

14.8

-11.684

2013

83.053

1.1

42.496

20.5

40.557

-14.1

1.940

2014

90.047

8.4

46.561

9.6

43.486

7.2

3.074

2015

93.850

3.1

49.809

4.4

44.041

1.7

5.768

2016

108.053

15.2

57.225

15.0

50.828

15.4

6.396

2017

117.066

8.3

71.359

24.7

45.707

-10.1

25.651

2018

141.479

20.9

75.665

6.0

65.814

44.0

9.851

2019

147.388

4.2

72.556

-4.1

74.831

13.7

-2.274

2020

154.675

4.9

82.003

13.0

72.672

-2.9

9.331

2021

177.548

14.8

87.362

6.5

90.197

24.1

-2.845

2022-1-6

110.514

33.1

52.866

29.2

57.648

36.8

-4.782

Източник: Министерство на икономиката и индустрията

През първите шест месеца на 2022г. износът възлиза на 52.866 млн. евро /ръст с 29.2%, дял 0.2%/. Вносът е 57.648 млн. евро /ръст с 36.8%, дял с 0.2%/. Стокообменът възлиза на 110.514 млн. евро /ръст с 33.1%, дял 0.2%/. Салдото е отрицателно и е в размер на -4.782 млн. евро.

През 2021г. износът възлиза на 87.362 млн. евро /ръст с 6.5%, дял 0.3%/. Вносът е 90.197 млн. евро /ръст с 24.1%, дял с 0.2%/. Стокообменът възлиза на 177.548 млн. евро /ръст с 14.8%, дял 0.2%/. Салдото е отрицателно и е в размер на 2.845 млн. евро.

2. Водещи стоки

Водещи стоки в българския износ през 2021 г.

КодMT

Описание

EUR’000

%

мес. 1-12 2021/мес. 1-12 2020

2021

%дял

ЗА ВСИЧКИ СТРАНИ

34 866 879

100,0

Общо за Литва

87 352

0,3

Общо за 80-те водещи стоки

79 538

91,1

3004

Медикаменти (с изключение на продуктите от NN 3002, 3005 или 3006), съставени от смесени или несмесени продукти, приготвени за терапевтични или профилактични цели, представени под формата на дози или пригодени за продажба на дребно

15 002

17,2

8542

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

7 250

8,3

5601

Вати от текстилни материали и артикули от тези вати; текстилни влакна с дължина, непревишаваща 5 mm (мъх от влакна), възли и пъпки от текстилни материали

5 900

6,8

3920

Други плочи, листа, фолио, ленти и пластини от непорести пластмаси, неподсилени, ненаслоени, без подложка, нито по друг начин съчетани с други материали

3 840

4,4

7306

Други тръби и кухи профили (например заварени, нитовани, подгънати или само с доближени ръбове), от желязо или от стомана

2 972

3,4

8504

Електрически трансформатори, статични електрически преобразуватели (например токоизправители), индуктивни бобини и дросели

2 849

3,3

1905

Хлебарски, тестени сладкарски или бисквитни продукти, дори с прибавка на какао; нафора, празни капсули от тесто за медикаменти, сухи тестени листа от брашно, скорбяла или нишесте и подобни продукти

2 562

2,9

1206

Семена от слънчоглед, дори натрошени

2 546

2,9

5107

Прежди от камгарна вълна, непригодени за продажба на дребно

1 957

2,2

1806

Шоколад и други хранителни продукти, съдържащи какао

1 801

2,1

Водещи стоки в българския внос през 2021 г.

КодMT

Описание

EUR’000

%

мес. 1-12 2021/мес. 1-12 2020

2021

%дял

ЗА ВСИЧКИ СТРАНИ

39 224 462

100,0

Общо за Литва

90 197

0,2

Общо за 80-те водещи стоки

79 761

88,4

2402

Пури (включително тези с отрязани краища), пурети и цигари от тютюн или от заместители на тютюна

21 070

23,4

3907

Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми; поликарбонати, алкидни смоли, алилни полиестери и други полиестери в първични форми

5 524

6,1

9990

Служебен код 4 (SL)

5 053

5,6

0402

Мляко и сметана, концентрирани или с прибавка на захар или други подсладители

3 434

3,8

2106

Хранителни продукти, неупоменати, нито включени другаде

2 241

2,5

8525

Предавателни апарати за радиотелефония, радиотелеграфия, радиоразпръскване или телевизия, дори с вграден приемателен апарат или апарат за записване или за възпроизвеждане на звук; телевизионни камери; апарати

2 061

2,3

0406

Сирена и извара

1 811

2,0

0405

Масло и други млечни мазнини; млечни пасти за намазване

1 712

1,9

8516

Електрически бойлери и бързовари; електрически апарати за затопляне на помещения, на почвата или за подобни приложения; електронагревателни апарати за фризьорски цели (например сешоари, апарати за къдрене, маши за къдрене)

1 636

1,8

9403

Други мебели и техните части

1 579

1,8

3. Инвестиции

По данни на БНБ до края на 2021г. сумарната стойност на инвестициите от Литва в България възлизат на 129.3 млн. евро. По данни на БНБ през 2021г. стойността на инвестициите от Литва в България са положителни и възлиза на 0.6 млн. евро.

По данни на БНБ през 2022г. стойността на инвестициите от Литва в България възлизат на:

за периода януари – март са -1.1 млн. евро;

за периода април – юни са 0.2 млн. евро;

Основен инвеститор в България е групата ’’Vilniaus prekyba’’ (’’Вилняус прекиба”), управляваща веригата от супермаркети ’’Т-Market’’. ’’Т-Market’’ e чacт oт Махіmа Gruре, ĸoятo e coбcтвeнocт нa xoлдингa Vіlnіаuѕ Рrеkуbа, yпpaвлявaщ вepигa мaгaзини зa бъpзooбopoтни cтoĸи в Литвa, Лaтвия, Ecтoния, Πoлшa и Бългapия. Литовски инвестиции има и в сектора за зелена енергия, в недвижимите имоти. Една от последните литовски компании, стъпила на българския пазар, но с голям дял, предлага устройства, които преобразуват аналоговия телевизионен сигнал в цифров.

4. Туризъм

През м. март 2009 г. между държавните агенции по туризъм на двете страни е подписано споразумение за сътрудничество. То влиза в сила от 14 декември 2010 г.

През лятото има директни чартърни полети по линията Вилнюс-Варна. Повечето литовски туристи летуват на българското Черноморие. Другите най-посещавани градове са София, Пловдив и Велико Търново.

Брой туристи по години

Година

Литовски туристи в България

% промяна

Български туристи в Литва

% промяна

2016

22 601

108.2

4 889

-7.8

2017

29 888

32.2

11 484

135.0

2018

40 134

34.3

11 316

-1.5

2019

32 674

-18.6

8 693

-23.2

2020

5 365

-83.6

n/а*

2021

16 278

+203.4

n/а*

2022-01-06

8 35971

+164.6

n/а*

Източник: Министерство на туризма

За периода януари-юни 2022г. туристите от Литва у нас възлизат на 8 359 души, промяна с 164.6% спрямо същия период на 2021г.

През 2021 г. туристите от Литва у нас възлизат на 16 278 души, промяна с +203.4% спрямо същия период на 2020г.

* изследването по дестинации е прекратено.

5. Договорно-правна основа

  • Спогодба за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Подписана на 10 април 1996 г., със срок на действие 5 години, с автоматично продължаване. Изпратена нота за денонсиране на 01.01.2006 г.
  • Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Подписан на 21.11.2005 г. Ратифициран със закон на 15.03.2006 г., публикуван в ДВ бр.25/24.03.2006 г. В сила за Р България от 25.04.2006 г.
  • Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Ратифицирана със закон на 20.12.2006 г. – ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г. в сила от 27.12.2006 г.

6. Събития

През лятото на 2010 г. в големите литовски вериги супермаркети бяха проведени акции за продажба на български велосипеди “Лидер”, а в края на годината се продаваха български модели малка механизация. През 2010 г. беше реализиран и туининг проект между Разплащателната агенция на Литва и ДФ “Земеделие” за създаване на електронна борса за покупко-продажба на млечни квоти.

Споделете